каскадьора

*

Два вида истина: - научната е лесна за дефиниране. Истинността на новите хипотези и формули се доказва чрез установяване на съответствието им с опита. - дали има истина в морала, истина ли е моралът и как се доказва истинността на морала: това е, което подлежи на дискутиране. Трябва да се има предвид, че е голяма вероятността да бъде открита топлата вода Така че първо да се провери дали не е такъв случаят.

Отговарям (си) на въпроса за липсата на художествена литература. Църковната литература, грамотите, регистрите са необходимост, художествената светска литература е лукс. Има лукс там, където има капитали, богатство. Липсата на писана худ. литература е пряко свързано с неразвитата икономика, с отсъствието на наченки на капитализъм тук. Имало е книги с развлекателно съдържание, но те вероятно са били малотиражни даже по средновековните стандарти. Не е имало пазар за такава литература. Щом няма пазар и перспектива за реализация на писателите, няма ги и качествените книги, които да оцелеят поне като чуждестранни преписи

Изводът е, че като цяло е заблуда да се предполага фобия от пергамент и писалки у хората в средновековна България. Писали са - може да е предимно църковна литература, както и хроники - които не са били много, но без съмнение е имало. Като не са запазени и 5 цели църкви в България от кр.ХІІ - ХІV век нали не вадим извода, че такива почти не е имало? При това от тях остават поне основи, а от унищожените книги може съвсем случайно да се намерят само закопчалки, и са намирани. Само че металите се разпадат, а каменните основи си стоят. Тук е територия на невероятни загуби на всякакъв вид исторически паметници. Във всички посоки извън страната има много повече запазени паметници. В Македония, северна Гърция, в източна Сърбия има повече напълно запазени български църкви, отколкото в България. Към тях не смятам тези, които са създадени в рамките на независими владения, но са български по произхода на създателите си, с тях бройката скача многократно. Факти. Остава да се обясни (евентуалната) липса на художествена литература. То явно е извън литературните наклонности на хората, живели тук. Има нещо в самата среда, в атмосферата - също като с неразвитата в сравнение със З.Европа икономика, както се опитах да обясня. ПП Интересно е сравнението с "пожара" в партийния дом. Дали е имало подобни страсти и тогава, дали сме обречени на това?

На Аспандиат и Ласт Роман, поздрав от Партията и все така високо бойния дух, гответе се за нови подвизи, нашите хора винаги идват откъм гората (септември ще бъде май) http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=614410 ПП Чаталът не е на връх Ботев, а в Македония. Анатомично не е много издържано, но това, което е невъзможно за вас, е възможно за ББ

Да, работата с непишещите българи е доста съмнителна. Както спомена Качо темата е обсъждана и тъй като и аз имам своя принос за това, няма да повтарям. Може да се направи сравнение с Влахия. Там в много отношения, но особено по писането нещата трябва да са подобни на българските. Най-малкото писменият език е български, културата е била в много отношения внос от България, политическата зависимост от България не подлежи на съмнение. Също толкова малко ли са писали там, историческите домашни извори по-малко ли са или повече от българските? Колко грамоти са запазени (питам, защото не зная)? Техният брой в сравнение с нашите ще даде представа за нещата, като се има предвид разликата в мащабите и закъснялото развитие във Влахия: християнизиране и други. (Всъщност кога и кой християнизира Влахия? Може би си заслужава тема, но не мога да допринеса.)

За такова сътресение, каквото имаме предвид, е достатъчно прекъсване на комуникациите между "спокойните" зони. Какво е град или област, когато за хората там пътуванията до съседите са опасни? Това е обсаден град или област. Когато това е периодично - примерно през две-три десетилетия, а през останалото време съществува опасност - тогава няма пътувания, мащабна търговия, оттам замогване и увеличаване броя на населението.

Всичко това е така. Съвсем друга е работата, когато довтасат хора като татарите. Не може да има нещо по-стресиращо за нормалния живот от идването на толкова различни верски и расово нашественици. Тяхното настървение е безкрайно и са способни да унищожават, докато не се уморят до смърт. В този случай явно населението се е изнасяло поголовно в най-трудно достъпните места, където остава до пълното напускане или унищожаване на заплахата. Това е парализа на обществото, чиито последствия може да останат и дълго време след като вече няма опасност. Подобно е положението разбира се с кръстоносците и унгарците, а също и с куманите, които макар и съюзници, с присъствието си вероятно са създавали атмосфера на несигурност. Като че ли средата за силно икономическо развитие трябва да е като при процес на ферментация - постоянни условия и пълно спокойствие. Тук движението на границите на съседни владения, в които живее все същото население, даже роднини, почти не влияе, защото реално нищо не се променя и почти никой не усеща заплаха, само малцина аристократи и войници. Всеки признак за сериозна опасност - истински или фалшив - може да повлияе на икономическата активност и ако го има дълго време, това влияние е със сериозни последици. Достатъчно е да видим от какво се влияе сегашната икономика.

В книгата на Виолета Димова за пръв път е изложена методология за датиране и идейно реконструиране на църквите през Второто Българско царство. Резултатите са изненадващи за много църкви, даже за повечето от запазените. Според мен отдавна не е излизал обобщаващ труд с такова голямо значение. Като цяло в "изследванията" на почти всички автори властва пълен хаос при датирането. Църквата в Асенова крепост например е премятана между ХІІ и ХІV век по метода "щот така ми харесва". Подобно е положението и с другите църкви, както и с такива от други периоди. Така че не си сам в некомпетентността си

Вярно, че е крайно време да излезе нещо подобно, но нещата по този въпрос не са много ясни даже за дългогодишни изследователи. Много от тях изглежда още не са чели наскоро излезлия труд с голямо значение на Виолета Димова за църквите през ХІІІ-ХІV век, или се правят, че не са го чели. Разкопвачите на преславските базилики по старому бълнуват за византийски архитекти и строители, които нашите били викнали. Та така

Това е вярно и очевидно. Не е трудно да се забележи, че в много други отношения в България липсва златната среда, че няма умереност. Оттам идва и липсата на златна среда в музиката, тъй като музиката - и въобще изкуствата и културата като цяло - произлизат от и отговарят на масовите наклонности и вкусове най-много. Няма икономическа средна класа, няма умереност и в поведението на хората в различни ситуации. Съгласен съм с тезите на Алвасарейро. Но съм и прав да контрирам, защото темата е в Обща проблематика, не във Философия

Почвай да местиш тук половината теми от историческия форум и половината мнения от другата половина на темите. Работа те чака, човече, не се помайвай!

Допреди 20 години държавата беше устроена "неестествено" - плановата икономика е неестествена, ако за някого не е ясно. Ситуацията след началото на прехода е естествена, макар и порочна. По същия начин преди напред бяха бутани непопулярни стилове - неестественото се проявява и в културата. След промените и това се промени.

На ДС. Предимно хора от номенклатурата, ДС и близките им инвестират в чалгата. Което подкрепя моята версия Това е сърцевината Всъщност и по-горните неща го потвърждават. През комунизма тоталитарната държава инвестирала в естрада и ансамблов фолклор (това го подчертах и в моята тема за чалгата). След минаването на тази върхушка в нелегалност тя прехвърля инвестициите си в също такава нелегална преди музика. От ясно по-ясно. Ама много хора ги влече неясното и това си е.

Като каза, че щерка ти слушала чалга, се сетих, че имам и аз такъв период в меломанската си биография На 6-7-годишна възраст много харесвах гръцко - тогавашната чалга, щото българска такава почти нямаше - и мисля, че това не е лошо като за начало. Сега съм на Dizzy Gillespie и под. Всяко нещо с времето си ПП Американска чалга може би има - това трябва да е кънтрито. Само че то за разлика от нашата е местно явление, патриотична е. С което е коренно различна от нашата чалга. ПП2 Може би най-точен еквивалент е Франк Синатра. Захаросан и близък с мафията.

Културното взаимодействие между мюсюлмани и християни в Западна Европа през ранното средновековие е факт. Обаче маврите в Испания сами слагат началото на края си с междуособици и покушения. За горното: в редиците на муджахидините има изперкали американски граждани, що да няма и наше парче

Всъщност темата се отнася до първото. Средновековните данни за държави като Франция и Англия очевидно са за сумарната етническа територия, но и там е имало отделни независими владения и реално няма голяма държава, поне аз мисля така. Ако се приложи принципа "само това, което тогава е било вътре", ще трябва да се направи разбивка на десетки варианти според обхвата на различните царства и владения. Безсмислена работа.

Ще трябва да се задоволиш с него. Подобни неща май се обсъждат в една тема за колективното съзнание, но аз бих поровил в биохимията и неврологията, които може би обясняват защо човек харесва това или онова, какво въобще означава "харесвам" и защо много хора "харесват" едно и също. Може би там са отговорите.

Стана масова, защото се свързва с успех. За малките хора, формирани като личности в годините след преврата, и особено за тези с нисък праг - интелектуален и семейно-въпитателен, е по-лесно да захаресват пошла музика, която дъни от всяка скъпа кола и от всяко заведение, посещавано от собсвениците на такива коли. И им е трудно да осъзнаят от какъв характер е този успех.

Възможно ли е да се каже нещо конкретно за броя на населението тогава, когато страната е най-голяма по площ - през 9-ти век? Оттогава данните вероятно са много по-малко в сравнение с късното средновековие, но затова пък е по-интересно. Също ако може да се дадат данни за населението в цяла Европа и да се определи процентната част на българското население. Що се отнася до урбанизацията, би трябвало най-доброто време за това да настъпи след османското нашествие и особено когато бойните действия се пренасят към централна Европа и се отдалечават от българските земи. Тогава тук има относително спокойствие, крепостните стени, както каза Митака, са разрушавани, но последствията са обратни на тези, които той каза Голяма част от населението напуска старите крепости и се разполага в техните подножия (като ползва материали от тях за ново строителство) или в по-далечни места, но във всички случаи по-леснодостъпни. Но от това не следва положително развитие, защото Османската империя не е Европа.

Според Алва чалгата била реакция на идващата след падането на Желязната завеса западна култура. Това не е единствената подобна реакция в България. Неизбежното преминаване на обществото в режим на реформи предизвика дотогавашната върхушка да намери начини да преобразува властта си. Голяма част от комунистите и хората от агентурата станаха тъмни или полусветли бизнесмени. Т.е. това е една силна реакция на озападняването, която по мащабите си нямаше подобие в другите постсъветски страни, които сега са членове на евроатлантическите структури. Нормално беше тази нова върхушка с огромните си финансови възможности да стане движеща сила на нови "културни" явления. Те по мащабите и изразността си трябваше да бъдат подобни на своята материална база. След като за всички е ясно кои са тези културни явления, се връщаме на отдавна пуснатата теза в една друга тема, че чалгата е създадена - по-скоро форматирана в краен вид - от бившия номенклатурен апарат на комунистическата държава. Мисля, че можеше да минем и без Тойнби

Ти от името на кой биологичен вид говориш?

Мерси! За арабите се сетих, но прекъсването на търговията би трябвало да е временно. Разбира се после не е същото - стопанството в Европа е укрепнало и вероятно вносът е по-малък. Но това са само предположения, затова попитах Скоро видях в "Княз Борис І" на Васил Гюзелев една крайно любопитна византийска тъкан от Х век с композиция, която изглежда като копие на Мадарския конник. Обаче преди да я купя смятам да изкрънкам отстъпка, че състоянието на книжката е тежко. Но си струва

Извинявам се, че е малко оф, ама може ли малко линкове за това, че ми е интересно! Защо няма такъв внос след 6-ти век? Още при въпроса за кафтаните мисля, че ще е хубаво да има тема за средновековната мода на дрехи, тъкани и др.подобни, особено на ранни и в контекста на контактите изток-запад.

Помислих, че ще споменеш Киото, Пекин и Ангкор Ват 14 век си е баш в средновековието, че и следващият. Трябва да се пояснят тенденциите, без това локумите не струват...