michael

Според Цариградската конференция Ниш и Одрин бяха български градове а не и според Станстефанаския мирен договор, но според договора Корча, Кърджали, Кукуш, Ксанти, Сяр и Кавала бяха български градове а не и според конференцията (обратен случай). Вярно е че имаше някои територии с преобладаващо небългарско население във всичките случаи: южното черноморско крайбрежие беше гръцко, Кърджали с околностите турски, жужна (Егейска) Македония гръцка, западна Вардарска "Македония" албанска, Ниш и Вранже сръбски но не и Пирот и т.н.

власт вместо влазт може би е погрешен начин на пишане. Тази дума има в (почти?) всичките славянски езици

Българските исторически митове са много по-помалко отколкото "македонските" или румънските но все пак съществуват. Например границите на "българските" земи през 19. век. Има големи различия между тези граници според решението на Цариградксата коференция на посланици, границите на Българската Екзархия, на Санстефанската (и Берлинската България). Например градове като Свиленград, Кърджали и Смолян бяха извън България даже и след Берлинския Конгрес. За румънка историография не само митовете но и пропуските са твърде много. Например в румънските учебници няма нито една бележка за факта че Влашко или други части на Румъния бяха територии на българската, унгарската или руската държава. Цялата румънската история в тези учебници започва отново през 13-14. век.

Верни неща са тези.

Благодаря. Интересно е че за съществителните от мъжки род в румънски език има разлика между имена на одушевени хора или животни и имена на предмети. Например й-ам спус луй Ион, каса луй ён-казах на Иван, къщата на Иван й-ам спус бЫАтулуй, каса быатулуи-казах на момчето, къщата на момчето женски думи й-ам спус МарИей, фЕтей; каса Марией, фетей=казах на Мария, на момичето; къщата на Мария/момичето Доколкото знам разлика между одушевени и неодушевени неща няма в другите романски езици (в никакъв случай) освен аромунски, мегленовлаши и истроромунски. В другите езици освен тези четири няма и различни форми за падежи, само една форма за всичките падежи. В аромунски език обаче има и местен падеж който е равен с основна, именителна форма, тоест без предлог за разлика на румънски език който употребява основна форма със местен предлог (например ла=към)

Вярно е че синтаксисът на български в доста случаи се различава на сръбския синтаксис и същевременно се доближава до румънкия но за примери сега не напомням за съжаление.

Ще го направя но трудно е да се съберат интересанти думи. Има твърде много славянски думни в румънски, предимно старобългарски но и сръбски, украински. Например зъпАдъ означава сняг а гражд (=град) означава конюшня. Въпросът за сръбските думи е важен защото има малко сръбски думи които са много често използвани но възможно е че част от тях да са изчезнали от български език, включително старобългарски и няма ги в старобългарски текстове но румънците да са ги взети от славянските от български род живэщи във Влашко през 6-10. векове. Очевидно славянските думи в румънски са много повече отколкото румънски думи в български.

Не е сигурно че Балик(а) беше румънец защото: вярно е че имаше лични имена като Балика и Балица на румънски но тези не са характерни за румънски език като мъжки лични имена защото някои от тях имат окончанийе -ъ. Окончанието -а обаче се използва само за жени: ДОбротъ, ДрАготъ а не Доброта, Драгота. БорИлъ, ТръИлъ а не Борила, Тръила. Фактът че имаше Балика на румънски като лично мъжко име може просто да се обяснява като заемка от кумански език която може би имаше и в български език но е изчезнала. Само че Балика не е дума със латински произход е сигурно и вероятно не е и с тракийски произход. Имаше и Балк в румънски която може би е сродна с бълг. Балчо.

Възможни романски влияния: ние вместо мие него вместо нега която прилича на женски рода дума (О за мъжки род е характерен за романски езици, докато в славянсите е характерен за среден род; вярно е обаче че него е и мъжка и средна форма) опростяванията като мъжки вместо мъжски (чеши език: в(а)лашски, бг. влашки)

Прислав-село в Северна Добруджа (стария български Преславец?) Старото румъснко село пак в Северна Добруджа Стража-бивш български село близо до Шумен, днес квартал но това е може би съвпадение защото имаме дума стража и като обща дума а не само като име в румънски.

Балчо от Бал, Бали, Балк или Балко ли идва? Например Вълчо идва от Вълко (вместо Влъкчо, Влъччо, Влъшчо?) От Принос към проучването на местните имена в Южна Добруджа на Ёрдан Заимов знам че Бали е турсо име (страница 218). Пак там има топоними като БалИковец и БалИковица (за също място) в град Разград (2 км южно от град Разград-според полонежието през 50-те години на миналия век=равнина с ниви). Добружа там е разбирана като територия между Бели Лом или Русеснки Лом и Провадия, според погрешния пример на румънските "историци" и "географи". Румънците претендират че това е цяла Добруджа за Тутракан да бъде влкючен в тази територия.

Имаме дума бойер в румънски която доколкото знам е прабългарска. От болярин->боляр-бойер. Същата дума на шуменски говори звучи болйерин доколкото знам

Наличието на двойни форми ун и ън, ум и ъм в славянските румънски думи: например: скумп=скъп (скунп->скумп) но зЫмбет=усмивка (от зъб) ЛункАвица=Лъкавица но ДЫмбовица=Дъбовица Дали реклфексът "ун", "ум" идва от старобългарски (вместо *скомп имаме скумп поради еуфоницихни или други езиковедски прични), старозападнобългарски или от (старо)сръбски не знам. Не знам и който е по-стар: ун, ум или ън, ъм или дали тук става дума за същевременни рефлекси на думи принадлежащи към две различни говори или езици) Имаме пак топоними като ВулкАн но и ВЪлча (Вълкан, Вълчо). Първото обаче е от Седмиградско и може би е сръбски топоним, второто е от Влашко и е (източно)българско (ы е рефлекс на български ударен ъ и се произнася близо до български ударен ъ и неударени ъ и а но различно от и двете.

Сегашното положение на основния говор на старобългарски. Много прилича на български: неударените гласни, подвижното ударение, х вместо в/ф и т.н.

http://en.wikipedia.org/wiki/Glagolitic_alphabet Twenty-four of the 41 original Glagolitic letters (see table below) probably derive from graphemes of the medieval cursive Greek small alphabet, but have been given an ornamental design.

Има "сръбски" думи като слобод на румънски която означава свободен. Доколкото знам старобългарската дума беше също свободен. Слободен заемка ли е или свободен е възстановен дублет?

Освен това, България няма претенции спрямо Северна Добруджа която не е част от Санстефанска България. Има малко внимание на български историци към Северна Добруджа за разлика от положението с Южна Добруджа за която всичките или почти всичките румънски историци имат апетит. Така че няма равност между претенциите на двете народи. Обикновените българи също би искал България да стане Сантстефанска България, това значи без Северна Добруджа. Няма как да имаш претенции без никакви аргументи. Не разбирам защо няма тв-дебат между български и "македонски" историци.

Създателите на кирилица имаха голямо уважение към гръцки език. Затова има ненужни букви на старата кирилица, които съответват на гръцки звукове или съчетания на звукове. Много от старобългарските думи са калкирани по гръцки думи.

За рудари: Petulengro (B. Gilliat-Smith): Report on the Gypsy Tribes of North-East Bulgaria, Journal of the Gypsy Lore Society, tom IX, 1915-1916

Що си ти? Българин или "македонец"? Ако си българин няма защо да пишеш такива глупости. Косово няма иредентистични претенции към БЮРМ. Косово и Албания имат претенции... Много смешно. Може би Косово има претенции и спрямо Албания според теб. И ако това беше вярно България е член на ЕС и има право за вето. Освен това има и права за иредентистки мнения в учебници защото "македонците" бяха българи и част от тях са и сега. Ако Румъния има иредентистки учебници тогава България може да има но не и БЮРМ ако иска да стане член на ЕС.

Румъния и България са ЕС-членове. БЮРМ не е. Тяхната "история" е по-фантастична отколкото висчките грешки и лъжи на другите балкански страни взети заедно. Не може да стане ЕС член такива страна с иредентически претенции към 3 от 4 и съседи.

За "македонските" учебници по "история" нищо не знам но за румнските знам че се продължава възвеличаването на Велика Румъния. Знам още че гърците много внимателно следват "македонските" иредентически учебници. Вероятно също не е вярно и за българи.

Numai că, stăpânitorul Ţării Cărvunei nu se numea Balic, ci Balica. Textul istoriilor lui Ioan Cantacuzino dau forma Μπαλίκαν, către Balica, prepoziţia πρός indicând cazul acuzativ al unui nume masculin terminat în as (ας), Μπαλικας (Balicas). Acesta nu este altceva decât forma bizantină a antroponimului Balica. În cazul unor substantive asigmatice, cum este Balic, forma din pasajul memoriilor lui Ioan Cantacuzino ar fi fost alta (πρός Μπαλικα). Numele, Balica, frecvent din Evul Mediu şi până astăzi, este atestat în toate provinciile istorice româneşti .

http://www.prayer.su/gipsy/common/ Tată nostru Tată nostru, še ješči pă nour! Numilje tov să svăncăšči! Vină ăm cara ata! Fijă voje ata kum pă nour aša šă pa pămnt! Pita nostră dănju astăs, šă jărtă nji daturjilje noštri kum ša noj jărtănj daturašilor anoštri, šă nu nji ănširka ku njimik, Numa skoči nji dăm rou! http://www.prayer.su/vlach-romani/common/

http://www.divers.ro/accent_ro?func=viewSubmission&sid=8125&wid=37454 Stelu Şerban (coord.): Transborder identities. The Romanian-speaking population in Bulgaria str. 215: Ştefan Dorondel: Ethnicity, state and access to natural resources in the southeastern Europe. The Rudari case str. 241 S. Şerban: Politics against ethnicity. The case of Rudari from Varna district.