glishev

Забележки Grammar Nazis lurk in the dark... E, Митак, не с лошо Ник определено не е неграмотен, когато пише тук. Инак - нещо интересно. В Западна България много често се казва "където", вместо "който". "Дето" би било правилно, но не и "където". Шопите по селата, момчетата по крайните квартали на градовете и циганите много често говорят така. Така например: "тоя, където ми каза" вместо тоя, който ми каза" или "тоя, дето ми каза". Понякога се среща и: тоя, къде ми каза".

Бая информативно. Прав си, че е поорязано в публичния домейн, но нищо, ще се ползва, както е.

Друг би казал, че налагането на учтива форма между близки в английския (и постепенната загуба на схващането, че това е учтива форма), става под влияние на аристократичния начин на говорене в общуването между буржоата, а по-късно - и между селяните.

Правилото не е трудно нито за интуитивно схващане, нито за употреба: - "кой"/"който" върши действието в изречението: - "човекът, който [сам] обича" - "човекът, който е обичан [, сам прави и нещо друго]" - "[нещо се случва с] човека, който е обичан [от други]"; - "кого"/"когото" търпи действието върху себе си: (човека, когото [някакви други] обичат). Всеки, който учи английски, ще направи лесно разлика между "who" и "whom" (макар че на английски "whom" се употребява по-рядко). Същото се отнася за "никой" и "никого" ("някой" и "някого"): - никой не обича глупости; - глупостите не са обичани от никого. - "някой взел"; - "взели от някого". "Когото" не е равно на "комуто". "Комуто" се равнява на "на+когото". "Когото" и "комуто" се отнасят само за хора, а не за други предмети в мъжки род. Най-простата употреба и пример за "кой" и "кого" е изразът: - Сега ще видим кой - кого. Това се подразбира съвършено интуитивно и човек може винаги да си проверява изречението като прилага израза към собственото си говорене. И всеки нормален човек може да разбере разликата между: - Кой пита? (Кой е питащият) - Кого питат? (Кой е питаният) - Кой е питан? (Кой е питаният). Интересно е да отбележим, че разликата между "който" и "когото" се наблюдава не просто само за хора, но и само в мъжки род, единствено число. В женски род и вършителката, и "търпителката" на действието се отбелязват с "която". В среден - с "което". В множественото число на всички родове вършителите и "търпителите" си се обозначават с "които" (а не с "който"!). Интересно, че склонението на мъжки род, единствено число се е запазило по-консервативно и по-сложно от склонението на другите родове и на множественото число - особено, когато става дума за хора, а не за предмети. Това важи с пълна сила и в прочутото правило за пълния и непълния член. Също е интересно, че окончанията за някогашния родителен падеж са придобили функциите на винителния. Човек може да си подреди нещо като падежна таблица на тия местоимения в българския: - именителен: кой, който, някой, никой; мн. ч.: кои, които, някои, никои; - родителен: чий, чийто, нечий, ничий; мн. ч.: чии, чиито, нечии, ничии; - дателен: на кого, на когото, на някого, на никого (= кому, комуто, някому, никому); мн. ч.: на които, на някои, на някои, на никои; - винителен: кого, когото, някого, никого; мн. ч. кои, които, някои, никои. За женски и среден род всичко е лесно. Изобщо не е трудно човек да се сети, че сам пита някого за нещо, а не пита някой. Та така: някой обича някого - и обичащият държи на обичания.

Това е добро. Ето и една танка: самотна скала на пътя на бурята смях на маймунка облаците разсейва усмирява морето (Хидейоши при Ямадзаки)

Да, usted май е съкратено от vuestra merced, ако правилно си спомням.

Темата няма нищо общо със себе си. Ценното в нея са няколкото включвания на грамотни хора.

Разбира се, "Thou" се запазва не само като архаизъм, а и като знак на върховна почит: така се обръщат към Бога. Прави впечатление, че на френски обачe дори към Бога се налага обръщението "vous" във 2л., мн. ч.

С участието на хора, дето не искат да четат, а да имат "Разбиране", винаги става така.

Много добра тема. Само бих искал да добавя, че навлизането на "you" започва горе-долу в XII в., тоест съвпада с епохата на нормандската власт и на нарастващото влияние на френския език. Не бих казал, че за Англия това е началото на някаква безродовост; напротив, нормандско-френското завоевание променя не само езика, но и институциите на Острова - но в посока към феодализъм, а не към безродовост.

А, Стоедине, голяма дума каза

Ако целта е да се обсъжда биологически проблем, креационизмът трябва просто да се забрави. Ако пък ще се обсъжда един вече по-обхватен, по-скоро философски въпрос не толкова за произхода, а по-скоро за евентуалната цел на съществуването на живите организми, тогава и креационизмът си има мястото. Във всеки случай дори хуманитарното образование не би трябвало да пречи човек да може да възприеме някоя достъпна версия на еворюционната теория. Впрочем, само тя е истинска теория. Всичко друго са или религиозни убеждения, или просто хипотези. Една стройна теория никога не е "само теория". Инак - добре дошъл на нашия нов юзър и автор. --------- Местя темата от раздела "Биология" в по-подходящ раздел, защото екипът на списанието, сайта и форума поддържа най-"традиционни", тоест позититивистки научни схващания. Впрочем, това си го пише едно към едно и в Правилата на форума.

Съвършено вярно.

Нищо лично против Рицаря, но във форума пак се намножават откровени глупости по история. Ако това тук ще е БГ-наука, а не поредната БГ-фантастика, тези работи трябва да почнат да се трият без излишни приказки. ---- Местя темата, където й е мястото.

Невероятни глупости чета тук. Като отминавам откровените щуротии около Пергамския олтар и обявяването на пеласгите за еднакви с траките, много ме забавлява, че монета, на която ясно се вижда, че е надписана "basilews Philippou", се съчинява някакъв "тракийски" надпис. Разбирам - човек не е длъжен да знае каквото и да било. Но като не знае, е длъжен да си трае. Темата е идиотски поднесена.

Има всякакви млади. Въпросът е, че в хотелите работят малко хора, а и повечето от годни за работа на такива места просто напускат страната. По-голям процент от младите са изключително примитивни.

Не споря. Добре че е майтапът, та да си кажем истината. Дотам сме я докарали.

В правото би могъл да върши работа, защото дори англосаксонската практика е кодифицирана на латински.

Съгласен съм. А какво да правим с този лош човешки материал?

Факт, че на латински може да се общува. Е, ще има разлики в произношението - според начина, по който са ни преподавали. Аз съм си привързан към школското (май немско) произношение, което ползвахме в даскало. А да се четат романи на латински си е жив кеф. Преводи има достатъчно. Мисля, че Елюар е ползвал латинските преводи от Крум Димитров, за да превежда Ботев на френски. Сиреч - все още има и известна полза от латинския, работата не е само до удоволствието или до някакво чувство за принадлежност. Разбира се, ползата е главно за професионалните хуманитари. За всички останали латинският е въпрос на приятно прекарано време.

Здрасти, Деметрий, добре дошъл във форумите на сп. "Българска наука". "Litterarum" Латинският не е нито точно жив език, нито наистина мъртъв. В някакъв смисъл "немъртъв" език, ако мога така да го кажа - защото съществува в разни употреби, но не е роден или поне ежедневен език за никого. Във всеки случай употребата му днес постепенно намалява - преди сто години е бил много по-ползван отколкото днес. Вторият Ватикански събор ограничи дори литургичната му употреба. Със сигурност литературната държава на Сенека не е ограничена до латинския. По негово време гръцкият е бил на по-голяма почит, а днес вероятно английският е изместил и двата класически като универсален език на художествените и научните текстове. Иначе - вярно е, че има нещо като мода на подновената употреба на латинския сред филолозите. Популярни комикси и романи се превеждат на латински, а има и новини на латински.

Странно, да. Но интересно дали има някакви документи от самата Латинска империя за преследване на еретици.

Е, ти си казала това, дето и аз исках да кажа, но за разлика от мен си го казала добре.

А тия езици кой ги говори? Ми племена. Хубаво е човек да схване, че голяма част от етническите и езиковите названия се припокриват.