glishev

Като гледам, само спам пускаш. Да те банвам отсега или да се надявам, че ще напишеш и нещо интересно?

По принцип монах-владетел не може да има. Не говорим за някакъв абат на манастир, все пак. Но ето го случаят. Самият печат на монаха-княз (в който преди се съмнявах, но сега като го видях сниман няма какво да се съмнявам повече) показва колко особен е случаят на Борис. И то не само в българската история, а изобщо в тази на християнския свят. Какви са причините за това странно положение можем само да гадаем. Лично аз смятам, че понеже християнските норми са било нещо ново за страната и в частност за самия владетел, то и монашеството на Борис е било малко или повече про форма. Случаи на монаси, които продължават активно да властват над държава има, но не в християнска Европа, а у различни азиатски народи. Изглежда, че съвсем по азиатски и Борис не е смятал замонашването си за повод да се оттегли от управлението, а може би по-скоро за нещо като преминаване в нов статут. Веселина Вачкова на едно място твърдеше, че кръстът на княз Борис бил прототип на меча Екскалибур. Ако се придържаме към подобни идеи, можем да решим, че замонашеният Борис е прототип на Презвитер Йоан

Разбира се

Най-хубавата като смисъл вероятно ще е една и съща на всички езици. Или различна за всекиго, знам ли. Ако си говорим за благозвучие - това пак е субективна работа. Аз, да речем, много харесвам думи с много сонори. В тоя смисъл най-красиво ми звучи думичката "ламарина" Това на майтап, де. В поезията много ми допада повторението на звука "р", особено ако се получи алитерация между няколко думи с него. Например римляни да разтърсват ритони или нещо от тоя род

Точно така. А пък да не говорим за "благозвънък".

Не съм съгласен, че thegn, thane и thain имат напълно еднакъв смисъл. Да, имат общ произход, но thain и thane по-често означават "вожд" ("феодал" не е коректно), а thegn - воин. Като thegn се употребява главно в специализирана литература за воините в ранните англосаксонски владетелски дружини, а thane - за вожд на шотландски клан в една по-късна епоха. Нямах нужда от Уикипедия, но все пак благодаря

Тук сякаш има малко противоречие: земевладелецът води дружина воини, а воин е този, който се въоръжава с доходите от земите си. Последно, обикновеният воин има ли земи? В периода, за който се отнася текстът, би трябвало да сме далеч от класическия феодализъм. Съвсем отделно, чудил съм се дали "thegn" и "thain" се доближават не само етимологически, но и смислово. Защото в познатата ми специализирана литература "thegn" се употребява само като "воин".

Пооправих заглавието, защото такава дума "благозвънък" просто не съществува. И би трябвало да се каже "дайте своя списък", а не "дайте вашия списък".

Наклонение на прилагателни и съществителни? Умалително наклонение? Това е някакъв абсурд. И се пише "причастие", а не "причестие".

Бел. мод. Dares, флъдиш темата с офф-топици. Спри да го правиш. Ако нямаш какво да кажеш за електричеството, не казвай нищо.

Значи рано или късно всичко опира до френския.

"Таковам" и "таковата" са универсални, да. Но и "енджектопляктор" е велико слово. Тоже "мадхарабадуга" и "михлюз" (с версия "михлюзин").

Е, то Лив Тайлър каквото и да каже, все звучи като предложение, така че на всякакви езици е добре

Днес някакъв вандал е метнал камък по икона в "Св. Александър Невски". Коментарът е излишен. http://news.data.bg/2/bulgaria/345790/

"Благозвънки" е баш наjубава думичка Иначе най-"благозвънък" би трябвало да е елфическият

Мисля, че достатъчно съм разглеждал и Джото, и Чимабуе, и Фра Анджелико, но пак ще го направя с удоволствие Междувременно всеки, който поиска, може да разгледа катедралата в Амалфи или да се зачете в Жерар дьо Нервал.

Отивате в мазето на Университетската библиотека (на СУ) и с малко късмет ще намерите едно старопечатно флорентинско издание на Юстиниановия кодекс. Колкото до византийското влияние над италианското изкуство - разглеждате хубавичко мозайките и стенописите на по-старите запазени храмове в Амалфи, Гаета, Катаня или дори Анкона.

И аз май бях качил тука някъде един английски поглед към битката при Алжубарота. Акцентът е малко по-другояче поставен, но всъщност причините за такива конфликти винаги са разнообразни: http://mglishev.blog...-v-sveta.805451

Те това се вика теза: Борис излиза от манастира, защото разчита на подкрепа от Византия А Симеон само чака баща му да умре, този път не за да се отказва от християнството като глупавия си брат, а за да тръгне директно да превзема Цариград Да оставим тези неща настрана, хубаво ще е темата да е малко по-сериозна.

Благодаря, Ресваски, Тироглифе. Направо решихте въпроса (има някои неточни места у Тодоров, но в случая не са решаващи). Така де, къде съм тръгнал да оспорвам изворите Отговорът е: да, Борис става монах. Съответно ще сменя и заглавието на темата, за да не се излагам повече Все пак би било хубаво да се намери публикация на печата, за който става въпрос. Във всеки случай замонашването на Борис си остава много особено. Че е останал нещо като монах-владетел, "сив кардинал" - това става ясно. Че това е нетипично в християнския свят - също. Замонашили се бивши владетели има, да, но най-често те не запазват особен контрол върху събитията. А Борис остава нещо като цензор на князете след себе си. Това сигурно се дължи и на факта, че не е свален от власт и принуден да се покалугери (какъвто често е случаят с бивши владетели), а действа по своя воля, запазвайки си личните позиции. Пък и той е на практика първият български монах, за когото знаем. В една все още новопокръстена страна може би и монашеството, при това монашеството на владетеля може да приеме необикновени форми. Както със Спандю скоро си приказвахме, в това царствено монашество на Борис има повече близост до азиатски отколкото до европейски практики. А има ли други подобни и по-ранни случаи в България, когато владетелят (поне привидно) се оттегля, за да остави на приемника си възможността да започне своя владетелски стаж? Поне аз не се сещам. Питам, за да помислим дали това не е някакъв български обичай, нещо, за което да можем да се хванем и да го сравним с подобни случаи извън България. Щото ако е изолиран случай у нас, ще си остане просто куриоз, свързан с личността на конкретния владетел; докато ако намерим нещо поне малко подобно и по-назад в българската история, ще излезе, примерно, че става дума за някакъв дохристиянски обичай, който ще обясни куриоза. Ще можем да прокараме далечни паралели, да си почешем клавиатурите, да поразтегнем учен локум. Знаете как е - краста

Бел. мод. И тази тема е напълно безмислена. Мирише на "кинезитерапия по снимка" и други такива алабализми. Преди да се пускат теми тук, трябва да се прочетат правилата на форума. Те започват с нещо като манифест на старомодния позитивизъм. Псевдонауките нямат място при нас. При трета глупост ще последват други мерки.

Бел. мод. Тази тема е безмислена. Директно я затваряме.

Ние тая тема сме я разглеждали и другаде, струва ми се Спандю е прав за много неща, но поне що се отнася до изобразителното изкуство, литературата, философията, законодателството и филологията (а Ренесансът все пак не може да мине без тези неща), влиянието на Византия върху Италия е огромно. Дори любимата кльомба на флорентинските банкери идва от Византия. Това го споменавам като забавно куриозче.

Рицарю, това е интересно. Имаш ли материала за латинските нововъведения в българската Църква? Най-вече библиографията ме интересува, позовавания на извори, такива неща. Ако материалът на Кирил Петков е добър, бих го добавил в аргументацията. Нали е казано - всичко изпитвайте, дръжте доброто Впрочем, имам "Ялдаваот" у дома, но не помня дали отец Павел е писал там по въпроса за Бориловия синодик и катарите. Трябва да си прегледам пак книгата, а може би и да пиша на автора. Ресавски, това за покръстването на куманите също е интересно. Изворът?

Оттук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13421&st=100 Станал ли е изобщо монах Борис-Михаил преди 896? Обикновено монасите в източните Църкви приемат нови имена при покалугеряването си. Има доста такива примери във византийската и българската история, когато умиращ или абдикиращ император или пък прогонена в манастир царица приема ново, монашеско име. За Борис-Михаил обаче нямаме сведение да е приел монашеско име. Да, станал е "Михаил" при покръстването си, но покръстването не е същото като замонашването. Има ли други такива случаи на изток? За запада е ясно - там веднага се сещам за замонашени крале без сменено име. Обаче на изток май не е така. Който се замонаши, си сменя името, ако ще и да е бил владетел. Я! Печат с надпис: "Монах Борис, от Бога архонт на многото българи"? Я да си го преведем на гръцки: "BOPHC O MONAXOC EK θ[EO]V APXWN TWN ПOΛ[Λ]WN BOVΛГAPWN". Никога не съм виждал такъв, би ли показал снимка?