-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Римляните по принцип са недоверчиви към някои религиозни системи, главно източни, но не само: - към юдаизма, защото юдаистите не признават чужди богове (което е изглеждало светотатство за римското религиозно съзнание, отворено към много богове и към синкретизъм); - към сиро-финикийските (пък и към келтските и германските ) култове заради човешките жертвоприношения и самоосакатявания, които са чужди на практичния дух на римската религиозност; - към най-ранното християнство и по принцип към всички затворени общности, които намаляват значението на политическото тяло на империята в умовете на адептите си. Истината е, че още преди Константин Велики нататък християнството постепенно се лишава от езотеричния си, затворен характер, излиза от малките, затворени общности на първите християни и това го прави по-приемливо за империята. Неслучайно с масовизацията на християнството тъкмо християнският епископат се превръща в онази сила, която запазва и пренася римската цивилизация сред варварите.
-
И на мен паралелите ми са все азиатски. Това не е учудващо, разбира се.
-
Ако човек има живи роднини, с които е в добри отношения, равностойно работеща половинка и не му се налага да плаща наем - тогава към 1300 лв. чисто на месец и на глава са напълно достатъчни за достоен живот в София, че дори и с малки екстрички. Виж, вече за спестяване трябват повече. А като добавим и наема за жилище и евентуално желанието да се гледат деца, нещата стават по-дебели. Отделно от това, хората направо не смеят да се надяват дори да стигнат 1000 лв. месечно чисто. Тия цифрички са смешни за цивилизования свят, но за мнозинството българи са фантастика.
-
Може и така да е Иначе бивши владетели в Средновековието се намират. Ратхис, бившият крал на лангобардите, Йоан Кантакузин, няколко абдикирали саксонски крале, стигнали на поклонение до Рим, Карломан (брат на Карл Велики), Хилперих, последният Меровингски крал и т. н. По принцип да станеш монах си значи да не си вече владетел (поне в християнския свят). А на печата на Борис, както разбираме, пише "бившият княз". Възможно ли е следите от управлението на Владимир да са били унищожавани?
-
Не знам дали това, което сега ще припомня, може автоматично да се отнесе към седми век, но в десети-единайсети вече има "кавхански род". Тоест какъвто и да е произходът на титлите, в един момент те стават наследствени. Съвсем феодално звучи, нали? Пак от единайсети век имаме и сведението, че българите имат обичая да издигат начело само хора от владетелски род. Значи поне тогава вече има благородни родове. Но това не изненадва никого. Голямата изненада е, че още преди покръстването и значи - преди епископската мрежа - българите вече имат администрация. Но колко по-рано? Дали Омуртаг не е основателят на нашите първи институции и то под византийско влияние? Ако имаме система от длъжности под владетеля (наследствени или не), тогава наистина говорим за държава. Не знам дали цялото богатство от звания съществува още в седми век, но в девети то е налице, а започва и да се обогатява с византийски заемки (като комитите). Доколкото повечето санове на Първото царство са си на езика на самите ранни българи, мога да допусна, че тези звания са доста стари (тоест Омуртаг заварва и обогатява една система, а не я създава). Пък и имаме примерите с подобни по функция звания на езиците на други варвари: "маршал", "сенешал", "граф" и така нататък. Разбира се, в момента опростявам да немай-къде, но смятам, че доста уверено можем да допуснем, щото в седми век българите вече имат поне основата на системата си от титли, а очевидно имат и наследствена монархия. Разбира се - ако доверчиво съпоставим патриарх Никифор с Именника (а не виждам защо да не го направим). В крайна сметка държавата е винаги фикция, това е просто система на отношения между хора. Тя може да смени територията, а отношенията до голяма степен да се запазят. Това е типът държава на много варвари, а както изглежда - и на българите. Какво се случва в 680? Българите завладяват Мизия. Какво се случва в 681? Ромеите отразяват факта. Разликата с безброй други завоеватели е, че тези остават. Но Аспарух е имал своите владения на север от Дунава и преди 680. Променя ли се властта на Аспарух след 680? Не. И тази власт същата ли е като Кубратовата. Може би не териториално, но като приемственост е същата, същият kingship, за да използвам един хубав и изразителен термин (но кога kingship-ът се превръща в kingdom?). Българите - предполагам смело - донасят поне основата на системата си на Балканите, значи я имат от по-рано. Дали са я имали преди седми век - не мога да кажа. Но са я имали поне преди 680-81. Следователно българската държава (или държави) има(т) своето политическо начало в някакъв по-ранен период. Но тук трябва да сме предпазливи и да избягваме фантастиката. По-грамотни от мен хора могат да решат горе-долу кога и как между пети и седми век българите се открояват от масата други степни обитатели и какво от системата им се дължи на чужди влияния или на общо минало с други роящи се ранносредновековни "народи" (защото "народите" на ранното Средновековие са малко или повече всичко онова, което се е оказало обединено около дадена династия - лично аз не мога да отлича по "народност" например франките от фризите или лангобардите от гепидите).
-
Бивш - да, но някак доста активен Все пак, мерси за разяснението. Отдавна съм зарязал каквото въобще знаех от гръцкия, а и то не беше много.
-
В "юридически" смисъл (ако можем да говорим за такова нещо) разликата между властта на Кубрат и на Аспарух е като разликата между кралската власт на лангобардите преди и след навлизането им в Италия. Има пряка приемственост, пренася се властта над даден "народ" (с цялата условност на понятието), значи става дума за една и съща държава. Но, разбира се, територията не е една и съща, населението не е същото.
-
Тук Зитко има право, но самото влияние на Борис върху страната в 893 и в 896 показва, че това не е просто поредният калугер. На Борис не му се е налагало формално да бъде "монах-княз" (такова чудо няма), за да може да продължи да има огромно влияние в България и по времето на синовете си. Ако не де юре, то де факто той надзирава управлението на Владимир и Симеон.
-
Направо не мога да повярвам. Дори без богомолци една стара църковна сграда винаги е ценност. Това е готов музей. Същото се отнася за всеки стар храм, разбира се. Но това не е изолиран случай, такива знам доста от Франция и Великобритания, а сигурно ги има и другаде. Съответният храм просто губи предназначението си и един прекрасен ден практичната община го продава или разрушава, при това без сградата да е в изтървано състояние (което пък става у нас). Не знам кое е по-лошо, светотатството или обикновената липса на пиетет към историята. Във всеки стар храм се преплитат толкова много ценности - от вярата през историята до изкуството, че просто умът ми не побира как, по дяволите, може да се вдигнат ръце от такова място. Според мен никакви съображения не могат да имат значение. От чисто верска гледна точка може да се припомни, че по принцип "свято място пусто не остава", но че когато благочестието си отиде, Бог може да остави дори светините Си на запустение. И това е страшен знак за обитателите на мястото, което губи светилището си. Дори не непременно знак за някакви неблагополучия, а за липса на какъвто и да е духовен климат. Това би могло да бъде разбрано не само от вярващ християнин, но и от всякакъв друг вярващ човек. Светилището си е светилище и толкова. В най-лошия случай то не трябва да се пипа. В най-добрия трябва да се поддържа. Дори да не е заради вярата, то от едното благоприличие. От историческа и културна гледна точка вдигането на ръце от осемвековна действаща сграда е връх на простащината и безхаберието. Но няма нужда да плача на чужди гробища, у нас редовно и без никакъв обществен интерес се оскверняват паметници, храмове и гробове. Безнаказаността на такива деяния и безразличието към паметта са симптоми на все по-труднообратимо загниване.
- 8 мнения
-
- 1
-
Думата ми е, че както и да усещаме нещата от заобикалящия свят, тези неща реално съществуват. А дали ги усещаме по начин, който адекватно отразява съществуването им, е съвсем друг въпрос, който изобщо не отменя това съществуване. (Това пък не отменя верността на Декартовото ergo sum, но то също е друг въпрос.)
-
Надявам се, че тук няма солипсисти - лудостта не лежи далеч по този път. Ако пък не сме солипсисти, ще се съгласим, че най-близо до реалността е колективното възприятие на явленията. Да, можем да приемем, че дори и колективното възприятие не е докрай вярно на фактите, но такова съгласие все пак не отхвърля мисълта, че факти все пак съществуват - нашето собствено възприятие е вторично спрямо тях.
-
Реално е онова, което се случва и/или съществува, независимо от нашите възприятия. "Съвременна реалност" би трябвало да се отнася конкретно до политиката и социалните факти - доколкото "съвременност" е историческо понятие.
-
http://io9.com/5916175/rip-ray-bradbury-author-of-fahrenheit-451-and-the-martian-chronicles?utm_campaign=socialflow_io9_facebook&utm_source=io9_facebook&utm_medium=socialflow На 91-годишна възраст си отиде един от последните истински класици на фантастиката. Авторът на "Марсиански хроники", "Дървото на Вси светии", "Вино от глухарчета", "451 градуса...", "От прахта родени", , безброй разкази и сценарии, сантименталният, нежен и великолепен Рей Бредбъри е мъртъв. Или е на Марс. Или е в страната на вечното момчешко лято, където си къса новите гуменки. Или пие вино от глухарчета. Сбогом, лято!
- 9 мнения
-
- 4
-
Никога не съм казвал, че "варварин" е синоним на "дивак".
-
За феновете на иранската теория - по-скоро от степните варвари.
-
То на практика има две ирански културни пространства: едното е точно варварите, говорещи ирански езици, а другото е на разните цивилизовани народи по Иранското плато и Кавказ. Ако бъркам, Спандю ще ме поправи.
-
Ами ираноезични не са само цивилизованите перси и арменци. Има ираноезични алани, скити и прочие. А това са си все степни варвари. Разликата е като между българите и македонците. Всички говорим български, но македонците са прости, а ние сме културни
-
Надписът си е автентичен, но да, въпросът е дали Борис е бил на достатъчна възраст тогава. Ако е роден по-скоро към 820, това е възможно. Вече как стоят нещата с възрастта му, можем само да гадаем. Кавханът не е споменат като изпратен на помощ на себе си, разбира се По-скоро е започвало следващо изречение, но е оцеляло само началото му. Така или иначе, не е чудно, ако младият престолонаследник замине на поход под командуването на някого от важните сановници. да се учи на занаят, както се казва. Стига наистина да е родон по-скоро към 820 г. Което няма как да знаем. Това, така или иначе, е само една хипотеза. И със, и без нея, по-сетнешното царуване на Борис е достатъчно интересно. Във всеки случай, периодът 889-896 е особено любопитен. Какво е правил Борис през повечето време от управлението на Владимир? Изглежда, че Расате не е отхвърлил веднага християнството, защото първо е имало необезпокояван манастир, където Борис си е карал калугерството (през това време сигурно и свети Климент не е преустановил работата си) и второ - все пак става дума за четиригодишен период, в който младият княз влиза във връзки с чужди владетели и изобщо стои начело на страната. После идва т. нар. Преславски събор. И да не е бил Преславски, все пак е имало събор. На него е издигнат нов княз, Борис го заплашва и прочие. Сетне пък идва обсадата на Дръстър, в която, както изглежда, Борис определено има роля. След 896, изглежда, възрастта си казва думата, но това са седем години, в които монахът определено надзирава държавата. Та дори има и печат хем като монах, хем като княз. Много интересно, наистина. Всъщност, дали наистина Расате е искал да се откаже от християнството или има и други възможни причини за свалянето му? Например обикновена некадърност?
-
Като властта му преминава през много промени: - 837-852 - може би най-ранен период на навлизане във властта по времето на Пресиан: ако приемем за вярно, че към 837 младият Борис участва в похода срещу смоляните; - 852-864 - езически период; - 864-870 - първи период след Покръстването. Неустановена българска Църква, може би в България преобладават латински презвитери; - 870-886 - втори период след Покръстването. Период на силно византийско влияние над Църквата в България; - 886-889 - начало на разпространението на глаголицата из България и на по-голяма самостоятелност за Църквата в страната; - 889-893 - замонашване; период на управление на (или с) Владимир-Расате, опит на последния да отхвърли християнството; - 893-907 - монашество; начален период на управлението на (или със) Симеон. Всъщност някъде между 896 и 907 Симеон може би вече е по-самостоятелен. Борис трябва да е доста стар тогава.
-
Това и казвам.
-
Вече не споря по въпроса Просто коментирам, че това е изключителен случай като за християнския свят и може да му се намерят паралели чак в дъбините азиатски.