glishev

Добре дошъл на форумите ни Приятно четиво, подсеща ме за "sic et non". За даскало ли е било?

От скулптор министър става, но от Вежди - нищо.

"Разбирането", за което говори Сириус, не е рационално, а интуитивно. Не коментирам дали е реално - просто това, за което той споменава, не е обект на друго изследване освен теологично, психологическо и антропологическо. Личните, субективни изживявания не са научна информация сами по себе си. Граници между науката и паранауката има и те си личат отдалеч. Включително и в хуманитаристиката, разбира се. Паранаучно е всичко, което не е изцяло подчинено на рационална система.

Не, разбира се

Здрасти и добре дошъл на форума. За декретите на Фердинанд не мога да коментирам (между другото, Фердинанд и днес никак не е обичан в България). Мога да говоря само за семейството си. Майчиният ми род е от Македония, по-точно от Кратово, Велес и Скопие. В 1913-1919 част от рода се преселва в България. Винаги са си се смятали за българи. И досега имам братовчеди в Скопие, ходил съм при тях и те при мен. Те пък се имат за македонци. Разбираме се, семейство сме. Баща ми не е от Македония, а от Трънско, а и той се разбира с македонските ни роднини. Страшно много хора в България и Македония са в същото положение. Кой няма близки и от двете страни на границата? Кой има нужда от превод, когато си говорим? Двете страни са си независими една от друга, но това не ни пречи да сме близки. Имаме достатъчно общи неща.

Амин!

Тук доскоро имахме интересна тема относно псевдонауката, но заби под кривата круша. А въпросът си струва (ако се разглежда без излишни емоции). Екипът на форума защитава схващането, че научната дейност във всички области е изцяло рационална и би трябвало да остава далеч от чиито и да било лични пристрастия. Разбира се, всяко изследване или публикация биха могли да бъдат псевдонаучни - тоест лъжливи, пропагандни, некадърни, ирационални, пристрастни. Включително и такива от "официални", сиреч специализирани научни среди. За съжаление, има достатъчно такива примери. Но смятаме, че най-често специалистите, които имат избистрена методика на действие и познават вече постигнатото в своите области, са по-малко податливи на ирационалност в изследванията и публикациите си; докато неспециалистите в която и да е област много често се оказват автори на абсурдни хипотези, защото им липсва тъкмо сигурен критерий за това кое е реална възможност и кое е сляп ход. В този смисъл по-често се доверяваме на специалисти. Естествено, не отричаме щастливите случаи, в които дилетантът дотолкова е усвоил материята, че успява да постигне професионален резултат. Просто ги смятаме за саттистическа рядкост. Всяка хипотеза трябва да се проверява, всяко твърдение трябва да намира потвърждение, всяко несигурно положение трябва да се отбелязва като несигурно, всеки паралогизъм трябва да се демонстрира и отхвърля недвусмислено. И винаги трябва да се държи сметка за тежестта на аргументацията и за вече постигнатото в областта. А веднъж убедително отхвърлените тези трябва да бъдат припомняни именно за да не бъдат повтаряни стари грешки. --------- Радвам се, че темата се повдига отново. Държа на това тя да остане в рамките на добрия тон и да не се разсейва в странични неща. Особено ми е приятно, че става дума и за коментар по нашата консервативно рационалистка позиция. Ще си позволя нещо лично. От близък чух, че е време за "ариергардизъм", завръщане към корените на здравия разум. Включително и към позитивизма. Такава, нядавам се, е позицията на екипа ни тук. Няма нищо по-благородно от любопитството и систематичността на XIX в. В екипа сме, струва ми се, "ариергардисти", а не авангардисти Старомодно? Може би, но и доказано работещо. Повечето членове на екипа сами попълват форума, сайта и списанието "Българска наука" със свои и специализирани, и популяризаторски материали - и се радваме, когато юзърите ни правят същото. Стремим се (без винаги да успяваме) да бъдем и интересни, и систематични. Систематичноста е наше кредо. Фактите, детайлите - наша любов. Празните приказки обаче никак не са ни на сърце.

Балканите се "балканизират" все повече със създаването на редица нежизнеспособни "държави" като Босна, Косово, а вероятно и бъдеща "Албанска Македония" или нещо от тоя род. Югославия, разбира се, беше изкуствено образувание и е добре, че спря да съществува, но самостоятелността на Косово е цяла катастрофа, от която може би известни ползи се привиждат само на неоосманистите в Турция (но вероятно и те са предпазливи в оценките си). Босна наистина е нежизнеспособна. Лишаването на Сърбия от излаз на море с отцепването на Черна гора не е особено радостно събитие. Македония сама по себе си така и така не е кой знае какъв фактор (освен за скандали), а бъдещото й вероятно разделяне е още един пирон в ковчега на Балканите. Можехме да минем и с независимост само за Хърватско, Словения и Македония - без роенето на още безмислени държавици, представляващи най-вероятно уютен пристан за престъпни бизнеси. За България всичко това е тревожно: досега имахме късмет, но кой знае какви рискове могат да произлязат утре покрай роенето на нови - по-скоро мюсюлмански - политически организъмчета. Не се боя толкова за целостта на България (все пак - натовска държава), колкото за вътрешния мир. Албанският етнос в момента рои "държави". Тези хора са не дестабилизиращ фактор, ами отгоре. Не етносът като такъв, разбира се, а криминалните му водачи. Днес Косово, утре може би "Албанска Македония", а в другиден може да им хрумне и някоя глупост в гръцки Епир (където обаче е по-вероятно да си счупят зъбите). Във всеки случай всичко това обтяга отношенията между съседите и изостря турските амбиции за лидерство над т. нар. "зелен пояс". Българската кауза в Македония все пак има своите шансове в този доста тревожен момент. Не става дума за някакви териториални мечти. А само за български натиск: ако притеснената Македония се види принудена да признае статута и правата на едно "българско малцинство" в територията си, това ще увеличи броя на македонците, които си признават, че са българи и искат българско гражданство. Македония би могла да се опита да ни притисне с настояване за признаване на "македонско малцинство" в България, разбира се. Но в Македония има десетки хиляди, които биха си признали българския произход - докато македонистите у нас са една кола хора, което би направило един македонски опит за обратно действие направо смешен. Пък и винаги може да се формулира, че България признава не съществуването на някакъв измислен етнос, а само правото на самоопределение: щом човек може да се запише като джедай, значи може да се нарича и македонец, и марсианец, ако пожелае. Разбира се, това е мръсна игра, понеже от двете страни на границата живеят все българи, но това са реалностите. Трябва да се надлъгваме с оглупелите си братовчеди. България би могла да търгува с Македония за името на страната (което е проблемно в момента), за гражданството на тези, които го искат и за евентуалното присъединяване на Скопие към ЕС. Между другото, албанските сепаратисти плашат македонистите включително и с името на България. Това трябва да се използва. Сантиментите са излишни: Македония години наред неразумно злоупотребява с нашето роднинско търпение и е дошъл сгоден момент да й бъде показано, че сиренето е с пари. Естествено, териториалната цялост на Македония трябва да бъде защитавана от нас с всички сили така, както и собствената ни териториална цялост. Все пак Македония - това е втора България (казано между нас си). Тя може и да е независима, но не трябва да се дели на парчета. Ако се намерят български политици, които да проявят поне малко характер (нещо почти невъзможно), Македония би могла да види, че има нужда от нас... но че не може да си позволи да продължава с оскърбленията и лицемерното отчуждение.

Дори праисторията започва да мирише на евтина политика. Тоест на автохтонизъм в по-голям и по-идиотски мащаб. Накрая китайците ще почнат да произлизат от homo palaeoasiaticus, арабите - от homo palaeoarabicus, индийците - от homo palaeoindicus и т. н.

А, Фружине, тука си прав. Дай да го кажем така: по различните краища на света се котират различни глупости.

Прав си, Галахад.

ОК, Митак, разбрахме се Въпросът е в това да няма крайности. Така е, Ресавски, то всеки си каза мнението. Освен да дадем линк към предишните теми: "Защо Самуил напредва в Гърция"; "Българското царство при Комитопулите".

"Това ще убие онова"...

Ако е за личната оценка на Ресавски - аз, да речем, я намирам за крайна. Просто си представям Самуил по-другояче (тук неизбежно сме в личната преценка). Йончев по моему е прав. Ето, аз, да речем, смятам, че в началото на "кариерата" си Комитопулите са сепаратисти спрямо Петър и Борис II, но дори и тази хипотеза да е вярна (а тя може и да не е), тя не би трябвало да става много популярна, защото за момента би довела само до окончателно (и крайно примитивно) присвоявяне на Самуиловата държава от страна на македонистите. Все пак държа да подчертая, че дори и да са сепаратисти, Комитопулите са български аристократи, а Самуил - "добър" или "лош" - е български средновековен монарх. Митак, всичко това е вярно. То обаче все пак не отменя възможността да се правят някакви преценки за историческите личности. Просто трябва да сме по-внимателни. Нито пък отменя значението на личността в историческия процес (нищо, че процесът си има естествена посока на развитие).

Всякакви филми, защо само един. Но игралният би имал повече успех, това е сигурно.

Имахме огромна тема за България при Комитопулите. Разбира се, клишетата за някакъв патриотизъм на Самуил трябва да бъдат забравени. Патриотизмът е ценност от деветнайсети-двайсети век, а не от десети-единайсети. Самуил не може да бъде наречен точно патриот. Но е много възможно подбудите му да включват някакво лично чувство за чест (политическа, династична, феодална), упорство, може би чувство за фатализъм, както и безспорна лична храброст. Но тези неща е най-добре да се оставят на романистите. Трудно е да се съди за подбудите на човек, живял преди хиляда години. Колегата Ресавски е прав, че Самуил има и мрачни черти - той наистина избива семейството на брат си (все пак пощадява Владислав по молба на сина си, както знаем). Можем ли да говорим за някаква жестокост на Самуил? Да, доколкото той е син на жестоко време. Обичаите, нуждите на войната, естественият страх от предателство - всичко тласка Самуил към жестокост. Той не е по-добър или по-лош от мнозина други средновековни владетели със суров характер. В този смисъл колегата Ресавски не е прав в крайността на своята оценка. В крайна сметка Самуил е драматична личност с много качества и сурови нрави, може би понякога смекчавани от семейното чувство (той на два пъти отстъпва пред молбите на дъщерите си и веднъж - пред фаталното желание за милост на сина си). И преди всичко е човек от Средновековието, всъщност - владетел от Средновековието. Не можем да имаме към него някакви моралистки претенции, нито пък лесно да схванем всичките му ходове.

Който може. Аз, за съжаление, съм бос по нова и най-нова военна история.

Ние сме тези, които сме. Позорът е за простаците. Вечна памет на загиналите.

Не е лошо да се пробва човек

Южняк, това, което си гледал, е "Беоулф и Грендел" - може би единствената наистина добре направена екранизация по "Беоулф". Вярно е, че прочитът е свободен. Както и в романа "Грендел" на Джон Гарднър. Всъщност филмът донякъде е повлиян от романа. А аз скоро изтеглих хубава аудиокнига - "Беоулф" в новоанглийски (ълстърски) превод на Шиймъс Хийни, прочетена от самия поет.

Между другото, имам молба. Като си пуснеш сигнала в екологичния отдел на общината, като се свържеш с някакви екоактивисти и получиш някаква реакция от тях - пусни тук коментар какво се е случило. Поинтересувай се коя е гръцката фирма (внимавай да не си изпросиш боя), гледай да имаш входящо номерче за сигнала си, какво са ти казали екоактивистите, коя точно е организацията им. И после дай нещо данни, та хората, които четат тук, да имат представа горе-долу какво се случва.

Сигналът в общината трябва да се подаде, дори да не е ефективен. После намери дали имате някакви екоактивисти в града, където се намираш. Зелени патрули не ти препоръчвам, но ако има офисче на партия "Зелените" или на други активисти - свържи се с тях без бавене. Можеш да ги гугълнеш в интернет. Ако има, поговори с тях, покажи им входящия номер от сигнала си в общината и най-вероятно те ще ти дадат акъл. Ако се окаже, че строителят работи законно, си дотук. Но ако има нещо нередно и дърветата, за които говориш, са садени от общината и прочие - има вероятност да се вдигне доста шум. Преди всичко не трябва да си сам. Ако си сам, нищо няма да направиш. И продължавай да се интересуваш от тези неща. Днес става дума за няколко дървета в квартала ти, а утре може да става дума за цяла гора край града. Във всеки случай - поздравления за интереса. --------- Колеги, момчето прави добре, че пита за нещо такова. Ето такива въпроси трябва да се обясняват като на човек.

Я ми вижте постинга на предишната страница за скандинавския филм I skugga hrafnsins.

http://zamunda.net/d...s.php?id=276982 "Mircea", 1989 (румънски). Филм за воеводата Мирчо Стари и може би за битката при Ровине. Още не съм го гледал, сега си го тегля. Впрочем, в Замунда имат и унгарския "Звездите на Егер", което си е направо класика. --- http://zamunda.net/details.php?id=274664 "I skuga hrafnsins", 1988 (Исландско-шведски) "Сянката на гарвана". Какво заглавие, а? Действието се развива в XI в., като гледам сценарият е класическа родова сага. Намирам, че Замунда има също "Човек на всички времена" с Пол Скофилд и "Лъвът през зимата" с Питър O'Тул.