glishev

Фружине, това с "Елегантните" в Бразавил не само е интересно, то е възхитително. Допускам, че не е поредният карго-култ, чакащ белите да се върнат, а един вид носталгия по цивилизацията. И донякъде ми напомня доста сериозните вложения, които например карнавалуващите, реенакторите и ларпърите влагат в своите костюми.

Да, защо не

Разбира се, че и историците не отхвърлят текстове с лека ръка. Но е вярно, че не ги приемат буквално. Много често един и същи източник предлага текстове с различно съдържание по един и същи повод, но предназначени за различен адресат или пък под разнообразни влияния. Най-елементарният пример отново ще бъде франкски. Кралят на западните франки е rex Francorum за папския двор, rex Gallorum за собственото си духовенство (според Рихер Реймски по негово време Галия все още е разделена не на графства, а на трите области от времето на Цезар), rex Galliae за авторите на изток от Рейн, rex Gothiae за християнските автори от Северна Испания, rex Franciae за нормандските хронисти, rex Occidentalium Francorum за авторите от Лотарингия и Rex comesque Vexiniensis - специално за абата на Сен Дьони. И цялото това разнообразие от титли, политоними и етноними се отнася конкретно до втората половина на десети век; картината е още по-разнообразна, ако се разходим напред-назад по вековете. Такива примери са безобразно много и правилното им схващане изисква човек да се задълбочи в многото перспективи и партукуларизма на Средновековието. Понеже по-назад в темата стана дума за редовното наричане на българите "скити", ще си позволя още няколко примера в тая посока. Ирландското племе скоти извършва частична миграция към Каледония и с покръстването си си присвоява етнонима "скити". Получава се така, че в Шотландия имаме rex Scotiae, който е rex Scytharum за англосаксонските духовници, а в Ирландия върховният крал се оказва imperator Scottorum и от време на време - rex Scythici generis. Разбира се, в Швеция не остават по-назад (може би покрай покръстването и контактите си с Шотландия или пък заради някакви объркани спомени за родство с готите. Да не говоря за "готските" владетели на Вестерьоталанд, които стигат до спор кой е повече гот и скит с... едни испански монаси). В резултат на староисландски думата за Скития и Швеция се оказва една и съща - Svitjod. Иди разбери дали например монахът Тюдрек говори за скитски царе или за шведски крале... Същевременно понякога в сакндинавски източници руските владетели също са наричане "крале на Скития", защото, нали, поне географски Русия и Скития отчасти се припокриват. Което пък ни връща към византийската употреба на "скити" и "тавроскити" не само за българите, но и още за киевските руснаци, а по-късно - и за татарите. Кои не са скити, по дяволите? Естествено е човек да бъде крайно предпазлив в доверието към изворите. Отдавна не е тайна, че тези объркани употреби на етноними се дължат ту на незнание, ту на нарочни архаизации - било за собствен престиж, било за за очерняне на противника. Понякога такива неточности водят до нови митове. Има райони и населения с по пет-шест имена, а има и имена, които се срещат на пръв поглед напълно несвързано в противоположни краища на континента. Като връзката може да е чисто литературна - дължаща се на игрословица, на грешка или на някаква цел. Това не е отчайващо, просто вкарва много повече величини в уравнението

Това беше добро, мерси. Да, всичко е въпрос на класификация.

В това наистина има нещо парадоксално. Западният свят е създал условия на живот и работа, при които човек може да се издържа успешно и да си прави планове. Много мюсюлмани го отчитат и идват да живеят и да работят в тази част от света. Същевременно част от тях идват с радикални убеждения, които не са съвместими с тукашния начин на живот и започват да размахват лозунги за Shariah for the Netherlands, Freedom go to Hell и така нататък. Искат парите, но не искат условията за тези пари. Да, парадокс е. Същевременно в тази част от света историческото развитие е довело мнозинствата дотам да се ужасяват от всяка форма на рестрикция. Западните елити се опитват да превъзпитават своите кафяви, но по един толкова мек начин, че той на практика се оказва неефективен. При това положение е въпрос на време или елитите да се сменят и да започне преследване на имигрантите, или пък (ако вече сме отвъд това) имигрантите да започнат да променят западните общества. И в двата случая взаимната интеграция и търпимостта ще идат по дяволите. Заедно с тях - и условията за правене на пари. Живеем върху буре с барут... но кога не е било така?

Рейвъне и Запъналко, а защо хуните също да не са тюрко-алтайци Знам, че въпросът ми звучи идиотски, но все пак...

Ама, Южняк, ти наистина ме учудваш Явно нашите две специалности имат толкова различни методи, че фактически говорим различни езици. With all due respect, Sir Наистина хвърляш камък в блатото, защото архаизациите на византийските автори и изобщо несигурността на средновековните етнически обозначавания по изворите са един вид "стълбове на вярата" за нормалния историк. Тоест ти пряко спориш не с мен и Романа, а направо с нАуката в лицето на нейните основни постулати за последните стотина години. Дали си нов Шлиман на историческия фронт? Не се наемам да коментирам, защото аз май-май съм консерва, по Ганьовски казано. Във всеки случай да търсиш проследима закономерност в етнонимите, ползвани от средновековните автори... как да ти кажа, загубена кауза. Моето частно мнение е, че трябва повече да се доверяваме на филолозите в тази джунгла на средновековните текстове, защото там филологическите методи най-добре служат на историка. Колкото и ненадеждни да изглеждат на всеки антрополог, да речем. Мога да извадя такива примери на безумни и то системно безумни употреби на етноними, че окончателно да изгубиш вяра в здравия разум и да обявиш всички стари хронисти за обладани от зли духове Ще си спомниш, че почти същото ти казах и като стана дума за старославянския писмен като lingua franca. Впрочем, имал съм този тип изненади и с други напълно разумни и диалогични (пък и също далеч не неуки) хора при редица теми. Възможно е тези различия да идват от свръхспециализацията - всеки гони своите си методи и чуждите му се виждат нелогични.

От твоята клавиатура - в админския монитор! Амин! Майтапа настрана - стига спам, наистина.

Драконите по руските иконостаси от XVI в. насам нямат кой знае какво общо с късноантичните съчинения на Евсевий и Августин (които на всичкото отгоре се отнасят до приемствеността конкретно със Стария завет).

Добре, но не всичко е свързано с всичко друго. Впрочем, прилично е да се споменава източник, а не просто ей така да се копира текстче, чопнато от Гугъл. Вече достатъчно добре беше уточнено откъде се взимат драконите конкретно в християнската иконография.

Четири постинга един след друг, главно картинкаж, без свързваща мисъл... това ако не е спам, не знам какво е.

Претенциите на Рим за западен примат са си съвсем естествени и всъщност източните патриарси и Съборите нямат проблем с това Рим да управлява всички западни епархии. Аквилея и Милано се противопоставят на Рим от богословска гледна точка, но тези различия бързо са изгладени. Самата патриаршия в Аквилея (и тази в Градо) е просто нещо като куриоз. Чисто йерархически тя бързо се превръща в анахронизъм, а от богословска перспектива няма основания за съществуване. Аквилейците са си ортодоксални до 1054 и обикновени католици - сред това. Всъщност тази 1054 е малко надценена като разделяща днес, тогава не са й обръщали вного внимание. Във всеки случай византийците изобщо не са се интересували от "патриаршиите" в Североизточна Италия и са си общували по верски въпроси само с Рим. Пък и между 669-1054 Аквилея си е в пълно догматическо единство и с Рим, и с Цариград. Тоест Аквилея като "патриаршия" наистина е някаква бяла врана - съперничеството с Рим е по-скоро политическо, отколкото богословско. Възможно е Аквилея да осигурява йерархически гръб, поддръжка на триезичниците от Бавария. Рим и Константинопол са на едни и същи позиции срещу триезичната ерес и не е учудващо, че и византийският мисионер св. Константин-Кирил, и римският папа Адриан, и конкурентната "патриаршия" в Градо действат заедно в 867 - едновременно срещу триезичната ерес, срещу баварците във Великоморавия и вероятно срещу "патриаршията" в Аквилея. Всъщност с Кирило-Методиевите ученици в Моравия се разправят именно баварските свещеници, които са на подчинение към Аквилея, а не пряко към Рим. Има много примери за съпротива срещу римския примат в самия Запад - и в Британия, и в Испания, и в Галия, и в Германия, разбира се. Ние тук тези неща почти не ги изучаваме, а те са факт през цялото Средновековие. В Британия т. нар. Келтска Църква се противи на Рим от седми докъм дванайсети век. В Испания напарво имат други пасхални таблици и друга дата на отброяване на календарната година - т. нар. "ера на Юлий Цезар". Част от тези звижения с ариански и пелагиански уклон, но не изцяло. В Галия има много силен местен галиканизъм - движение на френските епископи, особено от кралския домен, да поставят Църквата в Галия на подчинение на краля, а не на папата. Впрочем, това движение на практика успява, пък и си е чисто католическо по дух. За германските борби с Папството все пак имаме доста информация. Между другото, в XI в., когато западните императори са най-слаби, Аквилея много лоялно подкрепя имперската кауза. Интересно, че това не води до фактически разкол - императорите от време на време издигат "антипапи" в Италия, но никога не се възползват от Аквилея, за да я направят своя, имперска патриаршеска Църква. Залогът в спора просто е много по-голям от самата Германия: императорите искат и Италия, и примата за себе си. Което е учудващо универсалистка амбиция за феодални разбойници, каквито са повечето швабски херцози, издигнати до императорския престол и може би се дължи на византийски влияния. Така че нито Аквилея е патриаршия в нашия, източен, еманципиран смисъл на думата, нито съпротивата срещу Рим е чисто богословска, нито пък приматът на Рим е безпроблемен в западното Средновековие. Специално галиканският модел на налагане на френския крал над Църквата (който минава през невероятна митология около кралете) си заслужава отделна тема.

Този г-н Николов наистина не е знаел къде попада. Но както и да е, в Щатите всъщност има интелигенция, нищо, че не съм бил там, та да я пипна. Просто е другояче формирана. Има си кръгове от хора, живеещи на грантове около университетите (проклети демократи, комита! - мислят си реднеците), има ги "красивите и талантливите" от Ню Йорк, дето четат и пишат разни неразбираеми за широката публика неща, има разни мозъчни тръстове. Ама не била централизирана интелигенцията - не е. И на мен ми е малко странно, но това е положението. Може би по-скоро има "интелигенции". Стайнбек пише за това. И определено в Щатите има страшно много жанрови автори, които наистина се издържат с писане: ходят по конвенти на фенове, разписват книжки, стискат си ръката с издателя за снимка, взимат-дават интервюта и прочие. Абе - продават се (за разлика от нашите лапнишарани). Друг е въпросът, че повечето такива автори не са Стайнбековци, тоест си чукат кротко кайметата, слушкат издателя и нямат политически забежки. Във всеки случай тук е Европа и интелигенция определено има. Не говоря за простотиите от типа на СБП. Впрочем, Съюзът е имал известни смислени функции преди 1944, а после се превръща в обикновен придатък на агитпропа с елементи на преразпределение на благата, ясна работа. Както и да е, днес национална и наднационална интелигенция в Европа все още съществува: ето, умира Марио Моничели в Рим и Еко му пише некролога. После Кариер идва в Болоня и двамата с Еко правят сборник интервюта. Вярно е, че тази университетско-литературно-философско-кинаджийско-музикална интелигенция няма никаква обществена роля. Всетъки, във Франция все още успяват да заделят по някой сантим от гладните уста на негрите и да го тикнат в ръкава на Академията, за да се съберат академиците на своя прочут обяд, да държат речи и да критикуват благо младите. Жак Льо Гоф пуфти там с лулата си и разправя левичарски приказки, но гледа да не се меша с новите франки от Марсилия. Да, това може да е анахронизъм, но той съществува. В България, разбира се, нещата са ненормални. Има още живи динозаври от бай тошово време, които са заели разни постове в недозакрити институции, за които финансовият министър Дянков дори не подозира. Има фондчета, фондченца, публикацийки, "сефета" (по Еко) и други малки налудничавости от соцвреме. Да не се лъжем - такива неща функционират дори във Великобритания. Да, но има и разни действително нормални хора, четивни автори, надъхани преподаватели и нелоши учени, които биха искали едновременно по-добри бюджети, по-добро книгоразпространение, по-добро ниво на средното образование, известна отговорност на държавата към съществуващите национални културни институции, та дори и някакъв политически глас. И които си работят за целите, но се дразнят от пълната простащина в страната. Простащина от законодателното тяло, та до последния хамалин. Това дразнене месиански комплекс ли е? Не мисля. Смятам за съвсем естествено да има добри училища, добри университети и музеи, както и един вид отстранена държавна протекция над по-престижните университети, театри и тям подобни. България има потенциала за това, а хората в тези среди всъщност и не са някакви страшни ненаситници от типа на ДАНС с техните огромни (и безполезни) бюджети. Да, знам, че този тип мислене не е на мода и че е лесно да се сочи с пръст: "Аууу, соцносталгик!" Обаче не става дума за соцносталгия или други политически заклинания, а за гимназиалното образование в България, за музеите, за книгоиздаването, за университетското ниво, абе изобщо - за насъщни неща. И не, тук не е Америка. Дори по някакво чудо да се окаже, че там наистина "няма интелигенция", това си засяга само тамошните условия.

Южняк, ти чак до Библията опря. Когато са създавани (може би двете основни) версии на книга "Битие", самите юдеи са били неотдавнашни номади. И определено са влизали в контакт с други номади, най-често от чисто семитски произход - кой знае дали изобщо са виждали монголоиди по ония предантични времена. По-скоро не, мисля аз. Но едно е вярно - номадизмът се оказва стигматизиран в Библията и в преданията от библейски произход. Народите Гог и Магог вероятно пак са номадски. А добивът на крайно неномадските вино и хляб е осветен. Някой обаче беше предположил, че месната жертва на Авел ("авелун" - "граждани", "хора" във Вавилон) и постната на Каин свидетелстват за много ранен, номадски пласт, несъзнателно запазен в най-ранните версии на книга "Битие". В крайна сметка злодеят Каин принася постна жертва, Бог не я приема; Каин убива добрия Авел, който е принесъл месо; после бяга и основава град. Нимрод, надменният цар, също основава град и строи кула, която Бог намразва. Градът и кулата разделят народите, които дотогава са едва ли не като братя. Докато добрите патриарси като Авраам живеят в шатри и имат безбройни стада. Надменните царе винаги се опитват да преброят поданиците си, което обикновено води до падение или порицание. Тук нямам предвид преброяването на Август, защото в Новия завет вече няма номадски пласт. Но така де, в "Битие" май има засвидетелствани (поне) два пласта вярвания - от номадски и от вече уседнал период. Тоест лично аз не бих я ползвал за нищо, свързано с ранната, номадска история на българите. Те се запознават с един късен, средновековен, християнски начин тя да бъде четена, при който няма как да се стигне до "дълбоките неща" от историята на бита на народа, който е създал този текст. Дори самите евреи не биха могли да извлекат от "Битие" онези несъзнателни остатъци от дълбокото минало, към които би се ориентирал днешен изследовател. --------- Тойнби ли беше, дето твърди, че всъщност Авел непрекъснато убива Каин, защото номадите нахлуват в градовете... а сетне Каин побеждава in the long run, защото пък номадите постоянно захвърлят номадството Ох, много се отклонихме.

Е, чак пък "смазан". Това при Вачкова ли го пише?

Радичков, царство му небесно, също имаше шанс за поне за Нобелова номинация, но, ако си припомним събитията, вярната клика на Антон Дончев се опита да пробута него. В резултат номинацията и на двамата не се състоя. Сетне пък Радичков взе, че умря, човекът... Както и да е. Нобеловата награда далеч не е единственото литературно мерило. Бредбъри я нямаше, Еко също я няма. Във всеки случай имаме и живи смислени автори - но програмата изобщо не се опитва да ги налага. Литературното нси образование е застинало някъде между 1930 и 1960. А процесите и езикът се развиват. Във всеки случай е срамота да се твърди, че "не може" да има блестяща българска литература, пък и изобщо висока култура. Безотговорно е, ако не друго. Всъщност е възможно да има - но е трудно, както го знае още Пенев, а след него - например и Свинтила. И браво на Романа за темичката

Е, будизмът си е едно, а юдаизмът - друго, но това е друга тема. Както и да е, Еврейската република със столица Биробиджан е факт. Не е същото като Тувинската.

"Наполеон" е неправилна форма на истинското му име: Напальон. Баба ми, царство й небесно, го наричаше така, а баба винаги беше права. Известно е, че Напальон е изобретил гащите напальонки, защото като бил малък не му давали да носи панталонки, а пък той бил умно дете и му било неудобно да ходи гол. В родния му град Аячо местните и до днес с гордост сочат статуята на напальонките, издигната в парк насред ЖК "Напальон" (това е истинският Напальонов комплекс, а не някакви си там измислици. Е, вярно, че къщичките в ЖК "Напальон" не са високи...). Някакви противници на гения се опитали да изкарат името му "Напилон" и говорели зад гърба му, че танцувал на пилон и много се напивал, но храбрият изобретател ги пратил всичките на корабна служба при Трафалгар и така се отървал от тях.

Това искат да ни убедят именно нискочелите - комунисти, ченгета, дружбаши, гербери, чалгаджии и по-обикновени престъпници. Не че няма основания човек да се върже на това, но не бива да се задържаме на подобна мисъл. Боян Пенев може да не е прав в чуждопоклонничеството си, но е прав в максимализма си. Без такъв максимализъм антиинтелигентите ще продължат да ни тъпчат по главите, както го правят и сега. Напротив, България би могла да бъде блестяща и високо културна. Въпреки самата себе си. Разбира се, това е цел като за кръстоносен поход. По пътя към това дебнат не мелници и великани, а най-обикновени глупаци, които, знаем, са по-опасни от всичко друго. Ако се влагат воля, време, пари и здрав разум в училищата и в семейното законодателство, много по-голям процент от населението би бил поне малко от малко четящ и информиран. Това е вложение в бъдещето на нацията. Да, това не е АЕЦ, не се яде, не е бързо и не е видимо. Но няма друг път пред българите. Не и такъв, който да води към друго освен към блатото. Няма как - нашите училища просто трябва да се подобрят драстично, а това не става, ако не е главният приоритет на страната. Покрай училищата - университети, издателства, театри, галерии и музеи. При такива усилия няма как да не се обърне внимание на най-разнообразен чужд опит, за предпочитане - западен. А който не приема тези неща за най-важни, просто е късоглед. Това късогледство е смъртоносно за страната. --------- В частност - изобщо не е вярно, че извън Западна Европа (и особено на Балканите) нямало било как да се намерела дълбока и блестяща литература. Казандзакис, Кавафис и Сеферис или Андрич и Павич не са нищо по-малко. Или Чоран и Елиаде, ако се сетим за Румъния. И така нататък... Ако пък подхванем приказката за модерните ни автори, нещата ще зазвучат особено иронично, защото човек трябва буквално да се срамува, ако не е чел, например, есетата и стиховете на Александър Шурбанов, Иван Теофилов, сериозната лирика на Радой Ралин, поне нещо от Виктор Пасков, Йордан Радичков, Маргарит Минков или Георги Марков или пък, ако е за въпрос, романите на Милен Русков. Ама това, ще каже някой, не е "народна" литература. Не, не е "народна". Национална е. И още по-добре - наднационална е. Стига сме си затваряли очите пред собствените си възможности. Да се обяснява какво не можело в България и да се лъжем какво не може на Балканите... хайде, холан. "Кой ми те в таз робска люлка люлее..." Така че - стига сиромахомилство и съчувствие към полуинтелигентността. Длъжни сме да познаваме новата си, жива литература. Длъжни сме да смятаме, че можем повече. И съответно - да влагаме повече. Всичко друго е маломерно и води надолу, към застой.

Хатай е класиката, прочута и по филмите http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%B9

Бел. мод. Точно така. Темата е за идейни прилики и разлики между немския национал-социализъм и италианския фашизъм от 30-те и 40-те години на ХХ в. Всичко друго е спам и е безобразие, че не е изпонатрито. Оттук нататък спамът просто няма да бъде търпян. Който няма нещо по конкретната тема, да си отвори нова. И да е позитивно познавателна. --------- Алва, отвори нова тема за Османската империя и просто пусни линк от нея към тази тук.

Това горе просто е фактологическа справка. Аквилея е автокефална църква в същинския смисъл на думата горе-долу около епохата на лангобардското нашествие, защото тогава има реален спор с Рим и Константинопол. След събора в Павия се превръща просто в западна архиепископия с по-висока титла на архиепископа. Радва се главно на политическа автономия, тоест се превръща в епископско княжество - това нямаше да е толкова интересно, ако не се случваше не например в Германия, където епископи-князе има под път и над път, а в самата Италия, под носа на Папството. За сравнение - много по-престижната архиепископия в Милано също си има автономията, но не се превръща в ядка на феодална държава, а не си прикачва и нови титли на архиепископа. Няма как - все пак св. апостол и евангелист Марк е по-тежък авторитет дори от св. Амброзий Но е интересно, че култът към св. Марк се разпространява главно във Венеция, а не толкова в Аквилея. Не знам какво е писала г-жа Вачкова за Аквилея, но напоследък съм предубеден към нейните работи. Т. Смядовски всъщност май е Стефан Смядовски. Или? Той е сериозен славист, не знаех, че има интерес към Аквилея. За мен най-интересна е евентуалната роля на Аквилея в спора с триезичниците и събора във Венеция. Всъщност предполагам, че именно Аквилея е един от центровете на триезичното учение - в IX в. повечето баварски епископи и латинските мисионери в Моравия и Панония, които именно проповядват триезичието, са под върховенството на Аквилея. Това пък се дължи на благоприятната към Аквилея политика на Карл Велики (но не твърдя, че самият Карл е триезичник, разбира се). И именно това е вероятната причина съборът, където св. Кирил изобличава триезичието, да е във Венеция - по това време все още един вид византийска територия, с "патриарх", конкурентен на аквилейския (макар и с титла, произхождаща от същата местна традиция). Самата победа на св. Кириловото мнение вероятно се дължи на венецианските участници, които просто са против Аквилея, тоест и против евентуалното й триезичие. Отделно от това в Рим по това време все още държат да са в добри отношения с Константинопол, а са и донякъде подозрителни към авторитета на Аквилея в Остмарката и Хунската марка, така че папа Адриан вероятно с радост посреща св. Кирил, който се появява в Рим не просто с куп преводи, а направо със спечелена съборна подкрепа от Венеция. Любопитно е, че патриарх Фотий и папа Николай премълчават пред княз Борис за съществуването на "патриаршиите" в Аквилея и Градо (Венеция).

Бел. мод. Темата е спамаджийска, а не философска. Заключва се.

Бел. мод. Расате, това е спам. Няма да го толерирам. Отнася се и за makebulgar. Мненията ви са неинформирани, но постоянно и фантастично натрапвани. Прегледайте форумните правила и се придържайте към някакъв здрав разум. В противен случай ще ме принудите да затворя временно и тази тема, както и да ви наложа десетдневен преглед на мненията.

Бел мод. Предупредих за спама. Темата временно се затваря. Колкото до неинформираното и безтезисно желание за спор - и то няма да се толерира. Следващия път ще има десетдневки.