glishev

Графе, ния тия работи на изток от Кюстендил си ги знаем, а братчедите на запад от Кюстендил ще продължат да си мислят простотии, ако ще и Господ да им каже, че са си прости бугари. Тъй че темата е безмислена. Като искат - нека си чукат македонизма в главите. Има да се оправят сега Гърция за името на страната си, с албанските проблеми вътре в самата страна... и ще видят Европска униjа през крив макарон. Ами хак им е като не щат да са в добри отношения с нас. Няма по-прости българи от македонците.

Което, колкото и да ми е неудобно, е по произход иранско име

Темата е безмислена и на това отгоре е предъвквана стотици пъти. Как не ни писна да дъвчем едно и също? Ега ти безплодието откъм идеи. Самуил може да е и марсианец по произход, но е цар на българите, защото короната на българите е това, което съществува в политически смисъл. По негово време "Македония" е име на областта чак около Одрин, която не попада в Самуловите граници. А и когато ромеите най-сетне превземат владенията на Самуиловите наследници, новата византийска провинция точно в тези територии е наречена не другояче, а България. Оттъм нататък въпросът какъв е самият Самуил става второстепенен. Братовчедите от Скопие могат, ако искат, да се гордеят, че един македонец е завладял българския трон Освен това всички в БГ-наука знаят, че Самуил е... арменец

Ми ето: единият е убит от разбойници, а другият - на война.

Помня как гаврехме Веско Маринов тук преди две-три лета. Тая песньовка може да подбуди нови словесни ексцеси... или пък не. По дяволите, не сме ли уморени от простотиите на жалкия пиар?

Разбира се. Ниската олтарна преграда е по-стара, а иконостасната стена - от петнайсети-шестнайсети век. Вече как се развива иконостасът до днешната си подредба и откъде са се взели двуглавият орел и драконът сред символите на Византия - това са отделни теми. Тъй или иначе, драконът на иконостаса е поствизантийско наследство.

А Мусолини, моля, си е имал любовница, човекът

Алвата добре го е обяснил. Има само още един-два детайла по въпроса. Иконостасите са относително късно явление в източното християнство - поне докъм петнайсети век са били рядкост. Появяват се горе-долу с падането на Константинопол и са част от поемането на императорски функции от страна на патриарха. Драконите си имат символичното обяснение, правилно дадено по-горе от Алвата. Но освен това драконът е и един от гербовете на императорската власт още от времената на Константин Велики. Както и двуглавите императорски орли, които също се намират много често по църкви (най-вече по полилеи и двери), драконите се появяват в църквите на православния поствизантийски "рум милиет" тогава, когато патриархът поема част от функциите на загиналия василевс. Кръстът, драконът и двуглавият орел са разпознаваеми знаци на християнския "рум милиет", тоест на православните в Османската империя - гърци, сърби, българи и власи. Православните араби, колкото ги има, по-рядко се идентифицират с тези знаци и съответно църковните им сгради и йерархия по-рядко ги носят. Извън Османската империя орелът се налага като емблема на самото православие (а и на царската власт) в най-византийската от поствизантийските страни: Русия. Там също се намират дракончета по иконостасите, но не чак толкова често. Естествено, този хералдически факт не отменя фолклорните и религиозно-символичните схващания, които постепенно изместват историческата причина за появята на резбовани дракони в православните храмове. Вероятно никой майстор-резбар от XIX в. вече не си е давал сметка, че възпроизвежда изображение, останало от щандартите на Константин Велики.

На 63-годишна възраст, след кратко боледуване е починал архимандрит Павел Стефанов, отскоро професор по литургика в Богословския факултет на Шуменския университет. Отец Павел беше автор на "Ялдаваот. История и учение на гностическата религия". Интересите му бяха преди всичко в историята на ранната Църква и в религиозния пейзаж на късната Античност; в тази област той беше учен без съперници у нас. Новият му труд за монтанистката общност в момента е под печат. Глава от това изследване участва и в един от конкурсите на списание "Българска наука", което е чест за списанието. За съжаление, авторът не успя да види книгата си в ръцете на читателите. Отец Павел беше не просто църковен историк и преподавател по богословие - всъщност беше истински историк на идеите. В България има дефицит на такива учени. Негови колеги, студенти и съслужители в свещенството твърдят, че е бил безкомпромисен, принципен човек. Самият факт, че при цялата си ерудиция работеше в Шумен, а не в София и че на тази възраст все още не беше станал епископ, говори много за морала му като монах, учен и християнин - и го поставя наред с такъв забележителен духовник като също покойния архимандрит Назарий. Всеки, който познаваше отец Павел, може наистина да свидетелства за откритите му, критични позиции по църковните и светските обществени въпроси. Накратко казано, той беше забележителен мъж, надраснал скромната ни действителност с нравите, интелекта и духовния си ръст. Бог да го прости.

Архондисването на соцмутри от соцвладици и псевдофанатици е видимата част, върхът на айсберга на пълния морален дефицит на така наречения "свети" Синод. Вярвам, че има добър Бог, а по силата на чувството за благоприличие уважавам престарелия ни патриарх, пък и съм свикнал да смятам, че няма друга истинска религия освен православното изповедание на християнката вяра. И държа на обикновените, женени български попове като на честни, но нещастни хора. Далеч не съм примерен мирянин, но си позволявам искрено да презирам повечето монаси и владици на БПЦ. Това са жалки, неуспешни, встрастени в корупцията си личности, които нямат нищо общо нито с Бога, нито с вярата. Има, разбира се, и прекрасни изключения; те са малко. А фанариотско-фарисейската архонтщина ми е страшно омразна. Бог да прощава на когото иска, аз не съм Бог и не мога. Да вървят по дяволите и архонтите, и архондисващите ги.

"Какъв прост руски човек съм Ви аз? Аз съм бивш Велик инквизитор..." Кристобал Хозевич Хунта

Вук, ако някой те трие, това съм аз. Ами просто спазвай нормален тон и никой няма да те трие. Не си идиот. Религиите са като всяка обществена сила - обединяват, но не безусловно. Обединяват на някакъв принцип. Следователно и изключват на същия принцип. Всяка религия - на свой си принцип. Тъй че, кратко и ясно - и обединяват, и разединяват. Диалектика, другари

Каква е тая тема, бе, другари. Тука някаква безтезисност цари. Направо да идва Португалеца и да забранява духовността. Мирише на упойващи субстанции тука, революционната бдителност е притъпена. Бай Сократ би попитал - а как ще говорите за духовност, ако нямате дефиниция за изходното понятие "дух" и не сте уточнили дали смятате духа сам по себе си за съществуващ или не. Оттам ще дойдат вече и други въпроси, например дали "духовност" е употребявано тук в преносен смисъл или в някакъв съвсем пряк, едва ли не свръхестествен... и те така. --- Западна форумецът, западна.

Между другото, първият с квадратите е Пит Мондриан. Шантав човек, но много кадърен художник. Започнал е с много приятни пейзажи, в един момент нещо му прищраква, решава, че истинското изкуство не е за такива пошли консуматори като нас, долните буржуи и започва да разлага пейзажите на цветни петна, на геометрични фигури... докато стига до квадрати като плочки за баня. Писал е манифест по въпроса.

Скоро съвсем случайно попаднах на един стар холандец, Питер Янс Сенредам. Страхотни интериори и градски пейзажи. Справка в Уикипедия Гугъл Изображения

"Сънят на Колумб" определено е много известна. Както и неговата "Богородица от Гваделупе". Е, може би не в България, но то какво ли е известно тук... Не знам с какво уж трябва да е дискредитиран Дали, но и няма голямо значение.

Не схващам въобще къде е проблемът да се схване, че на един език даден владетел бива наричан еди-как си, а на друг език - другояче. Днес примерно белгийците си имат Roi на френски език и крал - на български език.

Падам си по Дали:

Абе, Гербов, толкова ли не видя синодалния превод на Евангелието?

Колеги, я трийте

Не можеш да деконструираш вече деконструираното Това не е като да експроприираш експроприаторите. Иначе в десети век готика още няма. Както и да е, какво да му изследваш на съвременното изкуство? Как да го разчлениш на съставни части като то се състои само от объркани полуидейки, петънца и боклук? Нищо смислено не е правено в изобразителното изкуство от смъртта на Салвадор Дали насам (а той е наистина гений). Е, ако не броим тук-таме нещо декоративно, за вкъщи. Да речем, вратата на филиала на Гугенхайм във Венеция все пак е нещо красиво и що-годе сложно като замисъл. Там има какво да се "деконструира". Но комай само там.

А за да може да прецени това, трябва сериозен опит в мисленето. Какъвто може да осигури само една разумна семейна среда.

Само че за да си фармацевт, трябва здраво учене, а точно тази част убягва на повечето от нашите абитуриенти. Както и на голяма част от родителите убягва в какво образование да вложат пари за бъдещето на децата си.