каскадьора

Струва ми се, че знам за кой "гадател" става дума. А да приписваме такива "държавнически" актове на разни императори и други бутафорни фигури ще става все по-демоде. Има други зад тях... Що се отнася до безразличието - хора, които се крият като мишоци и гризкат, каквото намерят, не могат да предизвикат някакво по-добро отношение. това е най-малкото, което правят. ПП Може да се обясним и за кви "ясновидства" става дума. И без това доста неща ми са нахвърляни тук... ама е гадно де.

Моля, моля, само се опитвам да обобщя мненията в тази посока начело с това, което цитирах. Не става дума за алтернатива, а за теза, която се надявах авторите да защитят с още аргументи, за да се получи нещо интересно. Не съм сигурен дали точно това представлява тезата, затова го казах като въпрос. А може някои неща от алтернатива да се превърнат в нещо по-сериозно.

Мда, и от всичките писаници дотук може да се пофантазира, че ромейските извори съзнателно са манипулирали информацията за събитията в невярната посока, че Симеон нонстоп имал блянове наяве и насън на тема "Аз - василевс в Константинопол", което разбира се е било просто детинско; и че всички думи и действия били насочени: на ромеите - да отблъскват със снизхождение и леко презрение мераците, а на Симеон да драпа със зъби и нокти към въпросното чудо. За целта трябва да се допусне, че са "редактирани" не само попадналите чужди сведения и извори, но и ромейски такива - цели групи документи, представящи миналото в "невярната" светлина. А в действителност от посоката на тази алтернатива излиза, че той бил поканен от самите ромеи?

В тази връзка как може да се коментира тази скорошна новина: "Нумизматът от историческия музей в Шумен д-р Женя Жекова откри уникална медна монета на 1000 години от времето на византийския император Роман I Лакапин /920-944 г./. Само две подобни има в света и те са изложени в Британския музей в Лондон и в Ермитажа в Санкт Петербург. Открити са на Балканите преди век. Третата монета излязла при разкопки в старата столица Велики Преслав. След 3 години проучване вече е ясно, че и тя е пробен отпечатък от същата матрица, от която са направени другите две. На лицевата й страна е изображението на императора с надпис, а на обратната кръст тип "голгота". Не е открито друго копие от тази матрица. Иконографията й /изображението/ сочи, че от нея е трябвало да бъдат сечени сребърни монети, но такива не са намирани. Обикновено от една матрица са произвеждани до 10 000 бройки, коментират запознати..." http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1336254 http://inews.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%92-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD-I-%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%BD_l.a_c.394_i.173808.html Озадачава ме съчетанието от чисто нумизматичния факт за голямата рядкост на монетата и това, че единият от общо три екземпляра е намерен в Преслав; а другите два са намерени също на Балканите, но не се уточнява къде! Според мен ако местонамиранията им са "нормални" с оглед принадлежността на монетата (примерно в Константинопол), щяха да бъдат посочени (ако са известни) и нямаше да има това общо "на Балканите". Как се обяснява това, че предполагаемото намерение за отсичане на голяма серия не е осъществено? Та не знам дали въобще мястото на тази новина е тук , защото не разбирам детайлно нито от нумизматика, нито от история - още по-малко на Византия.

*

Аха! Не на Първия Рим, а на Втория. Нещо като Каледония и Нова Каледония!

Да, точно така. Няма "Византия", има "Романия" - "Римската империя". Според самите ромеи. Това казах и аз. Обаче ако императорът е такъв само ако е получил титлата си и управлява в Константинопол, точно тогава можем и трябва да наричаме империята "Византия", или поне "Константинополия". Но не виждам причина да не ползваме оригиналното елинистично име на града, защото точно древногръцките градове с ареала си са градове-държави. Византия има периоди, когато територията й реално включва освен столицата само малки площи около нея (през това време не престава да се самоназовава "Римска империя"). Затова приликата с полисите е реална. Ако все пак твърдим, че Константинопол е само поредна - в случая втора - столица на империята, трябва да приемем и че може да има и следващи. Дали третата е наистина Преслав, други да кажат. Но спорът за реалността на Симеоновото имперско титулуване е малко повърхонстен според мен, даже и тойда отговаря на всички формални изисквания, според които може да бъде такъв. Защото България реално не е Византия, но в онова време това в никакъв случай не означава ниска класа

Извинявам се за намесата си в тема, от която много не разбирам, но горното леко ме провокира. Междувременно RIZAR коментира същата реплика, но не точно в смисъла, който смятам да вложа. Та горното твърдение - ако се приеме за вярно - перфектно обяснява защо Византия (или "Романия", каквото й е самоназванието) НЕ Е приемник на Римската империя. Нали така? Мисля даже, че доказателството се съдържа в самата реплика и няма голяма нужда от още обосноваване. Макар че горният извод води до логически гордиеви възли споре мен. На кого е император константинополският император, ако може да бъде коронясван само в Константинопол? Имало ли е случай една държава или империя да сменя столицата си? Да - във ВСИЧКИ държави и империи се е случвало - може би с незначителни изключения. Защо тогава е това идолопоклонство към град Византион и какво значи то, какво следва от него? Има една приказка, употребявана за щяло и нещяло предимно по повод политиката: "да си независим значи нищо да не зависи от теб". Ако константинополецът е вкоренен там, значи той е ограничен по значение фактор само там и реално е самозванец - на друго място предположих, че именно като такъв общо взето се възприема в средновековна България. Добре де, трябва да е коронясан и да императорства точно и само в Константинопол. Ама къде точно? Това условие горе не е достатъчно, за да бъде той непоклатим от историческа, практическо-церемониална и континуитетна гледна точка. Константинополският император трябва да седи в една и съща сграда, в определена зала, на определено място, на точно определен и един и същ за всички времена трон. Иначе той не е истински император. Може ли да се допусне противното? НЕ МОЖЕ! Айде като е така, да се провери там откога василевсът е узурпатор. Майтап, ама ако всичко това е шегичка, значи мястото, откъдето властва императорът, е без значение. Може да бъде и Преслав Звучи добре, но май е съмнително от практическа гледна точка. Преслав си е Преслав, Византион си е Византион. Но това е мое мнение.

Благодаря!

Ами нали затова се пита - за да се уточни кое какво е и откъде идва. Мисля, че има факти, приети за дадености и над които рядко някой се замисля, а като се анализират, почти винаги излиза нещо интересно и неочаквано. И в лингвистиката е така разбира се. Сега след като се установи, че "благодаря" е българска дума, на дневен ред идва въпросът кога се е появила в руски и дали е българска заемка.

Много добре. Значи имаме "народна" употреба на думата, която можем да приемем за неповлияна от други езици. Макар че и "народното" творчество е продукт на автори, просто имената им не са запомнени. Значи стана още по-интересно!

Излиза, че българският език няма оригинални думи за изразяване на любезност със смисъл "благодаря" и "довиждане". Тези двете са калки както разбрах от руски и са от ново време. "Сполай(ти)" се оказа гръцки израз, "с Богом" е на път да излезе латинска калка и като такава е интересна, защото може да е доста стара, ако например се е появила по време на връзките на новопокръстената ни държава със западната църква. Но кои са оригиналните български думи и имало ли е такива? Славянски ли са били или други?

Вярно е обаче, географията е решаваща. Всеки е такъв, какъвто е, защото е там, където е.

Ами да връчат на фундаменталистите и на натовците в Афганистан хладно оръжие Шегичка!

Според мене истински тест би бил дуел или по-добре дуели между еднакво бронирани и с еднакви умения майстори. Тогава да се броят успешните удари и да се тегли чертата. Вероятно в повечето случаи би спечелило по-лекото и маневрено оръжие. Но е относително. Еднакви условия е трудно да се постигнат. Някъде четох, че пред разсичащите саби предимство имали пробождащите рапири, но смятам, че категорично мнение може да даде само някой с много опит в двубои. Но и това е относително, защото така или иначе те ще са симулационни. Това е мнение на човек, който е пипал такива работи само в магазин