glishev

6. Medievalists (на английски език) http://www.medievalists.net Портал с резюмета и линкове към удобни за сваляне .pdf файлове на статии и дисертации по огромен брой средновековни теми.

Попаднах на тази дисертация през линк в http://www.medievalists.net: http://www.medievalists.net/2012/05/31/the-medieval-town-in-bulgaria-thirteenth-to-fourteenth-century/ Директният адрес на дисертацията: http://etd.fcla.edu/UF/UFE0024053/murdzhev_p.pdf Изглежда, че авторът е бил докторант на Флорин Курта, което само по себе си хем е препоръка, хем не дотам И, ако е същият човек, е превеждал Бредбъри на български - което определено е препоръка. Приятно теглене и дано да си струва четенето.

Мисля, че и Stinka каза това на първата страница на темата. Да, проблемът е психологически. Да речем, че тюрко-алтайската теория е несъвършена или дори направо нефелна. Добре, появява се иранската хипотеза, която решава проблема. Обмяна на мнения, специализиране спорове и дотам. Всичко това би трябвало да засяга най-вече историците, археолозите и филолозите, а в по-широк смисъл - и учебните програми. Един чисто академичен проблем, който си остава в някакъв професионален кръг и малко любители за цвят. Хубаво, но нещата не стоят така. Тюрко-алтаистите се окопават в закостенели идеи, иранистите бълват абсурди, а огромен брой любители се палят и публикуват все по-крайни глупости. Междувременно избуява и псевдоисторическата секта на тракоманите, към която се юрват всякакви налудничави маргинали. Пълна лудница, взаимни обвинения в некадърност и дори в родоотстъпничество. Всичко това е само симптом на много други обществени проблеми. Болното общество с неприятно настояще и тревожно бъдеще започва да бълнува за героичното си минало в неумел опит да се самоутеши. Това вече не е исторически проблем, а криза на самочувствието. Всеки опит за умереност или остава незабелязан, или става повод за горчиви обвинения. Пиянството на едно историческо въображение... Д-р николай Михайлов беше написал по подобен повод няколко тъжни изречения: ставаше дума за грозните обвинения в комунизъм сред отчаяното ядро "тъмносини" гласоподаватели. Преди известно време си позволих да сменя "комунист" с "тракоман" в този кратък текст и да го пусна като постинг в блога си. Скромната парафраза набра свои сили, разпространи се и беше яростно обсъждана - докато влезе в онлайн жаргонния речник и първоначалният й вид беше забравен. Тук сме болни не само от история, болни сме и от историомания. Пускам краткия текст и тук. Моля, нека застъпниците на всяка историческа хипотеза си направят следния експеримент: навсякъде, където съм употребил "тракоман", да опитат последователно четене с "иранист", "тюркофил", "комунист", "рубладжия", "чифут", "западопоклонник" и каквото още им хрумне. http://mglishev.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/20/variacii-po-d-r-nikolai-mihailov-otnosno-trakoavtohtonizma.608149 А ето го и оригиналът: http://www.oborishte.org/index.php?option=com_content&view=article&id=323:2012-06-18-08-49-54&catid=1:2011-02-02-18-19-14&Itemid=2 За да спрем да се занимаваме с обслужване на пустото, би трябвало да се намери антрополог, който да направи изследване на историко-политическите мании в обществото ни. Вече отдавна не става дума за траки, тюрки и иранци. Става дума за самочувствието на нацията.

Дори небето не е граница за Нийл Армстронг - той вече е бил там Вечна му памет!

Тук са две версии на стария ми файл за Свещената Римска империя: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11477 Старата тема за политическата приемственост на Римската империя: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11436&st=0 Всичко това е доста свързано и с Ото Велики.

Пускам отговор само заради линка: Особености на ацтекската империя.

Мерси за поправката, Авитохол, приемам я. Ами да, Пандора, това е вярно. По моему името "българи" възниква като име на номадски тюркоезичен комитат вероятно в V в., може би в рамките на големия хунски съюз. Но не съм изцяло категоричен, разбира се.

Има и такъв истински римски император - Отон. Сещате се, от периода между падането на Нерон и идването на Веспасиан, когато има три слаби царувания: Галба, Отон и Вителий. Мисля, че самото име "Отон" си е латинско, с възможна гръцка етимология заради правописа. На латински е Otho, тоест "Ото". В родителен падеж обаче е Othonis, тоест основата на думата е Othon- и оттам в някои правописни традиции започват да предават името като "Отон". Сещате се, на латински се пише Cicero, но понеже в родителен падеж е Ciceronis, у нас казваме "Цицерон", а не "Цицеро". Правилно е да наричаме античния римлянин "Отон". Немският император пък носи име, което на пръв поглед изглежда идентично с римското, но е възникнало независимо в германска среда, защото дори в латински документи немецът се нарича Otto, а не Otho, пък и съществува подобно, чисто немско име от същия период: Hatto (както и Odo). В такъв случай би било коректно да говорим за немския император като за "Ото". Толкова по въпроса за името. --------- Малко повече за личността и страната, защото темата е интересна, а не съвсем добре позната у нас. Император Ото I неслучайно е наречен "Велики", по подобие на Константин, Теодосий, Юстиниан и Карл. Това не е просто някакъв си "комплексиран конунг" на "мижаво кралство", а голям политически реформатор в западното Средновековие. Кралството Първоначалното кралство на Ото наистина е недобре познато по своята структура у нас. Всъщност става дума за така нареченото Regnum Teutonicum (немско кралство), Regnum Germaniae (германско кралство) или Francia Orientalis (Източна Франкия, кралство на източните франки). То възниква при раздялата на наследството на Карл Велики и Лудвиг Благочестиви в 843 г. и се простира, общо взето, върху земите на антична Германия, както я е дефинирал Тацит. Карл Велики завършва покръстването на Германия в началото на IX в. и за първи път я обединява в общ политически организъм. Фактически по негово време няма такова нещо като "Германия" - само някои учени монаси знаят това име. Става дума за голямата страна, оградена от Рейн, Алпите, бившите аварски владения в Панония, Великоморавия, полските славянски племена и морето. Вътре в тези граници обитават народи, говорещи различни диалекти, които днес можем да определим като "германски": франки (които имат и владения в Галия западно от Рейн), баварци, тюринги, шваби, фризи и сакси. Бургундите, също като франките, заемат територии и в Германия, и в Галия. От IX в. нататък се обособяват съответно две "Франкии" и две "Бургундии": едната в Галия, а втората - в Германия. Саксите, разбира се, имат и далечни родственици в централната част на Британия, чиято история е за друга тема. Тези народи (или племена, или комитати, или конфедерации) имат свои херцози (heretogen на стародолнонемски); единствено франките имат крал (kynnig). по произхода си двете титли са обозначавали различие във функциите, с което всеки може да се запознае у Тацит. По времето на Карл Велики обаче херцозите вече се смятат за суверени от по-нисък ранг; на практика повечето от тях вече не са и суверени, а лични васали на франкския крал. В Бавария и Саксония Карл директно премахва херцогската институция и разделя областите между по-нископоставени графове, най-често франки по произход. По-късно херцогствата се въстановяват. Общо взето, племенните херцогства в Германия първоначално са: Алемания (или Франкония), Саксония, Тюрингия, Бавария, Бургундия, Фризия. Ще забележите, че е станало неточно отъждествяване между източните франки и старите алемани. По-късно херцогствата се променят. Имаме и свидетелство, че кралската и херцогската титла все още не са не са напълно ясно разграничавани в епохата след отпадането на функционалното им различие: уесекският cyning Алфред превежда титлата си на латински не като rex, а като dux. Същевременно в Алфредовите преводи на Евангелието от Матей изразът rex Emmanuel се среща като Emmanuel heretog. Но, общо взето, се смята, че херцог е онзи суверенен владетел, който няма херцози за васали. В 843 г. договорът от Вердюн разделя франкските владения на три части, попадащи под властта на тримата внуци на Карл Велики. Такива преразпределения са правени и по-рано: това е било част от политическата култура на франките още от меровингско време. Този път обаче разделението се оказва трайно. Източна Франкия (или Германия) се пада на Лудвиг Немски, син на Лудвиг Благочестиви. това е началото на съществуването на Германия като политическа идея: кралството на източните франки. Имайте предвид, че номерациите и самите имена на кралете са усложнени от различните историографски традиции на модерна Франция и Германия. Каролингите са колкото френска, толкова и немска династия. Чак до XII в. кралете в Париж ще продължат да претендират за каролингското наследство и ще се наричат владетели "на западните франки". Същото се отнася и до кралете източно от Рейн - те също първоначално се придържат към каролингската традиция и се наричат владетели "на източните франки", при все че са (поне номинални) господари на всички Карлови владения извън Галия. Това "географско" разделение на един и същи кралски прерогатив се наблюдава и у англо-саксонските кралства в Британия: там има трайни кралства на "западните", "източните" и "южните" сакси. Хунската марка (бивша аварска Панония), Източната марка (Австрия), Фриули (Североизточна Италия) и Каринтия (Словения) също са част от короната на източните франки. Между Германия и Галия по течението на Рейн се оформя и едно владение, известно като Лотарингия, което възниква от личния дял на Лотар в династичните владения. Лотар е този от внуците на карл Велики, който наследява Северна Италия (короната на лангобардите) и, да, споменатата Лотарингия (която той бързо губи, но самото обособено владение просъществува). Някои от принцовете от каролингската династия на Източна Франкия получават дялове от управлението на кралството, същевременно носейки кралска, а не херцогска титла. Това също е остатък от франкската политическа практика още от меровингско време: всички овластени членове на кралския род се наричат крале, но това не означава създаването на нови кралства, а само разделение на функциите в общите владения на династията. Затова понякога едновременно има "крал на Бавария", "крал на Бургундия" и "крал на Алемания", но всички те заедно управляват общото кралство "на източните франки". Разбира се, това не изключва и сблъсъци помежду им. То си е част от колорита на епохата В по-ново време можем да сравним с първоначалата титла на Хоенцолерните, които са крале не "на Прусия", а само "в Прусия", за да не се нарушава принципът, че има един общ крал на Германия (колкото и илюзорен да е този анахронизъм в XVIII в.). След отмирането на Каролингите, "въоръженият народ" избира нов крал. Дори и не става дума за някакво повторно обединение с "Западна Франкия", където местният клон на Каролингите също бавно отмира и е заместен от нови династии. Опитът на Шарл Прости да наследи Лудвиг Детето като източнофранкски крал е безуспешен. Първият некаролингски крал на цяла Германия е Конрад I, херцог на Франкония, избран в 911 г. Изборът на нов крал не означава радикално скъсване с наследствеността на монархията: всъщност почти всички средновековни монархии са едновременно изборни и наследствени. Най-често обаче изборът се практикува само при липса на безспорен наследник или пък в рамките на една и съща династия. Просто в Германия центробежните сили постепенно засилват изборния елемент. Едва Хабсбургите ще прекратят изборността (макар да запазват титлата "електор", тоест "избирател" на част от херцозите). Изборът на Конрад I и на други некаролингски крале след него води и до скъсване с "източнофранкската" политическа традиция. От този момент нататък все по-често ще се говори за "кралство Германия" или "Тевтонско кралство". Rex Germaniae постепенно ще се наложи като една от устойчивите титли, запазена дори от Хабсбургите до 1806 г. Първоначално кралете на Германия не са свързани с императорската титла, която Карл Велики е носел. Именно Ото I въстановява постоянната й употреба. Между 843 и 962 франкската императорска титла е в много несигурно положение: понякога я носят кралете на Италия, друг път на западните или на източните франки. Има и опити за италианска узурпация от лангобардски претенденти, а има и междуцарствия - периоди, когато няма император. Самата функция на императора и разликата между него и останалите крале в каролингските владения започва да се губи. Изглежда, че наследството на Карл Велики е пред своя безславен залез. Ото Истинският основател на средновековната Западна империя е Ото I, син на крал Хайнрих Птицеловеца. Ото е херцог на Саксония и крал на Германия от 936 г. Постиженията му още преди императорската титила не са за подценяване. Той успява да спре маджарските нашествия, които дотогава държат в ужас особено манастирите. Ото затвърждава кралския суверенитет над чешките князе (по-късно крале; страната им реално става част от Свещената Римска империя) и поне временно налага суверенитета си и над немските херцози. Наследниците му ще могат да се гордеят със зависимостта на покръстващите се полски князе и дори - временно - над Дания, която също е принудена да се покръсти. Ото най-вече се оказва активен в италианските си кампании. В резултат от династични връзки се оказва претендент за Желязната корона: всъщност се явява като защитник на правата на годеницата си Аделаида, наследница на италианския трон. Паралелно с успехите си в Италия Ото отново утвърждава властта на кроля над епископите в Германия: той успешно въстановява контрола на монархията над епископските ръкоположения. Обикновено приемаме, че в зрялото Средновековие Папството упражнява пълен монопол над духовните длъжности, но това не е вярно. И преди, и дори след разрастването на папския авторитет, епископите във всяко западно кралство се одобряват от краля преди да бъдат ръкополжени - или дори директно получават символите на пастирската си длъжност от ръцете на монарха. Отношенията между манрхията и Църквата не са толкова еднозначни, колкото обикновено смятаме. Най-често епископатът в дадено кралство запазва лоялността си към кралете и с това се противопоставя на феодалния хаос от X-XII в. Конкретно от Ото Велики нататък в Германия епископите и абатите са преки васали на краля. Това положение не се променя дори след унижението при Каноса. Във Франция има още по-интересни връзки между кралете и епископите. Изобщо, понятието "папоцезаризъм" наистина трябва да бъде преразгледано. Успехите в Италия, контролът над немската Църква и ефективното влияние на Ото в Рим водят до императорската му коронация (962). Всъщност императорската титла има за цел да скрепи в едно цяло германската и италианската корона, да потвърди светската "закрила" над Църквата и положението на папата като първенец на васализирания епископат. Разбира се, многото фронтове, на които винаги трябва да действат германо-италианските владетели, постепенно отслабват тази идея за централизирана сакрална монархия, която успява, например, във Франция. Но това не намалява значимостта на Ото като основател на цял един дял в западното политическо богословие. Амбициите му оформят политиката и религиозните схващания на немските династии векове след смъртта му. В известен смисъл Ото е не само истинският наследник на Карл Велики - той създава изцяло нов тип идея за държава; нов поне за западна Европа. Той изпреварва Капетингите, надминава Каролингите и определено успешно се учи от Византия, с която не се притеснява да си съперничи в един от най-успешните й периоди. Ото е един много малкото средновековни монарси, които резидират в Рим и е постоянно придружаван от папата (който пък наистина действа като императорски "патриарх на Запада" по това време). Всички тези неща могат да се проверят по Diploma Ottonianum, която е забележителен документ - четенето й може да преобърне доста схематичните ни представи за западната политическа ситуация.

Всъщност не, ако говорим за самите българи. Ако говорим за първите алтайскоезични - да. Относно самите тюркоезични (които са част от алтайскоезичните), не бих бил толкова категоричен. Теорията не е толкова за географския или етнически произход на най-ранните българи, колкото за езиковата им принадлежност. Алтайските езици не се говорят само около планината Алтай, а са разпространени в по-голям географски ареал. Просто самото название "алтайски езици" е дадено по зоната на разпространение на първите научно изследвани езици в това семейство. Тъй че "алтайската теория" по-скоро се отнася към факта, че най-ранните българи говорят език от алтайското езиково семейство. Впрочем, теорията коректно се нарича "тюркско-алтайска", когато говорим за българите. Разбира се, от езика може би следват и етнически факти, но не непременно географска сигурност. По същия начин езици от германската група не се говорят само в страната Германия. Нито пък от иранската група - само в страната Иран. Това си е проблем на разбирането. Много хора, които се интересуват от тези неща, но не са специалисти, чуват за първи път за тюркско-алтайската теория и казват: "вие ни изкарахте турци" или "ама вие ни изкарахте монголци". Няма такова нещо. Става дума най-вече за класификация на най-ранния език, за който знаем, че е употребяван от българи. Тук най-добрата критика на тюркско-алтайската теория е от Запъналко, който знае за какво става дума и спори директно относно структурата на езика (доколкото го познаваме). По същия начин някой чува за първи път за иранската хипотеза и веднага решава, че според нея ранните българи трябва да произхождат от Иран. Това е невярно: хипотезата пак е езикова. Ирански езици са употребявани и от много народи, които не живеят в Иран. Просто говорите им са структурно подобни на езика, употребяван в тази страна, а оттам идва и названието. Между другото, Атила Дуло попита нещо много разумно: каквито и да са били ранните българи, те са само част от нашия произход. Носим тяхното име, но сме наследници и на славяните (чийто език пък се е наложил вместо този на самите българи), и на много други етноси. Както си знаем, Балканите са кръстопът. Та - какъвто и да е бил произходът на най-ранните българи, то какъв ли е нашият собствен? Ето една добра тема. Тук ще влязат какви ли не народи...

По моему Персия не би могла да се разширява безкрайно на запад. Примерно римска Италия би спряла развитието й. Чудил съм се дали Галия или Испания не биха могли да развият свое голямо политическо обединение. Това - под влияние на френска литература, разбира се.

Алва, твърдеше го в друга, по-стара тема, просто ти го припомням. И тогава не беше "просто теория", а твоя застъпена позиция. Това за арабското влияние е още по-абсурдно. но това е офф-топик, беше само пример. Просто не е вярно, че испанците превъзхождат индианците само с барута. Към него ще трябва да добавим военната дисциплина, металните доспехи, отглеждането на коне, корабоплаването, печатната преса, ранния абсолютизъм и какво ли още не... Бел. мод. Скрих две-три чатърски мнения по-горе. Момчета, избягвайте грубата оценъчност, тук се опитваме да класифицираме рационално и да не бием на чувства. Това няма смисъл дори да се коментира.

Дендро, ти всъщност отлично разбираш какво ти казвам Ранносредновековният етнос на тюрките е говорел език, който в модерна научна употреба от XVIII-XIX в. е послужил за обобщаване на всички езици, доближаващи се до него по структурата си. Затова трябва да се прави разлика между тюркския етнос, "турките"-маджари, тюркската езикова група и модерната турска нация По същия начин говорим за "келтска езикова група" и правилно - по структурен признак - включваме в нея ирландския, макар че гръцкото название "Keltai" никога не се е отнасяло до ирландците.

Е, Дендро, това е като всеки обобщаващ термин - произлиза от часта употреба, но като класификатор се обобщава до по-широка. Никога и никъде не е имало и "индоевропейски етнос" (примерно живеещ в страната Индоевропия, начело с цар на индоевропейците и столица Индоеврополис). А все пак съществува огромното индоевропейско езиково семейство.

Офф-топик. Алвата преди твърдеше, че готическото изкуство започва не във Франция, а тъкмо в Испания. Добре, но готическото изкуство наистина процъфтява още в XIII-XV в., тоест няма нищо общо със златото на Америките и чисто логически не се връзва с постановката, че Испания е бедна и дива преди завоюването на Мексико и Перу. Готическите строежи са сложни, скъпи, мащабни - ясна работа. Така че Алвата би трябвало да се откаже от поне една от двете си постановки - или готическото изкуство не е испанско по произход, или пък испанците не са били чак толкова диви и бедни преди XVI в. Както и да е, затова цивилизациите на древна Америка са ни чужди - защото са много различни от нашата. В това няма нищо чудно. Техните идеали и основни идеи не са били разбираеми за испанците (които все пак са ни относително близки като нагласа). В "Истинска история..." Монтесума изразява искрено отвращение от християнската идея, че не боговете ядат човешки жертви, а вярващите ядат плътта на Бога. И отказва да слуша повече за християнството. Разговорът е бил невъзможен. Възможна е била войната и именно това се е случило. В първата фаза на отношенията си, когато все още са в ежедневни мирни контакти, конкистадорите и индианците непрекъснато се шокират едни от други. А и самото название на конкистадорите говори за целта им. Първият им жест на контитента е да нарекат мястото на слизането си "Вера крус", тоест Истинския кръст. Забиват знамето и кръста, обявяват страната за "Нова Испания", вече са обещали една пета от всичко, което намерят, на краля-император. Проповядват на индианците, заповядват на юкатанците да почитат изображение на св. Богородица (и за техен ужас индианците обливат изображението с кръв от човешки жертви, което е побъркало хората на Кортес). И нито за миг не ги напуска убеждението, че рано или късно ще воюват. Няма разлика между конкистадорите и старите алмогавари на Мунтанер.

Накратко казано - страна с огромен потенциал, нация с отлични качества, но откъм губещата страна на билетчето. По-малко арабско влияние и по-малко ислям (пък и по-малко американско-израелска враждебност) биха дошли дюшеш на Иран и иранците. Но това са мечти, а каква ще е реалността, ще разберем в следващите година-две. Надявам се, че все пак войната може да бъде избегната... макар че когато се заговори открито за нея, тя вече е предрешена.

"Артаксеркс и Темистокъл" - друга подобна алтернативка.

Гръко-персийските войни се водят на два фронта: единият в Гърция с персите, а другият в Сицилия с картагенците. Разбира се, войните са можели да завършат и другояче. Гърция можеше да стане поредната ахеменидска сатрапия, а Сицилия изцяло да премине под картагенска власт. Вероятно персите не биха смазали гръцката цивилизация като такава - повечето им сатрапии са били пълни с малки, полусамостоятелни политически образувания. Гръцките градове по азиатския бряг отдавна са си били под персийско върховенство, което не им е пречело да продължават да си имат собствена физиономия. Картагенците също са се отнасяли що-годе либерално с подчинените си градове, даже са попивали много чужди обичаи. Тъй че съм склонен да допусна по-скоро запазване на гръцката цивилизация под персийска власт. Персия вероятно в някакъв момент би се разпаднала от вътрешните си центробежни сили (щом Александър така лесно я е срутил в реалността, значи Персия наистина е имала някакви вътрешни слабости). Тогава вероятно някой от балканските персийски сатрапи би се опитал да наложи своята монархия по някакъв смесен гръко-персийски образец в региона. Сатрап (по-късно цар) на Елада, на Тракия или на Македония, донякъде по подобие на историческите Диадохи и Епигони. Разбира се, не би имало елинизъм в Ориента, а само на Балканите и в Италия. Ако такава една монархия успее да се установи на Балканите, та вероятно би се противопоставила успешно на римската експанзия - а и Картаген би бил в по-добри позиции срещу Италия без Сиракуза в сицилианския си тил. Римляните вероятно не биха загинали, но биха се принудили да разширяват империята си не в Средиземноморието, а към Галия и - кой знае - може би дори Германия. Ако издържат на удара на кимбрите и тевтоните, вероятно по-дълго време биха запазили републиканското си управление. Това сами по себе си са големи промени на историята: монархия от източен тип на Балканите, никакъв елинизъм в Сирия и Египет, Картаген оцелява, Рим остава република и то континентална... Мога да допусна и конфликт между партите и балканската монархия на някакъв етап. "Войната за персийското наследство" Интересно е да си представим, че при разпадането на Персия например Картаген се опитва да овладее Египет и Финикия. --------- Ето още една подобна тема: "480 г. пр. Хр."

Е, Глишев не искаше да прозвучи чак толкова радикално Но едно е вярно - у нас нито филолозите са филолози, нито историците са историци. Особено последното е вярно. Совите не са това, което са, за съжаление. Колкото до псевдолингвистичната попара - хайде, хайде. А обструкциите бяха неизбежни (пък и са полезни). Ти вероятно и сам се сещаш, че като пуснеш тема във форум, ще се получи това.

Благодарим за инфото, но препоръчвам да избягваш триумфиращото нахалство, просветено от сайтове. Дори в Китай оловото е изключение, както разумно посочи Галахад. За Европа да не говорим. Виж, примеси на олово в сребро - това е друго нещо. Повечето "оловни монети" не са от олово, а са с оловни примеси. Нямат много общо с оловните печати.

За себе си съм на страната на испанците, но ми харесва как Лордът защитава индианците.

За съжаление, не се издига. Иронията в това е чисто японска: усилията са огромни и си струват, но резултатът е нетраен. Точно затова е хубаво да се гледат филмът. А у Йошикава е описан точно и краят на замъка.

И тя е хубава, да Много забавни диалози, особено в началото. Скоро попаднах на "Katen-no Shiro", отличен филм. Препоръчвам.

Точно така, Галахад. Ховратос, виждал ли си олово? Можеш ли дори да предположиш колко време ще изтрае една оловна монета, каква пазарна стойност ще има (ако например имаш някаква представа за покупателната стойност на бронза в Константинопол и Рим в VI, XI и XII в.) и къде е разликата между монета с примес на олово и "оловна монета"? Бих се зарадвал много на няколко примера на "оловни монети" от целия свят.

Галия в навечерието на римското завоевание не е навсякъде еднаква. В южните области - тоест в римската провинция около Нарбон, Марсилия и Арл си има истински гръцки градове, има пътища, съд, латифундии и ранна гало-римска аристокрация. Аквитания и Келтска Галия (тоест югозападните и централните области) са "типично галски", тоест разделени на кантонални "държави" с различни устройства - едни монархии, други аристокрации, а трети - републики. Повечето са аристократични. В този район се разпростира несигурната хегемония на племето хедуи. За този район римляните и гърците получават остарялата информация относно друидското съсловие, която най-силно ги впечатлява, когато описват галската култура. В най-северните райони на Галия се намира Белгийският съюз от около триста смесени гало-германски общини, който изглежда толкова сериозен с военната си мощ за Цезар, че той започва "Коментарите" си именно с него. Британия по времето на Цезар също не е навсякъде еднаква. Крайният юг е относително окултурен - както в Галия, тук има "градове", кланова структура, постепенно преминаваща в родова аристокрация и кантонални крале, а и монетна търговия (Британия е била от интерес още за финикийците заради калая). Същевременно обаче тук се е запазила невероятно архаичната бойна колесница, която напомня на образованите римляни за вече много остарелия Омиров епос. Централна Британия и Уелс са доста по-малко известни от южните районе - поне преди идването на римляните. Днес археологията прави усилия да разкрие повече от предримското минало на централна Англия, но с относително скромен успех. Каледония пък е просто област на догадки. На практика започваме да знаем нещо за бъдещата Шотландия едва от Тацит нататък. Има и няколко смели хипотези въз основа на келтското езикознание и най-ранните пластове в ирландската митология. Струва си човек да се запознае с тях, но може би трябва да бъдат предпазливо четени. Вярно е, че към 60 г. пр. Хр. в Галия и Британия вече има процъфтяваща монетна търговия и редовни търговски маршрути. Лично аз си позволявам да смятам, че големите търговски пътища, които знаем от XI-XIV в., са всъщност още антични - най-вече Лондон-Рейн-Рона-Рим. Лично за мен е интересен преходът от племенни структури към римски диоцези в Британия. Както и връщането (или създаването на нови) романо-бритски племенни структури в интервала между оттеглянето на римляните и нахлуването на саксите. Днес този интервал изглежда по-дълъг отколкото смятаха учените през ХХ в. --------- Можем дори да се запитаме дали "Галската империя" на Тетрик (и на Сиагрий), както и движението на багаудите в III-V в. не възстановяват стари и/или създават нови, макар и временни племенни структури дори в Галия - пак и в Испания. И ако създават - дали този процес е свързан с превръщането на старите родови структури в Германия в истински комитати (не без римско влияние). Изобщо, у нас доста слабо са познати процесите в Западната империя през III-V в. Те са много по-сложни от представите, които имаме. Римска Галия, Британия и Испания, изолираната Ирландия от римската епоха, злощастната Каледония и контактните зони в Германия и Ютланд заслужават задълбочен интерес.

Точно. Докато умните се наумуват, лудите са се налудували.