Perkūnas

С тази разлика, че манастриските грамоти се отнасят в много случаи до близките околности на манастира. А праговете на Днепър хич не са близката околност на Цариград. Колкото до власите, това не е единствената дума за връх и си ползват и латинска.

А разбрахте ли изобщо какво пише в текста? Пише, че орхонските надписи имат черти, общи с т.нар. източни тюркски езици (съвременни езици, говорени в Алтай, Тува, Хакасия), а не с т.нар. западни езици (различните видове къпчакски - джагатайски, узбекски, татарски, казахски, огузки - османо-турски, азърбайджански и.т.н. + огурски -чувашки и изчезнали подобни нему). Т.е. до появата на орхонските надписи, сред сродните тюркски езици е имало вече няколко обособени диалектни групи. Така че е излишно да се спори кой е по-по-най-древен измежду тях. А пак искам да попитам какви са по-точно тези "индоевропейци" при появата на Модун? По това време племе или народ индоевропейци не съществува. Индоевропейската праезикова общност се е разпаднала на отделни и все по-различаващи се един от друг подклонове поне 2000 г. по-рано.

Мисля, че с този начин на разсъждение, всякакви дискусии по темата са напълно излишни.

Аха, късни били, ама друг път. За периода преди XI век колко сведения за местните микротопоними имаме изобщо? Картината на микротопонимията по българските земи се изяснява едва към края на XVI век. Ако интерполираме славянските топоними от XVI век на румънска територия към периода V-VI век, защо да не интерполираме румънските топоними от XIII век на българска територия към V-VI в? Все пак вторите са с 300 години по-ранни.

Айде стига глупости. Селата с влашки имена са на един хвърлей от София: Вакарел, Пасарел, Гурмазово, Локорско. Големите реки в Западна България са с античните имена. А микротопонимията на България е около 40% турска. Смешно е нали?

+++. На практика румънският език показва, че оцелялото християнско и романоезично население на Балканите се занимава най-вече с пасбищно скотовъдство по планините. Например латинската дума fructus "реколта, добив" в останалите романски езици приема значение "плод на овошки" (фр. fruit, итал. frutto, исп. fruto и.т.н.), докато в румънски frupt означава "млечни продукти". Да не говорим за названията на високопланинската флора и фауна, която е обща за румънски и албански. А основните християнски понятия (кръст, ангел, църква, свещеник) са с латински корен, т.е. става дума за най-ниска степен на народно, битовизирано, елементаризирано християнство.

Откъде знаем, че на мястото на хуните имаме индоевропейци? Първо е добре да се изясни какво означава "индоевропейци" в този период.

страва е славянска дума (справка у Нидерле). Ясно е, че сред разнородните по произход войници на Атила е имало и славяногласни.

Келтеминарската култура датира от 6000 до 3000 г. пр.Хр. Изобщо не знам за какви авестийски туранци, славяни или траки става дума в този така отдалечен исторически период.

В изследването става дума за сравнение на тюркизмите в старобългарските библейски преводи и тюркизмите в староруските документи, а не толкова а разлики между Охрид или Преслав. Колкото до Македония, Вие очевидно разполагате с аргументи, които не са известни на науката, за да твърдите, че "славянизацията на населението в днешна Р Македония идва именно от изток". Невероятен пробив, шок и бомба!

Показва само и единствено до какво ниво е стигнала палеогенетиката в Руската федерация. Приведеният от Пандора източник изобщо не може да претендира за минимални научни достойнства (погледнете съдържанието на файла).

След толоква изписани теми ираноманите продължават да се държат като ощипани моми, щом чуят "тюркски език". Фактите са (цитирам): "В славянските езици (и в старобългарски) има доволно количество заемки от тюркски произход, които показват старинни характеристики: гласна /а/ се предава с /о/, ликвидна метатеза /ар/ - /ра/ и.т.н., което означава, че славяногласни и тюркскогласни са контактували поне преди VIII-IX век." Същото твърдят и днешните слависти (Р. Кривко. Очерки языка древних церковнославянских рукописей): "О наличии раннего тюркского лексического пласта в церковнославянских переводах хорошо известно, однако его проникновение в письменность характеризует кирилло-мефодиевскую эпоху и древневосточноболгарскую преславскую книжную традицию; древнерусские тюркизмы, как кажется, не проникают в библейские переводы. Языковой пласт, сформированный славянско-тюркскими контактами позднего Средневековья, до сих пор в истории славянской Библии не был выявлен.“ Къде са най-ранните славянско-тюркски контакти - на Балканите, в Панония, в Беларус или Украйна? Не знаем. Дали ще го означим като хунски език, аварски език или прабългарски език - все тая, това са само етикети.

Изобщо не говоря за персийски заемки в турския като бахча, гюле, лале, тезгях, чаршаф и подобни, които са дошли в български през турски.

от речника на българския език.

В степите едва ли може да се говори за по-висока или по-ниска култура. Културата е номадска. В хаганата официален език е бил согдийският. Който пък е изместен от персийския през късното средновековие. Тюркизирането не е станало за един век, а е продължило столетия, почти до ден днешен. За езика на печенезите не се знае почти нищо. Но в славянските езици (и в старобългарски) има доволно количество заемки от тюркски произход, които показват старинни характеристики: гласна /а/ се предава с /о/, ликвидна метатеза /ар/ - /ра/ и.т.н., което означава, че славяногласни и тюркскогласни са контактували поне преди VIII-IX век. Къде - може би на Балканите, в Панония, в Беларус и Украйна?

Пропускате факта, че в българския разговорен език се употребяват около 40% гръцки и турски заемки, което не го прави повече или по-малко славянски от полски или руски. Всички съвременни славянски езици са силно повлияни от съседните езици. Доколкото румънският език е единственият романски език с падежи, тази негова нероманска характеристика и до днес остава загадка.

Естествено. Няма друг възможен начин, през Средните векове магнитофоните не са били в широка употреба.

Извинявай, но преди да ръсиш кухи твърдения, е добре да се осведомиш, че всичко, което знаем за т. нар. скити, го дължим на гърците. Въз останолото, което не го знаем, можеш само да градиш въздушните си кулички. А примерите ти дори не са точни, защото си ги измисляш.

Маке, лингвистиката борави с езикови текстове: в писмена форма или на звукозапис. Сведенията на Херодот споменават "скитски думи", които нямат нищо общо с иранските езици, било то древни или съвременни. Въпросните твои списъчета с по "100 думи" са тюрлю-гювеч без абсолютно никаква научна стойност, по твоята логика може да изкараме старогръцкия на Омир идентичен с ведическия санскрит.

Тези двете нямат нищо общо. Говори от "мьекащ източен тип" има и на крайния югозапад, в Република Албания, точно където на картата на зелен фон пише "илири". Това е известно още от XIX век, ама кой да го чете. Пише го и в БДА. Лично аз мисля, че "ятовата граница" в българския не може да бъде разглеждана без да погледнем положението в съседния сърбохърватски език, където също има подобно явление: екавски, йекавски и икавски говори. Екавските говори заемат територията на юг и изток в Република Сърбия, а йекавските - Черна гора, Западна Сърбия, Санджак, Босна, Хърватия. Икавските говори са в Далмация. Ако поставим всичко на общата карта се вижда, че йекавските сърбохърватски и мьекащите български говори са по периферията на Балканския полуостров, а екащите говори са в центъра на полуострова. Разликите между екащи и йекащи говори в сърбохърватски са забележими от края на XIII век, в български - след XV век. Екавото произношение е възникнало в центъра на полуострова през късното средновековие, започнало е да се разпространява, но не е обхванало целия полуостров. Абсолютно никой сериозен изследовател няма да прави връзка между илири, траки, заселване на сляавяни през V-VI в и диалектно деление на български език от XIX в. Ползването на карти от атласи за 6-7 клас е най-плодородната почва за фолк-хистори и фолк-сайънс.

Всъщност е твърде възможно. В Северна Америка едва сега започват да се обособяват говори на английския език.

Разликите между източни и западни говори за периода X-XI век се отнасят предимно до изясняването на свръхкратките гласни /ъ/ и /ь/. В западни говори /ъ/ се заменя с /о/, а в източните приема изговор, близък до сегашното /ъ/ и се пише /ъ/. Това няма нищо общо с ятовата граница, защото чак до XV в буквата ѣ, ят (широко е) се пише непроменена, освен в малко случаи след /ц/, /ч/, където е придобила изговор /а/: например цѣна "цена" се пише и цана, откъдето и днешното цаня. За Мариинското евангелие: там големият юс /ѫ/ се замества с /у/, което е характерно за някои западни говори, както и за сръбския език. Преписвачът му може да е бил сърбин. Има малки разлики в употребата на някои синоними (студенец вместо кладенец), но те по никакъв начин не могат да се свържат със съвременното деление на говорите. Всичко опира до оригинала, от който е преписван текста. То и в Новия завет текстовете не са напълно еднакви. Колкото до топонимите в Северна Гърция и Епир, голяма част от тях са взети от манастирски грамоти и данъчни документи от XI-XIV в., т.е. не датират от времето на заселването на първите славянски племена. ПП. Като цяло смятам темата за безумна.

Да, не е приятно да отидеш някъде в планината и да се въргалят купища боклуци из храстите, но такава е картинката и в много паркове в столицата, а за тротоар без кучешки ф---ии в квартала не се сещам. И това е проблем на възпитанието. Мен много ме ядосва фактът, че ще се изучава Паисий в 4 класа, а никъде в училище не се правят кампании за почистване на планините например или доброволческа дейност с инвалиди/слепи хора/домове за старци. Повярвайте ми от това ще има трикратна ползва. При къмпингуването проблемът е, че просто липсва инфраструктура за къмпингуване, няма къмпинги, няма тоалетни. Т.е. всякаквото къмпингуване е диво (а за почивка в палатки и каравани има бая търсене). Е какъв е смисълът от тотална забрана, след като от този продукт може да се печели, стига това да се организира по някакъв цивилизован начин? Ясно е, че в БГ се мисли по сталински: няма къмпингуване, няма проблем, а се действа, гонейки винаги максимална застроена площ...

Отговорът е много прост: в днешно време пари се отпускат за проекти в определени сфери и има куп изисквания за това кой и с какви партньори може да кандидатства за финансиране по тях. В конкуренция с проекти от още 27 държави на ЕС. Отделно на всичко се вижда, че в описаните случаи НПО взима много малък дял от сумата, за разлика от общината или РИОСВ (или други отдели на министерствата). И айде стига с такива изстъргани опорни точки: нямало пари за наука. Има и пари за проекти за наука, но там се иска доста повече акъл, какъвто очевидно липсва на територията на България. И моля да разберете, че едно НПО (като "Зелени Балкани") не е нито законодателна, нито изпълнителна власт, та да забранява или разрешава къмпингуването. Гениалната забрана за палатки дойде от мутристърката с розовото шалче и кръговете зад нея, ако ме разбирате правилно.

Това си е един грамадански вирус, със значително по-голям геном (т.е. по-широкият набор от гени му позволява да транскрибира много повече белтъци от другите вируси). Но според мен не може да бъде класифициран като междинно звено - полу-вирус или полу-бактерия, понеже няма рибозом. Демек не може самостоятелно да транскрибира белтъци и му е необходим гостоприемник (както е при всички вируси).