glishev

За да няма неясноти: - "толерастия" или "либерастия" е заслужено иронично название на прекаления стремеж към политическа коректност, който ощетява свободата на словото. в този смисъл толерастията наистина се родее с нещо, от което се ужасява: с тоталитаризма. Обединява ги цензурата; - тук не си падаме никак нито по радикалщините, нито по толерастията. Колкото до Судетите, те са част от Чешкото кралство още в състава на Австро-Унгария (за Хабсбургите Бохемия е била доста важна през XVIII в. и е истинско късогледство, че я пренебрегват по-късно). Парижката система просто отделя Чехия от Австрия, а не изменя западната чешка граница.Относно Протектората Бохемия, нещата следват естествената си логика. От една страна, няма как да се запази една осакатена чешка държава. От друга - личните мании и амбиции на Хитлер го тласкат към радикални промени по картата.

Нямам против археологията, географията и славяните Темата е пуснат фишек, а който има добре подковано мнение - да заповяда. За мен става въпрос не толкова за населението и бройката му, колкото за политика и за мястото на Аспарух в нея.

Няма да изненадам никого като кажа, че екипът на сайта и форума се състои от умерени и доста консервативни националисти (или патриоти, ако "националисти" ви звучи радикално). Същевременно амбицията на сайта все пак е да се обсъждат материали по научни въпроси, а не пропаганда, била тя и най-благородна. Това значи, че тук няма смисъл нито от краен възторг, нито от нихилизъм. Всички сме нормални хора и, да, принадлежим към българския народ. Нещо повече, принадлежим към българското политическо тяло, към нацията, която е суверен на държавата България. В това положение "гордостта да си българин" е нещо по-различно от факта, че си част от народа; превръща се в необходимост, в мотив за полезност към общото наше политическо тяло. Няма нужда да се бием в гърдите, защото си знаем кривиците. Едновременно с това е повече от нередно да се отнасяме с пренебрежение към ценността на нацията. Винаги можем да бъдем и по-добри, и по-лоши граждани. Във всеки случай пренебрежителните приказки за патриотизма или за местните национални герои са абсолютно неприемливи тук. Точно както и крайно радикалните и преувеличени шовинистични залитания. Тези две крайности са еднакво жалки. Всеки може сам да реши какво го мотивира и какво го дразни в тукашните условия. За мен, да речем, мотивираща е литературата ни (и то най-новата), а дразнеща - дебелащината. За друг ще са други неща. Важното е да се стягаме и да не се излагаме пред самите себе си. Всеки отделно и всички заедно. Разбира се, страната е ужасно управлявана, нацията е крайно деморализирана и спойката й отслабва, а реномето на общността ни на практика не съществува. В момента сме на дъното на самочувствието си от сто и кусур години насам. Това би трябвало да е повод човек да се разграничава още повече от всичко негативно и отвратително, но не и от онези смислени неща, които може да открие тук. Както се казва: Да живей България!

ОК, да оставим Аспарух като трети син на Кубрат. Тоест в устието и в низината на югозапад може би става дума за предимно славянско население под може би почетното върховенство на хагана; след което Аспарух пристига - евентуално някъде през 60-те - и поема контрола над устието, а може би и над низината на югозапад. Възможно е прогонването "на аварите" всъщност да е прогонване на относително самостоятелните славянски поданици; дотогава поданици на аварския хаган, а отсега нататък - на българския хан. И да е частично прогонване - от Делтата към Влашката низина. Всичко това става донякъде в ущърб на Аварския хаганат, но не пряко на аварското население, което би трябвало да е концентрирано на север и на запад от Карпатите. И цялото действие все още се развива само на север от Дунава, може би дори с одобрението на ромеите.

Хм, с това създаваш нова славянска държава Но да, в някакъв смисъл това не е изненадващо. Там, където някое и друго славянско племе е успяло, да речем, да се противопостави на опитите за подчиняване и поне временно е запазило първоначалната си "анархия и демокрация". Не е лоша теза.

Фружине, и аз смятам, че голямата част от населението на низината в този момент е от славяни. Власи вероятно тогава има само на Балканите, а за дако-романите просто отказвам да коментирам (румънските учени смесват двете групи, втората от които е най-вече хипотетична). Но все пак смятам, че в района има и известно аварско, както и българско население, а може би и разни реликтни групи. Ако си говорим вече не за населението, а за властта, упражнявана над района, непоследствено преди идването на Аспарух - доверявам се на Ширкаци и я приемам за аварска.

Явно Пухчо е еволюирала версия на Кетцалкоатл: онзи е бил перната боа, а Пухчо вече е направо космат питон.

Атила, "не може да се определи до Аспарух", ако пренебрегнем Ширкаци. По него излиза, че до 60-те в устието се разпорежда злият западен хаган

В най-добрия случай можем да кажем, че мощите са били смятани за тези на св. Йоан Кръстител, когато са поставяни в ковчежето. А това за най-добре подготвените кадри... Боже, прибери Си вересиите

ОК, значи добрата идея е била на Ресавски, а точните детайли по нея - на Монте Кристо. На Армандо да благодарим за въпроса.

Да, а и не е само империята. Хубаво е да се отървем от клишетата и да погледнем колко пъти в старинни текстове се говори за publicus, res publica и така нататък. Има и места като Венеция, където държавата е повече от осезаема. В Англия най-късно от XIII в. имат съвсем абстрактно схващане за държавата като нещо различно от владетеля. Има и един момент на разпадане на самата идея за държава в X в., но и той е частичен. Просто Средновековието е многолико. Пък и човек може да прочете De Monarchia на Данте и да спре да се чуди дали са схващали държавата абстрактно.

Всъщност не е много чудно - голяма империя, народи всякакви, дрязгите тлеят.

Ааа, Ресавски, в тази тема си в силата си И какво - излиза, че във Византия под повърхността дремят не само родови, но и етнически противопоставяния? Поздравления, мислил съм си нещо подобно, но по повод по-ранните религиозни сблъсъци.

Лично аз не се съмнявам в дискриминиращата вътрешна политика на Полша, а дори и на демократична Чехословакия към немските малцинства. Но пък и Хитлер само това е чакал - за неговите амбиции действията на поляците и чехите всъщност са добре дошли. Обединението на всички немци в едно общо отечество е на пръв поглед много благородна идея, но се оказва, че у Хитлер благородните идеи са смесени с откровени мании - или поне със склонността да създава напрежение и да търси "вътрешен враг" (а сетне и външен). Няма как, това е спецификата на тоталитарното мислене. Дори Бисмарк не си е позволявал да мисли за немските малцинства в Чехия и за немското население на Австрия... но когато старата хабсбургска монархия вече я няма, някой си г-н Шикългрубер, при това австриец, решава, че има моралното право да се вземе за наследник на Отоните и да се разпорежда със съдбата на немската нация, а оттам - и с тази на Европа. Нападението особено над Полша е безумие - та Полша е рожба на немската политическа мисъл, по дяволите. Единственият успешен немски проект от Първата световна. И на това отгоре - страната, спряла съветските войски в 1920 с "чудото край Висла". Но Хитлер е грандоман и не признава ничии заслуги за Германия и Европа преди себе си. Отношението му към политическото наследство на Хоенцолерните, Хабсбургите и Бисмарк е просто невероятно. Не е учудващо, че се отнася така с Полша. Разбира се, това е обяснимо в обърканата Германия след 1918. Истерична личност, издигнала се на власт с истерични средства в истерично време. Взела истерични решения, довели до трагични резултати. Успехите до 1941 се дължат на чужди грешки, а не на негови достойнства. В дългосрочен план се оказа, че всъщност е оказал услуга на комунистите... и дори на безмислено мразените от него евреи.

Мерси, Галахад, това всъщност е от май единствения засега превод (хем в опит за стихове) на Константин Манасий. "Иверопищна" е чудесна дума Старец, "resavski" всъщност е resavsky, а "Оксфорт" си е "Оксфорд". Грузинският произход на фамилията Фока е разгледан у Марк Уитоу и Жан-Клод Шейне само преди петнайсетина години и то точно въз основа на често срещащото се при тях лично име Bardas, което се оказва точно грузинско по произход (там, например, има група манастири с общото име Вардзя). Хипотеза, но нелоша. Във всеки случай "с владения в Кападокия" още не значи същото като "кападокийци". Така че да, Йоан Геометър би могъл и да има предвид Варда Фока, говорейки за "ивирийско насилие". Това е една нелоша възможност. А както правилно прецени нашият колега и специалист по армено-грузинските работи Aspandiat, Staretsa всъщност е нашият печално познат Armand O'Bolg (тоже AngeLove), който заслужено се радва на вечен бан по IP и потребителско име Впрочем, форумните правила забраняват регистрирането с повече от един акаунт.

Имаме сведението, че Аспарух е прогонил аварите от устието. Знаем и че известно време обитава точно този район, след като го е завладял, прогонвайки аварите. Тоест има някакъв период, в който Аспарух държи може би Бесарабия и Молдова - а за Влашката низина не мога да кажа - но още не се е сблъскал с ромеите. Къде се е намирал Аспарух преди да прогони аварите? В какво положение се е намирал там? Дали известно време след настаняването си на Певки е запазил земите, от които идва или веднага ги е загубил/изоставил? И дали наистина датите 635 и 668 са защитими? За мен не е окончателно разрешен и въпросът дали Аспарух е син на Кубрат, както и баща на Тервел. Интересува ме дали може да се състави поне някаква приблизителна хронология на българските владения от Велика към Дунавска България, изместването на тази част от българите на запад и ролята на Аспарух в тези събития. и процеси. Има твърде много неща, които са ни неясни в този седми век, който е един вид увертюрата към историята на тукашната българска държавност.

България е хубава, а и ние можем да проявяваме както ужасни, така и прекрасни черти. Все пак, човек трябва да попътува повечко, да види свят и да прецени за себе си колко струва обществото ни.

Ако преправя отговора за аварите "до 60-те", ще стане същият като "Аспарух от 60-те" Така че засега ще го оставим.

Е, има, ама е по южния бряг на Черно море, а не по северния. Поне по ония времена, щото не говорим за Русия

Браво По едно време бях малко скептичен, но вие сте юнаци.

Това за Варда Фока беше добро!

Горе-долу така излиза, Ресавски. Тоест няма вакуум между аварската и българската власт в тези области. А спекулациите, че този район са били част още от Велика България, са безпочвени.

Той въпросът сам по себе си е любопитен: защо поетът Йоан Геометър говори за "ивирийски" на Балканите? Какъвто и да е отговорът, той няма да направи от Комитопулите нито грузинци, нито испанци Но може да ни покаже какво точно е имал предвид поетът. Някой би ли постнал гръцкия текст?

Това наистина е отличен материал, моите закъснели поздравления.

Е, чак пък "ледени полета" по Висла Това е преувеличено. Ако отворим "История на Иран" от Жан-Пол Ру, ще намерим едно много хубаво твърдение: широките евразийски степи периодично преживяват демографски скокове, което води до вълни от номадски нашествия към Китай, Иран и Европа. Бих уточнил, че става дума конкретно за Средновековието, когато градската демография още не е надвила извънградския начин на живот. След всяка номадска вълна следва период на затишие, в който степните народи си възвръщат демографския баланс и подготвят нова вълна. Така или иначе, тази теза на Ру е лесно доказуема и позволява да приемем, че степите наистина могат да бъдат родина на многобройни (по средновековните мерки) народи. Отделно, разбира се, когато говорим за степи, не трябва да си представяме само и единствено непрекъсната тревна равнина. В степите има, то се знае, и планини, и гори, и реки. Най-малко по самите им граници. Има, естествено и пустини, а дори и постоянни селища. Има установени маршрути, ловни полета и пасища на отделни народи и династии. Степта не е "празна", нито изцяло еднородна. Просто е пространството на определен начин на живот. Културен "свят" създаващ определен бит и определени връзки. Точно като Сахарската пустиня в Африка, Големите равнини в Северна Америка, "германския лес" или дори като добре познатото Средиземноморие, около което сме "наклякали като жаби около блато"