glishev

Южняк, то при мене номадството и разнообразието са да ида две седмици някъде през лятото, да ям нещо интересно, да се щракна през замъка, да повъздишам в музея и да се върна да разправям: "А пък аз като бях в Молдовата..." Тъй че хора всякакви. Може сега да ти е щукнало това за кривината на номадлъка, защото ти е писнала страната, където си. Иначе Романа, Фружин и аз сме на един акъл, само дето Романа се изказва по-иронично, Фружин по-патетично, а аз по-многословно.

"Песента" в случая е на Омар Хайям в превод на Йордан Милев

Чак морално погрешно - надали. Просто не е за всекиго. Има хора, които успешно са превърнали новата си страна в своя. Други пък се задушават в родната страна, превърнала се в мащеха за тях. В крайна сметка и нашите епонимни прадеди отначало са били номади. Е, вярно е, че тяхното схващане за "родина" е било компанията на всичките им роднини, сънародници и добитък, тоест не са емигрирали, а са сменяли само терена, но не и познатото обкръжение. Цяла пътуваща България. Докато днешният емигрант се лишава от много повече неща и не всеки успява да свикне - или пък да хареса положението си, дори то да не е лошо. Аз например надали бих могъл. Всъщност може би бих, де да знам. Но нямам потребност да напусна страната за по-дълго от две седмици. Дали това е сила или слабост - нямам представа. Знам, че има хора, на които тук им е задушно, писва им и с пълно право се махат. И аз съм се чувствал така, но оставам. В крайна сметка ми се стори по-добре да напусна определен кръг професии, а не самата територия. Други правят друг избор. И в двата случая има нещо като емиграция, но този, който остава в България, запазва поне близостта на нещата от детството си. Това не за всекиго е важно, но за мен - много. Тъй че не бих се изказвал за моралния избор. Нито емигрантът е предател, нито оставащият е слабак. Просто всеки има различни нужди. Дето се вика - Бог иска от едни едно, а от други - друго.

Не се съмнявам.

Накрая, когато умните се наумуват, лудите ще са се налудували. След няколкостотин години в изящните неоготически джамии на Нова Европа ще се учи колко жестоки са били ранните мюсюлмани с горките староевропейски народи, чиято цивилизация е отивала към края си, а неоислямът ще се превръща в удобна и улегнала буржоазна религия, в чието дъно ще клокочи нова революция... Веднъж и сводът натъжено прошепна тайно: „О, човек, аз съм осъден от Съдбата да бързам вечно в път нелек. Да имах власт над гневната Съдба, отдавна това въртение безцелно бих прекратил навек!“

Дори само този ти постинг би ти навлякъл проблеми. В един момент да си с чувствителна психика си става обществена норма.

Ами... роден съм тук, колкото зная поколения назад от мен са родени тук, любимият ми град е тук, любимото ми село е тук, любимите ми (и единствени) родители са тук заедно с всички останали от семейството ми и повечето от по-далечните роднини, любимите ми храмове са тук (а аз съм религиозен), любимите ми пейзажи са тук (а съм попътувал, така че мога да сравнявам), повечето ми приятели са тук, тукашният език, битови навици и храна са ми изключително добре познати и в общи линии ми харесват (със съответните изключения), свикнал съм да се влюбвам в българки, имам сантиментални спомени от места тук, тукашните събития по силата на вече много здрав навик ме вълнуват повече от всякакви други, частната ми собственост е тук, убеден съм, че камъкът си тежи на мястото, нямам номадска нагласа (освен като турист), пък и от малък ме учат, че след като няколко от прадядовците и пра-прадядовците ми са си рискували кожите за България на война (има и един-двама загинали), би било срамота да я зарежа и да се орезиля пред паметта им. Намирам тези неща за напълно естествени и не мисля, че бих ги намерил другаде. Донякъде битова работа, донякъде рутина, донякъде си е емоционално. Любов.

Точно така смятат и политкоректните либерасти. Въпросът е: кой и по какви критерии решава кое е исторически факт...

Словаците се газират от това, но са си... чехи Или, както се бъзикаше един приятел унгарец: - Това не е държава, те никога не са имали своя корона. Макар че днес словаците много се гордеят с княз Ростислав и брат му Светоплук, които имат за "моравски крале". Словенци, хървати, бошнаци, чертогорци и сърби произлизат от една и съща диалектна група. Същото важи за чехите и словаците. Между чехословашката диалектна група и полската обаче си има разлики. Но нациите се създават. Някой ден, както са тръгнали нещата, и македонците, и словаците, и останалите напълно измислени славянски етносченца (словенци, черногорци, босненци, белоруси) ще са политическа и културна реалност. Една измислица, повтаряна достатъчно дълго време, се превръща в истина.

Сега пък и бошнаците били българи

Да, накрая ще излезе, че единствените хора, на които е разрешено да казват каквото мислят и не са длъжни да обичат педерастията, са именно съвременните варвари - най-често емигранти от ислямски страни.

А за какво, по дяволите, изобщо ще става дума в училищните тестове, ако махнат от тях половината използваем речник? Южняк, прав си за невролингвистичното програмиране. Това си е новговор по Оруел. Навремето някакъв идиот ми обясняваше, че "лошите" думи предизвикват лоши представи, а оттам - и влошаване на здравето; и следователно човек трябва да избягва изобщо да ги чете, произнася или да си мисли за тях и с тях. Даде ми пример с думата "война". Попитах го да спра ли да чета Омир тогава, идиотът отговори, че точно това трябва да направя, аз го напсувах и изгоних. Лично аз се надявам да си останем примитивна и нежелана страна. Тук поне човек може да си псува циганите (и те - него). Не че сме цъфнали и вързали, но понякога е хубаво, че цивилизацията стига при нас със закъснение. Като бях малък, на никого не му хрумваше да се обижда от разни нормални неща. Учителката ми по френски от Алианса, мадам Мария Иванова, ме светна, че на тоя свят има хора, наречени евреи. Беше някакъв еврейски празник и тя накара едно дете от групата да разкаже как се празнува - но на френски. На мен ми беше интересно, особено защото ставаше дума за някакво ядене. Трябва да съм бил на десет. Ама после какво яйце ми се печеше на задника, когато учителката ми тресна на главата да приказвам за козунаци и боядисване... Не помня някой да е скачал от обида в часа. Най-сетне, на християнството може би му е нужен малко здравословен дискомфорт. Доказано е, че то се развива добре, когато го газят и се размеква, когато го насърчават. Надявам се да не е дошло време за нови гонения или мъченичества, но ако е дошло... какво пък, с Бога напред и да видим кой - кого.

Ама варварите не са политкоректни, това пречи да изразяват индивидуалността си. Политкоректността е задължителна само за белите хетеросексуални.

На 16 можеш да поработиш каквото и да е, все пак то си е само за лятото Но е трудничко да си номери човек нещо. Ако се разбирате с вашите, посъветвай се с тях. Може да получиш добра идея или техен приятел да си търси някого, който да му свърши някаква проста, но все пак важна работа. Аз на 16 косях дворове на село и ми беше много гот Иначе как да се стимулират - ами с пари, как. Като има пропорционален данък, това ползва младите, защото те обикновено все още са с ниски доходи. И като се назначават на прилични позиции хора с висок успех, без безумни изисквания за пет години опит (още повече за кандидати до 30-годишна възраст). А пък какво да се оправи... законодателството на първо място. И кадровата политика на институциите - на второ.

По-лошо от комунизма, защото той само подменя значението на думите и то неуспешно, защото го прави открито и наведнъж. Докато тези го правят дума по дума, кротко, с памук. Само дето не просто подменя значения, а направо премахва думи от речника. Тоест много по-успешно създава новговора, на който не може да се мисли без клишета.

Здрасти, Shades. Outsourcing е политиката на търсене на работна ръка в страна с по-ниски заплати, провеждана от големите международни компании. Примерно у нас идват от голяма компания, строят офис тук и наемат хора с добро образование за по-малки заплати отколкото в Америка; но все пак за по-добри заплати отколкото биха дали в някоя високоразвита страна. Това на пръв поглед е прекрасно, но си има и негативите. Callcenter е служба за обработване на технически проблеми по телефона. Всяка голяма компания ползва колцентрове. Примерно на някого в офиса на голяма компания в Париж му се чупи принтерът. Той звъни до колцентъра и хората там задвижват процедурата по оправяне на принтера. Странното на пръв поглед е, че колцентърът може да се намира в друга държава, като правило по-малко развита, за да се оправдае разходът за телефонни връзки. kramer, работата в колцентър не е мръсна или неморална, но е безкрайно далеч от нещата, от които имат нужда както работещите тук, така и самата ни страна. Данъците, които плащаме, щеше да е по-добре да идват от заплати, плащани от български шефове за печалба, оставаща в български фирми (на свой ред плащащи си данъците). Да не говорим, че самите няколко хиляди души, работещи тук, с тези си образования би трябвало да работят други неща, които да принасят и друга полза освен към личния и семейния бюджет. Оказва се, че извън тази среда обаче дори само бюджетът просто не може да бъде закърпен.

Вчера срещам един стар съученик в служебното рейсче. И двамата работим за чужди компании в края на София, и двамата сме имали съвсем други желания, а и сме учили за съвсем други неща - определено не за компютри. Всеки ден в метрото виждам интелигентни физиономии на хора, които не са емигрирали, учили са тук и тук работят. Хора, които си носят книга или Киндъл в градския транспорт (идеални читатели по братя Стругацки). Знам, че половината ми колеги са учили най-разнообразни неща и се занимават с компютри от немай-къде. Всички до един ползват на добро ниво поне по два чужди езика и имат широки лични интереси. Този тип хора - част от тях семейни и с по едно-две деца, между 21- и 42-годишни, са работили други неща преди да попаднат в покрайнините на София, за да бачкат за чужденци. Говоря за няколко хиляди души с високо ниво и опит в най-различни области. Хора, които на някаква все още млада възраст са решили просто да спрат да се опитват да бъдат полезни на България и са го ударили на удобно, но практически безполезно чиновничество пред монитора. Не че съвсем не са полезни: данъците, които им удържат от заплатите, са повече от тлъсти. Неприлични данъци, от които полза не вижда никой нормален гражданин. В някакъв момент от живота на младия идеалист от добро семейство (все още има такива) настъпва момент, когато той си казва: - Добре, не емигрирах. Добре, учих тук или учих в чужбина, но се върнах тук. А сега какво? Никой български шеф или българска институция не ме иска за преподавател, възпитател, поп, писател, актьор, историк, археолог, журналист, музикант и изобщо за нещата, с които бих могъл да бъда полезен на самото общество (не, това не са маловажни професии, кой каквото ще да казва). Не и за парите, които заслужават опитът и образованието ми. Не и с възможности да раста в кариерата и да се развивам не само финансово, а и чисто професионално. Но животът на този човек е тук, не е в Испания или Англия. Който не е емигрирал, има възможност най-вече в аутсорсинга. След година подобна работа може и да си позволи да се замисли дори за тази позабравена институция - брак. Сиреч - условията в България са такива, че човек може да направи някоя прилична пара почти само бачкайки с компютри за чужди компании, които подхвърлят относително приемливи по нашите стандарти (тоест на практика ниски) заплати на българските си служители и реализират приходи, несравними с нашите данъци. Да благодарим на данъчната и социалната политика? О, да, тя явно е създала данъчен и социален рай за чуждите компании, но не го създава за хората, които все пак не са родени за чиновничество зад бюрце. И които не искат да изкарат най-хубавите си години не само на нископлатена, но и на йерархично ниска позиция. Нашият любим министър-председател (и почти всички преди него, разбира се) създадоха такава България, от която образованият човек или трябва да се разкара, или да си намери в нея възможност да работи за когото и да е - само не и за български шеф. Което на практика значи, че българските шефове са обречени да наемат на работа полуинтелигенти. Българско значи некачествено. Да, тук може да се учи, да се живее и да се работи. Но стимулът никак не е голям, еднообразието е убийствено, личната инициатива е потъпкана - особено в хуманитарните области, които определено не са приоритет за българската държава (да не кажем, че нискочелите престъпници, които управляват страната, изпитват само пренебрежение към всичко, което може да мине за хуманитарно). Това води до изтичане на хора към аутсорсинга в най-добрия случай, а в най-лошия - просто до емиграция. Дори традиционно добре платени специалисти като лекарите устроиха "човекоизнос". Доколкото в България все още има възможности за добро образование, то обучава кадри, които ще работят или в чужбина, или за чужденци. А и качеството на самото образование пада, защото добре образованите не стават на свой ред преподаватели. Обяснява ни се, че всичко това е временно, че е за добро, че е необходимо стягане на колана. Вече няма човек, който да вярва на тези приказки. Държава, която не държи на своето образование, на своите млади специалисти и на техните възможности да се развиват, да работят за себе си или поне за местни шефове, си създава много мрачно бъдеще. Интелигентните хора, които са учили нещо интересно, останали са в страната и правят семейства тук, са все по-малко и все по-зле стимулирани. Доброто образование само по себе си е поставено под риск. За социална политика не може и да се говори. В най-добрия случай аутсорсващите компании поемат донякъде социалната функция на държавата като раздуват нетните заплати, които по външен стандарт са толкова ниски, че работодателят си го позволява, защото инверстира в служителите си. Но не може цяла България да се забие в колцентровете, тази трудова ниша се насища. Пък и не се знае кога на аутсорсърите ще им свърши желанието да работят в България. Ако трябва да говорим за по-малко образованите, на тях винаги и навсякъде им е зле. Това не е за учудване. --------- Определено не ни трябва Путин, ние и сега си имаме полупутинче-полутошковче. Трябва ни държава, която да не е мащеха за специалистите си и да не слугува на никоя свръхсила. И не, това не е толкова невъзможно (още повече, че точно в момента май руският слугинаж само се прави на антируски). Традиционни ценности, лична инициатива - всичко това звучи много добре... докато не се окаже просто параван за източването на всички държавни ресурси към чужди лобистки структури и корумпирани репресивни институции. В случая е еднакво зле, че лобитата могат да бъдат или да не бъдат руски или американски. На България й е нужно да насърчава собствените си специалисти и да влага в собствените си граждани. Особено в тези, които искат да работят, да учат и да живеят тук. Всичко друго е празно заклинание и може да бъде защитавано само от немити личности или (в най-добрия случай) от наивници.

Това не може да бъде вярно за всякакви училища. Трябва да е ограничено до някакви религиозни школа. --------- П. П. А, схващам. Забраната се отнася до употребата на тия думи в примери от тестове. Прочутата политкоректност. Малоумие.

Да, като обособен дял на сръбския народ. Общо взето, нещата стоят като с каталаните в Прованс. Това каталонци ли са? Да. Но са отвъд Пиринеите и затова полека се превръщат във французи

Не знам дали пък точно в Армения няма и да се намерят дуалисти Но това е едно на ръка. Не знам откъде е този Лехаци. Ако е някой балкански арменец...

Условно изображение на бръшлянов сърцевиден лист, чест античен орнамент в началото на надписи. Венци от бръшлян са се носели и на пирове, а такива условни сърцевидни бръшлянови листа има и на антични монети. Често си личи дръжка на листото. Освен всичко друго, бръшляновият лист е класическа емблема на божеството Дионис: А в крайна сметка Дионис и заглавките на надписите са отпреди култа към Митра. Просто класически елемент на гръцката декорация. Не е сърце.

А, Ресавски, не казвам, че сърбите и хърватите са един народ. Не съм идиот Но днешните сърби, хървати, словенци и бошнаци произлизат от славянски племена в една и съща диалектна група. Исторически ги разделят основно географските дадености и религията (към която се добавят и още културни маркери, свързани с нея). Така или иначе, днес тече процес на балканизация, но по принцип от Пирот докъм италианската граница се говори един и същ сърбохърватски език. Словенски, хърватски, "босненски", "черногорски"... всичко това са диалектни подгрупи на сърбохърватския. Човек, който добре се справя със сръбския, ще може да се оправи и в Сараево, и в Загреб, и в Любляна. Мен ако питаш, има две основни групи западнобалкански славяни: - сърби - и католици. Сърбите, грубо казано, са православни и мюсюлмани. Католиците пък са хървати и словенци. И всички говорят сърбохърватски. Държавици и покрай тях нацийки могат да се образуват на всякакъв принцип, стига да има воля за това.

КГ (и Спандю), не знам дали и за Симеон Лехаци е така, но например за Гийермо де Тудела (Гийом дьо Тюдел) "българин" означава просто "еретик". Не е етноним в определени контексти. Тоест "българските" манастири в Босна вероятно не са реално български, а просто еретически - принадлежащи на Ecclesia Bosensis. Възможно е и друго - ако Симеон Лехаци е например армено-католик (има и такива), за него "българин" отново да означава "еретик" (или по-точно схизматик в случая), но не непременно богомил, а просто източноправославен, некатолик. Иначе "български" за чужденците много често е всеки хубав славянски текст: "Направих препис от извод добър, български...". А като етноси българите и сърбите много често са смесвани - Христофор Жефарович например се смята и за сърбин, и за българин.

Това вече е добър въпрос. Отговорът е, че самата разлика между сърби и хървати в Средните векове е почти само религиозна. Босненското население така и не е идентифицирано като "хървати", а най-вече като "сърби". Ето, например няма "хърватски крал" в Яйце.