-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Южняк, според мен де факто Загоре си става част от България, но е възможно де юре (поне от Юстинианова позиция) като кесар Тервел в някакъв смисъл да е смятан за свой, за федерат, съюзник, приятел, едва ли не ромей. Ако пък наистина е бил и християнин, това само улеснява работата. И по този начин политическата теория би могла да бъде, че не просто ромеите не губят Загоре, а направо придобиват България Това, разбира се, пак са спекулацийки. Горе-долу както Хлодвиг и изобщо Меровингите са все патриции и консули, все почти ромеи, които командуват едва ли не франкската войска на василевса. В най-новата история имаме такъв случай със Съединението, когато Портата се преструва за благоприличие, че Източна Румелия все още съществува и князът на България едва ли не случайно е неин губернатор от името на падишаха. Въпрос на протокол. Територията си върви с населението, то се знае. В отношенията между късната, вече християнска Римска империя и федератските крале има много подобни епизоди - като при това невинаги кралете са християни (но и обикновено не са кесари, това е все пак изолиран случай). Още много преди покръстването на Хлодвиг салическите франки се издържат от доходите в галските владения на вече християнската империя, които са задължени да отбраняват срещу други варвари. В IV-V в. кралят-езичник на салиите се явява и командир на римски войски, и крал на своя народ. Доста интересно положение. Смятам, че има паралел между него и това на Тервел. Още повече, че Тервел все пак може би е християнин. Спандю ще уточни дали и по азиатските граници в VII-VIII в. има "варварски" емири, владеещи византийски гранични зони с християнско население, но мисля, че ще се намерят. И вероятно част от тях ще са християни, а част - не. Тоест за ромеите по-скоро няма проблем да оставят някой варварски владетел да се издържа от тяхна гранична зона, стига да я превърне в надежден буфер срещу други подобни и редовно да си оказва взаимно "евалла" с василевса. Може и придворни титли да получи. Е, ако е християнин, отношението ще е направо привилегировано, но и да не е, няма проблем под негова власт да живеят християни. Това, естествено, е някакъв късноантичен компромис между военните реалности и политическата теория. --------- Не знам дали Фадлан донякъде не изкарва желаното за истина, за да наблегне на естествените добродетели на бурджаните и да ги представи като един вид "благородни диваци", които аха-аха са готови да приемат исляма. Сидоний Аполинарий също пише чудесни неща за дивите бургунди. Инак, да, лично на мен тезата за монотеистичен тангризъм у волжките българи като у тюрки много ми допада. Но все пак никога не знам дали дадено твърдение от средновековен автор обозначава нещата такива, каквито са... или каквито би трябвало да бъдат. Този въпрос се налага толкова повече, колкото по-начетен и издигнат е самият автор. --------- Никак не е сигурно, че в Дръстър в VIII в. реално функционира епархия. най-вероятно епископската титла за града е била почетна (както днес например има епископи с териториални титли, но без епархии в БПЦ). Но може би си струва да се помисли още за епископската мрежа в земите, отпаднали от имперски контрол през V-VIII в. Някъде епархиите се запазват, другаде - не. --------- Та така. Забихме в страшни офф-топици, обсъдихме Симеона и Тервеля, а на мен ми се струва, че поне Тервел вероятно е бил християнин и може би Юстиниан го е смятал за един вид свой човек (homme lige, би казал някой Капетинг), когато му е давал Загоре. --------- Ако се върнем към Борис и мотивите за неговото покръстване, може би също ще изровим още нещо интересно. Отдавна не се е получавала толкова приятна тема.
-
Това е офф-топик, но ще си дам двете лепти. Според мен Тервел наистина е християнин, а аргументите за това са ясни. Няма нужда да ги повтарям. Титлата е от тях. Все пак мисля, че отстъпването на територии не е точно сред тези аргументи: има и други случаи, когато политическата нужда кара ромеите да отстъпват територии на друговерци и/или "варвари". От друга страна, ако кесарят, издигнат от василевса владее някаква територия, то доколко тя изобщо е "отстъпена"? Чий човек е самият кесар, ако не пак на василевса?
-
Колега, айде да се татуираме и ние! Мисля да си сложа на гърба няколко стиха от "Песен за Ролан", щото ти даде идеята за татуировка на старофренски Ще е много благородна кауза: млади спортни чичовци на плажа пропагандират изучаването на древни езици пред млади спортни каки Направо - новата програма на НБКМ за лятна просвета. Може и да си вземем големи плажни чадъри с лозунги: "Ти! Прочете ли си Омир?" След време може да си татуирам направо цели страници с Лимбургови миниатюри от "Разкошния часосолов на дук дьо Бери" Едно време имаше такава комедия с Луи дьо Фюнес и Жан Габен - "Татуираният". Героят на Габен носеше на гърба си татуировка, правена от художника Модилиани, когато и двамата били пияни по време на военна служба. Дьо Фюнес беше търговец на картини, искаше буквално да купи и одере кожата от гърба на човека, така че страшно му досаждаше. Така че с татуировки голямо образование можем да му хвърлим. Или ако някъде още има татуиращи се племена да им платим по европейски културен проект да се нашарят не с глупости, ами с цитати от Сенека и Декарт. Единство в многообразието, казвам ти. Културен обмен. Живи книги. Можем да го озаглавим "Ръкописите не горят" или "451 градуса по Фаренхайт", за да покажем, че сме загрижени за ролята на книгата в информационното общество... Ей, само простотии ми хрумват в офиса!
-
"Furin kazan" го има, всъщност Eastern spirit са го качили точно днес. "Rikyu" го има само в Пиратския залив и сийдът е крайно недостатъчен. Като го изтегля, ще се опитам да го направя и на файл за Замундата. Велик филм е. Инак се каня да тегля и "Ugetsu monogatari" ("Разказ за бледата луна") от 1953 на Кендзо Мидзогучи, който май има и Сребърен лъв от Венеция. И пак ми се е догледал "O-oku" ("Вътрешен дворец") на Тору Хаяши от 2006. Нещо съм на японска вълна. Само субтитрите са ми проблем, трябва да търся английски.
-
Тая зима - мор по артистите. Велко Кънев, Сава Хъшъмов, Коста Цонев... Все прекрасни артисти. Царство им небесно!
-
Нали по-горе вече казах, че не се наемам сам да правя преводи и че няма добър глаголически шрифт... Чети, Хиеродул, нали затова пишем. Ей, разсеян народ са това учениците Не знам как бих реагирал, зависи как е направена татуировката. Предполагам, че на момичето ще му е странно да го зяпа непознат във врата, а и аз обикновено зяпам другаде
-
Не е проблемът в татуировките, а във вкуса, друже Хубаво е като си прави човек татуировка, тя да е смислена. Татуировка на старобългарски звучи абсурдно. Все едно телефон от месо Инак примерно гаджето ми се кани да си слага някаква "tribal" татуировка, примерно крило на едното рамо или нещо такова и мисля, че много ще й отива. А предполагам, че някъде в Карибския басейн може направо да се напише история на татуировките История може да се напише за всичко.
-
"Rikyu", "Рикю" (1989) на Хироши Тешигахара. Филм за последните години на Сен-но Рикю, майстора на чаената церемония в двора на Хидейоши и за конфликта между двамата. Много красив, крайно драматичен и странно непопулярен. "Furin kazan", "Самурайски знамена" (1969) на Хироши Инагаки. Филм за един от служителите на Такеда. В главната роля - Тоширо Мифуне. История за лоялност, фанатизъм и огромни усилия в името на неясна цел. И двата филма си ги бива. Който си пада по класическите самурайски сюжети, ще ги оцени. Горе-долу са на нивото на "Тронът в кръв" от Куросава, но за разлика от него са направени по събития от японската история, а не са преработка на европейски сюжети Мисля, че lila_va навремето ми беше препоръчала "Лейди Джейн" и новия "Анри Четвърти". И двата филма се оказаха наистина прекрасни, много благодаря!
-
Здрасти, Хиеродул Лично мен ме дразни само това, че интересът на учениците към старобългарския се изчерпва с превода на някакви крайно небългарски максими за тауировки. Никой старобългарски автор не би написал примерно думите "господар на съдбата си" ("Господинъ дяла своего", да речем), просто те не се връзват със старобългарската култура. Колегата Istorik е прав - по-добре да имаше истински фенове, които просто да се хванат и да понаучат малко старобългарски. Той е много приятен за четене език, а и който го е учил, после по-лесно разбира руски, полски и сръбски. Лично на мен старобългарската граматика доста ми е отслабнала, така че разбирам старобългарските текстове, но не смея да предлагам преводи. Обикновено съфорумникът ни Тироглифус предлага качествени преводи на старобългарски. Старобългарският се изписва с две азбуки - кирилица и глаголица. Обикновено тук предлаганите преводи са на кирилица, защото компютърните глаголически шрифтове са малко на брой и са некачествени. Предполагам, че въпросът ти беше за това, но си го задал малко неясно.
-
Ето защо се е покръстил Борис! Християнството всячески насърчава употребата на това благородно питие, така че Борис е отменил сухия режим и най-сетне се е погрижил какво да има да се пие в Никифоровата глава. Майтапа настрана, това горе са мои си представи, които стават само за художествена употреба.
-
Девети век. Дивотия. Внезапно на поредния варварски монарх му хрумва: християните са щедри, когато им приемеш вярата. Защо да не си продам скъпо душата? Покръстващите се скандинавци например често са питали свещениците: "Какво ще получа, ако приема вашия Бог?" Нормално е един владетел да струва по-скъпо от кое да е частно лице. пък и е нормално един ловък човек да се пазари дори за нещо, което смята за полезно. Разбира се, аз си представям нашия хан Борис на младини като някакъв тънещ в злато и разкоши лукав варварин, нещо средно между Чингис хан и крал Харалд Синия зъб На такива хора на стари години фанатизмът понякога много им се услажда. Както зелевият сок се услажда след махмурлук Можем да си представим новопокръстения Борис-Михаил, разглеждащ кръщелните си дарове от Константинопол - скъпи разпятия, добре подвързани религиозни книги и обковани икони. Като всеки владетел, вероятно и той е обичал златото и скъпоценностите. Може би му е било забавно, че седи на трона си с кръстоувенчан скиптър в ръка. В крайна сметка и прадядо му Омуртаг го е правел, но без да му се налага да търпи християни наоколо. И какъв трагичен жест в стила на Иван Грозни, Рустам и Сухраб или някой друг азиатски сатрап - старият покаял се грешник, първо подпухнал от вино, а после измършавял от молитви излиза от манастира, за да ослепи безразсъдния си син, да постави на престола по-младия и да заплаши и него, че ако не внимава... А после отново излиза, за да спасява България при Дръстър. И умира като светец. Невероятна личност е този Борис-Михаил. Направо Шекспиров герой; не, по-скоро герой на Марлоу. Не бих се учудил, ако се е причестявал от чашата-череп на Никифор (разбира се, не за друго, а защото тя е мъченическа реликва, някой да не си помисли нещо). Естествено, възможна е и друга представа. След Енравота във владетелското семейство да има известна симпатия към християните, но тихо, без много приказки. Чак в момента, в който младият Борис се вижда здраво стъпил на крака (може би след регентство или поне след смъртта на някой важен роднина, кой знае), решава да обяви публично вярата си. Всичко това са спекулации, разбира се. По-скоро сюжети отколкото реалност.
-
Възможно. А е възможно и Токту да е бил по-меко настроен тъкмо към Тодор и българите, а не към хората на самия Чака.
-
Christianus. Victoria paratos amat. Poena brevis, probitas longa. А колегата Istorik е прав.
-
В известен смисъл "политически Чингизид", както например Константин Тих е "политически Асеневец". Както и да е, ето това: е съвсем вярно. Тодор-Светослав може би разчита на оправяне на отношенията с Токту - и се оказва прав в преценката си. Това е много ориенталско: който от хората на победения противник поднесе главата му на победителя, получава прошка и дори печалба за себе си.
-
Южняк, прав си за по-широката рамка на българската средновековна история. От Аспарух до османците можем да гледаме на историческите си перипетии по предложения от тебе начин, който поставя нашето минало в една подредена представа за миналото на нашата част от света. Смятам само, че в конкретния случай с Чака не можем да защитим неговото "царуване" в Търново. Вярно, че не можем да сме напълно категорични, но това, което знаем, по-скоро не сочи към превръщането на Чака в "цар и самодържец на [всички] българи [и гърци]". Донякъде си прав, че може би не би било чак такова "унижение" един Чингизид да се окаже на трона на Асеневци; по-скоро за самия Чингизид това би било унизително. За форумния протокол - не, не го казвам от нихилизъм
-
Тази статия на Павлов е наистина много добра. Оставете другото, което казва rasate, най-точната част е тази: "Чака, след като губи, се оттегля в България, за да събере сила". Това е и тезата на Павлов, пък и изобщо едно съвсем разумно виждане. Целта на Чака вероятно е да използва България за временна база, а Тодор-Светослав вероятно е цар още приживе на Чака като негов васал.
-
Точно така. Именно затова се чудя дали изобщо си е правил труда да се обявява за български цар. Той е хан на Ордата или поне претендент за ханската титла. За самия него би било унижение да се обяви за владетел на една от подчинените страни. Все пак, Второто българско царство не е Хорезм. Надали има татарски принц, който да се е обявил примерно за княз на Галич или нещо от тоя род. Пък и все пак българският цар трябва да е християнин, а Чака не е християнин - нищо че примерно други монголски владетели са приемали религиите на страните, в които са царували.
-
Аз изобщо се чудя дали Чака си е направил труда да приеме царска титла. Може би по-скоро е управлявал просто като сюзерен, като владетел от Златната орда, комуто българите дължат подчинение, както на всеки татарски господар.
-
"La Bulgheria convertita", първо издание, Обществената библиотека в Лион (бивша йезуитска). Книгата е качена изцяло в Google Books. Доколкото успявам да схвана, това е "героическа поема", в която главният герой е папа Николай, а повечето мотиви са силно архаични, направо антични. Все едно нещо средно между Данте и Милтън. Заглавието обаче е конструирано точно като това на "Gerusalemme liberata" от Тасо. А покойната ни германистка Надежда Андреева имаше труд, озаглавен "Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII-XIX в.". Изглежда, че по едно време сюжетът е бил бая популярен из Европа. Анотацията на книгата на Андреева:
-
Нямаш проблем, латинският е за всички
-
Вярвай ти на Гугъл-преводача Гугъл-преводачът служи само за следното: да се намери отделна дума. В никакъв случай цяла фраза. Още повече, ако съответният език е с падежи. Гугъл-преводачът не може да се ползва за превод на цели текстове или дори само за изречения. Той е само един речник. В речниците няма текстове, има само отделни думи. Тоест в Гугэл-преводача можем да намерим как са думите "гарван", "око" и "вадя" на някакъв език, но не можем да намерим превод на поговорката "Гарван гарвану око не вади".
-
Да речем, че вече сме ги обменили по този въпрос.
-
Можем Латинският е по-лесен от старобългарския. Би изглеждало така: "Vita brevis, amicitia aeterna". Оригиналната поговорка е: "Ars longa, vita brevis", което ще рече: "Изкуството е дълготрайно, животът - кратък".