-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Е, последните две изказвания показват, че най-често тези, които критикуват "официалната", тоест просто академичната позиция, не я познават. Там си има различни течения и школи, така че човек просто трябва да чете.
-
Powered by Aspandiat: http://gizmodo.com/5898585/itll-soon-be-illegal-to-troll-in-arizona Тролството май ще стане наказуемо в Аризона. Ех, аризонска мечта
-
Sancta sclavinitas
-
Ариран или Ариранг, масовите игри в Северна Корея
-
А, Дендро, няма нужда от мене - Кухулин и останалите са много по-тежка артилерия
-
КГ, я пусни кадри от игрите Ариран - да видим що е бодър трудов ентусиазъм
-
Господа, не ни прави чест, че се хвърлихме да отговаряме в темата, още повече, че поне един от отговорите си е направо грубиянски. Всичко това е бая деликатно и не ни влиза в работата, а авторката на темата може би ще направи най-добре, ако поговори първо с по-близки. Говоренето за толкова лични неща на публично място винаги крие риска някой да обиди говорещия, а обсъждането на чуждите лични неща е крайно неприемливо.
-
Добре дошъл във форумите на сп. "Българска наука", но тук никак не си падаме по материали, копирани без позоваване от други сайтове.
-
Дателен падеж, женски род на agathos, "добър", "благороден". Вероятно е "на добрата", субстантивирано от "[посветено] на добрата [съдба]", тоест на нечие щастие, на нечий късмет, на духа-пазител. Но може и да бъркам, така че когато Тироглифус мине, той ще поясни по-добре от мен.
-
Готина тема. Нали знаете книгата на Флорин Курта за произхода на славяните и "измислянето" на славянската езикова група? На мен ДендроасписП ми беше дал да я чета и аз доста се забавлявах с тезите вътре. За мен лично най-интересен е произходът на самата славянска езикова група. Кога се обособява праславянският език, на кои територии и от кои точно по-стари индоевропейски езици, после кога се разпада самият праславянски...
-
На мен са ми хвалили "Заеко, бягай", но не съм го чел. Във всеки случай "Вещиците от Истуик" е много забавна книга и още по-хубав филм. Явно и Ъпдайк е написал все нещо кадърно
-
Здрасти, Митак. Ами какво да ти кажа, познавам се с няколко поляци и с доста повече словаци. Чехи познавам двама. Това обаче няма голямо значение; по-важното от това кого познаваме е как стоят нещата първо в диалектните групи и после - и в политическата, културната и т. н. история. То няма един-единствен начин, по който да се образува народ. Начините са много. Тоест това са си начините голяма група хора да започне да се отграничава от друга. А за чешките моравци (или мораваци, както те си викат) Хашек навремето е написал много забавен фейлетон. Европа е пълна с "македонци", ако ме разбираш Фружине, нещата не са толкоз прости Има си диалектни групи. Това, което сега наричаме българска нация, няма много общо с голяма част от средновековните славяни - при това не само с онези от Пелопонес, ами дори и с част от тези, които са попадали в границите на Първото българско царство. Има страшно много и разнородни фактори и механизми, които влияят за създаването и изчезването на дадена идентичност. Примерно какви са карпатските гуцули? Етнос? Нация? Племе? Това би било глупост. Че са някакви славяни е ясно, но какви? Украинци, поляци, словаци? Има критерий за преценка, но той ще бъде комплексен, а не ей така, хоп - въпросът е решен. А най-идиотското е, че критерият ще включва може би други компоненти, когато става за някоя друга етнографска група, примерно за нашите помаци, македонци или шопи. Това им е проблемът на хуманитарните науки, по-сложни са от точните
-
Историята с Добрич звучи донякъде като историята на Блюхер при Ватерло. Иначе последните големи кавалерийски сражения в Европа са през 1920 г. в Полша при "чудото край Висла" (всъщност е възможно след 1920 да има и големи кавалерийски сражения в руските граждански войни). В 1939 има и няколко добре запомнени в историята епизода с отчаяни полски кавалерийски атаки. Като цяло, целият период 1914-1939 е епохата на залеза на кавалерията като род войска.
-
Готина тема. Интересно е, че от чуждите именаа две-три са на наистина прилични писатели.
- 9 мнения
-
- 3
-
Спокойно, Шейдс, в България още можеш да говориш каквото си искаш
-
Бел. мод. А, не. Така не става. Писах ти лично съобщение.
-
Южняк, то при мене номадството и разнообразието са да ида две седмици някъде през лятото, да ям нещо интересно, да се щракна през замъка, да повъздишам в музея и да се върна да разправям: "А пък аз като бях в Молдовата..." Тъй че хора всякакви. Може сега да ти е щукнало това за кривината на номадлъка, защото ти е писнала страната, където си. Иначе Романа, Фружин и аз сме на един акъл, само дето Романа се изказва по-иронично, Фружин по-патетично, а аз по-многословно.
-
"Песента" в случая е на Омар Хайям в превод на Йордан Милев
-
Чак морално погрешно - надали. Просто не е за всекиго. Има хора, които успешно са превърнали новата си страна в своя. Други пък се задушават в родната страна, превърнала се в мащеха за тях. В крайна сметка и нашите епонимни прадеди отначало са били номади. Е, вярно е, че тяхното схващане за "родина" е било компанията на всичките им роднини, сънародници и добитък, тоест не са емигрирали, а са сменяли само терена, но не и познатото обкръжение. Цяла пътуваща България. Докато днешният емигрант се лишава от много повече неща и не всеки успява да свикне - или пък да хареса положението си, дори то да не е лошо. Аз например надали бих могъл. Всъщност може би бих, де да знам. Но нямам потребност да напусна страната за по-дълго от две седмици. Дали това е сила или слабост - нямам представа. Знам, че има хора, на които тук им е задушно, писва им и с пълно право се махат. И аз съм се чувствал така, но оставам. В крайна сметка ми се стори по-добре да напусна определен кръг професии, а не самата територия. Други правят друг избор. И в двата случая има нещо като емиграция, но този, който остава в България, запазва поне близостта на нещата от детството си. Това не за всекиго е важно, но за мен - много. Тъй че не бих се изказвал за моралния избор. Нито емигрантът е предател, нито оставащият е слабак. Просто всеки има различни нужди. Дето се вика - Бог иска от едни едно, а от други - друго.