-
Брой отговори
2234 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
20
Perkūnas last won the day on Януари 14 2016
Perkūnas има най-харесвано съдържание!
Всичко за Perkūnas
Лична информация
-
Пол
Мъж
-
Пребиваване
Германия
-
Интереси
Езици, география, история.
Последни посетители
The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.
Perkūnas's Achievements
-
Когато човекът започне да навлиза твърде надълбоко в чужди екосистеми, появата на такива зоонози не е никак странна. За съжаление, Китай не взеха никаква поука от миналия коронавирус САРС, за да забранят изцяло пазарите за екзотични животни-инкубатори на зарази и цялата свързана с тях мафия, която унищожава животински видове в Африка и Ю. Америка.
- 3 мнения
-
- 2
-
И да добавя, че статистиката на Китай със сигурност е занижена 2 или 3 пъти. Командно-административната им система е проспала поне 2 месеца предистория преди да се появят първите съмнителни случаи на неизвестни пневмонии в гр. Ухан.
-
Капацитетът в България може да бъде удвоен с елементарно серифициране на лаборатории, които разполагат с апаратура за ПВР. Такива апарати има дори в някои от биологичните институти на БАН. Проблемът е, че никой от НОЩ не е разглеждал сценарий, че евентуално ще се налага да праввим повече от 300 проби дневно. Говори се за референтната лаборатория на НЦЗПБ - която реално е монополизирала този вид тестване в държавата. В Германия и Корея са предвидили предостатъчен капацитет за тестване.
-
Капь "съсъд, ножница, хитиново покритие у бръмбара" - абсолютно същата семантика като у тюркската дума qap (по-долу). Оттук е и турцизмът капия за вид чушка. Сещам се още за печать (с тюркско посреднчиество от грузински becedi), също и тинь "бич". Щом заемки от чужди езици се заемат като i-склонение - например: lьstь от германски (listis), ересь от гръцки (където именителен и винителнен падеж е eresi) и въпросният грузински печат - означава за мен, че 1. няма пречки чужди думи да се адаптират към този склонитбен тип и 2. към i-склонение са преминали определените форми за винителен падеж на тюркските заемки: qap - > qapi, tin -> tini, а не формите за именителен падеж. Същото се наблюдава и при qargu -> qarguyi (което е дало в старобългарски крагуи), което е мъжки род о-склонение, а не u-склонение. Родът не е толкова от значение, защото думата тояга се среща в старобългарски в мъжки и в женски род. Естествено е, че при заемане на лексеми от чужд език, който не притежава граматична категория "род", да се наблюдава разколебаване при определянето на рода. Същото е и при заемки от турски в новобългарски.
-
Щото чагатайското означава хранителен продукт от същата категория?
-
Не е ли по-логично дума със значение "брачна спалня" или "дворец, палат" да е производна на глагол "спя, живея, пребивавам", след като острог е производна на остър. Между "черта" и "палат" не виждам никаква семантична връзка. Освен ако не става дума за рисунка-графити, каквито са откривани по Плиска и Преслав и очевидно са от свръхважно значение за българската история? А вие как мислите?
-
Зависи за кое време става въпрос, според български фонетични закони след 9 век горното е Прѣсѣнъ, за да бъдем точни. За по-ранен етап може и да е Персиану
-
Страхотна аргументация, няма що... примерно в духа на онези, според които живак е производна на жив.
-
Общоприетото в случая може да се окаже съвсем погрешно. Търсенето на фонетични "подобия" след като не е ясно какво означава надписът води само до поредни въздушни кули. Няма как една монголска дума за шлем /дугулга/ в класически монголски (12-13 век) да има през 8 или 9 век фонетична форма, каквато има в по-съвременните езици /дуулга, дулг и под./. Няма и как една арабска дума /халка/ да се мъдри в същия надпис от 8 или 9 век. Освен ако цялата постановка (класическа или алтернативна) за инвентарни списъци не е изначално сбъркана. Очевидно между двете чувашки думи (кепе "риза"/ кап "калъп") няма нищо общо. Иначе в специализирания речник за чувашка етимология щеше да е споменато. А думата за "халка, пръстен" още по-малко.
-
Брекзит е и закономерно следствие от тотално провалената регионална политика в Обединеното кралство. Държавата се присъдинява към Общия пазар едва ли не по съвет на Световната банка през 1973 заради тоталния икономически упадък след разпада на империята. Общият пазар и после ЕС спомагат за бурен растеж в някои сектори и само в някои региони (най-вече югоизтока - ефектът Лондон финансова столица на Европа - не може да се очаква да спомогне за развитие в радиус повече от 150 км реално). Останалата част от страната изостава тотално като инфраструктура и стопнаство - това си личи особено в Северна Англия, Югозападна Англия, Уелс - магистрални пътища липсват, жп транспортът е масово на дизел, за скоростни жп линии като в Германия, Франция или Италия просто забравете. Това са все неща, които се набиват на очи дори и на хора, израстнали в Германия. Туристите от чужбина са предимно в Лондон и околността и по шотландските замъци. Пътувайки из другите краища на държавата, където има доста красиви местности - крайбрежието на Ламанша, Корнуол, забелязваш, че други чуждестранни туристи просто няма. И как да има при техния ужасно нередовен (и скъп) транспорт?
-
Латински не може да се явява изобщо донор на каквото и да било освен ,научна лексика след 11 век, защото отдавна не съществува като говорим език. В самата група германски езици има влияние между отделните езици. Отдавна е известно влиянието на долнонемските диалекти върху скадинавските езици, което датира много преди 11 век. Да не говорим за старофренския език. Каквото и да въртите и сучете, в иранските езици като цяло категорията "определеност", каквато съществува в български и в повечето европейски езици, просто отсъства.
-
Продължават с голословните твърдения. Какво й е уникалното на тази дума? Чували ли сте за прейотация в славянските езици изобщо? Много по-лесно е във форума да сипем със самосвала глупост след глупост и после да обвиняваме другите в спам и тролене... е все едно да се питаме защо като българчетата отиват в Германия проговарят немски например. Каква ли е причината???