glishev

"Serendipity" в английския език означава "щастлива случайност". Можете да отворите OED и да го намерите. Най-забавната употреба на думата е като географско название: в "Мостът на птиците" от Бари Хюгарт главният герой, Господарят Ли, бяга от Китай чак в... Серендип - град "в толкова отдалечен край на Туркестан, че там слънцето още не е изгряло". Причината е , че е продал на китайския император дялово участие в мина за горчица

Дендро, то си е направо за отделна тема. Нямам това време. Мога само да насоча към конкретни факти. Вече съм го правил в други теми и съм скептичен за резултата. У нас в Източна Европа съществува подценяване на западното Средновековие. Впрочем, на Запад пък има силно подценяване на Византия и неразбиране на различията между народите от византийския ареал. По тази причина и ние тук, и онези на запад взаимно подценяваме разнообразието на Средновековията си. Съвсем накратко и без желание за детайли: XI-XII в. е епохата, когато започва както излазът от житната криза на запад (благодарение на разчистването на нови земеделски площи и въвеждането на новото изобретение - вятърната мелница), така и епохата на университетите, на рицарството, на прехода от романска към готическа архитектура (а тя изисква огромни обществени усилия), на политическа и административна централизация във Франция, Кастилия, Норвегия, Англия, на Кръстоносните походи, на градски комуни, на военна реформа, на романова (и сагова) литература... и на каквото още се сетиш. Повечето от тези феномени са в зависимост от вътрешното развитие на западните народи, особено във Франция. Има и известно арабско и византийско влияние в контактни зони като Испания и Италия, но например в Скандинавия, Фландрия, Германия, Англия и Ил-дьо-Франс изобщо не може да се говори за някакво влияние от юг. Представи си само заглавие на книга: "Византийско влияние върху англосаксонската и англо-нормандска манориална и кадастрова система в IX-XII в." Абсурдно, нали? Или: "Гръцки схолари в Шартр". Звучи като "дървен камък" Да добавим и: "Византийски речеви модели в Старата Еда" А защо не и прелестната монография: "Влиянието на византийската Книга на епарха върху моделите на основаване на епископски бургове в Саксония, Бавария, Франкония и Тюрингия" Я направо: "Дигенис Акрит като модел за Беоулф, Ролан и Рицаря на каруцата"

Не подценявайте западното Средновековие. И арабското, и византийското влияние върху германската група народи имат значение, но не бива да се обявяват за всьо и вся. Античното наследство е добре оценено още в каролингската епоха, а в XI в. започва технологически, научен и политически възход на Запада, който няма нищо общо нито с арабите, нито с Византия.

Аз доста съм си пообщувал с тях. Двама мормонски проповедници по едно време ме бройкаха за конверт, а аз ги бройках за тема на курсова работа, така че нашироко съм си приказвал с тях, сядал съм на маса с тях и прочие. Нормални хора са, печелят добри позиции вътре в общността си, ако ходят мисионери, така че ги разбирам. Това е нова религия, която произлиза от протестантското християнство така, както ислямът произлиза от монофизитското християнство. И както изобщо християнството е произлязло от юдаизма. Има един основен чисто религиозен проблем между мормоните и християните: мормоните вярват, че има чудотворно заселили се бели в Америка още преди Христа. Този легендарен народ има своя Църква, явява им се Христос и си имат свое Писание. Това, разбира се, е исторически абсурд, от който произлизат нерешими спорове. На фона на мормонството дори ислямът започва да изглежда крайно рационален. Отделно от това мормоните вярват, че Бог, Създателят на всичко, не е единствен. На практика те са политеисти, което ги прави страшно отблъскващи за християните, юдаистите и мюсюлманите. Отделно от това, религията им е елитарна. В техен храм са допускани само членове на общността, които си плащат десятъка, тоест членския внос. Мирише на гностицизъм. Разбира се, всичко това не ги отличава от другите изповедания в очите на атеистите. Но от гледна точка на всеки почтен аврамист мормонството е някаква мешавица от несъвместими неща.

Сега вече "защо биете негрите" с хилядагодишна давност Ромеите не били християни, защото били лошички. По-високо билото, моля!

Е, не, Nobles, това е наистина някакво свръхобяснение: понеже Византия била такава и такава (в някакво кжнкретно отношение), то страните от нейния културен ареал били станали еди-какви си. Ама всички страни ли? Имат някаква обща черта ли? Изцяло под византийско влияние ли? Това е от оня тип обяснения, които всъщност нищо не обясняват. Така можем да решим, че Грузия и Сърбия имат еднаква историческа съдба или пък че има някакво едва ли не програмирано сходство между Сицилия и Украйна... което просто не е вярно. Впрочем, бая се отклонихме от темата. Тук може би трябва да се отвори нова тема, знам ли.

http://www.znania.tv/?p=11560 Бел. мод. Мда, не е от Уикипедия, но все пак е копи-пейст. Това не се насърчава в БГ-наука. Не и без посочване на източника, още повече, че тези неща са лесни за проверяване по нета. Друг път, моля, посочвай надлежно източника на текста. --------- Иначе темата сама по себе си е интересна.

Това копие от Уикипедия ли е?

Всъщност нашите лични оценки за Инквизицията са без особено значение: важно е да се схване феноменът. Да, Инквизицията е несвойствена за Църквата, един вид извращение на църковните функции. Същевременно е станала една от "витрините" на доста продължителна епоха. И, да, Инквизицията е ужасяваща. Същевременно не бива да бъде и преувеличавана. Това, което можем да се опитаме да направим, е да схванем защо я има, къде я има и как се проявява. Това става с четене на история. Разбира се, не всеки има достъп до извори и до специализирана литература, но поне общите исторически факти около появата, развитието и края на този феномен не са някаква тайна. Инквизицията, тоест църковното разследване, има за цел разкриването, наказанието и изкореняването на светотатства, ереси и суеверия в католическия свят. Това е организация или по-скоро група организации с наполовина религиозен и наполовина светски характер, чието управление и дейност се намират в различни ръце според местните условия в различни държави. По различно време тя действа с различна сила на дадено място. Възниква от преследванията срещу катарите в Тулуза в XIII в. и процеса срещу тамплиерите в XIV в. (тоест във Франция), развива се при преследванията на долчинити, валденси, лоларди, испански некатолици и хусити в XIV-XV в. (тоест из Италия, Англия, Испания и Бохемия), процъфтява при Реформацията, Контрареформацията и Религиозните войни от 1530 докъм 1648 (из почти цяла Западна Европа) и постепенно запада в по-спокойния период между Вестфалския мир и Френската революция. Понякога политически, друг път религиозни причини докарват Инквизицията на главата на дадено население. Мъченията са само част от арсенала й. Шантажите и разпитите без мъчения присъстват непрекъснато. Самият инквизитор, тоест водещ на дадено следствие, далеч не винаги е някаква чудовищна фигура. Например във Венеция, където климатът изобщо е доста либерален и еретици просто няма, твърде рядко се стига до мъчения или клади (най-вече за шарлатанство или за измяна към Републиката). Инквизицията понякога се занимава с оценка на картините от местните художници, приканвайки към повече почтителност и историческа достоверност в платната на религиозни теми, влизайки в диалог по въпросите на изобразителното изкуство и позволявайки на благородници и духовници да се застъпват за любимите си живописци. Разбира се, кастилската Инквизиция в разбунтуваната Фландрия или в бившите мавритански области като Андалусия заслужено се сдобива с мрачна слава. Свирепата представа за жестокия инквизитор, фанатик и изрод, задължително испанец, който подлага на огън и меч цяла област в името на Бога, папата и краля дължи много на реформистките памфлети. Протестантите от всички разцветки често са не по-малко жестоки от католическите си съперници и взаимните обвинения в ожесточеност валят и от двете страни - особено до Вестфалския мир, когато Европа се уморява от религиозни конфликти. Вече в 1648-1789 континентът почти изцяло забравя за Инквизицията, а особено в Германия и Жечпосполита си проличава възможността за търпимост и мълчаливо сътрудничество между вероизповеданията. Любопитно е съществуването на нещо като закъсняла протестантска "инквизиция" например в калвинистка Женева, в английската република на Кромуел, в протестантските райони на Централна Европа, както и в пуританските селища в Масачузетс.

Индивидуален култ към св. Методий има днес в Словакия.

Вижте, колеги, такъв е номерът: давате си скайповете и младите дами с тауировъчните нужди ви търсят за консултации Може да отворим студио за ретротатуировки "Scientia bulgarica"

Ами дано, дано. Френският е хубав език, има си традиция в международната му употреба, пък и го ползвам, а не ми се ще да ръждясва в главата ми.

И това антицърковно клише е Волтерово или поне волтерианско. Лошо, когато влиятелен глас каже нещо невярно, защото почва да звучи като истина. Но едно е католическата Църква през XII в., а съвсем друго - в XV. По-старата е далеч по-привлекателна. Както и след XVII в. Има един междинен период, когато покрай целия "оловен блясък" от края на Средновековието Църквата придобива и бая мрачни черти. Не губи нищо от постиженията си, но временно се заема и със страшни неща.

Изобщо се чудя защо по общообразователни предмети има по повече от един учебник...

Всичко е защото КГ пази европейската цивилизация от поплъзновенията на немитите левичарски критикари Оттук нататък инквизицията може да бъде сметена под килима и благоразумно премълчана. Спокойно, КГ, дори и нашите хора си имат грехове, нормално е. Инквизицията си е продукт на няколко вълни от масова истерия покрай разпадането на църковния монопол и началото на политическите централизации. Няма какво да й хвалим или защитаваме. Била си е ужасна. Няма цивилизация без мрачни моменти в историята си.

Като студентче си мислех, че Янакиев е някакъв мракобес и фанатик... какъв глупак съм бил! Всъщност може би напоследък Янакиев доста излиза от обичайното русло на лекциите и изявите си, говори по повече теми и го прави по все по-добър начин.

Аха. И то със страшна сила.

Не знаех, че го има преведено, мерси!

След "Хамлет" на клингонски това е върхът на сладоледа Чета малко на староисландски, но нямаше да схвана вица тука. Впрочем, цитираното тук не е сага, а е драпа

Историк, от гледна точка на Църквата всяка секта по необходимост е еретична. Твоят пример с протестантските разцепления не е съвсем верен - точно заради такива взаимни обвинения реформистите и досега продължават все повече да се цепят на крилца и перца (като БЗНС ).

http://larp-bg.org/f...hp?topic=3140.0 предстои ЛАРП-ът „Нормандска зима", първа част от „Животът на сър Томас Малори" събота, 25 февруари 2012, над с. Железница, Витоша Томас Малори (ок. 1395-1471) е английски рицар от графство Уорик, автор на прочутия рицарски роман „Смъртта на Артур" (отпечатан в 1485 от Уилям Какстън), участник във войните и смутовете на бурния XV в., член на Парламента, верен поддръжник на светия и нещастен крал Хенри VI Ланкастърски, приятел на достопочтения Орден на хоспиталиерите, смелчага, ценител на благородното изкуство на турнирите, човек на страстите, похитител на девици, убиец и вероятно дори крадец на църковно имущество, колкото и да ни е неудобно да го споменем. Животът на този необикновен човек ни вдъхнови за поредица от бойни и приключенски игри, в които ще се опитаме да си припомним отчаяния и весел дух на петнайсетото столетие, точно преди залеза на рицарството. Февруари 1416 г. (25 февруари 2012) Относително скоро е отминала битката при Аженкур. Английският крал Хенри V е смазал френската армия и е поставил Франция на колене... почти. След бляскавия си успех кралят се е оттеглил и е оставил армията си да се оправя сама. Сега малобройните англичани трябва да овладеят богатата френска област Нормандия. Един от тях е младият благородник Томас Малори, който иска да заслужи рицарско звание. Поверен му е отряд войници, който трябва да стигне от английската база Кале до замъка Курси и да го укрепи срещу французите. Кална нормандска зима е. Не е сезон за война. Но Томас и неговите хора ще трябва да преминат през горите на Нормандия, където озверели от поражението си френски дружини чакат само да им падне някой англичанин в ръцете. Самият Томас трябва да оцелее, замъкът трябва да бъде достигнат, а може би някъде в непроходимите лесове предстоят и неочаквани срещи. Всеки срещнат може да бъде враг, а някои – неочаквано – може би дори са приятели. Из гората бродят странни хора – отшелници, сбъркали пътя млади дами, може би дори и нещо свръхестествено, но със сигурност се намират най-вече оскотели мъже, воини, които вече не знаят за кой крал се бият, но няма да се спрат пред нищо, ако имат шанса да отнесат нещо ценно със себе си. Играчите ще бъдат разделени най-общо на две враждуващи фракции: английска и френска. Начело на английската застава персонаж, въплъщаващ героя на нашата история, младия Томас Малори. Френските и бургундските отряди ще започнат действия със свои самостоятелни цели: за едните кръв, за другите - плячка. В играта ще има и известен брой NPC-персонажи, най-вероятно от организаторите. Ще има също случайни събития, куестове и възможни открития в рамките на играта. По-голямата част от играта ще се състои от придвижване и сражения, може би най-вече в отчаяно партизански стил. Играта ще се проведе в рамките на един ден и ако се окаже успешна, ще има нейни продължения. ЛАРП-кланът "Орденът на Осемте" се ангажира с организацията на „Нормандска зима", но самото събитие няма да бъде кланов ЛАРП. Допълнителни детайли по сценария, правилата, игровите персонажи и подготовката ще бъдат пускани в темата. Не става дума за историческа въстановка, а за ЛАРП. Сюжетът е вдъхновен от исторически събития, но за участие в играта няма да има прекалени изисквания за историческа достоверност например на костюмите и оръжията. Разбира се, добрият ролплей винаги е препоръчителен.

Ровичкам си из нета и попадам на сведението, че успешният фантаст Брайън Олдис има разказ за крал Вълкашин: "The Day of the Doomed King" ("Денят на обречения крал"). Разказът е включен в сборника "The Saliva Tree" от шейсетте години. Олдис е написал и пътепис за екскурзията си до Югославия, така че вероятно се е вдъхновил за разказа от неща, чути и/или прочетени на място. Разказът е определен като алтернативна история. Олдис е най-известен у нас с трилогията си "Хеликония" и е затрупан с награди и номинации за фантастика за много от книгите си, включително и за нея. Локус, Небюла, Хюго... Смятам да си намеря отнякъде разказа и ако е хубав - да го споделя като файл. Ако някой друг го намери, свиркайте http://www.philsp.com/homeville/isfac/f16.htm#A640

Inquisitio е имало и преди да се появи църковната институция. Това първоначално е просто следствието, което разследва дадено деяние и се опитва да установи извършителя и мотивите му. Първите inquisitiones се провеждат от светските власти. Вече църковната Инквизиция възниква наистина при преследването на катарите в Тулуза, Прованс и Арагон, защото голям процент от населението се е отказвало от католическата Църква и е преминавало към катарската общност. Епископите на Тулуза и Папството първо се опитват да рекатехизират еретиците, но успехът е слаб и след края на Катарския кръстоносен поход кралят на Франция си съдейства с църковните власти за разкриването на оцелелите еретици. Това е част от кризата на средновековния църковен монопол над душите и част от процеса на сътрудничество между кралете и епископата. В XIV в. инквизицията се разширява - първо заради процеса срещу тамплиерите, после заради долчинитите, валденсите и други еретически движения в Италия. В XV в. дейността на инквизицията се засилва в Кастилия, защото след обединението на испанските територии под кастилска власт започва поредица преследвания на друговерци: християни-маври, мюсюлмани, евреи. Навсякъде става дума за страх от "неблагоприятни" поданици. Това е направо параноя от страна на светските власти, а се превръща в идея-фикс също на францисканците, пък и на голяма част от вярното католическо население. По същото време избухват първите големи нови суеверия и ереси в Англия и Чехия, което засилва дейността на инквизиторите. В XVI в. Реформацията налива масло в инквизиционния огън. XV-XVI в. е епохата на най-широка и ужасяваща дейност на инквизицията, поделена между светските и духовните власти. Странно е, че инквизиционните функции в Испания преминават от бенедиктинците към францисканците - това е невероятен пример за пълната промяна на църковните цели и задачи в късното Средновековие и ранното Ново време. Интересно е, че в XVI-XVIII в. в Англия и Америка има нещо като реформистка инквизиция, която преследва и по най-малкото подозрение за "вещерство" или "папизъм". По принцип инквизицията обслужва светски цели с духовни средства. Има и достатъчно изключения, разбира се, така че можем да кажем, че инквизицията обслужва и светски, и религиозни цели. За източните Църкви този феномен не е напълно непознат, но изобщо няма тоя размах и организация. Най-близо до инквизиция в по-ранни векове и то на изток стоят гоненията срещу езичници, ариани и други еретици в ранна Византия. По-късно има нещо като иконоборски (и сетне иконопочитателски) преследвания. Най-фрапантният пример за един вид източна "инквизиция" може би би бил процесът срещу Василий Врач.

Човек е могъщо животно, но засега не чак толкоз, че да промени климата. Най-много да прецака чисти земи и морета по Земята - но пък природата има свойството бавно да се възстановява и да включва всякакви изменения в циклите си. На фона на сеизмичната дейност, океанските течения и Слънцето човек е като детенце, което строи бент от кал насред мощна река.

Има някакви много здрави български групи от осемдесетте-деветдесетте. Интересни времена Но ДДТ на Шевчук си е баш най-голяма работа. Мен КГ ме светна за тях и съм много доволен. Има и едни други печени типове - Чиж & Co., които също здраво разцепват. Много хубави текстове.