michael

Даките и власите/румънците не са единствена етническа група. Аз говоря за римляни и румънци. Няма антибългарски постинги. Трябва да ви кажем нещо: аз лично съм подарил повече от 10 средновековни български монети на музей в Свищов. Стрували ми са огромно (за мен) количество пари. Сега имам 6 такива монети които намеравам да ги подарявам когато ще правя бъдеще посещение в България. Но едно е едно и друго е друго. Доколкото знам Солун и малка македонска територия около този град заедно с македонския Халкидики Полуостров никога не са били български. Там гърците са автохтони. Ако съдим по само една местност тогава може да се каже че ако гърците са авохтони в една местност и тяхната автохтонност е сама която е истинска защото автохтоността на българите във Вардарска, Пиринска и Албанска (Голо Бърдо и други) е по-рана от автохтоността на гърците в Солун, тоест най-старите жители на обща Македония са гърците, тогава "логиката" на някои историци би казала че цялата Македония трябва да бъде гръцка според исторически правда. Също важи за Тракия където гърците в Цариград са най-старите обитатели следователно автохтони. И Македония и Тракия се намират южно от линия на Йиречек и бяха били почти или изцяло гърцизирани при идването на славяните. Древните македонци които са говорели различен от гръцки език (писан на плочицете в Пелла) бяха се погърчэли.

"Добруджа е автохтонна българска земя." През втората половина на 6 век и през целия 7 век няма славяни в Добружа (включително в територия между Силистра и Тутракан). Славяни има само от Тутракан назапад към Русе. Кой е обитавал Добруджа тогава? Доколкото знам гетите изчезват през 6 век така че има само един отговор: романското население/(пра)румънците. Според български историци в Добруджа е имал вакуум на население когато славяните идват на Балкански Полуостров, че казват че почти (подчертавам: почти) нямало вече автохтонно население. Това би правило българите автохтони. По същата логика трябва да се твърди че българите почти (още веднъж подчертавам думата "почти" изчезват през средновековието из Добруджа: има само някои стари гребенски села по бреговете на Дунава, между Силистра и Тутракан и може би старо градско българско население в всичките по-големи градове из цяла Добруджа. Според "логиката" на българските историци турците са станали автохтонно население там. Според същата "логика" румънците са автохтони в Северна Добруджа защото турци сега ги има само в анклави (същото важи и за българи). Всъщност румънците не изчезват никога от Добруджа но не трябва да прибягваме на старото румънско население да покажем че румънците са автохтони там. През 1878 в Южна Добруджа (с изклюцение на малобройните придунавски села и на още по-малобройни села във вътрешността) не са имали нито един българин в стотини села. Имали са обаче а. автохтони румънци б. румънски "цигани" но тези могат да бъдат изключени ц. във всеки село имали са между 1 и няколко десетки седмиградски/трансилвански пастири окончателно настанени там като земеделци Тези румънци са станали автохтони във съответните села когато всичките турци или татари са се изселвали защото те представляват сега най-старото население. Така че през 1913 в мног села на Южна Добруджа румънците са били автохтони. Те са преживели там до третото десетилетие на 20 век когато започва настнението на новите румънски колонисти. През четвъртото десетилетие турците се изселват масовно оставяки празни от турци цели села в които румънците станат автохтони. Не знам което е положението сега през 2012 година но за Северна Добруджа може да се каже че румънците са автохтони в 99% от населените местности. Може би се питате какво значи "автохтонност в отделни местности". Вие вероятно кажете че българите са автохтони в придунавските села между Силистра и Тутракан и следователно са най-старото население. Ако трябва да съдим по само няколко местности тогава ще кажа че румънците са автохтонно население в Силистра и следователно в цяла Южна Добруджа въпреки че може би да има стотици села сега в Южна Добруджа без никакъв румънец. Силистра има непрекъсната история от античността и е винаги била важен пограничен град до втората световна война и следователно трябва да е имала винаги най-малко един латински/прарумънски/румънски обитател. Това е здраворазумно да се предположи че винаги толкова важен град на румънска граница е имал най-малко един румънски обитател. Това е неоспоримо и не трябва да бъде доказано.

http://books.google.ro/books?id=oWP-MqFNuVIC&pg=PA40&lpg=PA40&dq=srpciste+macedonia+OR+makedonija&source=bl&ots=SU-qUp-r6s&sig=eFCKcv2Pnuo79etS3cJIrLnKYho&hl=ro&sa=X&ei=5dt0UPeIDobYtAbzsIDIAw&ved=0CC8Q6AEwAA Преди е било възможно четене на тази Гугъл книга. Има в нея много доказателства от средновековието че македонците са били сърби. Между тях че византинецът Ёханес Зонарас нарича град в Южна Македония близо до Солун Сервлиа (Српчище на сръбски) и друго че някой български цар казва да е окупирал земите на сърбите (и албаницте) когато е завземал Македония (и Албания). Има и други които сега не помня. Изглежда че сведенията че македонците са българи са от по-късно време от тези за сръбщината им. Не знам дали тези доказателства са убедителни за вас, но за мен те са много убедителни. Бил съм преди малко време в Сърбия и Черна Горна. В хотела в който съм се подслонял в Белград имаше македонска телевизия БОМ. Тя предава музични видеоклипи (народна музика и македонска чалга доколкото съм могъл да разбирам). Видел съм там че македонците са високи хора, като сърбите. Може би те не са толкова русокоси като сърбите (процентуално) но са толкова високи като тях. Не искам да ви обидя но вие българите конкурирате по физическа низина с албанците. Даже и румънците са значително по-високи от вас (и значително по-низки от сърбите). Нещо друго което съм срещнал по един форум: един македонец там е казал че хората от Пиринска Македония преди 1912-1913 не са имали роднини в Тракия или в Мизия а само в Македония (в Пиринска Македония но и в Вардарска и Егейска). Така че преди 1912-1913 хората в Благоевград е било възможно да има роднини в Прилеп, Струга, Скопие но не и в Варна или Бургас. Мисля да това е истинско. Нр ьнсм кск се обяснява това явление. Дали пиринскомакедонците преди балканските войни са имали роднини в Сърбия този македонец не е казал, но предполагам че отговорът е също не. Как се обяснява тогава факта че македонска граматика е почти напълно съща с българската ако македонците са наистина сърби. Лесно, трябва да се спомня че и торлашките говори от Сърбия е могло да бъдат смятани на български (но и за сръбски същевременно), не само граматично. За разлика на торлаците които са били в пределите на България за малко време, македонците са били значително по-дълго време. По мое мнение речникът на литературен македонски език има около 40% общи със сръбски език думи (може би и повече) и около 60% общи с българския език от думите които не са общи за трите езици (македонски, сръбски и български, както знаете, имат много общи думи). Има много твърде важни/често употреблени думи в македонски език които са общи за македонски и сръбски но не и за български като: срекйен (щастлив), чинам (правя). Има също и твърде много сръбски думи които са били вметнати в македонски език след 1912 така че взаимното разбиране на македонци и българи е трудно, в отделни случаи даже невъзможно. Чел съм по един форум че македонец който има български приятел говори с него на английски защото не могат да се разберат когато всички от тях говорят своя матерен език. И още нещо: фонетично македонски език е по-близо до сръбски отколкото до български. Например думи като: година, свет (свят), црн (черен) се произнасят идентично на сръбски и македонски (даже със същото ударение в случая на "година"). Така че е неуместно да се каже че македонски е български език. Само за диалектите в Пиринска Македония може да се каже че са български диалекти защото нямат новите сръбски заемки отпосле 1912 и някои от тях нямат и характеристични за македонски стандартен език фонетични явления: имат "щ" и "жд" вместо "кй" и "гй", нямат гласния "р", имат подвижимо удрарение и т.н. Да не забравям нещо смешно: по телевизия БОМ видял съм видеоклип "Име и язик не менуваме" в който много хора танцуват с македонско знаме близо до тях. Предполагам че това е било свързано със спора с Гърция по името им. Така че видете хората там са твърде убедени че са етнически македонци и вие нямат никакав шанс да им убедите че са българи въпреки че те са сърби (истинско е че ни сърбите не могат вече да им убедят че са сърби). Мнението ми е че трябва да бъдете щастливи че сте собственици на сръбска земя (Пиринска Македония) която има повече повърнина от българските земи окупирани от Сърбия (Западните Покрайнини). Вярвам че и ако се включва в Западните Покрайнини Пиротска област (хората там са били с българско етническо самосъзнание когато Сърбия е окупирала тази област през 1878 година) повърхнината на Пиринска Македония е още по-голяма.

Фактът че има много (ако разбрах правилно) армънски членове в македонския елит е срамливо за всички българи. Има един много уважан армънски идиот-историк в БЮРМ Радуле (забравих другите му имена). Има и един политик Чашуле за който мисля че също е армън. По моето мнение трябва да има тесно сътрудничество на българи с гърци и найвече с албанци. Добиването на БЮРМ без деление на територията с албанците е просто невъзможно. За съжаление разбрах че много албанци се изселват из БЮРМ и се настаняват в САЩ, Канада, Австралия. Не знам ако нещите са точно така.

Конфликт на България с Турция е точно очакваното от Румъния и Македония събитие. И Румъния и Македония имат отлични отношения с Турция. Самото решение по моето мнение е да се съберат всичките мюсюлмани в България и да се преместят в средата на България така да ще бъдат енклавизирани но това няма да бъде разрешено от Великите Сили.

Прабългарите бяха тюрско племе: за "днешния прабългарски" се смята чувашки език. нямат нищо общо с иранско население.

Докато в Южна Добруджа има около 100 000 нелоялни към България и възможно сепаратисти мюсюлмани чий брой расте непрекъснато и бързо и около 10-20 000 румънски "цигани" (рудари) аз казвам че има предпоставки за сепарация на Южна Добружа от България. Особено ако се има предвид че българското обществено мнение е враждебно настроено към Турция и турците (в България, в Турция и в някъде). Трябва да се подчертае че Турция почти официално има териториални претенции към България (има училищени атласи с "нова" картата на България според техните разглеждания) и още че Румъния и Турция имат отлични отношения и още че Румъния е истинско съ юзник на Америка тосет румънско общественото мнение е решително про-американски не като българите които са про-руски. Най-вероятно Южна Добруджа че бъде отново румънска ако се има предвид голямото и разстояние от Турция. Румъния най-вероятно че обезщети Турция с няколко милиарди евро и така мюсюлманите от Южна Добруджа че се връщат в Бургаско или Кърджали които тогава ще бъдат турски. В Румъния наистина циганският проблем няма териториални измерения но в България мюсюлманските цигани имат страна-покровител коя е Турция.

Знаете да ли някои говорещи албански учени са опитвали да разчетат надписа? В румънски език има около 150 предромански (тоест най-старите) думи които имат съответници в албански език. Предполага се че или албански език е наследникът на тракийски език или албански език е наследникът на илирийски език и румънците са заимствали от трибалите ако трибалите бяха илири а не траки.

Прилагодувам (приспособявам), остварувам (извършвам) и други сърбизми от македонски "език". Знаете ли ако тези думи има ги и в пиринските говори?

По моето мнение български език е много по-богат от румънския и много по-беден от сръбския. Когато казвам "богат" или "беден" имам предвид речникът на изкорените думи (прости, произведени или сложни). В румънски език има само около 2000 изкорени думи наследени от латински език. Почти всички нови думи су заимствали от френски език с малко изключения (тези от английски език които понякога су с латински произход). Сръбски език обаче много пъти има изкорени синоними за заимстваните думи: творница за фабрика, истовредница за еквивалент, тайник за секретар. Също в сръбски език има богата семантика на глаголите: производените из глагол-корен чрез представки глаголи обикновено имат по 3-4 смисли, много различни един до друг и до смисълта/смислите на глагол-корен (обикновено) докато българските глаголи обикновено имат по един смисъл която обикновено е много близка до смисълта на глагола-корен.

Ще имате много и големи проблеми с тези рудари (вретенари, копанари) в бъдеще. Също искам да подчертая нещите казани от Чаушеску: "Отговорът на Чаушеску бе еднозначен – въпросът за Южна Добруджа не е решен окончателно!" http://www.desant.net/show-news/24872/

Ти "македонец" ли си брей? Няма старославянски, само старобългарски. Това е днешната форма на старобългарски. Както може да се види това е чист източен български говор за разлика от "македонски език" който е западен български диалект. Ако търсиш говори на "македонски език" търси ги в Сърбия (торлашки говори) които също са западни български говори но са много по-близки до стандартен "македонски език" отколкото до "сръбски" език (щокавски език е по-правилно).

rom. zgură= alb. zgjyrë, skorje (bg. zgurija)

Интересен факт: алб. мал=планина; срб. и словенски брег=(само?)=хлъм рум. мал=бряг хлъм е приблизително=планина срав. рум. "ла дял"=нагоре (Черна Гора, Загора, Средна Гора)="ын амОнте"=горе по течението "ла вАле"=надолу="ын авАл"=долу по течението чешки бршех, словашки брех, украински, руски берег=бълг. бряг "македонски" брег=1. брег; 2. планина; 3. хлъм Както се вижда в територия на илирите (!) срб., слов. брег=алб. мал=планина но в другите територии (славянски или румънски) рум. мал=бълг. бряг=> албаницте са илири а не траки??? или =>илири=траки??? Старите топоними на Албания с латинска етимология трябва да се изучат и сравнят с румънски, аромунски (армънски, ръмънски), мегленовлашки, реторомански и далматски език (може би и с истриотски) Други интересни думи: rom. scurt=alb. shkurtër rom. zgaibă<=lat. scabia=scabies rom. zgăura<= lat. *excavulare (<=cavus) rom. zgâria<= lat. scaberare (<=scaber) rom. zgardă= alb. shkardhë rom. zgură= alb. zgjyrë (bg. zgurija)

Така както Русчук на Рус(е) и Пазардзхик на Пазар ли? Може би. Аз не знам турски но не трябваше ли да стане Балкчик а не Балчик? Все пак от книгата Принос към проучването на местните имена в Южна Добружа на Й ордан Заимов знам че има турско име Бал така че Балчик може да дойде от Бал. Ана Комнина споменава войводата Саца (Сатза) в североизточна България. Той вероятно е дал името си на градчето Исакча в Северна Добружа но Саца=Сача а не СаКча, дума която трябваш да бъде СаКца в гръцки език, така че етимологията не е съвсем сигурна.

Доколкото знам "щ" и "жд" са налице в старобългарските текстове от БЮРМ въпреки че в всичките старобългарски текстове от Сърбия (сръбската редакция/рецензия на старобългарски) "щ" анд "жд" няма. Това означава сърбизирането на много "македонски" говори в които днес има меки съгласни ч и дж вместо щ и жд (може би и за тези с "шч" и "ждж"). За мене наличието на меки к и г (к', г') произхождащи от щ и жд обаче не е толкова ясно. По-естествено беше к' и г' да се развият из общославянски т' и д' а не из щ и жд но аз не съм езиковед. Друга бележка: Старобългарски е много различен от новобългарски, особено граматически. Няма новобългарски граматически особености (като определителния член) в старобългарски текстове писани в България или БЮРМ въпреки че много от тях са доста стари. Това значи че българите винаги смятаха старобългарски за техния език. Ако беше чужд за тях език те щеше да въведат "български" в текстовете му, шяха да го "българизират". За сърбите това не беше толкова голяма нужда защото сръбската граматика (падежи на съществители, неналичието на много нестаробългарски глаголни времена (доколкото знам само бъдещето време се образува изцяло различно от старобългарското), и т.н.) е много по-близка до старобългарската отколкото новобългарската.

Имам предвид че градчето Вичина състхествуваше за много кратко време и очевидно населението му не беше толкова голямо за да даде името "дичиан" на всички "местни" добруджански румънци. Освен това няма как името на един град да даде името на регионално население; впоследствие "вичиан" беше и име на населението на епархия Вичина въпреки че редуването "в-д" (Вичина-дичиан) не е езиковедски обяснимо (за разлика от редувания в-м, в-б). Аз не знам за друг пример в румънски език за това редуване и ни в други езици но може би че има.

Узмем като българска дума Къде се използва тази дума? В Пирот, Босилеград или Цариброд ли? Всеки е "неправилна", възстановена дума. В края на 19. век още се използваше "секи" (сравн. "македонската" секой). Например в книги с резултати на преброяванията на населението от края на 19. век има тази дума: "секи" Вероятно и вземам вместо земам е нова, възстановена форма. Въстание и сърце са чисто неправилни: възстание и сърдце са правилни. Може би и отварям вместо оТтварям (немски АУФмахен, ЦУмахен, ОТтварям, ЗАтварям) Старобългарски погрешни форми: пасти вместо пазти (паДане не паТане) и т.н.

Някои други бележки за Добруджа: Най-старите, "местни" румънци в Добруджа (така наричаните дичиени) всъщност са били наричани от по-новите румънци туркани (рум. туркАнь), туркуени (рум. туркуйЕнь) или туркомани (!) (рум. туркомАнь=туркменци?) което очевидно означава че те живеят в Добруджа само "отслед" турското завоевание. Теоретично има и тази възможност: по-новите румънци и съхстите дичиени не знаеха точно откога живяха последните в Добруджа когато първите се установяват там заради прекаленото дълго време. Само теоретично има и тази възможност. Фактът че в Северна Добружа имаше села като Влахлар и Влахкй ой (друг Влахлар имаше и на 1913-1940 българско-румънска граница, оставен в пределите на България и след 1913) означава че за определено време, започващо с основаването на въпросително село (или с преименуването му) нямаше друго румънско село в околностите (поне по територия с радиус, да кажем, 15-20 км) Самото име "дичиан" (или "дечиан") за "местните" румънци в Добруджа, ако то съществуваше в действителност в говоримата реч а не е изобретено от румънските "историци") доказва че "местните" румънци са само в територията на бивша Вичинска епархия (ако "дичиан" има етимологическа връзка с Вичина което за мен не е съвсем ясно; може би "дичиан" е от "Дачиа", Дация, подобно на "бисЕрикЪ" която е от "басИлика" чрез "бъсЕрикъ", "бе-"; "дачианус"=жител на Дация, Дакия=>"дъчиан", "дечиан", "дичиан"). За много кратко време имаше в средновековна Добруджа владика на Вичина. За сравняване и в Португалия имената на епархии (или на управляващите градове на епархии) се превръщат в имена на административни региони и оттам на исторически региони и в регионални имена на хора (както са "тракийци", "македонци" за българите) D. Șandru: Mocanii în Dobrogea [Моканите=седмиградски пастири в Добруджа], 1946 г., стр. 13, 171, 186

Не знам (Има река Мара, има и река Муреш)

Благодаря Имената като Кунески, Конески и т.н. вместо КунеВ(ски) или КунСКИ, КонСКИ вероятно са по образ на румънските имена на -еску: Стънеску=СтанЕСКИ а не СтанЕВ(ски), "СтанСКИ". Дали има и "-оски" вместо "-ов(ски)", "-ски" (Иваноски, Йованоски вместо ИванОВ(ски), "ИванСКИ").

Имената от рода Петре, Петри, Димитре, Димитри български ли са? Доколкото знам Петър и Димитър са български. В румънски има само Петре или Петру и ДумИтру или ДимИтрие. Примери: Вучо, син на Петре от с. Челопеч, Софийско (страница 127 том 2 на История на българите: Късно средновековие и възраждане, 2004) Димитри, син на Душко (стр.136) Бою, Станчо и Димитър (пак там) Вълко, син на Стан но и Стане (пак там) Добре (пак там) [ima i Dobri dokolkoto znam] Павле, син на Петре [Rusenska kaza] (стр. 137) Инджир Димитре [Rusenska kaza] (стр. 138) Ако се има предвид че произношението на Димитре=това на Димитри в източните български говори какви изводи могат да се правят ако срещаме и Димитре и Димитри у хората из източните български земи?

"Македонизми" в български език: дэпричастия в -ейки (дублети на причастията на -щ) употреба, сметка и т.н. други "погрешни" думи: вълк вместо влък и т.н.

1. Интересно е и фактът че шуменските говори не се говорят западно от ятовата линия в Мизия въпреки че северно от цялата шуменска диалектна област и по-голямата част на западната мизийска територия (например Видинско), във Влашко се говоря същия говор, "мунтенски" говор който е и диалектната оснвова на румънски език. Така че ако шуменските говори показват по-голямото романско влияние (те са с най-голямата румънско влияние) възниква въпросът защо във Видинско не се говоря шуменски? Възможни отговори: a. определено време във територия на Влашко съответваща на мизийската територия със западни български говори нямаше румънци b. тези западни български говори от Мизия са всъщност българизирани сръбски говори 2. я/е стЯгам, стЕгна впрЯгам, впрЕгна бЯх, бЕше, бЯхме??? (вместо бЕхме заради е-то на последната сричка) смЕтка !!! а не смЯтка вЕк, употрЕба

Фактът че гребенските шуменски подговори имат повече общи неща със румънски език отколкото другите шуменски подговори се дължа на териториалното им разпределение и историята на носителите им които многократно избягаха северно от Дунава, във Влашко. Според Милетич имаше не всичките гребенски села бяха част на Румъния през 1913-1940 период. Брешлен също беше гребенско село.