glishev

Като датировка? Може да съм сложил тая неточност заради брака на Алексий с дъщерята на Анри. Във всеки случай Борил си оправя отношенията с латините точно в същия период. Интересно е, че и сръбският униатски владетел преследва богомилите в същия период. Любопитно още е, че след края на унията част от обвиненията на католиците срещу "схизматика" Йоан II Асен са, че е прекалено търпим към еретиците. Може би тъкмо като като контраст с униата Борил. За мен е сигурно, че в Рим най-малкото са знаели за преследването на богомили на Балканите. Въпросът е дали това преследване е съгласувано с Рим. Във всеки случай антиеретическите действия на униатите Борил и Стефан Първовенчани съвпадат по време с албигойския поход и това само по себе си е много интересно. Сръбски документи по преследването на еретиците и евентуално някакви документи от Рим или Латинската империя по същия въпрос вероятно биха били полезни като извор по въпроса. А като знаем враждата между Йоан II Асен и Борил, пък и по-късната дейност на патриарх Евтимий по прочистването на българските текстове от всякакви двусмислици, никак не е чудно, че няма български данни за унията изобщо. Евтимий безпроблемно премълчава самото съществуване на Калояновата уния. Интересно как стоят нещата с унията на Стефан Първовенчани в сръбските извори. Може и в Сърбия да има прочистване на изворите от униатско съдържание.

Не е задължително непременно да има силни връзки между катарите и богомилите - достатъчно е курията да е захванала кампания срещу ересите по принцип, а точно такъв е случаят. А все пак не е и напълно изключено да има връзки между еретиците. Защо нямаме преки данни съм посочил. Посочил съм и възможностите за проверка (наистина трябва да се порови още). Посочил съм и косвените аргументи, а те са доста - във всеки случай достатъчно за хипотеза. Накратко - по едно и също време Папството започва поход срещу "българските" еретици и българският цар-униат провежда събор срещу богомилите, от които онези произлизат. При Йоан II Асен унията си е оставена на доизживяване, промяната става съвсем естествено. Тук си прав.

Значи, аз съм "кучелюбец". Чуйте и тази позиция. Ще я изразя крайно грубо. Винаги съм имал куче. Никога от дома ми не е било изхвърляно куче. Смятам изхвърлянето на домашни кучета не само за грозна постъпка, а и за фактор, който води до увеличаване популацията на помиярите. Мразя и презирам отвротителната жестокост на българите към животни - а и добре знам, че далеч не е само към животни. Българите са едновременно глупави, жестоки и страхливи. Те не знаят как да си решават проблемите и насочват и агресията, и пълното си безхаберие към животните. Но и към децата. Виждал съм едни и същи хора да ритат помияри и да треперят пред ротвайлери. Всички знаем историите за хора, убили кучето на съседа си, както и ужасната история с отсечените крака на чуждо куче. Отвращават ме приказките за "изтрепване", "премахване" и "избиване". Те са идиотски. Без извинение. На какво ще си научим децата? На страхливост и жестокост. На безчувственост. По улиците ще плъзнат немити типове, които ще ловят и пребиват животни с тояги. Това ще става и пред деца, и пред жени. По спирки и улици. По улиците ще има мърши и кървави петна. Разбира се, каквито сме мърлячи, ще има сума ти случаи на шокиращо убиване на домашни кучета пред очите на собственика. И, разбира се, първо, целият шум ще е за три дни (защото, повтарям, сме мърлячи). Второ, ще бъдат изтребени само най-доверчивите, смотани и добродушни помияри, които сами се пъхат в ръцете на човека. И част от по-безобидните домашни кучета. Защото хората, които ще бъдат наети за свършат тази работа, ще са едни страхливи, жестоки и доста жалки представители на човешкия род, които просто ще си свършат работата кърваво и шумно, но въпреки това - пет за четири. Това няма да е евтаназия. Това ще е скотство. В резултат накрая ще оцелеят само наистина опасните глутници от настървени и опасни песове, които ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ да хапят до смърт деца и старци. Проблемът НЯМА ДА БЪДЕ РЕШЕН. Само ще е изхарчен един куп пари и по улиците на града ще бъдат извършени един куп гадости. Това, което се говори сега за проблема с полудивите помияри по улиците, е вярно, но решението далеч не е в евтиния популизъм на просташките крясъци за евтаназия. Евтаназия... моля ви се. Вярвате ли си? Вярвате ли в смрадлвите цигани с кървави сопи, които трошат черепите на животни? Ние, дяволите да ни вземат, варвари ли сме? Не знам дали някой от хората, пишещи тук е влизал в общинския екарисаж. Аз съм влизал. Сегашното ми куче, един изключително кротък, чистопороден и обучен кокер-шпаньол, дойде от екарисажа. Някой си изхвърлил на улицата домашното си куче, то прекарва известно време там и ако не го поиска някой, идват момчетата със сопите и го убиват. За кожи. И как го убиват само... Виждали ли сте живодер? Аз съм виждал. Виждали ли сте недоубитото животно да се опитва да се изправи? Чували ли сте воя на убиваното? Виждали ли сте как точно се хилтотят тези изроди, които работят в общинския екарисаж? --------- Да, въпросът трябва да се реши веднъж завинаги и да, човекът е по-важен от животните. Това е така. И да, три пъти да, най-вероятно ще се наложи изтребление на популациите от полудиви кучета по софийските улици. Няма как. Да, не може да продължава да има човешки жертви. Но да не се лъжем. Да не си позволяваме да говорим врели-некипели за "евтаназия". Това ще бъде една мръсна работа. Ще бъде неефективна, зле извършена и популистка. Междувременно ще пазя домашното си куче. Ще се радвам на типичния софийски феномен на "кучето-изпращач" докато още го има. Ще се вглеждам в рошавия помияр до метростанцията и ще се чудя кога ли ще дойдат момчетата със сопите за него, за да го пребият пред жените и децата на улицата. Ще очаквам хора, подобни на озверели псета да се опитат да си изравнят бройката за деня и с моето домашно куче, което е доста подобно на човек. И ще уча малките си племенници да четат "Сто и един далматинци" и "Белия Бим", както и да отглеждат с търпение домашно куче. О, разбира се, сега ще ревнете, че няма място за сантименталност и че обичам повече кучетата от хората докато навън умират невинни, нахапани старци и деца. Знам, че проблемът трябва да се реши и че много песове трябва да загинат. Това мога да го приема. Но това не трябва да става по типично българските начини. А знам, че ще стане по тях. Това ме отвращава. Ненавиждам българската простащина, която се проявява по тази начини. Нещастен народ. Зъби се на кучетата; а тези животни са портрети на самите нас. Ние сме помиярите. Във всеки случай ние сме причината тях да ги има. По софийските улици нямаше да има бездомни псета, ако нямаше толкова много изхвърлени домашни животни. Нямаше да има настървяване, ако имаше кастрации (за да не се образуват сезонни бесовици). Нямаше да има разкъсани хора, ако някои видиотени от неграмотност любители не хвърляха сурово месо за храна на уличните псета. Сега сме се докарали дотам, че да трябва да правим хайка за вълци по улиците на столицата си. Вината е наша. На гражданите-идиоти и на идиотската им община. И накрая проблемът предицборно ще се обяви за разрешен, но цената ще е доста миризлива (а и доста висока). И накрая, смея да пророкувам - след края на помиярския лов пак ще има нахапани и разкъсани хора. За тях обаче няма да има предвидена помощ. Ще има стари мъже и жени, че и деца, разкъсани от кучета. При това често от домашни такива. Ще има случаи на мъртви и осакатени песове, при това кротки песове, убити например с брадва от някой съсед, взел мъжествено пример от общинските цигани със сопите. Ще има и най-вече случаи на детско насилие, насилие в семейството, насилие над стари хора от страна на други хора... пардон, от страна на "хора", които днес се опиват от представата как се "трепят" помияри. От цялата история с дебата около кучешкия проблем у мен се затвърждава само едно убеждение. Българите са по-гнусни и от най-краставия пес по улиците. Българите сами поднасят и себе си в жертва на захапката. Жалки, жестоки и безидейни хора, които всъщност не искат да решават проблемите си, склонни са да проявяват жестокост, да хапят и да бягат. Нация от двукраки помияри.

Ресавски, в темата за Петровата земя скоро споменах за евентуалното съгласуване на антибогомилския събор от 1211 с Рим и по-специално с началото на кръстоносния поход срещу "бугрите" в Тулуза. Няма нужда да пускам нова тема - тя вече си е пусната --- През февруари 1211 г. българският цар Борил предстоятелства антиеретически събор в Търново. За пореден път е произнесена анатема срещу богомилите, ендемичната ерес на българското Средновековие, в известен смисъл и емблема на страната. Съборът издава нарочен Синодик, в който излага решенията си, повтаря, потвърждава и припомня актовете на по-стари събори. Синодикът стига до нас в относително късни преписи с допълнения от XIV и XV в., които са ценни за установяване на немалко детайли от историята на Второто българско царство. Възможно ли е антибогомилският събор от 1211 и Бориловият Синодик да са съгласувани с папската политика от началото на XIII в.? По това време Калояновата уния между Търново и Рим все още не е анулирана; самият български владетел в този момент е роднина на константинополския император Анри (дъщеря на Калоян или на самия Борил е съпруга на Анри, а дъщеря на Анри - съпруга на деспот Алексий, родственик на Борил). След поражението си при Пловдив от 1208 Борил изобщо поддържа по-скоро добри отношения с католическите си съседи - Константинопол и Унгария. Изобщо в началото на XIII в. католическата Църква е на върха на престижа си: не само че западноевропейските страни са под силното влияние на Рим (след поражението си при Бувин в 1205 английският крал Джон Безземни дори става васал на Светия престол), но Сърбия, България и Галичкото руско княжество временно сключват уния, а владетелите им получават кралски корони от Рим; а по-голямата част от Византия попада под контрола на кръстоносни водачи. Влиянието на Рим на Балканите (и изобщо над източното християнство) нараства: след коронациите на Стефан Първовенчани и Калоян и падането на Константинопол следва период, в който полуостровът сякаш влиза в сферата на папско влияние. Дори арменското царство в Киликия става униатско за известно време. Този период не продължава особено дълго, но в 1211 папският авторитет няма алтернатива. На мястото на някога могъщата православна Византия се намира мозайка от малки държави, поне половината от които към този момент са управлявани или от католици, или поне от униати. Константинополската катедра е в ръцете на венецианеца Томазо Морозини, а православният патриарх е в изгнание - в малоазийското градче Никея. Начело на българската Църква в Търново стои униатският примас Василий. Точно тогава протича албигойският кръстоносен поход срещу катарите или "бугрите" в Тулуза. Военните действия са започнали в 1209 г. и ще продължат двайсет години. В края на краищата "бугрите" от Тулуза проповядват същото дуалистично учение като богомилите в България и са получили името си от тях. Става дума за много стара ерес, произлизаща от манихейството, навлязла в България след покръстването на страната и оттук разпространена из Босна, Хърватско, Северна Италия и Южна Франция. Във Франция дори самото име "bougre" става нарицателно за еретици. Възможно ли е Търновският събор от 1211 да е проведен ако не по волята, то поне със знанието и одобрението на Светия престол? Възможно ли е Борил да действа срещу еретиците на своя територия по същото време като Филип II Август - и двамата в съгласие със Светия престол? Струва си да се отбележи, че сръбските владетели Стефан Неманя и Стефан Първовенчани (които също като Калоян и Борил са в близки отношения с Рим) също преследват богомилите на своя територия в тази епоха. На пръв поглед паралелът между албигойския кръстоносен поход и Търновския събор не може да бъде защитен: просто в достигналите до нас преписи от текста на Бориловия Синодик отсъстват всякакви позовавания на папския авторитет. Но трябва да си припомним, че в 1235 г. унията между Търново и Рим приключва с учредяването на Търновската патриаршия на събора в Лампсак. Йоан II Асен, при когото става това събитие, е противник на Борил. Също така знаем, че в края на XIV в. търновският патриарх Евтимий прочиства среднобългарската ръкописна традиция от ереси и двесмислия. Унищожава и редактира текстове, а и сам създава нови съчинения. В писаните от Евтимий жития на светци Калояновата уния с Рим липсва: при всички споменавания на Калояновото царуване Евтимий говори единствено за военната доблест на владетеля, за почитта му към светците и победите му над латините. В запазените ръкописи на Синодика са включени и редица ценни, но късни добавки и допълнения. Тоест ние разполагаме не с текста на самия събор от 1211 такъв, какъвто той е бил издаден първоначално, а с редакции от по-късни времена, в които споменът за унията доста вероятно е старателно заличен. Как може да се провери дали тезата за съгласуваност между Рим и Търново има основание? Най-добре с преглеждане на наличните западни извори. Струва си да се потърси дали има информация за търновския събор в западни източници (например унгарски хроники и анали), както и дали има преследвания на еретици в латинската Константинополска империя: не става дума за преследванията на обикновени гръко-православни духовници, а на "бугри", тоест манихеи, павликяни и богомили. Такава информация може да се потърси далеч не само в хроники, а също и в писма и грамоти на латинските господари на Романия. Но, както е посочено и по-назад в темата, отсъствието на името на примаса Василий от запазения текст на Синодика е доста сигурен аргумент за намеса в текста след края на унията.

unustamatu е прав за едно: има фенове на правилото за пълния член, които сами не го прилагат.

Лорде, малко офф-топик. Чел ли си романа "Тайко" на Йошикава Ейджи? На български е в два тома, посветен е на отношенията между Нобунага и Хидейоши в края на периода на гражданските войни.

Е, правилото засега остава. Добре е хората просто да се научат да го спазват, не е толкова трудно. А и да си спестим форумните страсти. Всеки си каза мнението.

Quo vadis, а не que vadis Dominus suus става, става и dominus sibi, а може и dominus ipsius. Но не си татуирай латински надписи, това е кич.

За норманска Сицилия има няколко интересни записа в сагите за Харалд Хардрада и Сигурд Кръстоносеца от Снори Стурлусон. Кога ще се наканя и аз да напиша нещо по темата... Докато още не съм седнал да нахвърлям нещо по-сериозно, ето ви едно интересно старо преводче (от английски) и мой коментар на един фрагмент от еврейската хроника на Ахимааз. Тя засяга Южна Италия, но е за по-ранен период - арабското нашествие. Малко офф-топик пада, но е забавно.

Ами... да.

Отдавна няма българи в Италия. Останали са обаче една маса топоними и дори фамилни имена. Те представляват интерес.

От четене на Йошикава напролет На още неразцъфнали дървета ухаеше онази топла вечер. * Вчера сняг. И утре също. Само днес - цъфтят дървета. * Джанката на прашната спирка внезапно реши да цъфне. * От горещия извор тече вода, текат трамваи, пролети и есени. * И слънцето влезе през прозореца да чуе службата. * Млъкни, синигерю! Не се надпявай със свещеника.

Не знам как на Рейвън не му писна да чете пълни простотии от пълни аматьори. Че и да им отговаря търпеливо.

Чудесна тема, поздравления. Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия е много интересен политически организъм - едновременно с арабски, византийски и западни влияния. Ето един превод на анонимната "Кратка норманска хроника" (текстът вероятно е късна компилация, взех го от thelatinlibrary.com). http://nauka.bg/foru...?showtopic=8842 Иначе и аз мислех да пусна някакъв материал за норманска Сицилия, че вкъщи съм събрал добра литература по темата. Но - върос на свободно време. Завиждам благородно на всеки, който може да седне и да преведе или да състави текст за удоволствие.

Това си е направо за отделна тема. Предполагам, че антиеретическият търновски събор от 1211 и издаденият от него Синодик са съгласувани с Рим и с точно тогава приключващия поход срещу "бугрите" в Тулуза: в 1211 България все още е униатска страна и тъкмо си е подобрила отношенията с латините в Константинопол. Но при Йоан II Асен унията приключва и вероятно затова в оцелелите преписи на Синодика не си личи съгласуването с Рим. А за патриарх Евтимий знаем, че със сигурност е унищожавал едни и редактирал други стари текстове. В собствените си съчинения той определено премълчава за Калояновата уния. Но да не го коментираме тук - тази тема е за Петровата земя. Ако има интерес, можем да си пуснем отделна тема за Бориловия Синодик.

Войната на Нобунага Ода срещу воините-монаси също е един вид свещена война. Във всеки случай в нея има и религиозен мотив. Както и в "свещените войни" в древна Гърция. Самият израз "свещена война" идва от гръцката история - което често се забравя.

Възможно е Бориловият синодик да е минал една първа редакция при Йоан II Асен, да. А според мен вероятно е минал през (може би втора) редакция и при патриарх Евтимий.

Е, аз не говоря за предимства, а че смятам и двамата за царе по византийски образец.

Дотук ценните мнения са на Ханибал.

За мен (без да съм си направил труда да препрочета каквото и да е за Асеневци от поне година) Петър остава цар и се настанява в преславската "Петрова хора" веднага след превземането на града от въстаническите сили. Същевременно по-укрепеният град и център на фамилните владения на семейството е Търново, където остава да резидира Асен - който и поема реалното командуване на войските до смъртта си. Дали между двамата е имало конфликти - не зная. Във всеки случай си ми изглежда очевидно, че приживе на Петър и Асен става цар. Двамата царуват заедно, Петър взима старото и почитано владетелско име, настанява се в старата столица и пр. Но Асен също е цар и реално е водачът на бунта. "Мъж на кървите", пълководец и пр. В някакъв смисъл двамата може би са си разделили функциите - Петър влиза в преговори например с Барбароса, но Асен е този, който снове насам-натам между Влашката низина и Тракия.

По-скоро подчинено изречение, не съм се изразил правилно.

По-добре не можеше да се каже.

Е, хайде, хайде Аз съм си пообщувал доста с Y's Men Club, един вид клубно продължение на YMCA. Хората бяха възрастни датски лутерани, които имаха най-вече амбицията да летуват евтино в България. Иначе издателската дейност на YMCA на Запад по соц-времената е била повече от сериозна - и с крайно позитивни резултати. Да, това е надконфесионална организация с малко или повече протестантеещ уклон, но това още не е причина да търсим под вола теле.

Тоест смисълът е: "Тогава [=в такъв случай] пробвай с тези, които аз дадох." Запетайката си е съвсем на място. Вметнатите изрази, започнати с "който" и пр. подобни местоимения трябва да се ограничават двустранно със запетаи. Но е тромаво да се напише така. По-лесно е да се смени словоредът, "тогава" да се постави в началото на изречението и човек да си спести една запетая