glishev

Извори, извори. А не да си измисляме.

Браво, наистина.

Сеньорес, довели сте темата до пълен идиотизъм. Трябва да призная, че тя и така си беше идиотска... Дерзайте!

Убави сте, браво!

Скоро ще пусна едно интервю с археолог, копаещ в Плиска. Градът е обитаван докъм средата на единайсети век - тоест до нашествията на печенегите. Материалът е доста интересен. --------- Иначе вероятно Симеон наистина сменя столицата по свои собствени причини - например защото е първият цар в България, защото е първият владетел, започващ царуването си като християнин (поне се смята за такъв) и т. н. Може би не би искал да се обвързва с една политическа традиция, която противоречи на личните му амбиции.

Нали ти се каза - сувенирче е. Няма какво да му се разчита, а датировката може преко сили да иде най-рано до трийсетина-четирийсет години назад от днешна дата.

За Пантеона в Рим се сетих и аз. Но явно ще трябва да се примирим с идеята за "гото-аланска" църковна архитектура. Вероятно със седловидни куполи, шатрообразни наоси или юртовидни портици.

Сръбската етимология е много забавна Предложената "английска" - не по-малко.

Мда, много изкушаващо. Ранно българско "boil(а)", мн. ч. "*boilar", в староруски (среднобългарски в руска рудакция) се образува "болiаръ". После... какъв бил езикът на първите българи

Именно, именно Бел. мод. Абе, колеги, толкова ли сме прости? Апостол Апостолов е най-прочутият спамър в България, за него (както и за всички тролове, флеймъри и псевдоинтелигенти) се полага само бан до дупка и това е.

Бел. мод. unustamatu получава постоянен преглед на мненията си във форумите на сп. "БГ-наука" заради неадекватната си реакция на неколкократни предупреждения относно поведението във форума. Правописът е кой какъвто си го направи, но поведението е едно за всички.

Конкретно за Плиска не е така, скоро ще имам възможността да пусна един любопитен материал по въпроса.

Ето, Кухулин е отговорил вместо мен. Unustamatu, ако идеята ти е да си упражняваш тролството, ще го правиш другаде.

"Новодошли в езиково отношение" е изключителен израз.

Е, хубаво, unustamatu е решил за себе си, че е хубаво да пише по пещерному. Негова си работа. Радвам се, че останалите се опитваме да пишем все пак нормално.

Това също не е вярно. Галахад е отговорил достатъчно добре, а ако ти трябва да схванеш повече за гръцкото изкуство, започни с "Гръцката цивилизация" на Шаму и с лекциите по история на изкуството на Иполит Тен. "Културистория на Гърция" от Буркхард може би няма да ти е чак толкова полезна, но не би и навредила. На български има вече дори и Винкелман. В края на краищата, как ще почнеш да схващаш едно или друго, ако не си чел наистина основните неща в тая област? Голяма част от трудностите тук се дължат на недостатъчно четене.

Македонските медии са по-луди и от тукашните. Но и Божо сам си е виновен за тия простотии; да не се беше прочувал като поредния лъжец, нямаше разни медийни идиоти да се "позовават" на него. В първия момент се вързах и аз, че става дума за реална тъпотия на Божо, защото той наистина е способен да каже всякаква глупост.

Всяка демократизация на правописа се дължи на натиск отдолу, тоест на онази тълпа, която така и не е била способна да изкара повече от четворка по литература.

Така де, но просто в XI в. е по-вероятно да става дума за българин.

Истината е, че двете правила са свързани и че няма как писменият език да не е по-сложен от говоримия. Всъщност децата еднакво зле се справят и с членуването, и с местоименията.

Забележки Grammar Nazis lurk in the dark... E, Митак, не с лошо Ник определено не е неграмотен, когато пише тук. Инак - нещо интересно. В Западна България много често се казва "където", вместо "който". "Дето" би било правилно, но не и "където". Шопите по селата, момчетата по крайните квартали на градовете и циганите много често говорят така. Така например: "тоя, където ми каза" вместо тоя, който ми каза" или "тоя, дето ми каза". Понякога се среща и: тоя, къде ми каза".

Бая информативно. Прав си, че е поорязано в публичния домейн, но нищо, ще се ползва, както е.

Друг би казал, че налагането на учтива форма между близки в английския (и постепенната загуба на схващането, че това е учтива форма), става под влияние на аристократичния начин на говорене в общуването между буржоата, а по-късно - и между селяните.

Правилото не е трудно нито за интуитивно схващане, нито за употреба: - "кой"/"който" върши действието в изречението: - "човекът, който [сам] обича" - "човекът, който е обичан [, сам прави и нещо друго]" - "[нещо се случва с] човека, който е обичан [от други]"; - "кого"/"когото" търпи действието върху себе си: (човека, когото [някакви други] обичат). Всеки, който учи английски, ще направи лесно разлика между "who" и "whom" (макар че на английски "whom" се употребява по-рядко). Същото се отнася за "никой" и "никого" ("някой" и "някого"): - никой не обича глупости; - глупостите не са обичани от никого. - "някой взел"; - "взели от някого". "Когото" не е равно на "комуто". "Комуто" се равнява на "на+когото". "Когото" и "комуто" се отнасят само за хора, а не за други предмети в мъжки род. Най-простата употреба и пример за "кой" и "кого" е изразът: - Сега ще видим кой - кого. Това се подразбира съвършено интуитивно и човек може винаги да си проверява изречението като прилага израза към собственото си говорене. И всеки нормален човек може да разбере разликата между: - Кой пита? (Кой е питащият) - Кого питат? (Кой е питаният) - Кой е питан? (Кой е питаният). Интересно е да отбележим, че разликата между "който" и "когото" се наблюдава не просто само за хора, но и само в мъжки род, единствено число. В женски род и вършителката, и "търпителката" на действието се отбелязват с "която". В среден - с "което". В множественото число на всички родове вършителите и "търпителите" си се обозначават с "които" (а не с "който"!). Интересно, че склонението на мъжки род, единствено число се е запазило по-консервативно и по-сложно от склонението на другите родове и на множественото число - особено, когато става дума за хора, а не за предмети. Това важи с пълна сила и в прочутото правило за пълния и непълния член. Също е интересно, че окончанията за някогашния родителен падеж са придобили функциите на винителния. Човек може да си подреди нещо като падежна таблица на тия местоимения в българския: - именителен: кой, който, някой, никой; мн. ч.: кои, които, някои, никои; - родителен: чий, чийто, нечий, ничий; мн. ч.: чии, чиито, нечии, ничии; - дателен: на кого, на когото, на някого, на никого (= кому, комуто, някому, никому); мн. ч.: на които, на някои, на някои, на никои; - винителен: кого, когото, някого, никого; мн. ч. кои, които, някои, никои. За женски и среден род всичко е лесно. Изобщо не е трудно човек да се сети, че сам пита някого за нещо, а не пита някой. Та така: някой обича някого - и обичащият държи на обичания.