glishev

За съжаление "Толедо" се оказва сериал. Минисериал ли е или ще има много епизоди? Ако е минисериал, бих го гледал. Инак сега пресен излезе "Кориолан" по Шекспир на (и със) Ралф Файнс. Страхотен филм, хем Шекспирова драма, хем съвремен военен екшън. Адски добре направен. Все едно войната на Кориолан с волските и измяната му към Рим се развива в Босна. Препоръчвам го. Има го в Замунда, ето и трейлърче: Отделно гледах един "Ричард III" от 1995, пак модернизирана версия. Текстът е Шекспиров, но действието е сякаш в трийсетте години. Иън Маккелън е велик в главната роля: http://www.youtube.com/watch?v=DsGGjXZw1eQ&feature=related И - специално за Ресавски:

Ами би уточнило например, че става дума за нещо, дошло наистина от Европа, а не например типично за всякакви примитивни популации - от Франция до Китай. Защото ако е вторият случай, откритието се обезмисля.

Ха така. Ей сега ще долетят мормоните

Ту-ту, пак се започна форумният "Драйфус":

Митак, гробът дори е отворен за посещения А това с огъня и забравата е невярно, поне що се отнася до Евангелията. Със сигурност си абсолютно незапознат с историческото формиране на новозаветния корпус - но това е за отделна тема. Вече съвсем отделно стои въпросът, че не смятам за нужно никой нормален християнин да бъде едва ли не длъжен да чувства отговорност за глупостите, бълвани в селския Библейски пояс или за не по-малките глупости, избълвани от някого си преди, да речем, двеста години - без значение дали авторът ще е някой кардинал или пък някой недоучил волтерианец. Това вече сме го правили, Алва Форумната афера Драйфус:

Дендро, няма проблем в това, защото всеки от шартърците се е кълнял в Библията - те до един са били монаси и изобщо не са я подлагали на критика. Това, че Бог "меша" човека от кал, може да се претълкува от един опитен теолог по колкото ти трябват начина. Били са си достатъчно подковани, за да не отричат Писанието, а да го тълкуват от амвона, така че и религията да е сита, и науката да е цяла. Митак, свети Василий е духовник, а не геолог Идеята му е била да се противопостави на мракобесите, а не лично да върши работата на учените. Самият той е държал на това. Дедо Либене, прав си. Точно тази липса на култура, а и на въображение прави днешните пишман-креационисти доста смешни. Те не знаят колко много могат да извлекат от старата теология. Защо? Ами защото са коне с капаци. Алва, може и да го пробвам този Душ Шантуш. Мерси за препоръката. Романе, имай предвид, че пак е цяло чудо, дето изобщо ги е имало тия църковнически допускания. Без тия приблизителности нямаше изобщо да има чудене по научни въпроси. Южняк, скучно е, плюли сме си в клавиатурите

Всичко това е факт, но и аз си мисля, че на демократите мястото им е в Университета, а на републиканците - в Конгреса

Странно, че креационистите изобщо не си правят труда да се поинтересуват от реалните възможности за съвместяване между естествените причини на еволюцията и Божията творческа роля. Едно време шартърските магистри са твърдяли, че Бог може и да е първопричина за всичко, но не е задължително да е пряка причина на всяко отделно явление. Тоест са твърдяли, че не Се меси пряко и постоянно в развитието на света, а е заложил първите явления - все едно е "програмирал" или "курдисал" реалността - и я е оставил да "тиктака" на самотек. Разбира се, дори шартърците не биха отрекли официалното становище, че от време на време стават и чудеса, тоест преки Божии намеси, но са твърдяли, че тези неща са по-скоро изключение отколкото правило, че много неща, които прибързано и суеверно взимаме за чудеса, може и да не са, както и че ако нещо има естествени причини, те могат да се изследват. Естествено, шартърците не са можели и да помислят за еволюцията. Но има един техен логически наследник, пак френски теолог, но вече от ХХ в.: Пиер-Теяр дьо Шарден. Монах-йезуит, по образование биолог. Та той твърди, че неоспоримото съществуване на еволюцията е аргумент за наличието не просто на Божи замисъл, а на един вид регулярна Божия намеса (в което си противоречи с шартърците, но и целта му не е да им бъде продължител във всичко). Шартърците и Шарден могат да се примирят, ако се допусне, че самото съвършенство на Божия "програмиращ" замисъл не изисква постоянна Божия намеса. Тук могат да се комбинират аргументи както от биологичната, така и от историческата сфера. Да не говорим, че още св. Василий Велики се е сетил, че научните издирвания и религиозните твърдения просто са от два различни порядъка и нито си противоречат, нито се подкрепят помежду си, така че нито едно научно твърдение няма как да доведе до ерес (освен в очите на лош богослов). Жалко, че отчетата дълго време са държали св. Василий под възглавниците си без да го четат. Същият е предположил, че шестте "дни" на Сътворението могат да отговарят на шест неопределено продължителни периода. Всичко това е страхотна теология и ако не друго, поне не е някакъв дивашки обскурантизъм. Не е "God of Gaps" или псевдодарвинистко суеверие, имащо за цел да прикрие мракобесието на реднеците от Библейския пояс. Жалко, че днещните креационисти се занимават с глупости, а не четат предсхоластика и Шарден.

Обичах да се ровя в осемдесетарските атласи на брат ми - и да си драскам в тях разни измислени промени по границите. Оттогава и любовта към картите.

Правилно, приписал съм по инерция на Траян основаването на двете провинции Долна и Горна Германия.

Траян докарва границите до Елба, а напредва и в Дакия, но напрежението за армията се оказва прекалено голямо. Прав си за тила.

Е, Южняк, християнството е полууспешен омекотител на нравите, пък и често то самото е взимало чудовищни форми в ръцете на недотам омекотени свои последователи Иначе най-общо си прав. Любопитно е, че във вече християнски и все още "римски" градове като Арл, Ница и Марсилия градските куриали и епископите заедно организират гладиаторски игри включително и през VI в. Интересен куриоз. Не съм сигурен дали и в християнски Рим през V в. и в Константинопол през VI в. не е имало все още спорадични гладиаторски игри. Да не говорим за покръстените варварски крале с тяхната трайна любов към съдебните дуели пред публика и със залози. Но да отдадем всичко това на смутните преходни времена. Факт е, че Църквата заклеймява гладиаторските игри - особено след като в III-V в. епископите попиват всички стари стоически възражения срещу зверството на гладиаторските боеве.

Поздравления, страхотна идея и добра работа. Материалите на Last Roman из военната история на Римската империя може би също биха представлявали интерес за списанието?

Фактически невярно. Ереси има още от втори век, от епохата на гоненията. Например новацианите. Колкото до богомилите, тяхното учение не е особено оригинално и се корени в ирански, християнски и синкретични вярвания, които също са налице още във II-III в.

И от мен. След темата за батавите тази също е страхотна. Западните Балкани са изобщо костелив орех. Няма лесен достъп между пристанищата и вътрешността, бреговата ивица е лабиринт от непостоянни острови и измамни за неопитния лоцман заливи, а материкът е пресечен и пълен с изолирани места, сгодни за укрития, бази и засади. Място на разпад, един малък свят, в който Фернан Бродел е бил влюбен, но където големите империи винаги се препъват. Римляните, византийците, маджарите, османците, австрийците, италианците, сърбите и нацистите се препъват в Илирия и Далмация. Всеки народ, заселил се в тези земи, се партикуларизира. Една от най-слабите гранични зони на Римската империя, при това - в непосредствена близост до Италия. Матанов обичаше да припомня, че там се проваля програмата за пътно строителство на римляните. Може би ако инките бяха владели Далмация, щяха да се справят с упоритата им природа Тези места са гранична зона, буфер, бариера. Дори варварските завоеватели от Великото преселение не са се задържали дълго там, в тези преходни земи. Впрочем, жалко за завладяването на Германия. Тази страна е имала потенциала да се превърне във втора Галия за римляните.

Армения и Грузия са в Европа, да. Във всеки случай са християнски страни (а говорехме за ролята на Инквизицията в християнството). Точно както и Исландия. Впрочем, от XI до XVI в. скандинавските, британските и северногерманските народи попадат именно в католическата сфера. Това са места, където католиците са най-вече жертва: а) на езичниците в XI в. и б) на реформистите в XVI в. Колкото до Сирия, Палестина и Египет - няма как като се говори за Римската империя да се изключат богатите й източни провинции. Там християнството е най-масово. А забраняването само по себе си все още не е Инквизиция. Инак ще излезе, че е имало и японска антикатолическа Инквизиция

Ако трябва да ги отглеждам - кучета. Домашното куче е отлично другарче. Ако трябва да ги ям - говеда и прасета. Жал ми е, ама на, кръвожаден съм си. Особено ми е приятно аз да си ям месото на масата, а кучето шумно да се бори с кокал под нея. Ако трябва да са си диви животни - по някаква причина мечката ми е особено симпатична. Представата за мечка, доволно нагрухана с малини ми е умилителна.

Южняк, имало е сикофанти и по време на Инквизицията.

Християнството е "наложено" например в Римската империя след около четири века, в които самите християни са основните жертви на религиозно преследване. В този ранен период Инквизиция няма. Накрая един от императорите отстъпва пред факта, че въпреки преследванията християните просто стават все повече. Християнството е "наложено" в Армения, Етиопия, Грузия, (както и в римските провинции Египет, Сирия-Палестина и част от Месопотамия) без гонения срещу инакомислещи. Когато християните стават мнозинство в IV и V в., те наистина започват да тормозят останалите друговерци, но това не е някаква организирана "инквизиция", а постоянни граждански вълнения. В късноантичните градове непрекъснато е имало групи християнски хулигани (от най-различни секти, ереси и изповедания), еврейски хулигани и дори хулигани от стадионите и философските школи. На тоя размирен фон християните са само поредната размирна градска тълпа. Християнството е "наложено" в арианската си версия на готи, бургунди, вандали, лангобарди и прочие без да има сведения за някакви жестокости вътре в тези народи. Християнството е "наложено" в ортодоксалната си версия на гало-римляните, романо-бритите, ирландците, пиктите, каледонските скоти, франките, англосаксите, хърватите и сърбите без известия за някакви особени жестокости, особено от християнска страна. В Исландия християнството е "наложено" тихо и кротко, с решение на Алтинга (Народното събрание). В Дания, Норвегия и Швеция християнството е поддържано от кралете и там има яростна езическа съпротива, която води до жестока ггражданска война, продължила два века - най-вече в Норвегия. Там всъщност свирепствата обикновено са от страна на езичниците. В България има една бърза и малка по мащаб гражданска война, която приключва за отрицателно време с няколко десетки екзекуции (както би приключил всеки неуспешен бунт). Интересно - колко привлекателна трябва да е била тази религия, че населението на Римската империя масово да я приема още в първите й три века, когато християнството е преследвано от властите. Още от II в. се появяват първите християнски интелектуалци, а от V в. нататък Църквата просто се превръща в основен развъдник на администратори, граматици, историци, теолози, философи, композитори, художници и архитекти. И колко рационална трябва да е била, за да я приемат повечето варварски крале на Европа, в момента, в който са узрявали за идеята, че църковните кадри работят в полза на централизацията и против местния сепаратизъм. --------- Та като теглим чертата, това с "налагането" е доста преувеличено. --------- Църквата навсякъде носи със себе си писменост с всичките последици от това; стройна епископска и манастирска администрация, редовни дни за отдих и примирия между противници, кодификация на законодателството, наднационална институция с международен език. Църквата е последната оцеляла институция на Римската империя по места, където империята вече я няма. Епископи като Григорий от Тур са продължители на една стара и позабравена цивилна администрация с културни претенции, които повлияват доста позитивно на варвари като Хлодвиг и наследниците му, превръщайки ги от вождове - в крале. Колкото до Инквизицията, тя е частен случай на следствена служба, типична конкретно за католиците в XIII-XVIII в. Не може да се приписва съществуването й на "християнството" по принцип. Арменската, етиопската, гръко-православната и други християнски общности изобщо не познават този феномен. Колкото до ересите, те съществуват отпреди Църквата да влезе в близки отношения с която и да е държава. Те са версии, изповедания на християнската религия, дължащи съществуването си на най-различни фактори вътре в християнската общност.

Сега пък била същността на християнството Същността на християнството не беше ли да се почита конкретен Бог по конкретни начини? Доколкото знам, има големи християнски общности без инквизиция - и за които изобщо папските институции нищо не значат. Това прави ли тези общности по-малко християнски? Това с инквизицията и същността беше все едно да кажеш, че Трето районно е същността на България.

Точно така си е, това е много удобно: хем запазваш текста, хем не удължаваш постинга. Да питаме братята за това?

bravo го каза достатъчно добре - няма нищо общо между това да откраднеш стока и това да изпиратстваш песен. Обратното мнение е една проклета лъжа, пробутвана от лейбълите. А и потребител на тракери да изтъква някакви морални доводи против пиратството - как да го кажа, това е реване по чужди гробища. Дайте да теглим докато можем, да си гледаме интереса (той на това отгоре не е неморален) и като ни турят шалтера, да измислим друго.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13017&st=0&gopid=209383&#entry209383 Прав си. А няма как да се преведе всеки дълъг материал. По принцип не е добре да се пускат дълги материали на чужди езици, но понякога просто няма как. За съжаление навремето изгубих достъп до текст, който живо ме интересуваше, защото нито го копирах, нито го пейстнах, а само посочих линк. А съм губил и свой текст. Нетът е богата, но и нестабилна среда. Текстовете днес ги има - утре ги няма. Вече не е вярно, че "написаното остава" - поне не и за обикновения потребител. Така че си прав. Всичко важно трябва да се копира, да се съхранява на повече места и прочие.

Прав си. А няма как да се преведе всеки дълъг материал. По принцип не е добре да се пускат дълги материали на чужди езици, но понякога просто няма как. За съжаление навремето изгубих достъп до текст, който живо ме интересуваше, защото нито го копирах, нито го пейстнах, а само посочих линк. А съм губил и свой текст. Нетът е богата, но и нестабилна среда. Текстовете днес ги има - утре ги няма. Вече не е вярно, че "написаното остава" - поне не и за обикновения потребител. Така че си прав. Всичко важно трябва да се копира, да се съхранява на повече места и прочие. Извинявам се за отклонението от темата. То е направо за отделна тема.

Не само, че може, ами човек прави всичко, за да го устрои по свой вкус. Лейбълите не произвеждат културен продукт, те само го препродават. Парите от продажби всъщност не са за създателите на продукта, а за препродавачите. Това е дълбоко несправедливо. Ситуацията напомня тази в българското земеделие: някой отглежда домат, който ти искаш да изядеш. Друг купува домата за жълти стотинки и ти го препродава за майка си и баща си. Разликата остава за препродавача (който невинаги си плаща дори данъците като хората, но и това е отделна тема). Нещо в цялата работа куца, защото накрая истинският производител (или автор) не печели нищо, а ти си платил много повече от разумната цена на домата (или книгата). Тук идват пиратите, контрабандистите, крадците на домати или както и там да ги наречем. Това е естествен процес. Играта няма други правила освен онези, които всички участници в процеса нагласят заедно - докато всеки тегли чергата към себе си. Авторите и производителите трябва да живеят и да бъдат стимулирани. Клиентите трябва да консумират домати и книги на възможно най-ниска цена. На кого му пука за посредниците? Аз съм само дребно пиратче, но с удоволствие съм теглил, тегля и ще тегля безплатни продукти. Това ми е в интереса, пък и цените в момента са наистина раздути до безобразие. 20 % ДДС върху книгите? Моля? Да вървят по дяволите всички, които защитават тези "правила". От мене не става дойна крава, стига ми, че най-сетне работя "на светло". Достатъчно данъци ми одират. Впрочем, ако пиратството е кражба, то трябва да се забрани подаряването и препродаването на стари книги. Аз примерно оня ден си купувам на кашон антология "Испанска поезия", издадена в 1980 за два лева. Как така? Издателят и преводачът (или техните пълноправни наследници) са ограбени! И държавата не получава данък от букиниста! Срам! Пиратство! Ами че тая книга е купена като нова от някого, как така той я е продал на другиго без съответните начисления! Или пък вчера подарявам своя екземпляр от "Клубът Дюма" на гаджето си. Дори чета на глас. Ама как така, моля ви се! Авторът, преводачът, държавата и издателят пак са ограбени! Книгата веднъж вече е била четена (от мен), а гаджето ми трябва да си купи нов екземпляр, откъде накъде ще чете моя? Я Цецо да дойде у дома и да ми вземе екземпляра, не може то да се чете така необлагаемо! Ами ти остави другото, ще взема да получа и някоя услуга в замяна на подаръка - я сексуална, я кулинарна! Къде е данъкът тук? Може би издателят трябва да дойде на вечеря у приятелката ми? И да отнесе едно морковче от гарнитурата и за хазната? Отделно от това - каква е тая Народна библиотека? Всеки издател трябвало да дава там по пет екземпляра от издание за всенародно ползване срещу символична сумица от читателите, която остава само за библиотеката. Ами че и това е пиратство! То така може цели лавици книги да се изчетат, даже научна кариера да се направи за без пари! Къде дават така, ало, това е грабеж! Да се закрие тутакси Народната библиотека! Всичко това - препродаването на стари книги от букинисти, съществуването на обществените библиотеки, подаряването, размяната и заемането на книги и други продукти - та всичко това е старо като света. Едва днес обаче на някого му хрумва, че съвършено аналогични феномени са "пиратство". Самият термин е изцяло погрешен. Това не е пиратство, а естествен обмен на информация. Който веднъж е купил една книга, може да прави с нея каквото си ще, само не може да си приписва авторството й. Но да я подари, препише, размени или да я прочете някому на глас - това може. То е естествено. Ако преследването на "пирати" съществуваше преди няколко века, днес нямаше да съществуват повечето класически литературни текстове. Това съвсем буквално. Нямаше да имаме Данте, Шекспир и Молиер, защото някой щеше да е попречил на първите няколко десетки години от възпроизвеждането на текстовете им. Тъй че който защитава "правилата на играта" не защитава светата частна собственост, а защитава едно престъпление. Така нареченото "пиратство" е благородно занимание, при което аз ти предоставям собственоръчно направено копие от книга, която съм си купил, а ти ми даваш също такова събственоръчно направено копие от равностойна книга. Степените могат да бъдат много. Продуктите могат да бъдат най-различни. Ефектът е един: повече информация, повече книги, музика, филми, софтуер, знания и удоволствия за всички. Безплатно. При това без авторите да са ощетени, защото това е реклама за тях. Някой смята другояче? Ами тогава да не тегли. Да си се затвори на тъмно и да се откаже от консумация на културни блага. Или да ходи и да плаща на прекупвачи, щом е намерил парите си на улицата.