glishev

Дотук стоплих, че Алвата претендира да знае нещо, а останалите си чешат клавиатурите. Уви, дори Алвата не казва нищо по темата, щото не става дума за езика, а за нещо по-друго. По-високо билото, майстори!

"Хатун" на монголски

С това заглавие темата е поредната за раздела "Паранауки".

И все пак тя е плоска Майтапа настрана, вероучението вече е факт в някои училища, при това нелоши. Е, както се казва, Боже, пази България И Унгария, разбира се.

Романе, възможно е и не е много трудно. Мой приятел вече беше. Лошото е, че ще видиш само Пхенян и стоте национални обекта на преклонение към Великия вожд.

Дявол го знае какъв е бил. Според мен и той, и баща му са се придържали към следната схема: - на езика на (пра)българите: "kana"; - на езика на славяните: "kьnendzь"; - на гръцки: "archwn"; - на латински: "rex". Симеон вероятно е правел същото поне до 913. И то не че самата владетелска канцелария чак толкова е внимавала, колкото така си е вървяло в съответните места, където се е говорело за българските владетели.

Болярски, не се връзвай на номера. Ако обичаш страната, ще продължиш да я обичаш. Ако ти е все тая, ще продължи да ти е все тая. Важното е да държиш на своето, защото си е, както се казва, лично, изпитано на собствен гръб. Чергарят ги пише едни - не си е работа. Хем са верни, хем са неприятни за четене, хем са заслужени. Не мога да му се сърдя. Време е да се научим да си казваме кривиците, както е искал и Левски. Няма какво да го замазваме: мърльовци сме.

Никой не те кара насила да ставаш вярващ, ако учиш вероучение. Както и никой не те кара да ставаш математик, ако учиш математика.

Съществува блогът на юзъра Чергар, наречен "Бъзикилийкс. Истината такава, каквато можеше да бъде или Частна теория на НЕвероятностите" на адрес: http://neverojatno.wordpress.com/. Всяка едно по-шокираща "новина" за безобразни изказвания на чужди държавници относно България напоследък произлиза оттам. И тутакси се разпространява като чиста монета из доверчивото българско форумно население. Всъщност това са авторски материали и доколкото знам, всеки от тях създаде краткотраен фурор в българския нет. Авторът се гласи да ги вади на книга. Моля, вземете предвид, че повечето чужди държавници не са като Вежди и Бойко и са много внимателни в изказванията си. Ползвайте здравия си разум и не се доверявайте излишно на подобен сорт новини. Това си е сатиричен жанр в стил: "добре че е майтапът, та да си кажем истината". Преди да се доверите и да препостнете новината, която сте видели в някой блог или форум, пък и преди да сте я изкоментирали страстно, я проверете по някое нейно изречение в Гугъл. Ако не се появи в сайт на национална медиа, а само във форуми и блогове, проверете я в "Бъзикилийкс". Шансът да произлиза оттам е огромен, особено ако става дума за шокиращо изказване на чужд държавник за България. Такива бяха случаите с изказвания от Гърция, Холандия и още едно-две места. Според мен е тъжно, че сме толкова наивни и се доверяваме лесно на информация без коректно посочен източник, изскочила от нета. И моите поздравления за Чергаря, който изкарва наяве тази наша наивност. Когато се научим един ден, че чуждите държавници всъщност не могат да си позволят да говорят толкова непредпазливо дори за нашата държава и затова не го и правят, това все ще е някакъв урок по цивилизованост за нас. Ето я и тази "новина": http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/

<BR><BR>В Конституцията не пише и за математиката. Ти сега да не забраниш и нея <IMG class=bbc_emoticon alt= src="http://nauka.bg/forum/public/style_emoticons/default/wink.gif"><BR>Но пише некои интересни неща за некои вероизповедания. <BR><BR>------<BR><BR>Сириус, беше доста забавно да сравниш порното с вероучението. Да не говорим, че конкретно по нашите краища четенето на Писанието никога не е било забранявано

Не го гледах, ама съм любопитен. Ако за "Фетих" говориш, ще го тегля от торент. Така де, трябва да се люпят семки. "Великолепният век" (за Кануни Сюлейман) беше щура забава - бутафорно, с много каки, тъпи западняци и нечовешки мъдър падишах.

Не съм испанист, това "виехо кастеяно" го знам от лекции по езикознание. Във всеки случай "испанският" е кастилски. Както и да е, мен по-скоро ме интересуваше това за дон Кихот. Ако имам малко повечко време, бих се задълбал в малко четене, защото е интересно дали няма разни политически вицове в книгата на Сервантес.

Мисля, че от Конституцията на страната и от цивилните и военните церемонии на Републиката днес ясно си личи дали съответната традиция е само обект на етнографията и историята. Другото са вече частни мнения.

Глупав въпрос. За да я познава по-добре. И аз може да имам кола, но пак да трябва да ме учат да карам.

Viejo castellano означава "старокастилски". Както и да е, на мен не ми се спори с вятърни мелници, а се оказа, че и тезата, и наименованието всъщност не са само мои

Разбира се, че децата имат своя религия. Културата, езикът и религията на родителя или настойника са култура, език и религия на всяко негово непълнолетно дете. Всяко друго мнение по въпроса е просто преливане от пусто в празно.

"Староиспански", кайш А не viejo castellano? "Туриано отбелязва, че мелниците не служат добре в Испания където ветровете са неподходящи, а са типични за Фландрия, Германия и Франция..."

В офисната скука се чудя вече по какви ли не шантави въпроси. Та, хрумна ми нещо по литературен въпрос. Възможно ли е борбата на дон Кихот да е един вид коментар на Сервантес към войните на идалговската испанска монархия с холандските провинции? Романът е издаден в 1605-1615. В този момент Испания напомня доста на нашия благороден идалго: банкрутирала, отиваща към нежелано примирие с бунтовниците в Ниските земи, но и безкрайно упорита. Холандските мелници са били доста разпространени в XVI и XVII в., но не знам дали са били популярен символ на страната.

В офисната скука си ровичкам из разни онлайн материали и чета няколко статии за англосаксонски крале. Направи ми впечатление, че поне двама от кралете на Мерсия (или Меркия) носят имена, срещащи се в поемата "Беоулф": Офа и Уиглаф (или Уиджлаф), а поне още един носи име, много близко до това на герой от поемата: Беорнулф. В останалите англосаксонски кралства кралете, старейшините и епископите, които са ни известни, не носят имена, близки до тези в поемата. От имената в поемата още едно се среща в исторически контекст - Еклаф (или Еджлаф) е име на исторически засвидетелстван епископ от кралството на източните англи. Източна Англия и Мерсия са райони, заселени от англи (както и Нортумбрия), а и Източна Англия традиционно е под силно мерсийско влияние. Така и така ме привлича възможността за историческа употреба на текста на "Беоулф" - веднъж като източник за историческата памет на англосаксите за Ангелн в съвременен Шлезвиг-Холщайн и втори пък като източник за политическата, легендарната и генеалогическа традиция на кралете на Мерсия, изведена от квазиисторическите владетели на англите преди Adventus Saxonum в Британия. Замислих се дали не е възможно поемата да е функционирала като легенда за произхода на мерсийската династия и дали кралете не избират част от имената на наследниците си именно от легендата за Беоулф. Уиглаф, Офа и Беорнулф (а може би и епископ Еклаф) биха били отличен пример за подобна практика. Все едно някой от исторически засвидетелстваните спартански царе да се наричаше Менелай като Омировия герой. В първия момент се зарадвах на идеята си, но си казах, че няма начин нещо толкова очевидно вече да не е хрумнало на някого. Едночасово ровичкане в Jstore и в няколко университетски библиотеки дадоха следните резултати: Brandl, Alois, Die Beowulfepos und die Mercische Königskrisis um 700, ed. Barth, Leipzig, 1936 (книга (sic!)); Bond, George, Links between Beowulf and Mercian history (in: ) Studies in Philology #4, (vol. XL,) 1943, University of North Carolina Press (статия). За съжаление не мога да се добера до целите текстове, пък и не ползвам немски. Но както виждам, авторите от историзиращото поколение изследователи на "Беоулф" вече са стигнали до идеята за конкретната връзка между поемата и кралство Мерсия. Не зная дали Джордж Бонд е чел книгата на Алоис Брандл, но най-вероятно поне е чувал за нея. Любопитен съм и какво отношение е възможно да са взели двамата автори към въпроса за произхода на имената Mierce и Myrce.

За Врен и Брен не мога да кажа нищо, но Кухулин ме разубеди за чисто келтската етимология на името "Алан".

Самото понятие "закони на Новия завет" е абсурдно. Колкото до възпитаването в морал, безбожието и аморалността са били смятани за едно и също в продължение на доста хиляди години и то в най-различни цивилизации.

Докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват. Преди няколко години прочетох разказа на Стефан Цвайг за превземането на Цариград и ми се стори, че е подходящ за филмиране. Историята е драматична до немай къде (това си личи и по книгата на Рънсиман). Е, турците първи са се сетили. Браво на тях. Ще гледам "Фетих" и ще люпя семки.

Това по-горе за християнския морал е огромнейша глупост. То пък човек най-сетне малко от малко трябва да познава темата, по която иска да има мнение. Религиозното задължение изобщо не е някаква пречка за естествените чувства, такова твърдение е някакъв абсурд.

Да, за римляните в лагера си Серторий е какво? Консул? Диктатор? Император на армията? А за иберийското население вероятно е нещо като цар или поне като глава на конфедерация, в която влизат доста на брой племенни кралства, гръцки и римски общини. Серторий, Цезар и Агрикола са еднакво интересни примери за двойния статут на римския завоевател и управник едновременно като магистрат на Рим и като един вид крал на варварите.

Плюсче получаваш тутакси, защото "Ивайло" или "Иваил(ъ)" наистина не може да е титла и в това си напълно прав Аз дори си имам съмненията дали е лично име. Но инак гръцкото "автократор" (от което произлиза нашето "самодържец") е употрубявано дълго време самостоятелно като гръцка калка на латинското "император". А конкретно вече българското "самодържец" има поне една самостоятелна употреба, непридружено от "цар": в Битолския надпис на Йоан-Владислав. Така или иначе, единствената титла, употребявана след "цар" е "самодържец", заради което всъщност се обадих. Но това е офф-топик.