glishev

Имали ли са португалските крале претенции към земи на кастилската корона - Галисия например?

Я! Печат с надпис: "Монах Борис, от Бога архонт на многото българи"? Я да си го преведем на гръцки: "BOPHC O MONAXOC EK θ[EO]V APXWN TWN ПOΛ[Λ]WN BOVΛГAPWN". Никога не съм виждал такъв, би ли показал снимка? Бел. мод. Да продължим за монашеството на Борис тук: http://nauka.bg/foru...showtopic=13510 Нека тази тема тук си остане за личността на Симеон.

Ще бъде "царь". Пък и това е теза на Перкунас, предполагам, че ще се намерят примери.

Има ли други такива случаи на изток? За запада е ясно - там веднага се сещам за замонашени крале без сменено име. Обаче на изток май не е така. Който се замонаши, си сменя името, ако ще и да е бил владетел.

Мда, но титлата за съкращение може спокойно да се отнася и за пропуснатото "а"

Точно, Дендро. Та именно това ми е интересно - споменах го с оглед точно на Симеон, за когото си говорим като за личност. От 889 нататък Борис-Михаил е монах. В 893 излиза от манастира, сваля от власт и ослепява Владимир-Расате, поставя за княз Симеон, обещава му да свали и него, ако и той отстъпи от новата вяра и се връща в манастира. В 896 пак излиза от манастира, за да помогне на Симеон, обсаден от маджарите в Дръстър. Много интересен монах. Ако това е някаква стара, дохристиянска българска институция на младши и старши владетел, защо я няма засвидетелствана по-рано? Или пък е просто въпрос на личен авторитет на Борис-Михаил? Ако е така, тогава как влияе този личен авторитет на Борис върху първите години от управлението на Симеон и върху личността на Симеон? Има ли наистина доловима промяна в политиката след 907 г.? Впрочем, един офф-топик за размисъл. Може и да иде към нова тема. Станал ли е изобщо монах Борис-Михаил преди 896? Обикновено монасите в източните Църкви приемат нови имена при покалугеряването си. Има доста такива примери във византийската и българската история, когато умиращ или абдикиращ император или пък прогонена в манастир царица приема ново, монашеско име. За Борис-Михаил обаче нямаме сведение да е приел монашеско име. Да, станал е "Михаил" при покръстването си, но покръстването не е същото като замонашването.

Е, аз определено бих се доверил на Перкунас.

Мерси, Гербов. Бел. мод. Расате, след вече не знам колко предупреждения не си взе бележка. Ходи прегледай правилата на форума. От мен - десет дни отдих заради флъд с антинаучни глупости. КГ, това "црь" е в същия падеж като "царь", просто е съкратено.

То печати има, но дали са от монашеския му период? Общо взето, печатите на архонта Борис могат да бъдат и от езическия, и от християнския му период (защото титлата "от Бога архонт" си е употребявана още от владетелите преди него), но надали от периода, когато вече е монах.

Ами нали уж Борис-Михаил се замонашва още в 889, при възкачването на Владимир-Расате? Монах-княз е трудно съчетание

Скоро си говорехме със Спандю за това. Може би не е чак официално или формализирано по някакъв начин, но наистина Борис има огромен авторитет до смъртта си. И двете му абдикации са някак частични. В това може би има възможност за паралел с разни азиатски случаи, при които уж абдикиралият и дори замонашен владетел всъщност има по-голям авторитет от наследника си. Добре, но как се отразява това на Симеон? Можем ли да направим разлика между политиките до 907 и след 907?

Да, той все пак е управлявал доста дълго и е бил изправен пред много проблеми. Лично за мен е доста интересно какво може да се каже (и може ли изобщо да се каже нещо) за отношенията на Симеон с баща му от 893 до 907, когато умира старият Борис. Дали новият княз не е в сянката на стария в първите години от управлението си? Борис поставя Симеон начело на страната по своя собствена воля, обвързва го с разни обещания, спасява го при Дръстър... в крайна сметка, кой управлява? Бащата или синът?

Атом, много си прав за малоумното качество на преводите у нас Заради това, което си забелязал, ще се отклоня малко в тая посока. По принцип оригиналните средновековни употреби на владетелските титли не са някаква стройна система. Ние си ги представяме като такава, но това си е наша грешка. напротив, в Средновековието цари хаос. Повече или по-малко, разбира се. Например в Константинопол има владетел, който сам се нарича "римски император", но за някой западен калугер същият владетел може да бъде и просто "гръцки крал". Има подобен "римски император" и в Германия, а се появяват и разни куриозни "император на Британия", "император на Испаниите" и т. н. Има дори и "император на Италианската конфедерация" в самия край на Средновековието. Много често дребни провинциални господари се кичат с гръмки царствени титли - има "крале", "царе" и "принцове", за които днес повечето любители на историята не са и чували. Преводите на титлите от един език на друг не са били уеднаквени. Ние днес си мислим, че славянското "цар", тюркското "хаган", гръцкото "василевс", персийското "шахиншах" и латинското "император" си съответстват, както и че можем да подреждаме средновековните наименования на владетелите в някакви строги таблици. не, приятели, не можем. Това е ялово занимание, което не отговаря на средновековните реалности. Всяко поколение книжовници и всеки отделен манастир или скрипторий са си имали своя идея за това кой владетел какъв е и какво му е мястото в света. Имало е влиятелни центрове, за които дукът на Нормандия (или ярлът на Руан, а става дума за едно и също лице) е по-значим от Карл Велики и Константин Велики заедно. Понякога "cyning" е превеждано на латински не като "rex", а като "dux". "Принцепси" и "консули" са се наричали какви ли не графове, херцози и барони. Така че зарежете тия глупости около титлите. Материята не е безнадеждно преплетена, но човек не може да се оправи в нея, ако не ползва поне няколко езика и от тях - поне един-два старинни. Наистина. Историята на народите, войните, бита, идеите и най-общо на цивилизацията е много по-голяма от малко пръстоизсмуканите пререкания около това дали Симеон е император или не. Пък и какво значи "е"? "Е" за кого? В какъв контекст? Какво изобщо е означавало "император" по Симеоново време? И дали е значело едно и също в България, във Византия и в Италия? И на какъв език? О, по дяволите. Всичко това не струва колкото най-обикновено сведение за търговията, технологията или корабоплаването. А именно тези неща ужасно често ни убягват. Четейки и мечтаейки за разни гръмки титли, пропускаме факта, че всъщност изобщо не познаваме ежедневието на средновековния град, на селото или на манастира.

Това за "братята" на императора е разгледано доста добре в литературата, включително във византийската. Не става дума само за равнопоставеност, а и за дистанция понякога. Пък и по дяволите тия ялови теми по средновековен протокол. Предъвкваме едно и също. Царе, императори, титли... това е скучно.

Ами например в Битолския надпис на Йоан-Владислав от 1016 г. поне на два пъти е споменат "гръцкият цар Василий" и поне веднъж "Самуил, царя самодържавен". И на трите места "црѣ" и "црь" са с надредна титла, обозначаваща съкращение. В първия надпис, където изобщо е засвидетелствана царската титла - на ичиргу боила Мостич - на две места се среща "црѣ" като и на двете е пак с надредна титла за съкращение. А по колко още грамоти, приписки и т. н. го има... както се казва, passim

Тоест страната е наречена на един от градовете си? Интересно, че не се е наложило античното име Лузитания или пък "кралство на свебите", да речем.

Йончев, да разбирам, че не се доверяваш на преписите на Симеоновия сборник и на Шестоднева?

Да ти кажа, българите и сърбите, пък и не само те доста често наричат султаните тъкмо царе

Той че се е обявил за цар - обявил се е. Но за византийците не е станал повече василевс

Ако си чел Букай, Шарма и Кехоу - бързо ги забрави. Това са автори, за които изобщо не трябва да признаваш, че си ги чел, ако искаш да направиш добро впечатление на сериозни преподаватели по психология. Т. нар. "приложна психология" от рафтовете на книжарниците служи главно като четиво за самоутвърждаване на не особено претенциозни дами. По-скоро се обърни към добри издания като "Как да мислим правилно за психологията", "Новата емоционална интелигентност" и други такива, най-вече публикувани от "Изток-запад". Колкото до психологията в СУ и ЮЗУ - тя е пълно разочарование по мненията на мнозина, учили там и после по чудо успели да се захванат с професия по специалността си. Може би в НБУ или най-добре в чужбина има по-добри изгледи за прилично образование в областта. И, най-сетне, тези въпроси се задават най-добре не във форум, а очи в очи на познат, който учи или вече е завършил това, което те интересува.

Всъщност е още по-нюансирано

Не се шашкайте от така наречените "така наречени". Това е пълен трафарет у гръцките автори.

"Цр" и "црь" определено са съкращения на "цhсарь", защото в сума ти ръкописи се вижда "с" под титла над "ц" и "р". Нашето съвременно "цар" определено произлиза от "цhсарь". А това, че "бг" и "бгъ" са били съкращения на някакво си измислено "биг", е пълна глупост. Шумерските дивотии не ми се и коментират повече. Тези неща трябва да се трият без никакво замисляне от форума. Айде стига глупости.

Може и да е, като им прекипят младежките страсти

Имало е цяла система от общоприети съкращения на познати думи, да. Иисус се пише най-често IC, цар се пише цр и така нататък. В старобългарски тази система е повлияна от гръцките вече съществуващи съкращения, разбира се. По моему нещата протичат така: - в I в. на гръцки се появява думата "kaisar", която е транскрипция на латинското име и титла "Caesar". Употребява се едновременно като епоним и като като титла на императорите от Юлиево-Клавдиевата династия в гръцките им документи, както и във всички документи от епохата (Анкирски паметник, Евангелия и т. н.);<BR>- някъде между I-VII в. в самия латински произношението на "caesar" постепенно се изменя и вместо дотогавашното [kaisar] започва да се чете [tsezar]; - в III-VII в. титлата "caesar"/"kaisar" девалвира двукратно в империята (при Диоклециан и при Ираклий) и вече обозначава не императора и дори не непременно наследника му, а друг високопоставен сановник. Именно втората девалвация на титлата при Ираклий позволява на Юстиниан II да почете с нея нашия Тервел. Дотогава варварските владетели-съюзници обикновено са получавали най-много титлата "патриций" или "консул", дори и да са ортодоксални християни; - към VI-VII в. под влияние на изменението в латинското произношение се появява гръцки неологизъм "tsaisar", с който отново се обозначава императорът, но по-скоро неофициално (от Ираклий нататък императорът все по-често е наричан просто с думата "василевс" в официални текстове); - пак към VII в. може би под влиянието на местни просторечия славянските нашественици на Балканите започват да наричат императора [tsezar]; - в IX в. св. св. Константин-Кирил и Методий и последователите им използват и класическото гръцко "kaisar", и неологизма "tsaisar" в славянските текстове като си личи, че "кесар", употребено за римския император в Евангелията, е архаизъм; - в началото на Х в. като част от имперските си амбиции нашият Симеон се самонарича и с гръцкото "василевс", и наравно със славянското "цесар" (дотогава употребявано от славяните само за императора), така че царската титла постепенно става популярна между владетелите в славяноезичния свят.