glishev

Доста добро. А като критерии за установявяне на дадена фактология бих се опрял и на "Апология на Историята или Занаятът на историка" от Марк Блок.

Е, последните две изказвания показват, че най-често тези, които критикуват "официалната", тоест просто академичната позиция, не я познават. Там си има различни течения и школи, така че човек просто трябва да чете.

Powered by Aspandiat: http://gizmodo.com/5898585/itll-soon-be-illegal-to-troll-in-arizona Тролството май ще стане наказуемо в Аризона. Ех, аризонска мечта

Sancta sclavinitas

Ариран или Ариранг, масовите игри в Северна Корея

А, Дендро, няма нужда от мене - Кухулин и останалите са много по-тежка артилерия

КГ, я пусни кадри от игрите Ариран - да видим що е бодър трудов ентусиазъм

Господа, не ни прави чест, че се хвърлихме да отговаряме в темата, още повече, че поне един от отговорите си е направо грубиянски. Всичко това е бая деликатно и не ни влиза в работата, а авторката на темата може би ще направи най-добре, ако поговори първо с по-близки. Говоренето за толкова лични неща на публично място винаги крие риска някой да обиди говорещия, а обсъждането на чуждите лични неща е крайно неприемливо.

Добре дошъл във форумите на сп. "Българска наука", но тук никак не си падаме по материали, копирани без позоваване от други сайтове.

Дателен падеж, женски род на agathos, "добър", "благороден". Вероятно е "на добрата", субстантивирано от "[посветено] на добрата [съдба]", тоест на нечие щастие, на нечий късмет, на духа-пазител. Но може и да бъркам, така че когато Тироглифус мине, той ще поясни по-добре от мен.

Ами, Шейдс, ние написахме каквото можахме по самата тема и сега го удряме на свободни съчинения

Готина тема. Нали знаете книгата на Флорин Курта за произхода на славяните и "измислянето" на славянската езикова група? На мен ДендроасписП ми беше дал да я чета и аз доста се забавлявах с тезите вътре. За мен лично най-интересен е произходът на самата славянска езикова група. Кога се обособява праславянският език, на кои територии и от кои точно по-стари индоевропейски езици, после кога се разпада самият праславянски...

Много добре казано.

На мен са ми хвалили "Заеко, бягай", но не съм го чел. Във всеки случай "Вещиците от Истуик" е много забавна книга и още по-хубав филм. Явно и Ъпдайк е написал все нещо кадърно

Здрасти, Митак. Ами какво да ти кажа, познавам се с няколко поляци и с доста повече словаци. Чехи познавам двама. Това обаче няма голямо значение; по-важното от това кого познаваме е как стоят нещата първо в диалектните групи и после - и в политическата, културната и т. н. история. То няма един-единствен начин, по който да се образува народ. Начините са много. Тоест това са си начините голяма група хора да започне да се отграничава от друга. А за чешките моравци (или мораваци, както те си викат) Хашек навремето е написал много забавен фейлетон. Европа е пълна с "македонци", ако ме разбираш Фружине, нещата не са толкоз прости Има си диалектни групи. Това, което сега наричаме българска нация, няма много общо с голяма част от средновековните славяни - при това не само с онези от Пелопонес, ами дори и с част от тези, които са попадали в границите на Първото българско царство. Има страшно много и разнородни фактори и механизми, които влияят за създаването и изчезването на дадена идентичност. Примерно какви са карпатските гуцули? Етнос? Нация? Племе? Това би било глупост. Че са някакви славяни е ясно, но какви? Украинци, поляци, словаци? Има критерий за преценка, но той ще бъде комплексен, а не ей така, хоп - въпросът е решен. А най-идиотското е, че критерият ще включва може би други компоненти, когато става за някоя друга етнографска група, примерно за нашите помаци, македонци или шопи. Това им е проблемът на хуманитарните науки, по-сложни са от точните

Историята с Добрич звучи донякъде като историята на Блюхер при Ватерло. Иначе последните големи кавалерийски сражения в Европа са през 1920 г. в Полша при "чудото край Висла" (всъщност е възможно след 1920 да има и големи кавалерийски сражения в руските граждански войни). В 1939 има и няколко добре запомнени в историята епизода с отчаяни полски кавалерийски атаки. Като цяло, целият период 1914-1939 е епохата на залеза на кавалерията като род войска.

Оптимизмът е хубаво нещо, но не бива да е розов.

Готина тема. Интересно е, че от чуждите именаа две-три са на наистина прилични писатели.

На този, който не успее да се образова, така или иначе му скъсват задника.

Спокойно, Шейдс, в България още можеш да говориш каквото си искаш

Бел. мод. А, не. Така не става. Писах ти лично съобщение.

Южняк, то при мене номадството и разнообразието са да ида две седмици някъде през лятото, да ям нещо интересно, да се щракна през замъка, да повъздишам в музея и да се върна да разправям: "А пък аз като бях в Молдовата..." Тъй че хора всякакви. Може сега да ти е щукнало това за кривината на номадлъка, защото ти е писнала страната, където си. Иначе Романа, Фружин и аз сме на един акъл, само дето Романа се изказва по-иронично, Фружин по-патетично, а аз по-многословно.

"Песента" в случая е на Омар Хайям в превод на Йордан Милев

Чак морално погрешно - надали. Просто не е за всекиго. Има хора, които успешно са превърнали новата си страна в своя. Други пък се задушават в родната страна, превърнала се в мащеха за тях. В крайна сметка и нашите епонимни прадеди отначало са били номади. Е, вярно е, че тяхното схващане за "родина" е било компанията на всичките им роднини, сънародници и добитък, тоест не са емигрирали, а са сменяли само терена, но не и познатото обкръжение. Цяла пътуваща България. Докато днешният емигрант се лишава от много повече неща и не всеки успява да свикне - или пък да хареса положението си, дори то да не е лошо. Аз например надали бих могъл. Всъщност може би бих, де да знам. Но нямам потребност да напусна страната за по-дълго от две седмици. Дали това е сила или слабост - нямам представа. Знам, че има хора, на които тук им е задушно, писва им и с пълно право се махат. И аз съм се чувствал така, но оставам. В крайна сметка ми се стори по-добре да напусна определен кръг професии, а не самата територия. Други правят друг избор. И в двата случая има нещо като емиграция, но този, който остава в България, запазва поне близостта на нещата от детството си. Това не за всекиго е важно, но за мен - много. Тъй че не бих се изказвал за моралния избор. Нито емигрантът е предател, нито оставащият е слабак. Просто всеки има различни нужди. Дето се вика - Бог иска от едни едно, а от други - друго.

Не се съмнявам.