glishev

Ровичкам си из нета и попадам на сведението, че успешният фантаст Брайън Олдис има разказ за крал Вълкашин: "The Day of the Doomed King" ("Денят на обречения крал"). Разказът е включен в сборника "The Saliva Tree" от шейсетте години. Олдис е написал и пътепис за екскурзията си до Югославия, така че вероятно се е вдъхновил за разказа от неща, чути и/или прочетени на място. Разказът е определен като алтернативна история. Олдис е най-известен у нас с трилогията си "Хеликония" и е затрупан с награди и номинации за фантастика за много от книгите си, включително и за нея. Локус, Небюла, Хюго... Смятам да си намеря отнякъде разказа и ако е хубав - да го споделя като файл. Ако някой друг го намери, свиркайте http://www.philsp.com/homeville/isfac/f16.htm#A640

Inquisitio е имало и преди да се появи църковната институция. Това първоначално е просто следствието, което разследва дадено деяние и се опитва да установи извършителя и мотивите му. Първите inquisitiones се провеждат от светските власти. Вече църковната Инквизиция възниква наистина при преследването на катарите в Тулуза, Прованс и Арагон, защото голям процент от населението се е отказвало от католическата Църква и е преминавало към катарската общност. Епископите на Тулуза и Папството първо се опитват да рекатехизират еретиците, но успехът е слаб и след края на Катарския кръстоносен поход кралят на Франция си съдейства с църковните власти за разкриването на оцелелите еретици. Това е част от кризата на средновековния църковен монопол над душите и част от процеса на сътрудничество между кралете и епископата. В XIV в. инквизицията се разширява - първо заради процеса срещу тамплиерите, после заради долчинитите, валденсите и други еретически движения в Италия. В XV в. дейността на инквизицията се засилва в Кастилия, защото след обединението на испанските територии под кастилска власт започва поредица преследвания на друговерци: християни-маври, мюсюлмани, евреи. Навсякъде става дума за страх от "неблагоприятни" поданици. Това е направо параноя от страна на светските власти, а се превръща в идея-фикс също на францисканците, пък и на голяма част от вярното католическо население. По същото време избухват първите големи нови суеверия и ереси в Англия и Чехия, което засилва дейността на инквизиторите. В XVI в. Реформацията налива масло в инквизиционния огън. XV-XVI в. е епохата на най-широка и ужасяваща дейност на инквизицията, поделена между светските и духовните власти. Странно е, че инквизиционните функции в Испания преминават от бенедиктинците към францисканците - това е невероятен пример за пълната промяна на църковните цели и задачи в късното Средновековие и ранното Ново време. Интересно е, че в XVI-XVIII в. в Англия и Америка има нещо като реформистка инквизиция, която преследва и по най-малкото подозрение за "вещерство" или "папизъм". По принцип инквизицията обслужва светски цели с духовни средства. Има и достатъчно изключения, разбира се, така че можем да кажем, че инквизицията обслужва и светски, и религиозни цели. За източните Църкви този феномен не е напълно непознат, но изобщо няма тоя размах и организация. Най-близо до инквизиция в по-ранни векове и то на изток стоят гоненията срещу езичници, ариани и други еретици в ранна Византия. По-късно има нещо като иконоборски (и сетне иконопочитателски) преследвания. Най-фрапантният пример за един вид източна "инквизиция" може би би бил процесът срещу Василий Врач.

Човек е могъщо животно, но засега не чак толкоз, че да промени климата. Най-много да прецака чисти земи и морета по Земята - но пък природата има свойството бавно да се възстановява и да включва всякакви изменения в циклите си. На фона на сеизмичната дейност, океанските течения и Слънцето човек е като детенце, което строи бент от кал насред мощна река.

Има някакви много здрави български групи от осемдесетте-деветдесетте. Интересни времена Но ДДТ на Шевчук си е баш най-голяма работа. Мен КГ ме светна за тях и съм много доволен. Има и едни други печени типове - Чиж & Co., които също здраво разцепват. Много хубави текстове.

Ми браво, лично аз съм впечатлен. За мен химията си е алхимия, така че се възхищавам от такива дечица

Тук "вина" няма, има само размяна на мисли

Що да не е развита, виж какви хубави пропорции, все едно нещо средно между Партенона, Нотр Дам и "Света София" Просто не е много разчленен тип строене, прибрано е. Сега в София се строи една нова арменска черква, точно с това типично барабанче отгоре. Като стане готова, ще ходя да я видя. Елате и останалите

Грузинците и арменците имат велика църковна архитектура. Някаква православна готика, просто са страхотни.

Похвален ентусиазъм, наистина Не мисли, че тук не си ценим миналото - просто сме по-консервативни типове. Впрочем, пише се "татуировка", а не "татуйровка". Инак по-нагоре съм писал защо не се наемам с преводи. Сега по работа: "Старобългарски език за Х клас на НГДЕК", съответно за XI и XII клас. От Ана-Мария Тотоманова и Живка Икономова. Това са доста приятни учебници с много материал вътре. В този за десети клас има и няколко нормализирани текста, което е чудесно.

Не смятам това за "обвинение". Просто имаме сведението на патриарх Никифор, че Кубрат се е покръстил, както и факта на поразително високата титла, дадена на внука му Тервел, а и Тервеловия печат с християнската инвокация.

Това е пореден пример за невероятни измислици. Изворите сочат наличието на култ към двамата братя, а се оказа, че има и изображения. Стига вече глупости.

Е, това са вече пълни измислици. Поток на съзнанието

Кирилица! Задължително!

Smers zhivotusque a sydba praedostaventur. Bogatstvum slavaque a nebessibus zavissunt Майтапа настрана. Можем, но какво печелим?

Всъщност не знаем дали са в пълно противоречие с Цариград. Не е задължително.

Работата им просто е свързана повече с райони, отдалечени от Византия. Никой не е пророк в страната си. Иначе - Галахад показа изображения и от преди петнайсети век, така че темата наистина се изчерпа. Кирил и Методий са почитани като светци в Средновековието главно в България, Моравия и Италия, а не толкова във Византия; култът към тях не е бил чак толкова популярен, колкото е станал в България през Възраждането. Има текстове за тях и техни средновековни изображения. Причините вероятно са в по-голямата популярност на св. Климент Охридски в средновековна България. Впрочем, в девети век все още няма кой знае какви разлики между западното и източното християнство.

Е, хубаво, не били баш от сега, а от по-рано през ХХ в. Иначе браво за отливките, това си иска сръчност. И щом оригиналите са на дядо ти - пази си ги, винаги е приятно човек да има нещо от дядо си. Във форума задължително се пише на кирилица.

С което всъщност Галахад сложи край на темата

Това май е някакво сега правено приложно изкуство. Надписът за св. Иван изобщо не е на старобългарски, а май на обикновен руски. А другото не е ясно какво е. Може и драсканици да са.

Офф-топик:

Това е българска патриотична хипотезица от модерни времена. Тя почива на отношенията между гърците и българите в ХХ в., а не на средновековната реалност. Кирил и Методий са пратени в държава, която дори не граничи с Византия. Доста трудно Моравия щеше да стане византийска тема В България идват не те, а Климент. Да не говорим, че създаването на глаголицата и на славянски писмени текстове се явява практическа пречка както за латинизирането, така и за елинизирането на славяните. С появата на глаголицата изчезва нуждата славяните да учат чужди ецици - в частност гръцки. По логиката на тая хипотеза ще излезе, че и св. Теодор от Тарс, вторият архиепископ на Кентърбъри, е бил византийски шпионин, имащ за цел да присъедини англосаксите към Византия

Тоест, през Средновековието св. св. Кирил и Методий са били почитани, но ограничено. Имало ги е в календара и толкова. Може би въпросът на Алвата може да се зададе и другояче: защо през Възраждането се налага култът към Кирил и Методий, а не към св. Климент, който е много по-значим за българите?

То какво и да коментира човек - всичко е ясно.

Тоест е възможно зографът от четиринайсети век да е смесил двамата Кириловци? Такива неща са се случвали, да. Климент Охридски пренася както пиетета си към своя учител, така и нормалната нова канонизация на апостоля на слявянския език.

В Пространното житие пише, че Кирил е канонизиран още в Рим. А житието му от Климент сочи, че и тук е подготвяна канонизация. Според теб Кирил и Методий са идвали в България? Разбирам... но не споделям това мнение. За изображенията нищо не мога да кажа. Факт, че са почитани като светци през Средновековието и все пак също е факт, че няма тогавашни изображения - или поне не са много. Може и просто да не са оцелели. Или пък култът да е бил относитено непопулярен, затворен в монашеска употреба поне през Средновековието. Истински "народен" светец, да речем, е по-скоро св. Димитър. Не е задължително всички Седмочисленици да са изобразявани заедно. Ищоножрафията търпи развитие. Може тъкмо въпросният Философ от четиринайсети век да изобразява Кирил Солунски - дори около него да не са останалите Седмочисленици.