glishev

Дааа, Фружине, това би било по-хубава версия. Ако още в 1025, вместо геронтокрацията, се беше появило едно военно семейство по подобие на по-късните Комнини (само дето реалните Комнини се появяват малко прекалено късно), тогава със или без Палестина и Сирия империята би могла да има една много стабилна източна граница. На Византия в ХІ в. не й е необходим конкретно Василий; нужна й е поредица Василиевци. Не са й нужни също Сирия и Палестина - защото това създава по-дълги източни граници и нови фронтове, едновременно откъм новонавлизащите селджуки и откъм Египет; нужна й е здрава граница в източните райони на Мала Азия, грубо казано от Трапезунд до Тарс, може би отчасти и със завой на изток по горното течение на Ефрат. При това положение стратиотският и земеделски гръбнак на западна Анатолия би останал непокътнат от нашествия. Ако си представим империята, която продължава да държи една християнска Анатолия след 1071 г., историята на цялото Средиземноморие би могла да бъде друга. Може би дори кръстоносната ярост на Запада би била насочена не към Палестина, а към Северна Африка или към Ливония - и то много преди XIII в. Но трябва да се има предвид, че в ХІІІ столетие монголската инвазия би се сблъскала с нашата алтернативна, все още мощна азиатска Византия - така, както в реалната история монголите се сблъскват с всички сили, които засичат в селджукското пространство. А как в ХІІІ в. една запазена, военизирана, неразложена, все още стратиотска Византия би се справила с монголите? И каква би била съдбата на българите в ХІІ-ХІІІ в., ако Византия беше останала една силна военна монархия, водена от личности, достойни за наследството на Василий ІІ и евентуално Георги Маниак? Можеше да няма Кръстоносни походи, нито пък Второ българско царство. Или монголите да срутят отбранителната система и да създадат в Анатолия свои владения вместо селджуките.

Аз скучно и предвидимо съм привърженик на произхода от понятия за "кръг", тоест събрание (насядало в кръг у славяните).

Това е било възможно. Василий е бил опитен, дързък и най-вече крайно упорит пълководец (с мъртвата захапка на булдог, както българите са разбрали на свой гръб), а в резултат от успешното му управление армията и хазната са в отлично състояние. Така че още няколко години биха направили възможно отвоюването на Сирия и Палестина. Още повече, че в навечерието на селджукския потоп арабските страни са изключително слаби. Василий обаче не създава школа, не оставя свои политически наследници. След него настъпва поредна криза в управлението, подобна на геронтокрацията от шести век. Империята се е променила така, че силната личност може да я изведе до върхове (Алексий Комнин го доказва), но слабата личност може да я съсипе (поредицата императори между Василий и Алексий е очевиден аргумент в тая посока). Тъй че не е решаващо къде в Азия е границата на империята, а как се отбранява тя. Византийските владения в Сирия и Палестина биха били също такава цел за Селджуките, каквато е и Мала Азия. Да не говорим, че всеки, който владее Палестина, по необходимост ще се види в конфликт и с Египет. За да бъдат създадени такива обширни имперски владения в Азия, се иска личност като Василий. Но за да бъдат тези владения, се иска политиката на Василий да бъде продължена от няколко поколения непоколебими императори. А тъкмо това е било невъзможно към момента. Има го и проблемът с нелоялността между самите византийски военачалници: повечето от тях действат против империята в стремежа си да я овладеят, а едва след това, вече от позицията на императори, се стремят към някакво единство (а това минава пак през печалната необходимост от премахването на евентуални конкуренти. Ранното царуване на самия Василий е низ от граждански войни). Византийската армия няма необходимата вътрешна спойка; донякъде латентното състояние на империята е "Сенгоку джидай": стратиотите са надеждни и лоялни, но командирите им от динатски семейства са недоверчиви помежду си и всеки смята себе си за достоен за император. Стратегиконът на Кекавмен свидетелства за това като дава съвети за внимание спрямо съседните топарси. Липсата на сакрализирано наследствено право и винаги наличната възможност за "справедлив бунт" срещу "тиран" по религиозни причини допълват причините за нестабилността на трона и съответно - за непоследователността в политиката и военните усилия. Византия на Василий II има огромни ресурси, но не и вътрешната готовност да ги използва целенасочено в рамките на повече от едно поколение. Всичко това говори за слабостта на т. нар. "цезаропапистко" обяснение за характера на императорската власт. Във Византия свещена е самата императорската институция, но не и някой конкретен император - освен ако не се наложи с невероятна комбинация от упорство и жестокост. Та разковничето за упадъка на армията, хазната и реконкистата е в това: няма възможност за създаването на една трайна династия или по-добре - на една трайна императорска школа, която да поддържа завоеванията. Същевременно Византия има поредица от изключителни личности на трона, които на няколко пъти я спасяват в критични моменти: Ираклий, Василий II (макар и чудовище, той е невероятен човек), Алексий I, Теодор I Ласкарис, Михаил VIII. Вероятно и неуспелите опортюнисти като Варда Фока, Склир и Алексий Врана са имали подобен личен потенциал. Това е богатството, а същевременно и слабостта на империята - личните качества правят трона съвсем естествена цел на всеки по-смел мъж (както и на някои фатално очарователни авантюристи като Василий I или мрачни интриганти като Йоан VI Кантакузин). Във всеки случай в ръцете на опитни и вдъхновени командири като Ираклий, Никифор II Фока, Йоан I Цимисхий или Василий II ромеите от време на време правят по някое и друго военно чудо. Е, чудеса не стават всеки ден и катастрофата при Манцикерт е пример за това (както и злощастните усилия на Мануил I Комнин, пък и дори последните години на самия героичен, но нещастен Ираклий). Та това е, извинявайте за логореята. Византия е създадена не само на религиозни, но и на военни принципи. Все пак това е Римската империя в някакъв вид. И Василий вероятно наистина би могъл да завладее Сирия и Палестина. Друг е въпросът дали изобщо е имало шанс преките му приемници да стопанисват наследството му така, че селджукската инвазия да се разбие в границите на империята, вместо да я залее, както е станало. Ако обаче допуснем, че в 1071 Йерусалим все още е във византийски ръце, а някой по-успешен от Роман Диоген василевс спечели при Манцикерт, тогава може би нямаше да има пряк повод за антиислямски кръстоносни походи и бъдещето на средиземноморския свят щеше да бъде по-друго.

Една регистрация и няколко клика в повече са добра цена за безплатна книга Гигапедията беше безплатна. Не можеха да те принудят да дадеш пари за книга. Но самият факт, че успешно молеха за дарения, говори точно за това, което и Блек Улф казва: пиратството не само спомага за разпространението, но дори кара хората любезно да ръзвързват кесиите. Само дето не е в полза на разни неприятни чичковци, а в полза на самото разпространяване на материалите. Laissez-faire в чист вид: пиратството е естествен пазарен регулатор.

Тия дни си приказваме с едни приятели във форума за книги-игри. Повечето до един качват и сканират фантастика и стари книги-игри. Същевременно издателят и авторите на тия книги пишат във форума и нямат нищо против тая дейност. И когато един от авторите попита дали бихме подкрепили издаването на нова книга-игра и изложи идеята си, повечето фенове предложиха по няколко лева. Събира се прилична сумичка за издаването, а това дори не е цената, която същите хора ще платят за книгата, когато тя излезе. Без посредници. В прякото общуване между автор и почитатели резултатът е ниски цени на крайния продукт, свободно разпространение и взаимно удовлетворение. Да вървят по дяволите посредниците, казвам аз. От чисто морална гледна точка авторски права има само авторът. А пиратите се оказват негови съюзници и потребители. Впрочем - какво се пиратства като музика? И защо? Примерно аз си купих легално копие на албума "Chinese Democracy" на Guns'n Roses. Струваше ми двайсет лева. Купих си го заради самия магазин Hell Horse, който си е емблема на ученическите ми години. Добре, но основната печалба от двайсетте кинта няма да иде за самите Гънс, нито за собственика на Хелхорса. После подарих диска на едно гадже и си изтеглих албума за без пари от Pirate Bay. Няма да хрантутя втори път посредническата компания, т. нар. "лейбъл". Добре, но съм пиратствал и други неща. Примерно намирам в Замунда албума La Magdalene - френски лютни от XVI в. Добре, откъде да си ги купя? От Дюкян Меломан? Ще ми ги доставят след месец и на безбожна цена. Друг шанс за легално копие нямам. Не, благодаря. тегля и сийдвам. Съвсем случайно ценя и обичам ренесансова музика. Нищо няма да ме убеди, че нямам правото да я слушам, защото копието ми на записа не е скъпо платено. Впрочем, мога да пратя на когото иска и Guns, и лютните по скайп. Информацията и културните продукти трябва да се разпространяват. И да, за това трябва да се плаща - но единствено на самите автори. Интернет дава възможността да прескачаме безмислените "лейбъли". Случвало се е и да си купя дискове на група непосредствено след концерт от самите музиканти. Първо, общуването с авторите-изпълнители е приятно и второ, цените са много по-ниски отколкото в магазина. Един полски изпълнител на клецмерска музика веднъж каза, че по принцип разпространителят им забранява да продават сами дисковете си (sic!), но след това извади диск от раницата си и ми го връчи за скромните пет евро. Кой е пират? Самият музикант? Кой притежава музиката, която този човек създава? Някакви хора в офис? Никак не съм съгласен с такава постановка. (Апропо, някой сега може да каже, че съм заблуден левичар и утопист. Не съм. Просто не обичам да харча грешна пара - особено откак си я изкарвам сам.)

Примери най-различни. Познавам хора, които първо теглиха дадена музика, а после я купиха (и щяха да се радват, пък и щеше да е заслужено, ако можеше да стане по-евтино, защото музиката се оскъпява не заради алчността на изпълнителя). Случвало се е аз да изтегля книга и да я купя после. Същото и с филми. Пък и да ида на кино за вече гледан филм. Не често, защото цените наистина са прекалено високи - и то пак не заради авторите. Но се е случвало. Разбира се, софтуерът ми е само и единствено незаконен. Стига ми, че съм си купил компютъра, другото е плащане на грешна пара. Радвам се, че вече се продават нови компове с вградена операционна система, а и драйверите са безплатни. Компаниите, значи, могат и да се научат. Във всеки случай има различни потребителски (пиратски) поведения и далеч не е несериозно, че пиратите са част от пазара. Вече съвсем отделно е, че самият акт на ограничаване на какъвто и да е достъп до знание, е крайно антирекламен, антипиарски и несимпатичен. Компаниите и правителствата зад АКТА вредят на имиджа си. Неяснотите около споразумението само го правят още по-противно. Всичко това би могло вместо да изпише вежди, да извади очи - тоест да насърчи пиратството. Или поне аз се надявам да е така. Още по-настрана е и фактът, че само активното и масово пиратство на потребителите може да научи посредниците при продажби на книги, филми и прочие да намалят цените. Няма как - всяко повишаване на цена или опит за ограничение води до разцвет на контрабандата, това е така откакто свят светува. А не вярвам да има реален шанс да бъдат изпоарестувани всички хора, теглещи разни файлове. Но жалко за Гигапедия, разбира се. Съдбата й е добър повод да си поумуваме над тия въпроси. А и кое е в мой и твой частен интерес? Да има Гигапедия или да няма? Мисля, че отговорът е очевиден. Няма да седна да плача на чужди гробища. По-скоро бих потъгувал за Гигапедията.

Павлов, това именно е интересното. Чел съм страшно много коментари на ъп- и даунлоудъри (тоест на откровени пирати) от какви ли не сайтове, че са изтеглили нещо, харесали са го, препоръчват го и сега, след като са го изгледали/изчели, ще си го купят, защото си струва. Това е далеч от нашите собствени нагласи (и възможности), но всъщност пиратите извън България много често се оказват хем рекламни агенти, хем и купувачи. Което напълно обезмисля финонсовия мотив на борбата с пиратството. В случая пиратите са агенти на културния пазар, а не негови рушители. Безкрайно комерсиален автор като Коелю отдавна го е осъзнал.

Дяволите да ги вземат.

Нещастници. Горкият френски език...

Това са някакви безумия. Саксонската династия определено е "православна" според собствено византийските разбирания. Поне докъм 1054. Ако Алвата беше чел Айнхард и Луитпранд, щеше да знае, че за ромеите няма проблем Карл и Ото да са императори. Проблемът им е главно да не са императори "на римляните", но в случая с Ото даже и с това се попримиряват. Изобщо, това за византийската фиксация върху думата "император" е поредният хиперинетрпретативен мит. Изключенията са си изключения, фактите са ясни. Може да ги омаловажава само човек, който е чел само хиперинтерпретации. Атом, ти май смяташ "Божието примирие" за белег на упадък в църковната администрация. Ако отвориш "Трите съсловия" на Дюби, ще видиш там съвсем друга оценка за това явление. Впрочем, епископите се занимават с административни и военни функции не само на запад и не чак в следкаролингската епоха. Например александрийският патриарх упражнява управленски и дори военни функции във византийски Египет още в шести-седми век.

Сега си чета разговорите на Еко с Кариер и старият професор казва: - Религията не е опиум, а кокаин, защото опиумът приспива, а кокаинът възбужда. Доста добре казано, но пак не е безусловно, де.

Дендро, а какво да кажем за царете на Грузия и Армения? Те също са си царе, а грузинският на това отгоре е и православен. Същото и с трапезундския василевс. Има и доста други "пробиви" в тая уж непоклатима идеологическа схема. Сасанидските царе, саксонските и хоенщауфенските крале-императори, царят на Сърбия... От "икономии" не остана място за правилото.

Лично за мен религията е и част от личната култура, и убеждение, и част от груповата принадлежност. Свикнал съм да ценя религията, която семейството и средата почти неусетно ми предадоха. Намирам нещо много уравновесяващо в нея. Разбира се, всичко с мяра.

Wuerho би могло да се изпише на български по два начина: "Вуърхо" и "У Ълхо". Въпросът вече не е до латинския, а до китайския Но ако опираме в латинското изписване, на български би се получил "вуерхозавър". Аржентинозавърът си звучи съвсем добре

Тутакси да се забранят динозаврите!

Ник, никой не оспорва, че съществува "византийски модел" и в управлението на империята, и в отношенията между държава и Църква. Просто ползването на понятието "цезаропапизъм" като формула е треднозащитимо. Дагрон ползва понятието именно в кавички и го критикува, показвайки цялата проблематичност и динамизъм на отношенията между императорите и Църквата. Понятието "цезаропапизъм" изобщо не изчерпва византийските начини на управление в тяхното многообразие. Самият идеал на ромеите освен това е т. нар. "симфония", който термин внушава по-скоро равнопоставеност между императорите и Църквата. Разбира се, пожелателна. Не е лъжа, че Константин Велики и много други императори се опитват да превърнат Църквата в един вид "министерство". Но на практика не успяват в това. Не и за дълго. В крайна сметка Византия се оказва в много по-голяма степен повлияна от монасите отколкото от императорите си. Алва, ти май наистина не схвана това, което много пъти беше казвано за князете и царете. Съжалявам, просто не е вярно, че православното покръстване по някакъв начин ограничава суверенитета. Това е в някакъв смисъл пожелателно от гледна точка на византийския церемониал, но в никакъв случай не се отнася до реалностите в овопокръстените страни. Не мисля, че има някаква реална зависимост на Борис-Михаил от ромеите след покръстването му или дори след събора от 870 г. "Семейството на владетелите и народите" е една протоколна фикция. Не трябва да бъркаме всяко хрумване на Константин Багренородни с историческата действителност. --------- Бел. мод. Както и да е, ние наистина много се отклоняваме от темата си. Както казах и по-рано - караме-вараме, до едната Византия се докараме. И все бистрим политическата й теория по един особено безпомощен начин. Бих преместил постингите за Византия от темата, но ме мързи. Дайте да зарежем тази тема и да се върнем на онази за Схизмата от 1054, пък и за схизмите изобщо. Пък и да се придържаме повече към имена, дати и факти. С интерпретации е безмислено да се замеряме.

Напротив, колега, виж въпроса по-горе Инак на латински с приетото у нас школско произношение вероятно би било "вуерхозаурус".

Предполагам, че Wuerh е името на палеонтолога, класифицирал вида за първи път. Допускам, че името е немско. Ако е така, името му се чете "Вюрх" на български и значи трябва да се чете "вюрхозавър". Възможно е и просто да се казва "динозавър на Вюрх", но не съм биолог и не мога да бъда сигурен.

На практика обаче нито една православна държава не е с ограничен суверенитет след покръстването си. Българският княз не губи нищо от престижа си, точно както и моравският или киевският: вече достатъчно беше говорено, че в Средновековието германизмът "кнендз" не означава нищо по-малко от "крал", суверен. Да не говорим, че българите, сърбите и руснаците като страничен ефект от покръстването си се сдобиват направо с царе. Не е известно православният василевс на Трапезунд да е васал на Палеолозите - или пък грузинските православни царе да са васали на трапезундските императори. Така че цялата концепция за ограничения суверенитет се губи някъде между придворния протокол на Византия и неразбирането му от страна на модерни свръхинтерпретатори. Докато в западните страни има редица конкретни случаи на суверенни крале, които полагат лични клетви за васална вярност към папата. Най-очевидният пример е този с Джон Безземни, който приема да бъде васал на Инокентий III. Такова нещо е непознато във византийския ареал. Нито княз Борис, нито княгиня Олга стават васали на василевса.

Всякакви възможности има. Антропологическият материал се трупа с невероятно разнообразие например в религиозните форуми.

Руските былини, доколкото знам, са народни песни, изпълнявани от гуслари. Най-често с епическо съдържание. Вероятно думата там идва от миналата основа на глагола "быть" и буквално означава "нещо, което е било", "старина". Иначе най-вероятно келтски думи в българския език навлизат през латински. Тоест опосредствани латинизми, пряко достигнали българския през, да речем, влашки, а може би и през гръцки.

Е, ясно, значи явно не трябва да се доверяваме на византийските автори по въпроси от византийската политическа теория Старите източни схизми някога са имали И политическо, и етнокултурно значение. Днес - казвах - това значение намалява. Човек може да се поинтересува от срещите между православни, католици и копти в Египет.

Зависи от средата. Православните ентусиасти обикновено получават "видения" от добронамерени мъртви, така че не ги "гонят". Вероятно се "гонят" някакви злонамерени духове, които не се схващат като духове на мъртви хора, а направо като нечиста сила, демони. Има тревожно нарастване на суеверията и употребата на някакъв вид екзорсизми сред голяма част от пасивно православните, особено сред жени. Т. нар. Киприанови молитви са особено популярни, но обикновено не се насочват към духове на починали.