glishev

Нямаш проблем, латинският е за всички

Вярвай ти на Гугъл-преводача Гугъл-преводачът служи само за следното: да се намери отделна дума. В никакъв случай цяла фраза. Още повече, ако съответният език е с падежи. Гугъл-преводачът не може да се ползва за превод на цели текстове или дори само за изречения. Той е само един речник. В речниците няма текстове, има само отделни думи. Тоест в Гугэл-преводача можем да намерим как са думите "гарван", "око" и "вадя" на някакъв език, но не можем да намерим превод на поговорката "Гарван гарвану око не вади".

Да речем, че вече сме ги обменили по този въпрос.

Можем Латинският е по-лесен от старобългарския. Би изглеждало така: "Vita brevis, amicitia aeterna". Оригиналната поговорка е: "Ars longa, vita brevis", което ще рече: "Изкуството е дълготрайно, животът - кратък".

За втори път: това е за друга тема. Прехвърлете това разискване на ново място. Впрочем, Алвата пак казва нещо странно - нали според него уж не Византия беше универсалната православна държава

ОК, приятна нова посока на темата, но я отворете другаде. Тук да си останем при мотивите за покръстването. Пандора, езическите крале обикновено са и жреци, да. Християнството променя това положение, но укрепва монархията по други начини - и то много по-ефективни от едната жреческа функция. Очевидно, макар и жреци, кралете са предпочитали постепенно да се покръстват. Дендро, и аз мисля, че става дума за постепенно осъзната структурна изгода от християнството. Тоест за дълъг, процес, намерил изхода си в решението на княз Борис.

Аргументите бяха приключени и от двете страни още преди двайсет страници. Никой не прие чуждите. Последваха неща, които по-скоро не са за търпене. Но нейсе, както са решили колегите. Според от двайсет страници насам темата е пълна само с флейм и е напълно безполезна.

Защо изобщо се покръстват варварските владетели в Европа? Когато завладява Галия, Хлодвиг все още е езичник. Той завладява християнските градове, настанява се в тях. Защо прима религията на победените няколко години по-късно? Може би защото епископите му предлагат ефективна администрация и идея за монархическо величие, която той дотогава не познава. Поне от Константин Велики нататък християнството се превръща в ефективна държавна структура на Римската империя и се обогатява с административната култура на империята. Добре, но защо се покръстват Етелберт от Кент, Харалд Хубавокоси и Борис-Михаил? В техните страни практически няма епископска мрежа, а и трите страни не са толкова романизирани, колкото Галия на Хлодвиг (хеле пък Норвегия). Ако се съгласим с Ресавски, че Борис се покръства по свое собствено решение и "от позиция на силата" (а аз съм склонен да се съглася с това), то трябва да намерим целите на това покръстване. И може би си струва съпоставката с останалите покръстващи се езически владетели в Европа. Не бих седнал да си правя догадки за личната религиозност на Борис. Дали е вярвал, в какво е вярвал и прочие - това няма как да знаем. Но можем да помислим за политическите му мотиви. И то според мен по-скоро вътрешнополитически, защото не вярвам Борис да е мислел, че езическа България била нямала шансове сред християнски държави. Това е някакъв тип геополитическо схващане, което принадлежи на нашето време и няма смисъл да го приписваме на един средновековен човек. Във всички случаи на покръствания на езически крале вероятно има вътрешни причини и е възможно те да си приличат по нещо. Трябва да помисля над това. Какво общо би могло да има между франките от шести век, саксите от седми, българите и норвежците от девети? Вече наличие на християни в страната? Лични контакти на свещеници с владетеля? Да не забравяме, че покръстването не е просто събитие, а процес. Покръстването изисква катехизация, пропаганда на вярата. Тази пропаганда се осигурява чрез проповеди. Кой знае колко и какви християнски свещеници са пътували из България още преди Борис. Кой знае колко християни и от какви народности вече е имало в страната. Кой знае дали Борис не е познавал поне отчасти християнското учение. Нали и един от роднините му се е превърнал в християнски мъченик. В Средните векове не само владетелите искат християнството; то непрекъснато им бива рекламирано от проповедници като не само душеспасително, но и като полезно. Ако Борис не е принуден, а е взел решение - така, както това решение е взето от Хлодвиг, от Етелберт, от Харалд Норвежки, от Владимир Киевски, от Харалд Датски - това решение се корени колкото в собствената му преценка, може би толкова и в резултатите от активни проповеди в България. Християнството в онези времена се е налагало бавно и с упорството на понякога поколения монаси. Ако има владетел, който да е наистина принуден да стане християнин по силата на обстоятелствата, а не просто да е видял изгода в новата вяра, това вероятно е Ростислав Моравски.

Правило има. Едно от правилата на Халкедонския събор гласи буквално, че свещеник, монах и епископ не бива да служи изобщо в граждански или военни служби под страх от низвергване. Разбира се, това правило почти никога не е било спазвано, през вековете хиляди свещеници, калугери и владици са заемали всякакви управленски и служебни постове. И то, смея да кажа, често за добро. В случая обаче е нарушена не само буквата на правилото, но и духът му. В крайна сметка работата на свещеника е да приема тайни, да предлага покаяния и да опрощава, а не да предава тайни, да предлага сведения и да съобщава. За сътрудничество с противохристиянски организации и за нарушаване тайната на изповедта също има съборни правила. Всички те не предвиждат особени жестокости - само низвергване от свещена служба. Защото и в Евангелието има текст, че не може да се служи на двама господари. Забележи, не просто че не е хубаво, а че направо не може. Свещеник-доносник, моля ви се. А защо не психиатър-доносник, душеприказчик-доносник, баща-доносник? Звучи също толкова отвратително. Разбира се, сигурен съм, че повечето от вербовките са про форма, но как пък не се намериха повечко хора да проявят малко мъжество, да направят един жест и да кажат: не, благодаря, не подписвам нищо ваше, моето царство не е от тоя свят. Всъщност намерили са се, просто не са станали владици.

За мен като вярващ това е отвратително. Тези хора не са християнски епископи, това са някакви цинични същества.

Дотук май само Спандю има как да възрази на Ресавски. Аз така или иначе се отнасям скептично към сведения за гладове и трусове, особено когато те обясняват обществена промяна. Дали България е "дивеч" в 864 не мога да коментирам, но донякъде се съмнявам. Отношенията между сърби и българи имат нужда от отделно изясняване. Признавам си, засега тезата на Ресавски ми харесва. Наистина се вписва в покръстванията на много варварски владетели от много дълъг период.

Good point Защото, смяташ ти, в този момент решението не е било негово, а идва от Плиска?

Готина тема се получава - благодарение на хубавата идея на Ресавски. Лично аз се питам дали по времето на Борис е било чак толкова очевидна неизбежността на християнството. Може би да, а може би не. От една страна, в IX-XI в. много народи се покръстват къде насила, къде доброволно, така че християнският свят се разширява. Трябва да е бил впечатляващ поток от новини за по-добре информираните владетели. От друга страна, това е епохата на викингски и маджарски нашествия, както и на ислямска хегемония в Испания и Средиземно море. Така че християнският свят е бил изправен както пред възможности, така и пред заплахи. Според мястото и момента новата религия изглежда ту силна, ту слаба... наистина не можев да повтаряме учебникарските клишета, че със сигурност християнството още тогава е изглеждало неизбежно. Защо тогава много владетели в IX-XI в. се покръстват и покръстват и страните си? Според мен в това повечето монарси виждат изгода за самите себе си, за собствената си власт, а и за централизацията на владенията си. От информацията, която имам за покръстванията, да речем, в Норвегия от същия период или при франките много по-рано, виждам, че обикновено точно владетелят е този, който стои зад новата вяра; докато местните фактори най-често са против. В този смисъл не е необходимо Борис непременно да е бил притиснат от външни обстоятелства, за да се покръсти и да наложи новата вяра на страната си. Било е достатъчно да е виждал в християнството възможност за укрепване на собствената си власт - защото с християнството идва десятъкът, идва една опитна администрация и доста сериозна отчетност. Ние често казваме, че Първото българско царство е силно централизирано. Може и така да е, но това важи главно за епохата на Крумовата династия. Чудя се дали не можем да разглеждаме покръстването при Борис като един вид краен резултат от политиката на централизация на голямата българска държава, започната още при Омуртаг - но вече с други средства. Не става дума за "сближаването на българи и славяни", което е анахронизъм в образователната ни система. Говоря за естествения стремеж на много средновековни монарси постепенно да преодоляват териториалните разлики в законодателствата си. Защото почти всяка средновековна държава има различен набор от действащи обичаи в различните си области. Докато Църквата идва с уеднаквено канонично право по римски образец и с готовността да го наложи на всички. А и вече беше споменато, че земетресенията и гладните години може да са просто общо място, литературен топос в средновековното обяснение за покръстването на Борис. Остава да се определи значението на византийския военен натиск, но май Ресавски обясни добре, че и този натиск не бива да се преувеличава. Може би наистина и покръстването на България при Борис, както и потушаването на боилския бунт трябва да се разглеждат в рамката на естествените процеси в цяла Европа, както и на личната преценка на владетеля - варварските крале рано или късно сами виждат, че Църквата би им била от полза.

Дами и господа, dominae dominique! Латинският е богат и звучен език и изобщо не е вярно, че не може да се научи. Нито пък, че не може да се говори, чете или пише на него. Напротив, може. Учените хора от най-различни народности векове наред са си общували на латински. Нашият проф. Балабанов и негов колега май от Унгария си приказвали на латински във влака. Изобщо, латинският е нещо забавно. На латински е издаван "Астерикс": Но "Астерикс" е издаван и на старогръцки. На латински е издаван "Хари Потър": На латински са преведени "Малкият принц" ("Regulus") и "Мечо Пух" ("Winnie ille Pu"). Тази информация лесно може да се провери в Интернет. За мое огромно щастие сега предстои превод и на "Хобитът" (известен и като "Билбо Бегинс или Дотам и обратно"): "Hobbitus ille". Gaudeamus igitur! --------- Някой може и да разпознае тези стихове: TRES ANNVLI ALBORVM REGIBVS SVB COELO SEPTEM ERIBVS NANORVM IN EXEDRIS SAXEIS SVIS NOVEM MORTALIBVS OBITV DAMNATIS VNVS DOMINO ATRO IN ATRO SOLIO SVO IN TERRA MORDORIS TENEBRAE VBI CADVNT VNVS VT OMNES IMPERET VNVS VT EOS REPERIAT VNVS VT OMNES CONICIAT ET IN CALIGINE DEVINCIAT IN TERRA MORDORIS TENEBRAE VBI CADVNT --------- И като си говорим за весели безмислици, както и за безумни преводи, разполагам с труда на норвежеца Хелги Фавскангер, който самоотвержено преведе целия корпус текстове на св. Йоан Богослов, както и Евангелието на св. Марко от английски на куеня, тоест на Толкинов "елфически". Направо ги прилагам за сваляне, забавлявайте се. apantale.rtf Mark.doc Съществуват и други куриози, например "Хамлет" на клингонски. Това също не е майтап.

Можем и имаш право за онлайн преводачите "Semper tua, semper tuus, semper nostrum".

По учебниците обикновено намираме твърдението, че княз Борис І приема новата религия под външна заплаха. Нашият колега Ресавски обаче има по-друго виждане, което ми се вижда интересно. Ресавски, ако искаш, сподели идеята си тук. Какви са мотивите на княза, както ги виждаш ти?

Да, точно тоя ти възглед ми стана интересен, понеже се връзва с данни за други покръствания на владетели. Ако можеш да го поразшириш, ще ми е интересно.

Ресавски, смяташ, че Борис приема новата вяра от позиция на собствено превъзходство? Това е интересна тема, развий я, ако искаш.

Писна ми да чета глупости и клишета. След около четири предупреждения раздадох мабко десетдневки и заключвам временно темата. Свободата на словото е нущо чудесно, но не и слободията на скудоумието. Който е против религиозната свобода пък, ще трябва да се научи да се аргументира не само много по-добре, но и много по-овладяно. А който има нещо против мярката тук, ще трябва да помисли за собствения си начин на общуване. Вероучението е една възможност пред нас. Кой както иска да я схваща. Вече достатъчно ясно стана дума за загрижеността за собствената ни идентичност. Това е достатъчно основание. Останалото е глупост.

Да, наистина, аман от глупости.

Дендро, владиците никога не са били "редови попчета". По-скоро са били "редови калугерчета". Православната Църква има два типа духовници - едните са женените попове, които не могат да стават владици, а другите са неженените калугери, които могат да се издигат по-нагоре в йерархията. Затова и правя разлика между поповете и калугеро-владишките среди. Общо взето, комунистическите власти са се интересували главно от амбициозни монаси, които са искали да се издигат. Монахът може да получи титлата архимандрит и да стане игумен, тоест ръководител на манастир. После може да получи титлата епископ и да влезе в администрацията на Синода. Накрая може да бъде обявен за митрополит на някоя епархия, тоест област на църковна юрисдикция и това го прави вече наистина доста влиятелен. Общо взето, само митрополит може да бъде избран и за патриарх, а патриархът е председател на Синода. Тоест ДС най-вероятно се е интересувало от тези амбициозни калугери, които са искали на всяка цена да стават архимандрити и епископи. На този фон редовият женен поп, който най-много може да стане главен свещеник на дадена черква или секретар на някой високопоставен монах, просто не е от интерес за службите.

Изглежда, че Ваклинова е направила някакво предпазливо изказване, а Овчаров и журналистите са го разтръбили като сигурна новина - което вече си е за подигравка, разбира се. Е, хубаво. Има хипотеза, че този саркофаг е на княз Борис. Тази хипотеза не е вероятна или поне не е доказуема. Дотук с новината. Лично аз не смятам, че Ваклинова обича да се излага с глупости. Това по-скоро е присъщо на Овчаров.

Вчера две неща ме зарадваха - сутринта чух по радиото декларацията на свещениците от Неврокопската епархия, прочетена от някой си отец Тасков. В нея ясно и просто се казваше, че подписалите я не искат да имат нищо общо с лъжеепископи. Вечерта пък научих, че е имало "покаятелно шествие" на около шейсет свещеници от София в района на Халите и храма "Св. св. Кирил и Методий". Трябва да е било по обяд. Редовите свещенослужители, които и бездруго нямат възможността да се издигат в църковната йерархия, показват, че са нормални и съвестни хора без излишен пиетет към дискредитираните митрополити. От 2011 в България има и синдикат на свещениците, защото освен религиозна организация БПЦ е и работодател. Имаше хора, които казаха, че не е възможно да съществува такъв синдикат, но всъщност това е напълно редно. Гордея се с нашите попове. Не с монасите и не с владиците, а с поповете. Както винаги, тези обикновени семейни мъже с ниски доходи са гръбнакът на православното християнство в България. Моите почитания към тях.

За съжаление е така. Инак аз лично имам известен религиозен пиетет, пък и чисто личен интерес към княз Борис, така че ми се ще новината да беше по-сигурна. Засега виси във въздуха.

На практика вече няма църковно-народни събори. Светските представители на настоятелствата имат незначителна роля след решенията на последния събор в Рилския манастир. Да не говорим, че е каноничен абсурд, дето имаме едновременно постоянен Синод и от време на време свиквани събори.