glishev

От мене чеп за каца не става в точните науки, но се кефя на ентусиазма на Жоро Ето за това е БГ-наука!

Колкото до числеността на християните - не знам. Но предполагам, че и у нас, както и в другите варварски страни християнството е наложено отгоре надолу, пряко заради интересите на владетеля. Спандю, верно бе, какви са тия дълбокомислени теории, я по-близо до масите

Има един такъв анекдот как Антихристът опитомил Църквата... Хайде холан, сега пък и благодарности. Това е връх на дебелоочието, мисля, че колегата КГ и аз достатъчно ясно казахме, че пропаганда на БКП тук няма да има. Да не говорим как в една тема наблягаш на това, Че Църквата не е държавна служба, а в друга наблягаш, че е.

Затова и казах, че ако в даден род е настъпило разделение, то са избити бунтовниците с децата им, а не примерно членовете на рода, които са застанали на страната на княза

Възможно е. Но откъде знаем за това? И защо има сериозен бунт, ако мнозинството вече е християнско?

Вярно, да, знае се, че са от десетте комитата, моя грешка. Паралелът с избиването на Ароновото семейство не е лош. Може би това си е някаква устойчива българска черта - избиването на рода на врага, особено като става дума за царските работи. Да, възможно е бройката да е известна от български източник, нестигнал до нас, но пак да не забравяме, че тя стига до нас не чрез отговорите на папата, а чрез Бертинските анали. Тоест вероятно произлиза не от въпросите, пратени от България, а от някакъв друг източник. Колкото до размаха на бунта - щом вътре е имало и mediocres, и minores, трябва да е бил сериозен. Така или иначе, наказани са само петдесет и двама maiores и primates със своите потомства.

Бройката петдесет и двама е от Бертинските анали, не е от отговорите на папата Скивайте, просто е. В аналите пише за петдесет и двама водачи или по-първи бунтовници, които са убити. Папата пише за водачи, които са избити с все потомството си (докато по-дребните риби са оставени на мира). От наслагването на двата извора получаваме картинката на петдесет и двама водачи, избити с все потомците си (не само синове, а всякакви). Нищо не пречи, разбира се, това да не са петдесет и двама глави на родове, а част от петдесет и двамата да са пълнолетни синове и изобщо роднини на друга част от същите. Просто децата на всеки един от тия петдесет и двама също са убити, без значение дали са участвали в бунта или не. Е, можем да предположим, че ако в рамките на един род част от хората са застанали на страната на княза, те после не са били екзекутирани, дори и техен баща или дядо примерно да е бил бунтовник Не знаем по колко поколения от потомците на всеки бунтовнически водач са били избити, но и не вярвам някой от тях да е имал, примерно, пра-правнуци Не знаем от кои части на страната са били, нито дали са били българи. Сред тях може да има и авари, и славяни. Но пък щом са успели набързо да обкръжат Борис, може и да са си били от околностите на Плиска. Тоест по-вероятно българи, ако приемем, че в днешна североизточна България са живеели главно българи. Не знаем дали и колко от тези екзекутирани петдесет и двама главни бунтовници са били на владетелска служба. Никой от тях не ни е оставил името и титлите си. Може би никой от тях не е бил на особено висока позиция в аристокрацията (примерно комит, кавхан или ичиргу боил). Не е изключено имената им нарочно да не са записани и съобщавани. Възможно е част от тези хора да са били и с жречески функции. Всъщност нищо не знаем. И не е ясно на кого се опира Владимир-Расате по-късно. Може би не всички езичници са се разбунтували срещу Борис?

Responsa Nicolai PP, XVII: Буквално: "всички техни първенци и водачи заедно с цялото им потомство били избити с меч". "Primates" и "maiores" са си в именителен падеж. Тези думи системно си се употребяват за аристократи, магнати, благородници в латински средновековни текстове наред, да речем, с "potentes". По-нататък в текста се споменават "mediocres" и "minores", тоест един вид "средна ръка хора" и "дребни хорица", които са пощадени. "Prole" е просто формата в аблатив на "proles", потомство. Аблативът отговаря на инструменталния и местния падеж. "Omnis proles interempta" би означавало "цялото потомство е избито", а "сum omni prole sua interempti" означава тъкмо: "избити заедно с цялото потомство". Впрочем, "proles" наистина си значи изобщо "потомство", а не само "синове". "Синове" са "filii". Пак там: "... и не е можело да бъде без ваша вина това, дето потомството, което не е участвало в решението на родителите си, нито пък е доказано да е вдигнало оръжия срещу вас, е било изтребено невинно заедно с виновните." Който не ползва латински, моля, нека не си измисля нови тълкувания на текста

makebulgar, би ли склонил proles, та да ми кажеш точно в какъв падеж е prole? Дедо Либене, аз си имам мнението, че България не е някаква изолирана страна, а част от Европа, където протичат процеси, подобни на тези другаде.

Ами просто трябва да се види конкретната употребена латинска дума в аналите.

Добре казано

Най-вероятно да.

Това беше изчерпателно. Ще ми се да прочета мнение, оценка.

Доколкото си спомням, Хлодвиг в V в. изтребва почти всички свои роднини, тоест свещения род на Меровингите след като се покръства (но не защото се покръства - просто така са подредени събитията). Не е известно това да е подействало зле на франкската боеспособност след смъртта на Хлодвиг. В Норвегия кралете от Харалд Хубавокоси (ІХ в.) до Олаф Трюгвасон (ХІ в.) не успяват нито да покръстят страната си като хората, нито да излязат на глава с езическата дребна аристокрация. Същевременно Норвегия осъществява огромна и успешна поредица походи и географски открития тъкмо в този размирен период, когато кралската дружина и самите крале често стават жертва на езическите войски. В Саксония от IX в. Карл Велики изтребва голям брой от местните водачи-езичници - което не пречи династията, която наследява Каролингите в Германия, да е тъкмо саксонска. Не мисля, че на този фон петдесет и двамата водачи на антихристиянския бунт и роднините им са се оказали фатална загуба за боеспособността на българската държава. Почти навсякъде из Европа навлизането на новата вяра не минава без сериозни сблъсъци (Исландия е от малкото щастливи изключения), а същевременно европейските новопокръстени държави излизат от тези конфликти по-силни, а не по-слаби. Не разбирам защо тук трябва да имаме изключение. В България има унищожаване на петдесет и двама основни бунтовници със семействата им, но не мисля, че това е унищожение на едва ли не цялата аристокрация или пък че има по-сериозни последици от норвежката гражданска война между християни и езичници, която тлее над сто години. По-горе беше даден удачният пример с агресивното и успешно царуване на Симеон, последвало Борисовото. Надали успехите на Симеон биха били възможни, ако баща му беше премахнал почти изцяло опитната аристокрация в страната. Мисля, че по-скоро с петдесет и двамата водачи на бунта и потомците им (както и с Расате) си отиват последните представители на "партията на войната", която още от VIII в. е в конфликт с разпространението на християнството сред българите. Може би още от времената на падането на Дуло чак до свалянето на Расате в България тлее един вътрешен конфликт, сроден с този в Норвегия: борбата на старото с новото, на византийското влияние с традиционната степна култура на българите, на християнството срещу езичеството. Този конфликт минава през много етапи докато завършва така, както навсякъде в Европа - с победа на християнството.

Ти какво би казал за стойността на тази хипотеза?

Да, в крайна сметка това "сvm omne prole sua" означава черно на бяло "с цялото им потомство".

Това май беше Осмото звездно пътешествие - дето Тихи сънува, че е делегат на Земята в ООП (Организация на обединените планети, някой да не помисли друго). Велико разказче. Латинската класификация на т. нар. "Homo sapiens" там беше невероятно грязна

Дякон Кураев беше тия дни в София, но за съжаление изтървах лекцията му.

В това отношение книгата "Космос" на Карл Сейгън е много добра. Човекът показва колко малка е вероятността да се засечем с извънземните - дори и да ги има. В момента се намираме горе-долу в положението на по-интелигентни ацтеки, които гледат океана и се чудят дали от другата страна има нещо. Или ние трябва да изобретим достатъчно големи канута, за да идем и да видим, или някой друг трябва да си построи достатъчно голям галеон, за да дойде при нас. Напълно е възможно да има купища най-различни разумни видове из Вселената (или дори само в нашата Галактика), но технологическите пречки за контакт са наистина сериозни. Впрочем, напълно възможно е да има всякакви извънземни, различни помежду си. Едни може да са странни за нас форми на живот, други може още да са на примитивно технологично равнище, трети може да са тръгнали да се развиват в съвсем друга посока, а не в пътешественическа и т. н.

Всичко става наука, когато с него почнат да се занимават военните. Я да кацне някое хтулу някъде, където да го видят достатъчно добре или да засечем негово сигурно предаване - тутакси уфологията ще си проима и обект, и критерии, и грантове. Дотогава обаче ще бъде занимание за врачки.

Чудесен сюжет за трагедия Инак вероятно наистина става дума за мъжете в дадените петдесетина семейства.

Аз като простак ще кажа, че определено клоня към психологическо, дори антропологическо явление. Уфологията, смятам, се родее с религиозните феномени (какъв пример за accusativus сum infinitivo би било това изречение на латински, а ). Колкото до срещите и отвличанията - те силно ми напомнят искрените разкази за чудеса, срещи и разговори с демони, светци и ангели, с които са пълни средновековните екземпла. След няколкостотин години потомците ще публикуват разказите за извънземни така, както днес публикуваме древния "Диалог за чудесата" на преподобния Цезарий от Хайстербах. Извънземните отавна вече са натоварени с морализаторски функции: идват да ни предупредят за нещо, да ни научат на нещо, да ни направят по-добри... има добри и лоши извънземни... има извънземни като нас и различни от нас... Бога ми, та това са наистина все едно духовете на мъртвите от Дивия лов на крал Херла, все едно свети Йоан от разказа на Цезарий, все едно демоните от манастира Санкт Гален! Човек не е мръднал и на йота от почитаемото Средновековие насам (и слава Богу за това, защото така животът е бая по-интересен. да живеят извънземните! те доказват, че ние все оше сме епически настроени, хора на разказа, песента и магията). Както винаги, писателите-фантасти са крачка напред от останалите. Някога Суифт е казал, че всеки народ ще намери по-дребни от себе си същества... и е "открил" лилипутите, които хем не са хора, хем са самите нас. Сетне братя Стругацки направиха от човека благородно извънземно, пращайки го да цивилизова варварите в Арканар. Ние искаме да не сме сами и си създаваме невидими другарчета, едни по-велики, а други - по-дребни от самите нас. Вярвам в Бога, но това не ми пречи да виждам едни и същи наши мечти, въплътени в светците, ангелите, боговете, демоните и извънземните. Обичам да виждам свети Мина да обхожда София, яхнал белия си кон (както го вижда и лудият от "Капитан Михалис"). Така че не мога да се сърдя на добрите хорица, които си приказват с малки зелени човечета. При това не се съмнявам, че има както истински светци, така и истински извънземни. Просто смятам, че засега не се срещаме нито с едните, нито с другите, а само със собствените си фантазии за тях. Тук моят любим св. Анселм вероятно би отбелязал, че фантазиите ни са един вид подготовка за среща със самата реалност. Щом можем да си въобразяваме ангели и извънземни, значи нещо такова вероятно наистина съществува. Някога може и да ги срещнем извън въображението си. Но засега уфологията е като митологията - просто дял от литературата, антропологията и психологията.

Сведенията са прекалено разнородни и противоречиви. Няма и метод, няма и критерий за достоверност на данните. Оттам нататък уфологията се превръща в обект на други науки, например на антропологията и психологията.

Ама и ти си ми един бодър народен учител

Южняк, карай, моите хипотези пък вървят по пет за грош и който не се е хванал - той не ги е тръшнал по гръб Спандю, това твоето е хубав щрих към тезата за про- и антивизантийската партия в България от VIII в. Кой знае, може би една по-дълга власт на Дуловци би имала по-друго влияние върху историята на страната. Колкото до възможните причини за войните на Константин V, това е добра добавка и към тях.