monte christo

Аеций, преди време изнудих Патриота да я преведе, заради всичките си волни и неволни прегрешения спрямо мен Ето и директен линк към статията, който Патриота беше дал: WHAT, IF ANYTHING, IS A BYZANTINE? http://www.romanity.org/htm/fox.01.en.what_if_anything_is_a_byzantine.01.htm По принцип си плаче за списание Бг Наука

Земя наречена Романия Освен хитрите управленчески обиди, западняците обозначавали земята на ромейската империя с названието „Романия” (Земя на римляните). Положението в този случай: от шести до осми век град Равена е бил столица на ромейската област в Италия, престола на екзарха. Областта около Равена е била пряко управлявана от императорската власт. В съзнанието на ломбардите, германски народ, който изтръгнал голяма част от Италия от императорска власт, областта около Равена е била „Романия”. Дори до днешния ден, същата област в Италия се нарича „Romagna”. извлечено от „Романия”. Векове по късно, „франките” от Четвъртия Кръстоносен Поход завзели Константинопол през 1203 г. В последвалата празнина на имперска власт тези приключенци, предимно французи, възкачили свой собствен император и установили тяхна собствена франкска или латинска империя. Франкското или латинското имперско звание било: „Imperator Romaniae” (Император на Романия). Званието „Imperator Romaniae” е било нещо по-различно от “Imperator Romanorum”. Във Западна Европа званието „Император Романорум” принадлежало на германските наследници на Карл Велики и Ото ІІІ, откакто са били увенчавани от папата в Рим. След като Ото ))), германските владетели се наричали „Rex Romanorum” (Римски Владетел) в промеждутъка между възкачването им в Германия и увенчаването им в Рим, което е могло да отнеме години. От втората полвина на тринайсти век, много германски владетели никога не са поемали императорския венец изобщо. Те са си оставали „Rex Romanorum” през цялото си владичество, В мига, в който кръстоносците от Четвъртия Кръстоносен Поход” възкачили техния собствен император Балдуин І (властвал от 1204 до 1205 г.), Западния Имперски престол бил свободен. Германският владетел Филип не е бил увенчан за император от папата и никога не можал да стане император. Все пак, Балдуин І уважил Западния обичай: не дръзнал да обиди папата, като си позволи да си присвои званието „Император Романорум”, а само „Imperator Romaniae”, Император на Романия. В очите на западняците, само папата е можел да увенчае някой за „Император Романорум”. На Запад, представата за „Император Романорум” оцеляла като определение за Римо-Католически владетел чак до деветнайсти век. През 1508 г. папата упълномощил „Римския Владетел” да се нарича „Imperator Romanorum Electus” (Избран Римски Владетел) без увенчаване в Рим. Последният „Избран Римски Владетел” слязъл от престола през 1806 г. Волтер се подиграл на Свещената Римска Империя в нейните последни дни. Свещената Римска Империя, присмял се Волтер, е „нито Свещена, нито Римска, нито Империя”. Както и в други области, Волтер осмивал нещата, в които другите вярвали. Чак до края, повечето европейци, особено католиците, говорели за „Sacrum Romanorum Imperium” (Свещената Римска Империя), като значително и важно предприятие. Въпреки това, западно-европейците не са се наричали римляни, нито са наричали родината си Романия. Тези две думи са били признавани, макар и неохотно, на Константинопол. Западно-европейците не са били единствените грабители на Ромейската Империя, наричалия с името на Рим. В единайсти век, клон от Селджукските Турци основал султанат в Мала Азия, откъснат от Малоазийска земя. Земята на султаната е била отрязана от Империята след Битката при Манцикерт (1071 г.), в която Император Роман IV (властвал от 1067 до 1071 г.) паднал пленник в ръцете на турците. Тази турска държава била наречена „Рум” от Рим. Румският Султанат продължил да съществува до след 1300 г. със столицата си Кония (Икониум). По-късните Османски Турци възприели понятието „Румелия”, обозначавайки с него частите от Балканския полуостров, придобити от ромеите през четиринайсти век. Румелия е била умалително. В Анатолия е бил „Рум”, а европейските земи били „Малки Рим” (Румелия). Названието „Румелия” оцеляло до деветнайсти век. След поражението на турците от Русия, правителствата на двете воюващи страни подписали Санстефанския договор (1877 г.). Примирието включвало уговорка за създаване на „княжество” Източна Румелия” под руска „покровителство” на днешни български земи. Опитът за създаване на Източна Румелия никога не се осъществил. След управленчески натиск от другите велики сили, Санстефанският договор претърпял значително видоизменяване в Берлинския конгрес през 1878 г. Източна Румелия изчезнала преди наистина да съществува. Някой би се учудил защо името „Романия” е сложено на днешна Румъния? Връзката на името „Романия” с днешната държава Румъния води началото си от деветнайсти век. При първото си появяване в летописните записки на Средновековието, румънците са били наречени „Власи” от летописци от Унгария и Константинопол. Княжество, наречено „Влахия” се очертало сред власите преди 1300 г. Отделни влашки княжества – Молдова и Трансилвания се появили впоследствие. По-късно учените осъзнали, че влашкият език е извлечен от латинския; влашкият е сроден език с италианския, френския и испанския. Как са се озовали латиноговорящи в тази отдалечена част на Европа, на север от река Дунав? Учените разработили учението, че власите били потомци на римски поселници и полатинчени местни, които живеели в областта на север от р. Дунав през втори и треди век с. Хр. В този промеждутък областта е представлявала римската провинция Дакия. Дали това учение е вярно или не, тя застанала в основата на румънското родолюбиво чувство през деветнайсти век. Представата за римски произход дала на власите нова гордост в тях си. След като Влахия и Молдова се слели в една държава през 1859 г., името „Румъния” било избрано през 1862 г. да определя съчетаната държава. По това време Румънското единство и независимост изисиквало подкрепа от Франция при властването на император Наполеон ІІІ (1852-1870 г.). „Латинската връзка” с Франция помогнала на ръмънското дело, вдъхновявайки французите да помогнат на своята „сродна страна” Румъния. В светлината на по-късното време, в което Румъния присвоила името си, ясно личи, че по-рано, понятието „Романия” отнасяно до земята на гръкоговорящите „Ромеи” е било живо. За повече от хилядолетие държавата, която неправилно наричаме Византийска Империя е била „Романия”. След края на Империята, гръкоговорящите обитатели на Османската Империя продължили да се наричат ромеи. Съвременните гърци се наричат „елини”, също както са се зовяли древните гърци. Промяната от ромеи на елини, също като промяната от власи на ръмънци дошла от течението на националистическото течение в съвремието. Гърците се нуждаели западно-европейците да им помогнат да се освободят през ранния деветнайсти век. Малко вероятно е било гърците да привлекат подкрепа от западите народи, смятани за византийци. Обаче ако гърците си представяли, че са деца на Платон и Перикъл, тогава съчувствията на образованите западняци, пропити от Класическата традиция, ще бъдат с гърция. През Гръцката революция от 1832 г., „филеленически” съчувствия от Британия и други европейски държави били дълбоко привлечени. Намесата на страната на Гръцкото освобождение се оказала решителна. Името „елин” било съживено за да създаде национален образ, който отричал „византийското” минало. Заключение Названията, с които нещата се наричат са важни в очертаването на нашето пресъздаване на действителността. Хората често са изненадани, намирайки, че историческите определения, определящи миналото са нововъведения на късното ученство и идеология, а не част от самото минало. Мъжете и жените от Средновековието не са знаели, че са живеели в Средновековието: хората живели в Класическа Атина, или Ренесансова Италия са подложени на същото пречупване. Хората от „Византийската Империя” не са имали представа, че са „византийци”. Те са се възприемали, като истински продължители на Римския свят: Римляни, живеещи в Романия.

Монети и Приемственост Ромейските императори изпитали големи мъчнотии да изявят приемствеността между тяхната власт в Константинопол и преданието на Стария Рим преди Константин I. Например монетите продължили да бъдат с надписи на латински, векове от както Константинополските жители са могли да четат латински. Само обърнете внимание на гербовете на монетите от различни императори. Като мерило, погледнете сеченето на монети на последния император царувал дълги години в Италия, Валентиниан III (425-455 г.). Присъщ герб на една от Валентиниановите монети гласи: DN PLA VALENTINIANVSPF AVG Разгърната, чрез разкриване на съкращенията в пълнота тя гласи: "Dominus Noster Placidius Valentinianus Pius Felix Augustus" (Владетелят Наш Плацидус Валентинианус, Достохвалният и Благословен Августус). Сравнете Валентиниановия герб с гербове от по-късни римски сечения. Да започнем с надписа на император Юстиниян I (527-565 г.), който отдал живота в стремежа си да възвърне в римска власт загубените западни области, имайки частичен успех: DN IVSTINIANVS PP AVC Има две малки разлики между Валентиниановите и Юстиниановите. Първо, „Достохвалният и Благословен” е заменено с „Perpetuus” (Навеки). Император Лъв I (457-474 г.) е разпоредил тази промяна. Той смятал, че изразът „Достохвалният и Благословен” съдържал твърде много връзки с езическото минало, за да бъде приемлив в новата Християнска империя. Друга разлика е, че „Августус” е започнало да се съкращава като „AVC” вместо като “AVG”. Тази малка промяна показва влиянието на гръцкия език. На гръцки звукът “g” е изразен чрез буквата „гама” (Г), която е третата буква от гръцката азбука, съответстваща на латинската “C”. Въпреки тези малки промени, Юстинияновият монетен герб запазил приемственост с римското минало. Латинският останал в употреба. Императорът си останал „Владетелят Наш” и „Августус”. Век по-късно след Юстиниян I тези надписи останали в употреба. Установеният монетен герб от Констанс II (641-668 г.) бил: 8N CONSTANTINVS PP AV Обърни внимание на гръцките букви „делта” и „тау” на изображението. Двусмислената „гама” е пропусната от съкращението „Августус”. Въпреки това, латинските надписи останали. Римските образци били запазени, и още тачени. Преходът към по-гръцки вид изписване след 700 г. би могъл да бъде свързан със смяна на владетелския род. Рода на Ираклий (властвал от 610 до 641 г.) дошъл от латиноговорящата Северна Африка. Наследниците на Ираклий, включително Констанс II, вероятно не са бързали да се откажат от латинските надписи, отчасти в знак на уважение към собствената си родова памет. Латинствеността на Ираклиевия род не се ограничавала само до образци и надписи. Констанс II всъщност обмислял да премести имперската столица от Константинопол в Сиракуза, в Сицилия. Въпреки че самата Сиракуза е била толкова гръцка колкото Константинопол, прочута още от древността, преместването на столицата на запад от Константинопол в Сиракуза би преместило вниманието на Империята в нова посока, посока не така твърдо гръцка. Констанс II претърпял преждевременна смърт, което осуетило осъществяването на замисъла му. Бил е убит в Сиракуза, навярно от врагове на замисленото от него преместване на столицата. Въпреки участта на Констанс, Ираклиевия род останал на власт в Константинопол за още две поколения. Края на Ираклиевия век през 711 г. отзнаменувал по-нататъшна промяна в направлението на Империята в посока към Гръцкия свят. Следващият владетелски род, Исавриевият род (717-802 г.) бил гръкоговоращ от самото начало. В течението на осми век „Доминус Ностер” изчезнало от имперските монети. Думите „Перпетвус Августус” също започнали да изчезват през същия век, заменени от гръцката „Василевс”. Думата „Василевс” заслужава свой отделен разказ. В древна Гърция, „Василевс” означавало „Цар” (б.прев.- нищо общо с цезар), равнозначно на латинското „Rex”. От времето на император Август (починал в 14 г. сл. Хр.) гърците наричали римския император с названието „Василевс”. На латински, разбира се, императорът никога не е бил наричал „Rex”, което било обидно за римскита републиканска чувствителност: императорите били, по правило, ръководители на републиканското правителство. Въпреки римския републиканизъм, употребата на „Василевс” станала общоприета сред гръкоговорящите „Ромеи” като название на императора. Не е съществувал способ за превеждане на званията „Император” или „Августус” на гръцки, който да не е звучал изкуствено или нелепо. Думата „Автократор” била въведена като превод на „Император”. „Севаст” била предназначена като равнозначност на „Август”, но нито „Автократор”, нито „Севаст” добили разпространение. Наместо, тази изкуственост породила представата, че „Василевс” означава „Император” вместо „Цар”. Ромеите наложили в употреба латинското „Рекс”, със значение „Цар”, отнасяйки се към не-ромейски владетели от по-нисък сан от техния собствен император. Новата употреба на „Василевс” придобила законно положение доста по късно. През седми век император Ираклий пръв въвел в употреба „Василевс” в гръкоезични писмена, като негово законно звание, но думата само заменила „Августус” от монетите от Исавриевия век (717-802 г.). Тласък за възприемането на новото звание дошло от императрица Ирина (797-802 г.). Тя е съпругата на император Лъв IV (775-780). След смъртта на Лъв, Ирина поела власста, като регент на невръстният им син – Константин VI. През 797 г. Ирина свалила от власт и ослепила сина си, за да осуети поемането му на властта след навършване на пълнолетие. Ирина се обявила за владетел, сама себе си, предявяване, каквото никоя друга жена не е извършвала преди в миналото на Империята. Имперското звание „Август” било, разбира се, мъжко. Ирена не би могла да се нарича „Август” без да стане за присмех. Женската разновидност на „Август” – „Августа” навярно би могло да послужи за нужната цел, само дето „Августа” в миналото е означавало – съпругата на императора, или друга жена от подобна важност, не и законен владетел. Употребата на „Августа” за означаване на жени, членове на императорското семейство води началото си чак от ранните години на Империята. Вдовицата на император Августус – Ливия приела името „Юлия Августа” от Сената през 14 г. сл. Христа. В разстояние на близо осемстотин години „Августа” никога не е било указателно за владетел самодържец; наличието на „Августа” загатвало за наличието на „Август”. А Ирина нямала никакво желание да напомня на ромеите за сина и Константин. Затова надписите на Ирина неизменно избягват думата „Августа”. Наместо, Ирина избрала да се нарича с женската разновидност на „Василевс”, която в миналото е била използвана от властващи царици, както и от спътници и майки на царе. Несъкратената разновидност на надписа е: EIRINH BASILISSH Обърнете внимание на смесицата от латински и гръцки букви. В повечето случаи монетите EIRINH BAS били със съкратената разновидност. Поразителното събитие през властването на Ирина е увенчаването в Стария Рим на франкския цар Карл Велики (Карлус Рекс Франкорум) като император в 800 г. Всъщност много власти в латиноезичния свят са продължавали да разпознават императорите в Константинопол като законни римски императори, докато Ирина не свалила от власт собствения си син, и прегърнала източни верски обичаи, които Запада отхвърлил. Въпреки, че Карл Велики, бидейки германец (по-добре да го именуваме Карл, наместо с френското Шарлеман – б.прев- така и е преведено) не е бил римлянин, той донесъл единение на голяма част от Европа. Защо не той, а някаква си гъркиня (Graeca) да е император? Папата е мислил в тази насока и увенчал Карл Велики с императорската корона на Рождество в 800 г. След възцаряването Карл Велики се нарекъл „Карлус Августус Император Романорум губернас Империум” (Карл Август и Император, владеещ Империята на Римляните). Властите в Константинопол не желаели да признаят правата на франкското самозванство на запад, въпреки, че управленческата действителност принудила към спогодба император Михаил I (811-813 г.). Пратеникът на Михаил от Константинопол приветствал Карл Велики в двореца му в град Аахен като „Василевс”, което западняците превели със задоволство като император. Разбира се, гръкоговорящите са имали възможност да двусмислят думата „Василевс”. А в Константинопол Михаил започнал да се нарича (в несъкратен вид): MIXAHL BASILEYS ROMAION (Михаил, Римски Император). Забележи, че гръцката буква „upsilon” (U), “chi” © и “eta” (H). На монетите обичаината разновидност била: MIXAHL BAS ROM Преди тази промяна никой римски император никога не е използвал думата „римски” в законните му звания: императорът просто е бил „Император Цезар Август”. Съветниците в Константинопол скоро заспорили, че „Василевс Римски” и „Василевс” са две различни неща. В този смисъл, „Василевс Римски” стояло като по-висшо и неповторимо звание, запазено за владетеля в Константинопол. Според това даровито представяне Михаил всъщност е признал на Карл Велики нищо освен владетелското звание „Цар” (б.прев.- крал), като латинското „Рекс”. Нищо чудно, че византийски (б.прев.- днес) се равнява на двуличен. Чак във времето на император Ото III западните императори последователно започнали да се наричат „Император Романорум” (Римски Император), в пряко съперничество с Константинополското „Василевс Ромейски”. Ото III предприел тази стъпка по настояване на неговата майка Теофана, княгиня от Константинопол, която разбирала тънкостите на въпроса. „Василевса Ромейски” по това време, Василий ІІ (царувал от 976 до 1025 г.) не е бил от рода на Теофана, и тя пожелала да възвиши сина си над съперниците в Константинопол, наричайки го Ото „Император Романорум”. Разбира се, добре осведомените граждани на Запад знаели вече, че най-добрият начин да унизят властите в Константинопол, ако това е целта, е да им отрекат римската самоличност. Наричали ги „Грекус”, означаващо „Елини”, което заключавало в себе си за езичество, както и че не са римляни.

Ще си позволя да копирам и предоставя на тукашната общественост една твърде интересна статия на проф. Клифтън Фокс, която с любезното съдействие на Smart_Patriot беше преведена на български език в БС: Какво изобщо е „византийско”? От Клифтън Р. Фокс Професор по история Колеж Томбал Томбал, Тексас, САЩ Съдържание Въведение Монети и Приемственост Земя наречена Романия Заключение ================================================= Въведение Според съвременното споразумение, изразът „Византийска империя” се отнася до държавата, някога владяла Средиземноморските земи. Градът наречен Константинопол, или (на днешните карти) Истанбул, е служил за столица на Империята. „Византийската империя” възниква с основаването на Константинопол през четвърти век от Хр. на мястото на значително по-старото гръцко поселище Византион. Римският император Константин I (починал в 337 г.) нарекъл града Нови Рим, или Константинопол. Константин разположил столицата си в новия град, наречен на него. Наследниците на Константин I живели в Константинопол без прекъсване до 1204 г. През 1204 г. Кръстоносците от Западна Европа, отклонили се от местоназначението за Йерусалим, превзели и плячкосали Константинопол. Държали града до 1261 г. „Византийците” възстановили „Византийската империя” в Константинопол през 1261 г. след като „Франките” били изтласкани. През 1453 г. Османските Турци превзели Константинопол. „Византийската империя” престанала да съществува. Значението на „Византийската империя” в европейската история не е достатъчно разбрана от образованото днешно общество. Константинопол е стоял в стопанското, владелското и просветното сърце на Европа още от основаването си до безотговорното му разоряване от Кръстоносците. Този Нови Рим е устоял на пристъпите на много завоеватели, защитавайки Европа от нашествия. „Византийската империя” процъвтявала през същите векове, през които Западна Европа е била обхваната от нищета и насилничество. Не може да бъде пропусната и допълнитената истина, че Константинопол си остава светилник на вярата за православните християни: преобладаващата вяра на Русия и други страни се корени във Византийското познание. В наше време, с неотдавнашните промени в Русия, византийските й корени стават по-явни от всякога. Въпреки нейното богато наследство и важно значение, постиженията на Византийската държава често срещат презрително отношение и се омаловажават: самото название „Византийска империя” в същността си представлява оскърбление. Изразът „Византийска империя” е бил измислен и разпространен от френски учени като Монтескьо, влиятелна личност от научният живот на осемнайсти век. Той бил същият писател, чийто плодотворен труд „Духът на Законите” допринесъл много да вдъхнови „бащите основатели” на Съединените Щати, в написването им на американската конституция. Също като и други мислители от това време, Монтескьо уважавал древните гърци и римляни с прекомерно възхищение, като изкусници на управлението и познанието, достойни за подражание. Следвайки Западноевропейското предание още от Средните векове, Монтескьо разглеждал Империята в Константинопол като покварена и упадъчна. Въпреки че написал дълъг разказ за „Империята в Константинопол”, Монтесько не могъл да се накара да нарича „Империята в Константинопол” с достойните имена – „Гръцка” или „Римска”. От отживялата дума „Византион”, Монтескьо извлякал думата „Византийска”. Думата „Византийска” дамгосала Империята и загатнала мнимите и особености: безчестие, притворство, и упадъчност. Английският учен Едуард Гибон в своя труд „Упадък и Падане на Римската Империя” разглежда Империята след шести век като гледка на еднообразна поквара и позор. Народът, живял във „Византийската империя” никога не е познавал думата „Византийска”. Те са знаели, че са римляни, ни повече, ни по-малко. С преместването на имперската столица от Рим, край Тибър, в Нови Рим, край Босфора, наречен Константинопол, император Константин I преместил и действителната самоличност на Римската империя на новото място. Дълго преди Константин I, представата за Рим била откъсната от Вечния град, край Тибър. Защото римлянин е означавало римски гражданин, където и да е живеел. Преди имперското време, през 89 г. пр. Христа, един римски закон дал римско гражданство на населението из цяла Италия. В последствие гражданството било разпростряно над все повече народ в различни части на Империята. През 212 г. император Каракала обявил всички свободни в Империята за римски граждани, упълномощени да се зоват римляни, не просто поданици на римляните. В течение на няколко десетилетия, хората започнали да наричат цялата Империя все по-рядко (на латински) „Империум Романорум” (Владение на Римляните) и по-често „Романия” (Римската земя). В областите близо до Константинопол, където гръцкият език е преобладавал пред латинския от стария Рим, представата за римско гражданство и самоличност се нравела на широка част от населението. Гръкоговорящите граждани били горди да са римляни: на латински - „Романи”, или на гръцки – „Ромеи”. Думата „ромеи” станала нарицателна за гръкоговорящото население на Империята. Старото народностно име на гърците, „елини”, излязла от употреба. В древност, разбира се, „елин” означавало грък. „Елин” означавало грък от седми век преди Христа нататък, ако не и по-рано. Въпреки че Омир е наричал гърците с други имена, Херодот, Перикъл, Платон и Александър всички са били „елини”, както са били и гръкоговорящите жители на Римската империя в първи и втори век сл. Христа. През четвърти век сл. Христа, при похристиянстването на Империята, понятието „елин” било преиначено заради общата условност, включваща хората все още покланящи се на старите богове и изучаващи философия, надяващи се да противостоят на новата християнска вяра. Император Юлиян II Отстъпник (361-363 г.), като император опитващ се да спре християнското течение, е определил себе си като „елин”. Наричайки се „елин”, Юлиян Отстъпник означил неговата смесица от нео-платоническа философия и поклонение на боговете на Олимп. В последните години на четвърти век от Христа, император Теодосий I (379-395 г.) утвърдил християнството като единствена държавла вяра, след потушаване на въстанието на „елински” самозванец, един западняк на име Евгений. След съдбовното решение на Теодосий, все по-малко и по-малко хора се осмелявали да се наричат „елини”. За идните векове думата „елин” останала с лоша слава, свързана със забранени верски представи и невярност към държавата. Гръкоговорящите открили самоличността на „ромеите”, наместо на „елините”, като сигурно спасение в превратните времена. Гръкоговорящи „ромеи” населявали Империята чак до нейната смърт в петнайсти век. Империята в Константинопол следователно не бива да бъде наричана „Византийска империя” изобщо. Ако изисква точно име, можем по-добре да я наречем с името „Ромейска Империя” от гръцкото „Василия тон Ромейон” (Империя на Ромеите).

Хич и не са римляни даже Според повечето ни събеседници, които наблягат само и единствено на етническия произход у римляните, без да вземат под никакво внимание римското гражданство.

Не бих казал, че се наблюдава откъсване от стария имперски Рим. Това съвсем не е така. Когато говорим за стари римски ценности, повечето от вас допускат основна грешка. Вие винаги пренасяте мирогледа, нравствеността, етичните норми на поведение и морала от времената на Републиката, като го наслагвате директно върху Империята в VII-VIII в. Обърнете внимание върху това. През тези седем-осем века държавата не се ли е променила? Не претърпява ли тя някакви културни промени? Държавата е жив и динамичен организъм, който се променя непрекъснато. Тя не е замразена в азот. Ами по тази ваша логика Римската империя дали ще бъде римска, след като приема християнството? Два века и половина тя гони християните. Когато говорим за старите ценности у римляните, не мога да не се сетя за старите римски празници календи и брумалии. Те са изключително популярни и продължават да се празнуват и през същия този VIII в.; и през IX в.; и през X в.; и през XI в.; и през XII в. и т.н. Църквата ги предава на анатема още през VII в., но на народите, т.е. на източните римляни не им пука и продължават да си ги празнуват. Изтокът започва своята елинизация цели триста години преди Рим да установи пълен контрол над него. Когато този политически контрол вече е факт, романизирането стартира от самосебе си, но паралелно с него елинизирането отдавна продължава да тече с пълна сила, като приобщава нови и нови територии вътре в самата империя. Самата елинизация е в по-добри позиции от романизацията и на практика оказва една, ако мога така да се изразя пасивна съпротива на културата. Така, че да говорим за грецизация или погърчване на Източната империя след VII-VIII в. е повече от несъстоятелно. Подавящото мнозинство от източните римляни много отдавна са погърчени, т.е. елинизирани, още преди едикта на Каракала да ги направи римляни, давайки им римско гражданство. След това се наблюдава спокойното и съвместно съжителство на два римски свята в Империята: латиноезичен и гръкоезичен. Типичен античен пример за всичко това, което анализирам е например апостол Павел. Роден в Тарс (Киликия, Мала Азия), евреин, който пише на гръцки, на това отгоре е римски гражданин! Та в този смисъл, след първата четвърт на IV в. старият Рим е надграден с Нов Рим. Мисля, че никого не бива да учудва този факт КГ за православния фундаментализъм си абсолютно прав! Без него нямаше да има Православна църква, затуй Глишев хич не може да ти се сърди!

КГ, какво ще рече откъсване от старите римски традиции? Империята постоянно се променя. След 180 г. няма римски император от римски произход. Обърни внимание как Roma от град-патрон на народите-клиенти се превръща в Romania, т.е. земята на римляните (всичките народи). През IV в. Романия даже приема християнството и продължава да се откъсва от старите римски традиции. Стига сме драматизирали чак толкова нещата. Ами елинизиран сириец е Лъв, разбира се, и то начело на останките от Римската империя. Явно постоянно забравяш, че Рим не е само Рим, а (някога*) в тази държава цивилизациите са били най-малкото две. Сега остава Глишев отново да измърмори нещо от сорта: "едни залагат прекалено много на етническия характер; докато други наблягат само и единствено на легалистки универсуми" *погледнато през призмата на VIII в.

Много по-знаменателен факт обаче е това, че при Леон ІІІ, наследника на Теодосий ІІІ, е съставена Еклогата. Макар и стъпила на римското право от предходните столетия, в нея си пробива път ориенталското обичайно право - по-големи права за жената и детето, по-голяма защита на семейството, но и повече наказания, предвиждащи отрязване на нос, език, ръка, ослепяване, вместо добрата стара римска смъртна присъда и вместо доброто старо римско конфискуване на имуществото и парична глоба. Дето се вика, азиатска му (ромска, а не ромейска) работа. Нормално е това извлечение да се появи на бял свят. Делатинизацията току-що е приключила. Сам виждаш, че разните му там кодекси, дигести, институции, новели на латински език от времето на Юстиниян Велики, а и самите гръцки преводи и тълкувания са непонятни за населението, както и за голямата част от администрацията в Империята. Към 717-718 г. самата държава едва се е спасила от окончателно заличаване на световната карта, а територията и заема към 1/6 от тази на античната държава. За сметка на това, дори така смалена и притисната притежава значителен брой население, което вече е почти изцяло гръкоговорящо. Латиноезично си остава населението по Далмация, както и власята по Епир и Пинд. Явно е било необходимо издаването на нов законник. В предисловието на Еклогата се говори за множеството книги (закони) на предишните императори. Макар и да отстъпва по всички показатели на Юстинияновото право, Еклогата е малко по-софт и по-човеколюбива, дори понякога противоречи на предишните закони от VI в., съществуващи наедно с обичайното право и съдебната практика по тях времена. Колкото до ориенталското право - спомням си, че поне в Сирия имаха някакъв Законник от V в. и си караха с него. На римляните им дай юриспруденция на какъв да е език и им гледай сеира При Леон ІІІ се случват и още някои знаменателни събития, които указват за откъсване от автентичния римски Запад, по-скоро за прогонването на римския Запад от "римския" Изток. През 740 г. императорът отнема от папата юрисдикцията над Илирик и Южна Италия и я прехвърля на цариградския патриарх. Пак през VІІІ век истинските духовни наследници на императорите - римските папи - започват да търсят контакти с франките, за до могат да се изплъзнат от опеката на Константинопол. Не по-малко важен момент е и този как съседите на Източната римска империя са гледали на нея. Във всички български каменни надписи отпреди покръстването византийците са наричани не "ромеи", а "гърци". Подобна практика се наблюдава и в Армения още при авторите от V век. Те редовно наричат империята "гръцкото царство/царство на гърците" и пишат не за "ромейския император", а за "гръцкия цар". Хайде, арменците са граничели с източните елинизирани провинции и трудно са можели да видят истински римляни, но българите са в Европа и правят същата "грешка". Явно съседите съвременници не са виждали нищо римско в империята от VІІІ век нататък, колкото и императорите да са настоявали, че са преки наследници на Цезар и Август Лъв III отнема диоцезите на папата заради неговата нетърпима позиция спрямо иконоборството, когато в Латерана на събор осъдили иконоборството. Елинизираният до мозъка на костите си сириец трябвало да вземе незабавни мерки. Как? Power ... В един анализ на Филипидис бях срещал твърдението, че варварския Запад (посредством папския авторитет) умишлено е търсел късане на нишката с римския Изток или по-точно казано с авторитетът на римския император в Константинопол. Целта на занятието - непризнаване на неговата римска лигитимност и обявяването на източните римляни за гърци. По този начин варварския Запад ще получи пълното право да възстанови Западната империя. Даваше примери с историята на лангобардите от Павел Дякон, с франките и техният протекторат над папата и т.н. Пак по времето на Леон ІІІ започва иконоборството във Византия, за което ако практическите мотиви са били оземляването с църковни земи на стратиотската армия, идейните мотиви са чисто предноазиатски - нетърпимост към каквито и да религиозни изображения. Ето ти, Графе, още един знак за азиатизиране на империята, тоест за нейното дероманизиране. Знаеш, че римските императори и преди не са си поплювали в отношенията си с Папството. Какво беше писал папата на императора: "Така ти, лишавайки (от иконите) този беден народ, започна да го занимаваш с празнословия, басни, музикални инструменти, игри и шутовщина", на което императорът отвърнал, ще перефразирам отново: "Аз съм василевс, следователно съм иерей!" Тук аз отхвърлям всякакъв паралел между иконоборство и дероманизация. Империята е азиатизирана още от времената, когато ... Републиката овладяла голямата част от Изтока. И накрая нещо също така важно. Добре известно е, че в средногръцкия (византийския) има немалко заемки от латински. През Х век е била запазена например старата римска титла praetor във вида praitor (може и да греша в латинската транслитерация на гръцката форма). Ако Византия е била римска империя до мозъка на костите си, защо обаче титлата imperator не е била била запазена, а е заменена с basileus, още повече, че древногръцките басилевси са били жалките царчета на градове държави от континентална Гърция, неможещи са се мерят с великите императори от истинския Рим? Аспандиате, убеден съм, че точно това пък много добре го знаеш и отдавна осмислил, но също така съм убеден, че тук нарочно се драчиш Заради това ще бъдеш наказан да четеш не сегашен мой анализ, а сравнително стар такъв: monte christo: "Знаем, че през 629 г. Ираклий започва да се титлува василевс. Знаеш ли, тази 629 г. ме е хвърляла много пъти в размисъл. Защо точно тогава Ираклий е решил да приеме тази титла? Защо не е по-рано или по-късно? И защо, да речем Маврикий не я е приел, макар по негово време гръцкия език вече да е официален заедно с латинския. В по-горен мой пост споменах, че навярно това е жест на Ираклий към всички "грекос" в неговата империя заради голямата подкрепа, която оказали по време на войната със Сасанидска Персия. Според договора от 628 г. персийските войници трябва да напуснат окупираните територии най-късно до следващата 629 г. След като клаузите по мирния договор са изпълнени, и на територията на Империята не останали чужди войници, Ираклий, като победител сече монети с надписи "василевс". Според мен в Империята не се е състояла замяна на латинския с гръцки. Имаме отпадане на латинския език. Както виждаме, гръцки се говори много отдавна по тези места. Просто латинския не могъл да го измести, т.е. гръцкия да бъде изпозабравен от народите. Трудна работа, след като почти навсякъде в Империята , гръцкия е свързващо звено в културно, религиозно и стопанско отношение и си е част от всекидневието." glishev: "За титлата "василевс" ли говорите? Тя не идва да измести латинското "император". Императорът на гръцки отдавна е калкиран като "автократор". Както в латинската титулатура имаме imperator caesar еди кой-си, така в гръцкия й вариант отпреди Ираклий имаме 'o autokratwr kaisar... Ираклий по-скоро добавя "василевс" заради победата над Персия. Василевс, тоест наистина монарх, е персийският шах. Още Ксенофонт като говори за "царя" ('o basileus) без повече детайли, има предвид именно персийския цар. Така че Ираклий става basileus kai autokratwr, тоест "цар и император" или "шах и император" в някакъв смисъл. Разбира се, това схващане с времето се губи, така че византийците почват да смятат тъкмо "василевс" за съответстващо на "император". А "автократор" си променя смисъла донякъде. Нашите българи от ВБЦ ще си го преведат със "самодържец" без да влагат някакъв особен смисъл." monte christo: "Мда, и А.А. Васильев е на същото мнение, като цитира Бюри: В связи с успехом персидской войны Ираклий в 629 году впервые официально назвал себя василевсом. Последнее название уже давно употреблялось на Востоке и особенно в Египте, а с IV века в частях империи, говорящих на греческом языке. Но оно не было принято, как официальный титул. До VII века греческим эквивалентом для латинского названия "император" (imperator) был "автократор" ((гитократсор), т. е. "самодержец", что этимологически не соответствует значению слова "император". Единственным иностранным государем, если не считать далекого абиссинского царя, был персидский царь, которому римский император соглашался давать титул василевса. Английский византинист Бьюри пишет: "Пока вне Римской империи существовал крупный независимый василевс, императоры воздерживались принимать титул, который пришлось бы разделять с другим монархом. Но как только этот монарх был низведен до положения зависимого вассала и не было более конкуренции, император отметил это событие, приняв официально тот титул, который в течение нескольких столетий прилагался к нему неофициально." Знаем за Александър, който навярно около 330 г. пр. Хр. приема титула Βασιλεὺς μέγας и изисква προσκύνησις, а по-късно диадохите (Антигон, Птолемей, Селевк) се провъзгласяват за Βασιλεὺς. В тази връзка "царските традиции" в елинистическите провинции Египет и Сирия следва да са още силни. Струва ми се абсолютно нормално в десетилетията след 212 г. "грекос" по Египет и Сирия да са започнали да наричат римския император - василевс ромеон

Драги ми КГ, да, разделение има, защото едната Европа е варварска и неримска, а другата Европа, която през същия този VI в. владее Италия, Балканите, Мала Азия, Сирия и Палестина, Египет и Киренайка, Триполитания, Тунис и Алжир, югоизточна Испания е цивилизована и римска

Имай предвид, че такова деление (оригиналдъ римляни-европейци и втора ръка римляни-ориенталци) вътре в Империята не съществува. Това да не ти е халифата с неговите мауали p.s. довечера ще направя кратичък анализ и по другата проблематика от вчерашния ти пост

Драги ми Аспандиате, надявам се да намеря сили и да се противопоставя на долния и коварен удар, който ми нанасяш в тил с твоите части. И то в момент, когато съм изключително зает и погълнат с финансовите проблеми на Империята. Но това от твоя страна, разбира се, е стар източен специалитет с приараратски вкус, успешно използван някога край стръмните склонове на Уади-Раккад в едно епохално събитие, случило се покрай бреговете на една река в сегашна Йордания. Историята нагледно ни е доказала за немалкото участие на един етнос в съдбините на Империята, обитаващ в средните векове територията източно от Тавър и като се премине покрай изворите на Ефрат и Тигър, стигне се до Ван и Арарат, а оттам досами Кавказ. Като комес на Богохранимия Опсикий, трябва да защитя легитимността на римската държава от попълзновенията на стратезите от източните теми Та Графе, друже, за мен Византия реално престава да бъде римска държава при управлението на Леон ІІІ (717-741). Не става дума за претенциите чак до 1453 г., че империята е старата и вечна Римска империя, а за реалното състояние на нещата. Например в книгата на И.Божилов, Ив.Билярски, Хр.Димитров, Ил.Илиев "Византийските василевси" (С., 1997) последният император, чието име е дадено и в латински запис, е Теодосий ІІІ (715-717). Случайно или не, за мен това е знаменателен факт. Дероманизирането на империята явно е свързано в основна степен с това, че през VІІ век тя губи романизованите си провинции - двете Мизии, Дакиите, Илирик и Далмация. Забележи нещо, Графе. Истинската римска идея и латинският език са живи в империята, докато императорите й са от латинизираните Балкани - от Тракия и Илирик и докато империята упражнява фактическа власт над тях. Съдейки по имената на императорите след Ираклий (Константин, Констант, Юстиниян ІІ, Тиберий ІІ и ІІІ) римската идея е била все още жива до възцаряването на Исаврийската династия. Като се изключи сакралното владетелско име Константин, след Юстиниян ІІ няма нито един византийски император с римско име! На първо място искам да отбележа следното: Както всички знаем, в Римската империя се наблюдава симбиоза между две цивилизации: западно-романската и източно-елинистичната. От така стеклите се обстоятелства, повече от видно е, че след началото на III в. подавящото мнозинство от римските граждани (поданици) са латиноговорящи и гръкоговорящи. Това не е учудвало абсолютно никой. Ако все пак след 212 г. някакви терзания са смущавали ревнивата душа на част от военните, или пък на старите италийски аристократични фамилии, то те са отшумели в последвалите няколко десетилетия. При всички случаи подобен казус в цивилистиката не е занимавал умът на тогавашните люде по времето на Готските войни, Галската империя, Палмирската империя и Тетрархията. Дали матерният език на източния римлянин ще бъде коптски, латински, арамейски, гръцки, асирийски, келтски, пафлагонски, тракийски, кападокийски, илирийски или пък ... арменски, въобще не е от съществено значение. Навярно има значение към кой цивилизационен модел принадлежиш (предвид двата най-популярни езика), което, обаче вътре в Империята няма свойствено отношение към системата свой-чужд. Особено след приемане на християнството, културната духовно-религиозна спойка допълнително бетонира римския организъм в елинистическия свят. Точно тя се проявява в пълен мащаб, когато се стига да парадокса: римска власт на Изток, без участие на латинския език. А това е реалното състояние на нещата. Всъщност в Източната империя не се наблюдава дероманизиране, а по-скоро имаме делатинизация на елинизираните провинции. Вече установихме, че те не са могли да бъдат романизирани. Досега разглеждахме именно факторите, които не са позволили това. Същото се отнася и за имената. Хиляда и триста години по-късно, ние се опитваме да вникнем в проблематиката, но според нашето си умозрение. Така ли е било на практика? Действително, щом императорите вече не носят латински имена, империята римска ли е тогава? Римска е, и още как! Дали имената са латински до 717 г., а след нея дата само гръцки и еврейски, по тях времена отдавна вече няма никакво значение. Точно тази римска идея крепи от векове, както народите, така и администрацията в държавата, въобще крепи самата държава, която за последните 150 години (565-717) най-накрая разбира, че елинизмът отдавна е пуснал корени по тях места и по никакъв начин не може да бъде заменен с културна иновация от западен тип. Изтокът отдавна практикува своя цивилизационен модел и романизирането на елинистическите провинции се оказва излишно, след като няма да има кой да говори на латински език. Източната империя следва своя естествен път на културно развитие, и лично аз съм на мнение, че на никой съвременник тогава не е направило кой знае какво силно впечатление отмирането на латинския език и нелатинските имена на императорите след 717 г. Хората в Империята и преди нея дата, а и след нея продължават да се самоназовават ромеи. Ето един паралел с българската история: Идваме на Балканите; 80% от поданиците на българските владетели се оказват славяни. Приемаме християнството. Към края на IX в. - началото на X в. българите дотолкова са претопени, че са забравили матерния си език (поколения наред все по-малко са го използвали), вече говорят на славянски език, имената им почти изцяло са славянски, държавата направо си е славянска, но самосъзнанието е повече от българско. По едно време, русите и ромеите се бият на наш гръб и за наша сметка, а към 971 г. Източна България вече не е българска. Там, където bg кръвчицата трябва да е с най-висок процент в "славянското море". Непокорена остава Западна България, славянското население (тотално мешана скара) на която остава с изключително българско самосъзнание. Аспандиате, какъв е характера на тази държава, след като нито един от царете не е носил българско име. Роман е с латинско име, Самуил с еврейско име, Гавриил-Радомир с гръкоеврейско-славянско, Йоан-Владислав с гръкоеврейско-славянско. Е, от така установените факти, следва ли, че държавата не е българска, след като дори Василий II бил наречен Българоубиец!? =============================== p.s. утре ще продължа да ти отговарям, че душата ми спи ... ей на, преди почти два часа не знам какво натиснах на клавиатурата и се цопнаха цели два половинести поста затрийте ги, за да не грозят панорамата, а ти ме изчакай да завърша. дотогава събирай нови камънаци. ще си чешим крастата, то се е видяло

01.09.2011 Подпалете Либия, призова Кадафи привържениците си Няма да се предадем, не сме жени, рече полковникът Муамар Кадафи призова привържениците си да подпалят Либия, зарече се, че няма да се предаде и заяви, че противниците му са разединени, в поредно аудиопослание, излъчено по арабските телевизионни канали тази вечер. Няма да се предадем. Как бихме могли да се предадем? Нима сме жени, които се предават на съпрузите си или какво? Ще продължим да се бием. Колониализацията трябва да спре. Всяко племе контролира част от Триполи и воюва срещу тази слаба окупация. Вие сте по-силни от тях. Щом искат да влязат в продължителна битка с нас, нека да бъде продължителна. Ние ще се бием от град на град, от долина до долина, от планина до планина. Ако Либия избухне в пламъци, кой би могъл да я управлява? Нека да гори! Те не могат да управляват Либия, докато ние сме въоръжени. Ние все още сме въоръжени. Ще се бием във всяка долина, във всяка улица, във всеки оазис, във всеки град. Кой може да подчини Бани Уалид, Сирт или Тархуна? В тези градове живеят въоръжени племена и никой не може да управлява Либия без тяхното съгласие, каза той. Кадафи не спомена къде се намира. Откъси от текста на посланието бяха предадени в кратки заглавия най-напред по телевизия "Ал Арабия" и сирийската "Ар Рай". Записът бе излъчен по-късно. Според него противниците му кроят заговор да унищожат Либия и да завладеят нейния петрол и суверенитет. Ясно е, че колонизаторите използват технически средства, за да заглушат гласа ми. Но това показва, че окупацията е слаба и крие истината, заяви той. Дори да не чувате гласа ми, бийте се до последен дъх, призова Кадафи. Това е четвъртото му аудиопослание от 20 август насам. dnes.bg

Ние искаме всичко в историята ни да е наред и да бъдем галени с перце от Божественото провидение. Да не присъстват смущаващи сценки и събития или ако все пак те са налице; да бъдем онеправданите морални победители и етични примери във всяко едно отношение. И какво печелим от това? Нямам никакво намерение да бъда адвокат на Османската империя. Не. Ни най-малко. Но аз и преди го казах, макар постът ми да бе изтрит: тя не е организиран хаос, както се мъчат да (си) я представят. В нея също е имало правила и закони. Османското право да не би да се е пръкнало от приказките на братя Грим или басните на Лафонтен? Определено липсата на всякакви познания за споменатия 500 годишен период ни поставя в една незавидна позиция на истински онеправдани маргинали в ерата на информационните технологии. Просто до нас достига това, което искат да ни кажат, а не това, което искаме да разберем. Не четем извори, резултатът е налице ...

Точно защото сме от другата страна, на нас са ни наложени редица забрани и данъци през XV-XVI в. Просто и ясно. Днес действително може да се разглежда като религиозен апартейд. От там идва и фундаменталния антагонизъм. Подобна е участта и на юдеите в Римската империя. Езическа или християнска, тя сама по себе си е провокирала разделение и религиозна дискриминация. Евреите не обичат римляните, нито римляните обичат евреите, ама има ли луд на този свят, който да твърди, че евреите са били роби на римляните?!? Можем ли да говорим за робство в правен аспект по нашите земи? Не! Технически погледнато, това е повече от несъстоятелно, след като сме данъкоплатци. Нашето драматизиране на нещата се корени в културната ни и религиозна закваска, която е коренно различна от тази на завоевателите. Въобще стимулът за съществуване е различен, особено пък през XIV. Никой не отрича масовите кланета по места (за геноцид е смешно да говорим) и те са вид синдром оставили траен отпечатък в българската народопсихология. Никой, обаче не си задава въпросът, защо и какво е причинило тези кланета? Дали не са бунтове, въстания против централната власт, а?

Лаик, сложил съм ти плюсче. Между другото болшинството от българите не са запознати със собствената си история; какво остава, когато тази история се преплита и е взаимно (тясно) свързана с етнос, неизповядващ християнската религия и наложил свои правила. В училище въобще не се задълбочават с тази проблематика. А обществото се профанизира неусетно ... В историята няма добри или лоши - там има управляващи и управлявани.

Един въпрос към защитниците на тезата за робството: има ли някой от вас, който да е запознат подробно с цялата османската история, бит на османците и покорените народи, етнокултура, религия? Ако има такъв, нека си вдигне ръката, все ще намеря какво да го питам ... Повечето от вас бъркат (поставят под общ знаменател) физическата (само)разправа със социалния статус на населението. Стинка, ти какво искаш от една ислямска теократична държава: всяко противопоставяне с християните в империята да завършва със шекер-локум и сладки приказки?

И така, стигаме до един период, който не е особено щастлив за средновековната Римска държава. Към 1025 г. тя е най-могъщата империя (навярно в целия свят, макар територията и да е приблизително малко над 1/4 от старата антична Римска държава, апогеят на която се наблюдава към 117 година). Натрупала е несметни колосални богатства, които ще се изпарят в рамките на половин век. ==================================== 30-те на XI в. - 90-те на XI в. ==================================== Обезценяването на хистаменона и тетартерона започва лека-полека при управлението на Михаил IV Пафлагон. Възможно е ние българите да имаме голямо участие в потопяването на ромейската държава. Точно ние правим първата пробойна в борда на ромейския политически кораб с бунта от 1040-1041 г. Навярно веднага го отнася тетартерона: от 4.13 гр. - 91.7% злато - 22 кар., той пада при изсичането си на 3.98 гр. - 82% злато - 20 кар. Нали на Романия и трябват наемници? Освен, че е непопулярен, обезценяването му постоянно продължава и към средата на века навярно е доста под 50% от предишната си стойност, а десетилетия по-късно (XII в.) на него му е отредено дори да се превърне в най-обикновена медна монета и да има три пъти по-ниско котиране (1/864), отколкото старият меден фолис (1/288). Незавидна е е съдбата и на хистаменона. Той също започна да се обезценява. При Константин IX Мономах (1042-1055), през 1045 г. Романия достигнала на инерция последното си разширение. От там нататък вече нищо не можело да я застраши. Абасидският халифат бил слаба ракия. Нямало нужда от чак толкова голяма армия, съставена от стратиоти. Дори в Константинопол решили, че нямат нужда и от съюзническите кавказки контингенти (към 50 000 души) съставени от арменци, грузинци, албанци, лази и т.н. Ще се кара предимно на (западни) наемници. Но как ще им се плаща? Любезни читателю - не се ли досети как?!? Към средата на века, хистаменона изгърмял: от 4.48 гр. (95% злато - 23 кар.) паднал при изсичането си на 4.40 гр. (80% злато - 19.1/4 кар.). До 1071 г. се запазила относителна стабилност. При Манцикерт ромейската армия претърпяла тежко поражение, за което си има ред различни причини. Много специалисти смятат, че това било катастрофа. Нищо подобно! През 1071 г. това съвсем не изглеждало така. Катастрофата настъпва след като хистаменона паднал на 70% злато (17 кар.). "Пари като количество ни трябват за войниците и наемниците, и то спешно!" Тоталната катастрофа, обаче настъпила към края на десетилетието. Около 1078 г. при поредната гражданска война, хистаменона се сринал на 50% (12 кар.). Неурдици велики, армията не знае, че съществува. Трябват парици за наемници, защото турците-селджуки станали много нагли и се домогвали вече не само до плячка, а отдавна се настанили в самата земица на Романия. Даже си избрали Никея за столица Обезценяването на хистаменона, разбира се, продължило ... Работата стигнала дотам, че към 1085 г. (четири години след като узурпирал властта и по време на първата фаза на норманските проблеми), на Aлексий I Комнин отново му трябват войници и наемници, както и на предишните императори. Какво ще правим сега? Пари ще се правят! Как? Не знаеш ли ... Хистаменона направо се превърнал в електрум: 12% злато (3 кар.) По-бял и от изплашеното бледо личице на грузинска хубавица, намираща се на пазара за робини в Тебриз През един хубав и ясен ден на 1092 г. василевсът на ромеите отсякъл с ръка и ревнал: баста!

Браво бре, roca! Докато аз цял час си едитвах поста и четейки из нета какво ли не за пустите мангизи, почти заспиваки на компа, ти най-накрая излезе от нелегалност и снесе отново ценно инфо Ъм чи, ади де

Ето тук (уж) по-достоверни данни: ===================================== началото на VIII в. - 60-те на X в. ===================================== Солид - злато - 4.55 gr. - 98% - 1 ; Милиарис - сребро - 2.27-3.0 gr. - ??? - 12 (720г.) ; Кератий - сребро - ??? - ??? - 24 ; Фол - мед - 14.0 gr. - 288 Златните семиси и тремиси почти не се използват вече и навярно са излезли от обръщение. Същото важи и за сребърния хексаграм. Около 720 г. се появява нова сребърна монета - милиарис. Медният фол тежи приблизително 14 гр. в него период, но в продължение на два века и половина грамажът му постоянно спада. 1 солид = 12 милиареса = 24 кератия = 288 фола ==================================== 60-те на X в. - 30-те на XI в. ==================================== Хистаменон - злато - 4.55 gr.(4.40-4.48) - 95% - 1 ; Тетартерон - злато - 4.13 гр. - 91.7% - 1 ; Милиарис - сребро - 2.27-3.0 gr. - ??? - 12 ; Кератий - сребро - ??? - ??? - 24 ; Фол - мед - 14.0-3.0 гр - ??? - 288 При Никифор II Фока имаме монетна реформа. Старият златен солид (4.55 гр. - 98% - 23.1/2 кар.) постепенно излиза от обръщение, а на негово място се появяват две нови златни номизми - хистамена и тетартера. Хистаменона, обаче е с намалено съдържание на злато - 95% (23 кар.), а тетартерона е само 91.7 % (22 кар.), като и теглото му е по-малко (4.13 гр.). В началото двете монети видимо не се отличавали, освен в теглото си. Имало недоволство сред част от поданиците, както и укори срещу василевса, понеже държавата изплащала в тетартери, а събирала данъците в хистамени! Уж 1=1 Не се наемам да правя анализ на действията на Никифоровото правителство. При всички случаи, той като бивш и настоящ военен ще да е бил наясно, че му трябват допълнителни пари за войните срещу арабите. Не е изключено неговите финансови съветници да са имали предвид също така търговията, цените на пазарите, както и стойността на арабския златен динар (само 4.25 гр.; само 82% злато; само 20 кар.) 1 хистаменон (1 тетартерон) = 12 милиареса = 24 кератия = 288 фола

===================================== началото на VIII в. - средата на X в. ===================================== Солид - злато - 4.55 gr. - 98% - 1 ; Милиарис - сребро - 2.27-3.0 gr. - ??? - 12 (720г.) ; Кератий - сребро - ??? - ??? - 24 ; Фол - мед - 14.0-3.0 гр - 288 Златните семиси и тремиси не се използват вече и са излезли от обръщение. Същото важи и за сребърния хексаграм. 1 солид = 12 милиареса = 24 кератия = 288 фола

Всъщност романите (ромеите) са използвали сребърни монети преди сеченето на хексаграма. Забравих кератион-а (селиква-та) = 1/24 солид-а. През VI в. 1 сребърен кератий = 7.5 - 8 медни фола. От началото на VII в. 1 кератий = 12 фола. 1 солид = 2 семиса = 3 тремиса = 12 хексаграма = 24 кератия = 144;200;288 фола

Повече от ясно е, че повечето от нас няма как да се превърнат в археолози или нумизматици, но все пак би било хубаво да се запознаем с повечето монети, които са циркулирали (не само) на имперските територии. Тук ще се опитам (поправете ме задължително, ако някъде греша, че е важно!) да приведа едни данни , в която са указани деноминацията, металът, теглото, чистотата и съотношението: ============================= до края на VII в. ============================= Солид - злато - 4.55 gr. - 98% - 1 ; Семис - злато - 2.27 gr. - 98% - 2 ; Тремис - злато - 1.50 gr. - 98% - 3 ; Хексаграм - сребро - 6.72 gr. - ??? - 12 (615г.) ; Фол - мед - ??? - ??? - 144 (491-518г.); 200 (527-565г.); 288 - (602г.???) Прави впечатление факта, че (май) докъм VII в. ромеите не използват сребърни монети. Из Викито срещам инфо, че хексаграма е сечен по времето на Ираклий I, а среброто е набавено и дарено от Църквата специално за подпомагането и набирането на армията. Сребърният хексаграм е използван през целия VII в., преди да бъде заменен в началото на VIII в. от милиариса (милиарисия). 1 солид = 2 семиса = 3 тремиса = 12 хексаграма = 144;200;288 фола

Времето от III в. до XV в. всички нас чака

С любезното съдействие на КГ125 и roca решихме да разширим (доколкото ще ни се удаде) темата за номизмата, като се надяваме да се получи една хубава тема въобще за стопанската история на Романия (Римската империя, Източната Римска империя). Нека всички ние сравним нейният жизнен стандарт през вековете с този на останалите племена, народи и държави. Несъмнено, на повечето от нас политическата история на тази държава е сравнително доста добре позната, но за сметка на това, спокойно мога да ви уверя, че (все още) нищо не разбираме от нейната жизненост, която се гради, разбира се, не само на духовността и културата, но най-вече на икономическият й потенциал. Не се притеснявайте; участвайте, давайте примери и информация за всичко от Европа, Близкия Изток и Северна Африка, без значение на вековете

30.08.2011 Верни на Кадафи спират водата на Триполи Преходният съвет даде ултиматум на град Сирт Верните на Кадафи войски в град Сирт са прекъснали две трети от водоизточниците, които снабдяват столицата Триполи с питейна вода, съобщи Ройтерс, като се позова на доклад на Хуманитарната служба на Европейския съюз. Липсата на питейна вода в Триполи се превръща в изключително тежък проблем, което накара редица хуманитарни организации да започнат да доставят прясна вода с танкери по море и с цистерни по суша, посочва Ройтерс. По-голямата част от питейната вода за Триполи се доставя по т. нар. Велика ръкотворна река - огромен комплекс от съоръжения, изграден по времето на Кадафи, с който се изпомпва вода от подземни водоизточници под Сахара. "Кранът, който позволява прехвърлянето на 200 хиляди кубически метра вода на ден от източната система - част от "ръкотворната река", се намира именно в Сирт. Частите на Кадафи са го затворили”, се казва в доклада на хуманитарната служба на ЕС. Някои от предградията на Триполи от три дни са без вода, според данните на хуманитарната служба. "Ако някой преднамерено прекъсне водоснабдяването с намерение по този начин да причини смъртта на хора, това би било престъпление срещу човечеството. Засега обаче нямаме данни, че случаят е именно такъв", коментира говорителят на службата Рупърт Колвил. Междувременно Преходният национален съвет е дал на силите на Муамар Кадафи в родния му град Сирт ултиматум да се предадат до събота. Ако не се предадат, всички градове под контрола на режима, ще бъдат превзети със сила, предупреди председателят на съвета Мустафа Абдул Джалил. Джалил разказа на пресконференция в Бенгази за среща с представители на НАТО вчера в Катар, на която ги е уведомил, че преходният съвет няма нужда от външна помощ за поддържане на сигурността в Либия - било от международни, мюсюлмански или други сили. "Залагаме на нашата младеж и сме уверени, че залогът ни ще се изплати", каза Мустафа Абдул Джалил. НАТО обяви днес, че вчера е засилил въздушните си удари по Сирт, предаде ДПА. Продължават и слуховете около местонахождението на Муамар Кадафи. Сваленият от власт либийски лидер е бил в Триполи до миналия петък, след което е заминал за град Сабха в пустинната южна част на страната, според телевизия "Скай нюз". Телевизията се позовава на 17-годишен охранител на един от синовете на Кадафи - Хамис. Същия ден, петък, Кадафи се срещнал за кратко с Хамис и с дъщеря си Айша. Срещата се състояла в сграда в Триполи, която била обект на интензивен обстрел от бунтовническите части, твърди източникът на "Скай нюз". Малко след срещата прекият командир на охранителя му казал "Те заминават за Сабха". Сабха, както и родният град на Кадафи, Сирт, са две от малкото населени места в страната, които са все още под контрола на силите на режима. По-рано днес пък бунтовниците съобщиха, че Хамис е убит при престрелка в околностите на Триполи. dnes.bg