glishev

Казаците - православни йезуити Опричниците - православни доминиканци Юродивите - православни францисканци Патриарх Никон - руският Бернар Ги

Крайно безмислено е да се ползва безкритично такава литературка, излязла от кръжочета за мир и атеизъм В БФ с тая книга такива кодоши стават, че просто да не повярваш.

Бел. мод. Ще ограничим чата

Конкретно за нестинарството може би трябва да проверя пак. Но мятането на кръста във водата на Йордановден доста учудва някои пристигащи у нас протестанти, които не успяват да вържат тия весели обичаи с "умитото" си и доста постно северняшко християнство. Във всеки случай векове наред е имало (и още има) християнски общности, които нарочно се опитват да се отърват от всичко, което смятат за предхристиянско. Същевременно обаче има огромни християнски общности, които успешно инкорпорират по-стари практики и остатъци от култове. Култът към Santa Muerte в католическо Мексико, култът към св. Георги и Ориша в католическа Бразилия, купичката мляко за елфите в католическа Ирландия, та дори и разпределението на задълженията между попа, ходжата и бабичката в родопските села са свидетелство за това. Така че човек трябва да си премисля мненията. А "езическо" и "еретично" далеч не са синоними.

С удоволствие. 1. Паленето на свещи в храма е гръко-римска практика; 2. пеенето в храма и по време на религиозни празници е гръко-римска и юдейска практика (както и употребата на музикални инструменти, но това засяга повече католиците, протестантите и коптите); 3. почитта към свети мощи (реликви на светци) е предхристиянска (например засвидетелствана в почитта към съхранени останки на хероизиран мъртвец или в разделянето и погребванто в много могили на почитан владетел); 4. жертвоприношението и изяждането на животно (курбан) за благодарност е предхристиянско (има го по цял свят); 5. почитта към религиозни изображения определено е предхристиянска (дори ангелите ни приличат на антични гении); 6. конкретни дати и поводи за празнуване (като приблизителната дата на зимното слънцестоене или Задушниците) са предхристиянски; 7. разделението на трите врати на иконостаса е предхристиянско: произлиза от трите входа в гръцкия театър; 8. вътрешното разделение на храмовото пространство в черквата - пронаос, наос, цела - е предхирстиянско, в частност гръцко; 9. изобщо употребата на олтарна маса е предхристиянска; 10. редица християнизирани народни обичаи като нестинарство, коледарство, палене на заговезненски огньове и коледарство са предхристиянски. И т. н., и пр. Много повече са. Разбира се, всичко е преминало сериозна промяна, но произходът на много форми на религиозна почит са по-стари от самата тази религия. И свещениците определено вървят начело с кадилниците и хоругвите

Да, но нали имаме нездравия обичай да се идентифицираме с хора отпреди стотици години, та възниква въпросът какво "ни" е победило. И най-неприемливият отговор е, че това са качествата на "нашите" противници.

Откровено си признавам, че фантазирам по въпроса, защото съм адски бос, а темата сама по себе си е интересна. И все пак - ами ако е вярно? "Ами ако...", дето викаше Азимов.

Това е огромна глупост. Езичеството естествено съжителствало с исляма и следователно християнството не било търпимо към друговерци. Мисля, че всеки православен българин може да изброи десетина предхристиянски неща, които практикува всяка година с одобрението на свещеника си Колкото до религиозните войни извън християнския свят - в Япония има достатъчно примери за чисто доктринални сблъсъци между нехристияни (Ода не изчерпва японската история, особено пък религиозната), а и в Китай и Индия също.

С колегите модератори тъкмо водехме спор има ли полза от темите за преводи на старинни езици. Ако имате траен интерес и въпроси относно полезни книги, питайте. Много се радваме на любознателни участници във форума, още повече, че това е рядкост

Ако не броим Пантеона и "Ая София" - да.

На Бойна слава има умора на материала, тука пък нивото е нисичко, ех...

Възможността за американски кловисовци все повече ми харесва Впрочем, в тези неща не може да има политически смисъл. Действието, каквото и да е било, се е развивало преди десетки хиляди години. Това е любопитна история днес, а ако щете - и свидетелство за невероятния човешки дух (или поне издръжливост). но днешните индианци наистина са потомци на едно коренно население. В крайна сметка е безумно да се прилага политически аршин и към праисторията.

Тоест смяташ, че куполните джамии изобщо са османски патент от XV в.? Йерусалимските ал-Акса и Кубат ас-Сахра са доста по-стари от падането на Константинопол, а са куполни.

Това имам предвид - първите са адаптирани сгради (в Сирия, Палестина и Египет това църкви, няма какво друго да са), а първите, нарочно построени за целта имитират вече съществуващите, тоест пак църкви. Поне отвън; отвътре джамията си има друго разпределение. В Черна Африка има джамии, подобни на кошери - като местните колиби. Вероятно в Персия пък първите са имитирали някаква местна архитектура. Все пак Персия е голяма цивилизация, не може да не е имала свое си строителство. И откъде изобщо се взима кръглият купол? В I в. римляните правят Пантеона си с такъв купол и това си е голямо новаторство (Шпенглер дори го нарича "първата джамия"). В VI в. Юстиниан вдига "Св. София" с куполи и постепенно този тип църковно строителство се налага из византийския ареал, а мюсюлманите го имитират упорито, така че куполът е станал типичен за джамиите. Но римляните ли са измислили купола? Възможно ли е просто да е привнесен от Ориента? Тоест примерно в Иран или при картагенците да е имало такива кръгли куполи. Някой, който разбира повече от архитектурна история, може да каже.

Мюсюлманите и тогава, и сега могат да се молят и без нарочна сграда. Има джамии, които са строени по подобие на обичайните архитектурни стилове в съответната завоювана страна и такива, които са си просто пригодени местни сгради. Мисля, че най-старите джамии, строени нарочно за целта, имитират византийски църкви - оттам и характерния купол.

Радо да я даде, той беше най-точен.

Баталното хайку е чудо на миниатюризацията, все едно картина на сражение, изрисувана върху оризово зърно

Лорде, обикновено хайджините са избягвали яростта и войната като преки теми. Хайку е част от култа към нетрайната хубост на света - като чаената церемония и любуването на луната или цъфтящите декоративни дървета. Затова японците са изразявали дори военни теми с деликатни думи, когато са пишели хайку. Ето пример: Бурята отмина. Луната изплува между облаците. Това е писано от адмирал Ониши непосредстевно преди да се самоубие при капитулацията. Като знаем това, стихотворенийцето вече почва да звучи не чак толкова банално. Всъщност повечето стихотворенийца си вървят с някакъв пояснителен текст към тях, а не със заглавие. И, разбира се, са самостоятелни. Има все пак един вариант за поема, съставена от хайку. Нарича се ренга, тоест верига. Единият автор пише хайку, което обикновено е просто наблюдение, констатация. Може да е и някаква литературна алюзия. Другият допълва с два стиха, за да се получи танка. Двата допълващи стиха обикновено доразвиват мисълта от първите три или я обобщават. Ето така: Господар: От Шинано до Канадзава - колко дни и колко нощи... Слуга: От първия до последния ден - няколко мига. Това са реплики, разменени от двама уморени воини по време на поход край лагерния огън. Единият е оръженосец на другия. Всичките пет кратки стихчета напомнят не само за краткостта на живота (любим мотив), но припомнят и една от будистките сутри. Изобщо, елегантна работа. Хайку и танка разчитат на атмосферата около съчиняването си, на подтекст, на припомняне на нещо външно, а самите употребявани думи най-често са крайно семпли.

Зер има разлика К, К,...

За съжаление това е хоризонтът на властите в момента: тормоз над нормалните заради неубедителни опитченца да се противостои на уродите.

Романе, как да приложим Бръснача в случая?

Budget, ти как си с църковнославянския?

Защото човек трябва да разбира какво чете. Иначе е папагал, а не човек.

Ами не - същите неща се срещат по цял свят. Войни по религиозно убеждение, свещени войни. Човек по принцип е готов да се бори за онова, което смята за свещено. Не просто източният, западният, белият или жълтият, а повечето хора. Друг е въпросът кой какво смята за свещено и дали тази склонност е нещо хубаво.