glishev

Трябва някой по-грамотен от мен да го обясни. Аз съм с Уиндоус 7, Гугъл Хром и Уърд 2007 у дома - и го пиша без проблем. Но на работа съм с Уиндоус Виста, ИЕ7 и Уърд 2003. Тук не става.

Възможно е пътешественикът и скрипторът да са от различни епохи и между тях текстът да се е променил много. Ако съдя по българските преводи на Пу Сун-лин, Ган Бао и класическите поети, "хиляди ли" просто означава "много ли". Не знам не само за бамбука, но и за каталпите, коприната и ориза. Каталпата е декоративно азиатско дърво (днес в София има каталпи, първите са внесени може би по Фердинандово време, но в Античността по-вероятно ги е нямало в Европа). Коприната би могла да се отглежда в Римската империя само от Юстиниан Велики нататък, а дали оризът изобщо е бил познат на римляните - това е загадка за мен, но някак съм склонен да смятам, че не са го познавали. Вероятно китайският скриптор смесва Рим не само с Хиркания, но и с Иран, а може би и с някоя от индийските държави. Като знам, че китайската литература често представя завършени идеи на мястото на разпокъсаните факти, възможно е отглеждането на коприна и на "петте зърнени култури" да обозначава някаква чисто литературна китайска концепция за благоденствие. Впрочем, камили в Римската империя си е имало и не са били страшна екзотика. Колкото до огнедишащите римляни - дявол знае дали не става дума за някакво традиционно представяне на далечните западни народи като не-хора, като духове. Не е невъзможно и на китайския пътешественик наистина да му е направила впечатление някоя циркова трупа, която да му е напомнила за фокусите на мъдрите даоси у дома. Пътищата на китайската мисъл са неведоми за нас и тълкуването на текстовете им е удивително трудна задача. Всъщност китайците не наричат ли Рим с името Ан-нун или Ан-дун? Колкото до изборната власт, това би могло да отговаря както на републиканските реликти в управлението, така и на издигането на войнишки императори, особено ако наистина говорим за III в.

То зависи май от версията на текстовия редактор.

Той ти е и отговорил, няма нужда да "КРЕЩИШ". А иначе - през целия трети и четвърти век на императори, императорчета и претенденти просто им се налага да се бият из цялата империя. И често губят армии. Иначе въпросът е безмислен. Щом някой отива на война, то или е по необходимост, или е от суета. Трето положение няма. Хайде стига офф-топици. Обратно при темата за създаването на България. И, моля, не пускайте по два-три постинга последователно! Научете се най-сетне! Инак и на мен ми стана забавно това за най-богатите провинции.

Милен Русков е англицист, преводач например на Мери Шели и Томас де Куинси. Освен преводите е издал няколко свои разказа и три романа, които намирам за прекрасни. "Джобна енциклопедия на мистериите" Доста необичайна книга. Разделена на няколко дяла, посветени на гностиците, алхимиците, демонолозите и други такива маргинали в културната история. Сладкодумно и многословно написана, подобна по разпиляното си хуманитарно великолепие и на "Махалото на Фуко", и на "Хазарски речник". Читателят отначало бива подведен, че това е едва ли не истинска енциклопедия, някакъв ерудитски труд. Лека-полека осъзнава, че става дума за роман със заплетен и забавен сюжет, в който главни герои са мъдрият инквизитор Рамон Лулий (или Раймон Лул, както предпочитате) и неговият странен ученик. От урва на урва и от век на век двамата търсят нещо по пътищата на средновековна Германия и из антични текстове. Говорят си с демони, правят злато, ловят полезни риби, продават философския камък и залагат капани на Дявола. Много весела и много заплетена книга. Човек може да се приспи с нея, а може и да се забавлява. Излезе в 2004 г. и вече има поне три издания. "Захвърлен в природата" Испания, епохата на Великите географски открития. Цари такъв тотален разпашой, че хитрият д-р Монардес започва да лекува всичките си пациенти с тютюн. Пура тук, пура там, облак ароматен дим и златото тече като река. Дамите са възхитени, господата са глуповати и сериозни, а доктор Монардес пуфти многозначително със своята сигарела и мъдро поучава младия лапнишаран Гимараеш да Силва за ползата от тютюнеца и вредата от лапнишаранството. Има малко чума, но няма инквизиция, няма Лопе де Вега (всъщност не е вярно, има Лопе) и няма дон Кихотовщини. Не, това не е нито "Тютюн", нито "Осъдени души", при все че има много испанци и много се пуши. Книгата е от 2008, още по-весела е от "Джобна енциклопедия..." и се чете леко, при все че пак е много ерудирано написана. Тоя път няма нищо заплетено, само малка изненадка на финала. Впрочем, доктор Монардес наистина е съществувал. Това е книгата, от която човек може да научи, че испанците нарочно са се отървали от гнилата си Армада, карайки наивния англичанин да си хаби барута като си няма друга работа, глупакът му с глупак. "Възвишение" Засега последният роман на Милен Русков (от 2011). Изключителна книга. Не се шегувам, това е може би най-доброто, писано от български автор в последните, да кажем, четиридесет години. Роман за Възраждането, какъвто не е писан. Първо, езикът е възрожденски. Без преувеличения. Това е езикът на Захари Стоянов. Самият автор твърди, че се е вдъхновявал повече от Стоян Заимов. Защо възвишение? Ами защото човек трябва да се възвишава. Даже и на котленското училище пише: "Помогни ми да те возвыся". Действието се развива из Балкана около Арабаконашкия обир, с все Димитър Общи, а май и Левски се изсулва между страниците с тънка усмивчица. Героят (бачо ти Гичо от Котел) ту се возвисява, ту се възторгва (Брате!), ту махва с ръка на всичко и му тегли една дълга-тънка. На места човек се спуква от смях, другаде се позамислюва, а към края може и да се трогне. Не мога да говоря много за тази книга. Мога само горещо да я препоръчам. Добрата новина е, че г-н Русков пише и четвърти роман: за английския романтизъм и Свободната търговия (сиреч най-обикновена контрабанда с холандски тютюн и френски вина). До две години ще е готов. Дотук романите му се радват и на преиздания, и на награди, и на преводи. Струва си.

Няма да те разоря, книгата струва жълти стотинки. А и скоро правилно стана дума, че разделът за литература е празен. Бих се радвал, ако повече хора пускат по нещо за любими автори и книги.

Графе, просто ги пейстни, за да им отговориш.

Така си е. Но инак и аз съм горе-долу на тоя акъл. Че кимбрите, с които се сражава Марий, са племе, увлякло със себе си както германо-, така и келтскоговорящи групи. Самите кимбри може би са келтскоговорящи и по-ранно разселение между тях е довело до създаването на названия като Cumry в келтска Британия. Интересно е дали самото название Cimbri има нещо общо с името на кимерийците.

Браво, ти крепиш продажбите на книги в София Но я препоръчвам не само на теб. Книгата просто е очарователна.

А и книжката още я има на пазаря

Ханибал, за кимбрите не съм докрай сигурен, защото просто полуостров Ютланд е сочен като тяхна родина. Преди да има Камбрия, Къмбърленд и т. н., вече е имало Кимбрия. Може би точно това племе е междинно за германската и келтската група народи.

Средата на XV в., Фландрия. Един богат град на сукнари. Но това не е история за фламандски художници, закръглени девойчета, перлени обици и бледо северно небе. Чумата е тук. И народът започва да се обръща към Бога. Но що за Бог е Този, Който кара всички да се боят, да надничат с безпокойство в сърцата си, да се издават един другиго на Инквизицията, да бият съседа евреин и да се боят от добронамерения си и щедър принц? Една прекрасна кратка книга, в която всичко уж се развива в далечна и отдавнашна Фландрия, а всъщност... май става дума за собствената ни социалистическа барачка. http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=14934

Това не е нито "Разходката на пан Броучек из XV столетие" от Чех, нито "Пражкото гробище" от Еко. "Седмоцърквие" е красив и мрачен роман за най-готическия град на Европа, за седем църкви, за страшни събития и страшни мисли. Човек може да чете книгата като пътеводител за един несъществуващ или поне не докрай съществуващ град. Може да иде в Прага и там да прелиства страниците в хотелската си стая или пък да си го чете тук, в София, увит в юргана - докато навън дърво и камък се пукат, а по улиците броди кой знае какво... От хубавата, не съвсем популярна, но пък качествена централноевропейска литература. Пробвайте го, много е добър. Забавен е по същия ерудитско-вицов начин, по който са забавни и книгите на Милен Русков. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=15815

Предъвквани неща, но какво да се прави. Евъргрийни. Само да няма псевдоистория и спам.

Само да се има предвид, че спам и псевдоистория няма да толерирам.

Има два начина. Най-разпространеният е със заместващото "й". За пишещите на "фонетична" кирилица (кирилица-qwerty, която принципно е предназначена за чужденци) клавишът "й" е същият като латинското "j". За тези, които ползват БДС (тоест българската кирилска подредба на клавиатурата), си има клавиш "й", който отговаря на латинското "х". Има и начин да се изпише наистина "ѝ". Получава се просто като натиснеш Shift+"ь" (латинско "a" в qwerty) при БДС-употреба на кирилица.

Понеже стана дума за историческата роля на Византия в страните от византийския културен ареал и се повдигнаха теми за едва ли не фаталната роля на империята и нейната цивилизация, нека повече не разводняваме темата на колегата Ресавски. И така, що е Византия, къде има тя почва, на кого и как влияе, какви са ефектите от влиянието й и по какъв начин формираме оценките си за тези ефекти?

В няколко други теми е ставало дума за това, а скоро пак разменяхме реплики в темата за покръстването на княз Борис. Какви са причините - а и проявите - на развитието на западноевропейските общества в XI в.? Темата може да бъде само от най-общ характер и в нея да отбележим какво ли не: промените в западния свят през XI в. са наистина многообразни. Тази тема щеше да ми е по-интересна преди няколко години, когато я откривах за първи път, но и досега не ми е напълно безразлична. Става дума за един "дълъг" век, изпълнен със значими събития, сцена на отдавна заложени процеси, начало на истинското, високо Средновековие в западния свят. Няма да мога да поствам често, просто времето не ми го позволява, а и донякъде губя стимул за повтаряне на неща, които човек лесно може да открие с четене на книги, публикувани вече и у нас. Но когато мога, ще пускам по някой постинг ту за политическите, ту за културните, ту за стопанските промени в западната част на Стария свят, настъпили в тревожното и благодатно единадесето столетие. Защо тази тема? Ами да речем, защото има различни погледи към тази епоха и към тази част от света. Тези погледи могат и да влизат в спор, а могат и да се допълват. Можем да говорим за началото на класическото Средновековие, за монаси и рицари, за крале и граждани, за селяни и пирати, за търговци и строители. За мен Средновековието е значеща епоха, отношението към която и до днес оформя много от начините ни на мислене. И така, чий е западният XI в.? На Рим и Венеция? На Париж? На Бургос и Толедо? На Лондон и Дъблин? На Хедебю и Трондхейм? На византийското и арабското влияние? На скандинавския дух? На феодалната разпокъсаност? На предсхоластиката? Или най-сетне: на бавния, но неумолим растеж на манастирите и градовете, заложен още в епископската мрежа на късната Античност?

Бел. мод. Добре, хайде обратно при княз Борис

Не споря, изтъквам факти. И доста трудно можеш да речеш, че ми е нужна още информация (още повече - от Уикипедия, Бога ми), защото съм разговарял доста дълго време с различни мисионери, чел съм КнМ, чел съм "Скъпоценния бисер" и съм си направил труда да забия в теологията на LDS може би повече от някои тримесечни конверти. Не мога да кажа нищо лошо за самите мормони, разбира се. Просто става дума за самостоятелна религия от XIX в., произлизаща от американски постреформистки движения и със свещен текст, представляващ историческа мистификация (като "Песните на Осиан" или "Веда словена", да речем).

Не спорим за съвремието на Джоузеф Смит: то е ясно, че той самият и местата, по които е пътувал, са реалност. Тя Америка от XIX в. не е някакво тайно царство. Не са реални обаче местата, описвани и споменавани в КнМ. Тоест които Смит приписва на една несъществуваща древност. Няма народи като яредитите и ламанитите. Няма колесници и коне в древна Америка. Няма плочи, няма и древни ръкописи на КнМ. Става дума за историческо фентъзи, създадено в XIX в. от самия Джоузеф Смит, пълно с анахронизми. Литературна мистификация, силно зависима от стила на King James' Bible.

Доста ясна гледна точка. Мда, горе-долу и аз бих поддържал нещо такова: комбинация от вътрешни и външни фактори, най-вече мнение, че християнството (може да) носи изгоди на самия владетел. Като в случаите с Хлодвиг, Ростислав, св. Стефан и Харалд Хубавокоси, да речем.

Revenons 'a nos moutons: ставаше дума за сектите в България, благодаря

Иво, какво да ти кажа.. действието в Библията може или да е вярно, или да не е, но поне библейската Палестина съществува. Докато действието в КнМ се развива в някаква алтернативна, неисторична Америка - все едно в Гондор или в Нарния Оттам нататък просто разговорът става невъзможен.

Тоест, Ханибал, използваш тези примери, за да посочиш, че княз Борис е принуден да се покръсти от външни обстоятелства?