Perkūnas

Там не пише Мадара. Пише нещо съвсем различно

Всичките изброени.Навърлиха се някакви имена на села накуп, а тези села вероятно изобщо не са съществували по онова време. На първо време да погледнем какви топоними се срещат в домашни извори. Примерно: Мадара изобщо никаква я няма в домашни извори. Споменава се за първи път чак през XIV-XV век.

Защо пък?

Напомням следното:

Точно домашният извор го споменава като Курт.

По света има естествени езици с повече от 80 съгласни - до скоро такъв е имало и в Европа. https://en.wikipedia.org/wiki/Ubykh_language Може да се изкълчиш езика да произнасяш такива звукове, но това не означава, че малките деца зулу или хоса в ЮАР не произнасят с лекота всевъзможни съгласни звукове. Повтарям, твоето не е валиден аргумент.

Предвид спора за името Шумен в другия раздел, отварям тема, в която да се събере информация за топонимията на Първото българско царство. Ако ще се дискутира научно даден топоним, трябва да се посочи източника, в който се споменава.

Старобългарската дума е точно инорогъ, превод на гръцката μονόκερως. Думата еднорог е образувана неотдавна в български

Това аргумент ли е? Откъде си сигурен, че положението в гръцкия през 6 век е както си го представяш сега?

И думата планина липсва от старобългарския речник на Аспандиат. Нищо че я има в словенски, сръбски, словашки. Чакаме включването от Средна Азия.

И какво означава този топоним в Средна Азия? Защо гледаме само него? Като си тръгнал, 1. намери ми още 10 еднакви топонима от същия район в района на Шумен. 2. Обясни защо Šūmān не е адатирано в български като Шыманъ/Шиман/ по всички правила на старобългарския език. 3. Обясни защо румънското име на града е Шумла, а турското Шюмню. Щом кажеш А, трябва да кажеш и Б.

Кои западни римляни? В Испания, Галия или може би в Прованс?

Щото след въпросния период в славянското произношение кратко а се лабиализира и променя после в о. формата с а е първоначална. Руската форма с /а/може да се дължи на 1. добре известното руско а-кане, изговор на неударено /о/ като /а/ или 2. незнанието на преписвача, който е мислел, че преписва някаква форма на думата слава.

Старобългарските паметници не са изчерпателен извор на думи и форми за българския език. Със значение „гора“ шума се среща в сръбски документи (грамоти) от XIV век. Не знам дали се среща във влахобългарски грамоти или в апокрифни текстове от ВБЦ, А да попитам, шума документирана ли е в осетински, талишки или хотаносакски (нищо че тези езици не са близки или взаимноразбираеми)?

Какво значи документирана? Думата е характерна за български, словенски и сръбски, а е имала и по-широка употреба в миналото, съдейки от топонимията в Украйна и Чехия.

Географски названия с общ корен шума „гора“.

Това е поправката на българските учени, на оригиналната карта пише Маси(а)нус. https://bg.wikipedia.org/wiki/Мохамед_ал-Идриси#/media/File:Muhammad_al-Idrisi_-_Oxford_transcript_of_VI-4.jpg

Може би от думата шума „гора“? Имаме махала Шумнене (бивша Г и Д. Шумница по османски регистри), Шумнатица, Шумна в Молдова и Румъния, Шумняци в Босна, в Чехия Шумава и Шумна, а Шумляни и Шумск в Украйна.

При положение, че в основата на старобългарския език лягат предимно диалекти от района на Македония и Солунско, е нелепо да се мисли. че периферни езикови общности от другия край на държавата биха оказали сериозно влияние...

В тази тема науката вече почти никаква я няма, а преобладават самовнушения за някакви си имагинерни индоевропейски езици. Варна, Преслав, Шумен - това са все славянски имена (античната топонимия а ла Одесос в СИ България е изчезнала безследно).

В 4 или 5 век изобщо не съществува индоевропейскоговорещо население. Езиците, които през 18-ти век ще бъдат определени като сродни въз основа на сравнително-историческия метод, са твърде и достатъчно различни едни от други. По това време славяноезичните означават един от най-близкородствените им по научен признак езикови клонове немци (т.е. неми, говорещи неразбираем език) , та какво остава за много по-различните и далечни ирански езици??? Въобще логиката на тази дискусия е тотално сбъркана.

Това са само зороастрийските текстове. Има обаче и манихейски и несториански корпус.

Тези базариЩА отдвна не ми навяват никакви коледни настроения. Ако искаш да си изпразниш кесията, заповядай. Бисквитите с джинджифил и щолените ги пускат по магазините още в началото на октомври. Чисто исторически тези базари възникват от зимните пазари за месо в средновековието. Лека-полека се комерсиализират тотално, особено след гениалния трик с дядо Коледа от рекламата на Кока кола.

Проблемът тук е определението "единен език". Всеки език има различни говори/диалекти, които не са еднакви помежду си. Въпросът е колко са подобни един на друг тези говори/диалекти. За единен славянски език в периода 9 век не може да се говори. Но може да се говори за това, че отделните говори/диалекти, от които произлизат бъдещите старобългарски, старочешки, старословенски езици и.т.н. са достатъчно близки и дори взаимно разбираеми. ПП. Не е вярно, че няма текстове на други езици - посочих откъс от фрайзингските молитви - чиито език не е еднакъв със старобългарски, но е достатъчно близък до него.

Това е напълно безпочвено. Няма как прастара es-основа (śrávas, κλέος) да тръгне да се скланя като о-основа. За разлика от дърво (дряво), дело, и подобните им, които са о-основи и вторично са преминали към еs-основи - в евангелския превод са о-основи Това е абсолютно неверно. Нима властелинъ, воинъ, людинъ са чужди думи?!? нали са образувани с тази наставка. Наставката се използва за означаване на единично лице и е продуктивна от памтивека до днес.