glishev

Шекспир има пиеса и за Хенри VIII (в съавторство с някакъв друг драмописец). Не е много добра.

Възникването и разпадането на праславянския в бивщите територии на ирано- и балтоезични не е непознат процес. Човек трябва да чете, а не да пише глепасти. Колегата Аспандиат е напълно прав.

Нищо не е рискувал. Всъщност Шекспир и Марлоу (пък и не само те) пишат за антични богове под път и над път. Античната митология си е част от ренесансовата култура, пък и "Макбет" е предназначена за двора, където античната култура е била на почит. Католическата и умерената англиканска Църква, пък и монархията нямат проблем с употребата на антични богове за литературни цели. Само крайните пуритани са били против тези неща, както и против театъра, против светската литература, а и против монархията изобщо. Но по времето на Шекспир крайните пуритани още не са били на власт (и слава Богу). Кралица Елизабет безпроблемно е плащала на поети, които редовно говорят за антични богове и герои, самата тя е била сравнявана с Артемида, а това не й е пречело да бъде "Защитник на вярата и Върховен глава на Църквата в Англия". Крал Джеймс е бил малко по-стриктен протестант от нея, но все пак е продължил да плаща за пиесите на мастър Уил. Грубо казано, проблемът на Църквата изобщо не е бил в литературните упражнения с имената на античните божества, колкото с ересите в самото християнско стадо. Артемида и Хеката не биха стреснали нито папата, нито англиканския архиепископ на Кентърбъри, защото двамата са твърде заети едновременно да меценатстват в полза на поетите и да се обвиняват един друг в ерес и отстъпничество --------- П. П. Разбира се, това не пречи на лондонските сукнари да се увличат както по театъра, така и по съмнителните проповеди на пуританските варвари. Резултатът е, че достопочтените бизнесмени от Ситито обичат Елизабет и приемат Джеймс, сутрин отиват да видят новите приключения на добрия крал Хенри Пети в "Розата", слушат как поетът сравнява Хари с римския Марс и се опиват от патриотизъм (или от омраза към Франция, което е същото), а следобед ходят да трошат витражите и статуите на някоя нещастна стара готическа църквица. Синовете им директно ще спрат да ходят на театър, ще резнат главата на горкия Чарлс I, а ще почнат да гледат дори и на англиканската Църква като на прекалено слабо реформирана. Какво щастие, че Шекспир не е доживял тези времена. И цяло чудо, че не са резнали главата и на Милтън (който също е отличен поет, но неговите защити на кралеубийството, на Кромуеловата "република" и на пуританските крайности са си живо безобразие и изцяло противоречат на личната му ренесансова закваска). Били са объркани времена в Англия. Лично аз съм донякъде на страната на умерените реформатори а ла Хенри VIII и архиепископ Кранмър, защото те избягват крайностите както на пуританщината, така и на Контрареформацията, а запазват по нещо от духа и на Ренесанса, и на Лутер. Шекспир е възможен само в такава умерена среда, която не изхвърля нищо старо, но и не се отказва от нищо ново. Нито гниенето на католицизма от XV в., нито лудостите и мракобесието на пуританите от XVII в. могат да родят Барда.

В Уикипедия има нелоши статии на български, английски и френски за парадокса на Ферми. Поинтересувах се и попрочетох. Пък и всъщност ставаше дума за Парадокса още в "Космос" на Сейгън (прекрасна книга и отлично научно-популярно сериалче). Общо взето, парадоксът на Ферми и т. нар. уравнение на Дрейк установяват причините за извънземен скептицизъм. И двете излагат простата липса на доказателства пред всички предположения относно вероятен живот извън Земята (още повече - за разумен живот, при това за откриваем разумен живот). И изреждат многото необходими условия за откриваемостта на такъв живот. Чудесно упражнение на ума, но и малко обезсърчаващо. Парадоксът и уравнението в никакъв случай не внушават, че със сигурност няма живот - и то разумен живот - извън Земята. Но подчертават, че няма практическа вероятност да се засечем с такъв живот. Което е все едно да го нямаше. В такъв случай се връщаме към въпроса на КГ - може и да ги няма или пък никога да не ги срещнем. И тогава какво правим? Ами гледаме си ежедневието, какво. Бачкаме за себе си, за България и, ако можем, и за човечеството. За най-обикновени неща като втори апартамент, свобода, прогрес и политическо представителство... Най-грубо казано, въпросът за извънземния живот е като религиозните и философските въпроси или този за авторството на Илиадата. Може и да е разрешим, но само теоретично; практически отговорът му няма и вероятно няма да има ефект върху обществото (ако изключим зоната на градските митове).

Колко хубаво

Това си имат, това размахват. Не знам да смея ли да се надявам - някой хубав ден сащианците и китайците да изтъргуват помежду си Тайван и Корея. Китай да влезе най-културно във владение на Формоза, както в Хонг-конг, запазвайки местните условия за изгоден бизнес, а Северна Корея да бъде принудена да клекне и да се предаде на южняците, та да им сипят паничка ориз след тия десетки години глад и истерии. Но вероятно този оптимистичен сценарий няма да се сбъдне.

Тия, дето се самоубиват, са адски странни. Масово, имам предвид. Мога да си представя отделен човек, който го прави, но накуп? Не знам, мирише ми на болезнено отслабване на инстинкта за самосъхранение. Но тия от фондацията "Кеше" са си обикновени шарлатани. Не са тръгнали нито да убиват, нито да се самоубиват - само вдигат гюрултия за някакви технологични чудеса, които уж ей сега ще ни разкрият. Ха дано... ама надали. Това пък малко ми напомня за истериите на Хитлер за нови свръхоръжия - кога? В началото на 1945, тоест в дванайсет без пет за Райха. Същото е и сега. Според мен Кеше е свързан пряко с основателния страх на иранското правителство от предстояща американско-израелска агресия. Дано да бъркам.

Графе, ти направо закри темата.

Френската Академия ли беше, дето спряла да приема проекти за перпетуум мобиле още преди сто години

Не. Техният сталинизъм никога не е бил интернационалистически. И в двете Кореи местният национализъм винаги е бил силен. Напротив, това учение силно прилича на демонстративно упорство по поетия път. Прави ми впечатление колко много от ръководните кадри носят фамилното име "Ким". Знам, че е страшно разпространено - като "Иванов" у нас, ама чак пък толкова? Знаем, че няма кой знае колко информация за фамилните връзки на вождовете, но дали поне част от Кимовците по горните етажи не принадлежат към династията на Ким Ир Сен?

По-скоро сегашният щит на герба ни имитира формата на Сакс-кобургския щит, тоест подчертава приемственост с Третото българско царство. Дизайнът на Гогов и Чапкънов е частична имитация на герба от 1925-1947. Гербов, изпреварил си ме

1. Чували ли сте досега нещо за парадокса на Ферми? - Не. 2. Интересува ли Ви проблемът за съществуването на извънземен разум? - Да. 3. Проявяват ли интерес хората около Вас към този проблем? - Някои - да, други - не. 4. Вие лично как смятате – има ли разумен живот някъде, където и да било извън планетата Земя? - Вероятно има изобщо някакъв живот, и то на много места. Дали някъде този живот е разумен - може би да. 5. Кога, според Вас, ще се установи връзка с някаква извънземна цивилизация? - Може би никога. 6. А трябва ли, според Вас, ние - хората - изобщо да търсим връзка с извънземни цивилизации? - Да, но след по-важни неща. 7. Да допуснем, че точно на Вас се е случило да установите контакт с представител на извънземна цивилизация. Каква би била Вашата реакция? - Смесица от страх и любопитство. 8. Според вас, на какво разстояние (горе-долу) се намира най-близката до нас извънземна цивилизация? - Никаква идея, но вероятно е практически недостижима. 9. Как си представяте извънземните разумни същества? - Всъщност доста подобни на нас. 10. Според вас трябва ли извънземните да приличат на нас? - По-скоро да. 11. Според вас, има ли някъде във Вселената цивилизации от изкуствени разумни същества? - Не. 12. Как мислите, ограничен ли е срокът на живот на космическите цивилизации или, веднъж възникнали, те съществуват „вечно"? - По-скоро ограничен. 13. Как мислите – нашата земна цивилизация заслужила ли е да бъде наречена от евентуалните други цивилизации „космическа"? - Ако някъде другаде животът още е в океаните, тогава ние имаме не космическа, а направо божествена цивилизация. Ако пък някъде другаде са заселили трайно повече от една планета, можем спокойно да минем за едва изпълзели от пещерите в сравнение с тях. 14. Според вас, какви биха били евентуалните ползи за нас, хората, от един евентуален контакт с извънземна цивилизация? А евентуалните вреди? - Ползите? Да знаем, че ги има. Да можем да ги наблюдаваме. Евентуално някаква обмяна на идеи. Ренесанс на космическите изследвания. - Вредите? Нови градски митове, параноя. 15. А какви биха били ползите (или вредите) от един евентуален контакт с нашата цивилизация за ТЯХ? - Същите като за нас. 16. Какви други въпроси бихте включили Вие в тази анкета? - Възможно ли е евентуално наблюдаема цивилизация на огромно разстояние вече да се е изменила или направо да е изчезнала? - Ако евентуално наблюдаваме (остатъците от) дейността на цивилизация в дадена отдалечена точка в небето, възможно ли е ние също да сме наблюдавани и дали изобщо ще е от същата точка? ---------- Всъщност смятам, че е възможно на практически невидими едно от друго места в Космоса да е възниквал, да съществува, да е изчезвал и тепърва да има да възниква живот. Не навсякъде той оцелява и не навсякъде стига до разумен вид. Може би не навсякъде разумният вид се запазва. Някъде може би стагнира. На трети места пък може би процъфтява. Във всеки случай не вярвам в разумни видове без общество, без свободно контриращи се палци и без машини. И не вярвам, че някога ще се срещнем с нечовешки разум. Дори да го има, той ще е едновременно подобен на нас и недостъпен за нас. Вероятно нещо подобно мислят и скептиците някъде отвъд звездите. Приятно ми е да си представям, че с някого, отдалечен на невъобразими разстояния, може би имаме сходни идеи.

Наивна работа. По-лошото е, че това е почти сигурен симптом на задаваща се война.

Всъщност не мога да реша дали това наистина е някакво съжаление да извършеното или просто страх пред поражението. Ричард за първи път знае, че ще загуби. Докато знае, че печели, той е нагъл.

Пак пускаш кьорфишеци, Фружине

Значи - браво на Шекспир

Една от приликите е, че и двете трагедии имат политическа цел. "Ричард III" обговаря правата на Елизабет, а "Макбет" - тези на Джеймс. И в двете пиеси няма "отдих" от злодеянията на тирана, а ако има някакъв катарзис (а ла Аристотел), той идва не от някакво пречистване на героя, а от външна намеса, която премахва изверга от трона. В "Макбет" трагедията наистина е по-"чиста", защото зрителят може и да изпита някаква съпричастност към тана Макбет. Е, днес вече не сме в Шекспирово време и можем да си играем с търсенето на причините за злото у Ричард; та дори и да ги намерим в неговата физическа уродливост. Но за публиката от Шекспирово време това уродство не оправдава Ричард, а напротив - то доказва, че от такъв човек не може и да се очаква друго освен зло.

В Замунда си намерих Kwaidan или "Призрачни истории" (цък) на Масаки Кобаяши. Филмът е от най-добрите години на японското историческо кино (правен в 1964 или 1965). Кобаяши е достоен конкурент на Куросава и режисьорът на великата трагедия "Харакири/Сеппуку" (1962), а форматът с няколко истории в един филм е много успешно приложен и в "Ugetsu monogatari" ("Разказ за дъждовната луна", 1957). Самураите са любими герои на поне половината форумен екип, а японските призраци винаги са особено страшни (особено ако си спомним "Рашомон" от 1950 или "Тронът в кръв" от 1957). Тъй че филмът сто на сто си струва. Японците правят разкошни исторически филми и в последните двайсет години ("След дъжда" по Куросава след смъртта му, "Вътрешен дворец" от 2006 или "Замъкът под огнените небеса", който е още по-нов и стана любим на поне трима души от екипа). Но точно старите им ленти са истинска класика. Очаквам поредната доза мрачни филмови радости и размисъл за краткостта на човешкия живот. Тегля с дълбока признателност към групата за азиатско кино Eastern Spirit и почтително препоръчвам на форумното население

Спандю, това е чудесно, стига наистина да е вярно. Например смъртта на Аспарух може да се е случила по кое да е време между 680 и 705.

Да не се отклоняваме в тази посока. Славяните са индоевропейска езикова група от няколко народа и определено съществуват и преди десети век. Това е за отделна тема. Южняк, както Ресавски вече отбеляза - Юстиниан тайно бяга от хазарите, за да се озове при българите. Впрочем, не е задължително една вражда да бъде вечна. Всъщност ние не знаем почти нищо за връзката между Аспарух и Тервел.

Моето възражение е в обратна посока. България е класическа национална държава и тук изтъкването на определена принадлежност е съвсем естествено. Разбира се, всеки гражданин трябва да има правото на своята лична свобода и частно пространство, но когато става дума за общност, тя е предимно тази на българите. На местните WASP-ове. И това никога не бива да се променя. По косвен начин това засяга дори сексуалната ориентация.

Обама е прекалено противоречива личност за мен, а за американците, изглежда, вече не е и особено популярен. Ромни по моему въплъщава цялото скудоумие на крайните републиканци, но вероятно има по-големи шансове. Останалите кандидати са за пълнеж и отклоняване на гласове - нямат никакви изгледи за успех. Евентуално Гари Джонсън може да мине за по-симпатичен, но само от неамериканска гледна точка (от каквато и гледам). При това всъщност дори по-скоро симпатизирам на умерените среди сред демократите и републиканците.

Всеки от нас, когато прочете Анри дьо Валансиен

http://medievalhistories.com/imperial-designs/ Голяма изложба за Ото Велики в Магдебург

Сталин също е маниак, да. Колкото до американците - планът Маршъл не е точно опит да се унищожи немският народ Пък и който избира своите водачи, носи отговорност за делата им. Днес българите си избират ББ. Значи ли това, че българите проявяват простащина? До голяма степен, уви, да. Точно както немците са проявили истерия, избирайки Хитлер.