Perkūnas

А така не става. По твоята "метода" при чукчите алтайско днк е априори изключено, защото те не са от алтайското езиково семейство. Е, не бъди толкоз политкоректен. Нямаше да излеже жив от симпозиума.

Какви топоними да очакваме? В по-голямата част в Южна България хидронимията е антична. С изключение на малките реки. Но въпросът е: къде е живеело населението и имало ли е нужда от имена на най-малките реки. Освен това е ясно, че през сrедните векове Добруджа се е обезлюдила почти напълно. И с това изчезват и топонимите. Селищата, оцелели до днес, са създадени през ВПЦ и по-късно. Повечето села през 13-16 в. са били тип катун.

Хиляда постинга по-късно на мнозинството в тази дискусия не му се е изяснило още, че между езиково семейство и генетичен материал няма нищо общо. Постоянно се говори за индоевропейско днк (?) и подобни кухи понятия. Между другото искам да видя колко алтайско днк има при азербайджанци, кумики или карачайци. (Да не се окаже, че днк-то на якутите не е алтайско, ами ескимоско. Пу-пу-да не е уроки!!!) Нивото в тоя форум падна наистина много.

Някакви доказателства за това? Извори, документи? Пореден епизод от анимационното филмче "История БГ".

Е, и този паметник излиза от ателие, което от художествения кръг на лудото Люси Ж. Може би затова си е лика-прилика с другите соц-грозотии. Както посочи Гербов, наистина приликите с Цар Симеон на Гюдженов са доста и следователно има основания за плагиатстване. В крайна сметка на София и трябва по-добро озеленяване и поддръжка на градинки и паркове, а не разни комиксови герои на постаменти. Аз научих за този паметник едва ли не в деня на откриването му, но това е почеркът на мафиотската шайка СОС. Да го бяха монтиирали на някое кръгово. Ако наредят Тервел и Крум до тоя мутант и съсипят градинката, хващам една кофа с боя и ги мажа всичките.

Най-лошото в случая е, че градинката около църквата е тотално окепазена от тоя псевдоелинистичен постамент и мутанта върху него. Да го бяха монтирали на някое кръгово.

Това явление е отдавна известно в екологията под името ефектa на Але (Allee effect).

Щото това не е теория, а чиста проба фантастика. Как си мислиш, че огромни маси хора биха стигнали от Балканите до Италия без необходимата логистика. Това не е римската или персийската армия. Това изследване повдига доста въпроси - например как се съвместяват "прабългарите" от Тоскана с "българите", живели в клисурите на Кавказ (според арменските историци, за чиито сведения се повтаря до втръсване, че не били анахронизъм, а чиста проба истина.). Очевидно обясненията са поне 2: 1. между двете групи "българи" няма нищо общо. 2. изкопаните кокали са на местно балканско население, което се погребва по "скитска мода" и е припознато като чуждо.

Чувашите са си точно на мястото - при съвременните им съседни народи. Ама то така стоят нещата и в другите квадранти. Направо гениални мисли, които смятам да отпечатам и окача в рамка. А ми е любопитно защо турският език не ползва руни, а латиница? Нали е тюркски?

А, открихме топлата вода, че съвременните българи са по наследство (гени, хромозоми, днк) типични римски граждани. Където и да копнеш из Стария свят, всичко се оказва местно от памтивека. Освен ако не се предполага, че Аспарух и ордата му не са дошли от Тоскана, не виждам какво заключение може да се направи. Какви ирански или тюркски гени да търсим в случая? Иранските, славянските, романските и тюркските народи са обединени по езиков, а не генетичен принцип. Последно нямаше ли и някакви африканци, открити по Добруджа? Очевидно трябва да се преразгледа етиопската връзка. Хетите нямат нищо общо с морските народи. За хетите морето е абсолютна тера инкогнита и при тях липсва каквато и да била морска терминология.

Е и, какво искаш да кажеш с това? Да доуточня за по-младите, че в 9 клас (средата на 90-те) се учеше история на Западна Европа, така че да те успокоя, че не ми е преподавал чужденец българска история). За сметка на това в 11 клас с българската учителка по българска история беше папагалско повтаряне на представените по най-сухия и безинтересен начин точки от учебника, покрай което естествено целият випуск намрази и нея, и предмета. Освен това, не мисля, че способността да се направи смислов анализ на непознат текст (дори и да се отнася примерно за викингските нападения над Англия) не наврежда на грамотността и общата култура на ученика. Докато според теб папагалското зазубряне на разни точки и подточки е очевидно от голяма полза. В крайна сметка с непостижимите български образци сме стигнали дотам, че бълваме огромни количества функционално неграмотни абитуриенти.

Изобщо нямам предвид "има ли или не мултикултурализъм или марксизъм в преподаването на предмета история", а стремежа към пълнене на главите на учениците с абсолютни глупости. Къде е насърчаването към грамотност и мисловна способност? Има само зубрене без никакво осмисляне. Другият проблем е неравномерният поглед върху историческите епохи (останал от възрожденската практика, но очевиден анахронизъм). Историята VII-XIV век е май с най-голяма тежест в програмата и естествено оставя най-голям отпечатък в мозъка. HO oт повтаряне на захаросани митологеми за средните векове (Златен век, покръстване, войните на Крум, ех колко сме велики) повечето ученици не могат да направят никаква връзка със средновековната история на съседните европейски държави и да поставят българската история в някакъв контекст. Византийците са все лоши, но никой никъде не споменава, че почти цялата средновековна история я дължим на лошите византийци. ( А какво правят в Англия или Франция, чиито владетели са много повече на брой от българските? ) Следващите 500 г. прелитат на бърз кадър - все едно нищо не е станало (освен три синджира роби, хайдути, Левски, Ботев). След разните боянски ренесанси това са едни тъмни векове. Айде пак си намираме лоши. Малко имена, малко дати - няма защо да се учи. (Всъщност това е периодът, през който се формира съвременният българския етнос). Най-нова история (20 век) - пълна каша, изведнъж събитията и имената стават прекалено много и минават само транзит от едното ухо до другото. Това са явно дребни подробности, които са преместени в Приложението. Повечето българи са абсолютно неграмотни за най-новата история. Tова е много по-голям проблем от това дали Плиска било славянско селище или не или кога жените са почнали да се разхождат по улиците. И в крайна сметка къде остана колективната памет, която все повече заприличва на буламач от назубрени факти за контролното по история?

Да си призная, като чета горното, си мисля, че е по-добре изобщо да няма учебници. С какви глупости пълнят ученическите глави!? Отделно много от повдигнатите въпроси нямат еднозначен отговор и е по-добре неясната или липсваща фактология изобщо да не се включва в учебник за 4 или 8 клас. На мига на покръстването може би липсват часът и минутата?! Що за дивотии?! Или пак се избиват някакви комплекси, че нямаме конкретни дати заради липса на сведения?! Ужасното е, че в предмета история продължават да се възпроизвеждат различни тук-там захаросани митологеми и се насърчава папагалско повтаряне и назубряне на хвърчащи и извадени извън контекста факти. B 9 клас имахме учител-американец по история и класът беше в шок от това, че той ни даваше откъси от исторически извори и задачата беше да се анализират изворите и да се отдели зърното от плявата. Това в българското училище едва ли ще стане, а представата за българската история у мнозинството е като прожекция на анимационно филмче. Шокирах едни роднини, които не бяха наясно, че повечето от изворите за средновековната българска история са всъщност писани от византийци.

Възможно е. Все пак на Пиринейския п-в е имало келтоезично население (друг е въпросът дали то е живяло покрай реката Ебро, на която е кръстена испанската Иберия). Във всички случаи името на острова Ирландия се смята за келтско и означава "тучна (земя)" (срв. старогръцки πίων м.р., (πίειρα ж.р.) "тучен, плодороден", πιαρός, πιερός, ведически pīvan м.р, pīvarī ж.р. и характерното за келтски изпадане на съгласната П). А въпросът с посоката на заселване на келтите по Британските острови е нерешен. Археологически май е невъзможно да се проследи някакво заселване (преди римляните да се заселят там), което да се означи като келтско.

Напротив, на много места липсват елементарни неща като табели, пътеки. От собствен опит: крепостта Устра край Джебел (сравнително добре запазена) - да се открие е 100% предизвикателство. Крепостта не се вижда от шосето, липсват табели, а и бабичките от близкото село (в напреднала склероза) не могат да те упътят. До крепостта се стига по неозначена горска пътека (до селската хижа), а последните 500 м (когато вече си видял къде е крепостта) е катерене почти по отвесен склон през шубрака. А паркинг няма, освен ако не паркираш в турските гробища на селото. праисторическия кладенец до с. Гърло - открива се само с джипиес. По метода на пробата и грешката. Върви се през шубраците. Беловската базилика - има черен път, които не винаги е проходим с кола. Къде са социализаторите на туризма?

Поправка: така се е правело навсякъде преди 100 и повече години. Затова примерно в Кносос на о. Крит преобладава железо-бетонната консервация на Артър Еванс. Май така ще си остане и римската Сердика - "жабурняка" в бетонното корито. Ако Божо Мощите вкара историческия музей в ЦУМ, картинката направо ще блесне - тракийски ритони, сталински барок (с обилен фонр от фототапети) и архео-атракцион Жабурняка отпред. Туристите от чужбина ще се избиват да идват да се снимат. Излишно е да се каже, че тълпите туристи от чужбина няма да се юрнат към големите базилики и крепостите на Кракра, защото основният проблем си остава както винаги липсата на транспорт/път до повечето обекти, и адекватна инфраструктура (указателни табели, тоалетни, хотели).

По значението и произхода на този етноним се водят доста спорове. Не бях чувал за семитската теория. Ирландската връзка aire "freeman, commoner, noble, who possesses an independent legal status"/airech "chief, noble, leader" е твърде несигурна (това са чисто феодални категории, май липсват изобщо когнати в уелски или бретонски?). A името на Ирландия, Éire (Éire Nom.Sg., Éireann Gen. Sg.), изобщо е с друг произход (защо Гамкрелидзе и Иванов го намесват?). На уелски Ирландия e Iwerddon, а на бретонски - Iverzhon <- старокелтски *Iwerjo Nom.Sg., *Iwerjon Gen.Sg., което съответства на старогръцкото изписване Ιουερνια, Ιερνη. В ирландски w между гласни е изпаднало. Éire няма нищо общо с arya-. Името на Тракия (или част от нея) Ария е съвсем неясно. В хетски ara-, но не arya- (!), означава "реден, правилен, позволен, от същата социална група". От речника на Puhvel: ara- не се употребява като етноним. Очевидно е, че не може да се даде еднозначен отговор, след като дори на старите индийци не им е било съвсем ясно какво означава arya-.

В Калабрия и Апулия има тук-там анклави от гръкоезични (griko, грико), които са остатъци от древногръцката и византийската колонизация на Южна Италия. През средните векове там гръцкият език и православието са широко разпространени, но след края на Византия през 15 век тези общности губят връзка с основния гръкоезичен масив в Османлъка. Губи се връзка с източноправославната църква (разорена от османците, тя просто ги забравя), а и катoлическите попове не си поплюват. Населението се асимилира в италианците. Онези, които все още говорят гръцки (едва ли повече от 10 хиляди днес), живеят в отдалечените планински махали, запазили са се както каракачани и власи в най-отдалечените райони. Освен това, южна Италия е в постоянен демографски срив заради емиграция към Северна Италия, Франция, Швейцария, Америките. Готите са ариани, заклеймени са и съответно от тях не остава нищо.

През X-XI век се появяват първите текстове на романски езици, които са различни от латинския. Има сведения, че към началото на IX век населението на Шампан, Валония, Пикардия (земите на Северна Франция и Южна Белгия) вече не разбирало латинския език на църковната служба. Първите старофренски текстове са Страсбургските клетви и Мъчението на Св. Евлалия, като последното е горе-долу съвременник на Кирилометодиевия превод. Но това са перфериите на романоезичния свят. В Италия влиянието на църковния латински език е много по-силно, а и диалектите са по-близки до латинския език като лексика и фонетика. Иначе италианската нация е продукт на по-миналия XIX век. При Данте имаме много държавички, които са в постоянна война и надпревара. Италианският език е създаден въз основа на флорентинския говор на Данте, Петрарка и другите ренесансови поети, чиито творби са се харчели като топъл хляб. Съвременният италиански език е смес от северни (ломабрдски, пиемонтски, венециански) и средни (флорентински) диалектни особености, не на последно място заради освободителното движение, тръгнало от северозападна Италия. Да не говорим за линията Ла Специя-Римини (Linea La Spezia-Rimini/Linea Massa-Senigallia), която едновременно дели Апенините на две и е главният вододел на романските езици - източни и западни.

УжасT. Бактрийската нумизматика се изследва поне от 80-90 години. Има предостатъчно студии от 60-те, 70-те и 80-те години (които обаче не се споменават от П.Д., който е доста слаб в прегледа и цитирането на литература).

За изследването на Ц. Степанов съм крайно скептичен (чел съм го преди няколко години). B частта за езиковите прилики между България и памирска "Балхара" авторът се олива тотално (а ла Петър Добрев и апологети) и демонстрира нулеви познания по персийски и арабски език, без каквито всякаквите му лингвистични анализи моментално попадат в категория псевдонаука. Да не говорим за абсолютно голословното твърдение на Ц. Степанов, че един владетел нямало как да се титулува "началник на войската", и συβηγι се извежда от староиндийски (!!!), след като тъкмо от Бактрия има крещящи контрапримери за владетели, които носят точно такава титла "началник на войската".

Втората и третата са чешките форми, а първата е заета от руски. kníže, Nom.Pl. knížata, Dat.Sg. knížeti е първоначално умалителна форма от среден род (-ent), като бълг. теле, прасе *kъnęgę > kъnęžę. kněz e от *kъnędzь. В старобългарски тази умалителна форма липсва. Но я има в полски, словашки, украински, т.е. пътищата водят към района на Панония и Моравия.

А за какъв дявол им е на славяните думата лук (от герм. *lauko), след като са могли да си ползват латинската cepula? Няма логично обяснение. Случило се е. Най-лесното обяснение (по бръснача на Окам) би било: славянските племена са варвари в родовообщинния строй (имат си вожд) към края на античността. По време на ВПН и след него тези варвари започват да се разселват във всички посоки. И срещайки се с различни общества, които са по-напреднали, възниква нуждата от обществено-политическа организация и наименования, свързани с нея. Едни (на Балканите) чопват латинското цесар. Други са в контакт с франки и саксонци (в Панония и Моравия). Там захващат кнез от герм. kuningas. Трети (по р. Елба) се срещат с Карл Велики и чопват крал. Какво показват паметниците: в еванг. превод (К-М, средата на 9 век) крал и жупан липсват. Има кнез = αρχων и цесарь = βασιλευς. жупан изобщо не се среща в старобългарския превод (макар че имаме печати и надписи с жупан-мегас, жупан-таркан), а воевода е вероятно калка от гръцки στρατηγος. крал се среща в Панонските легенди, но е с руска огласовка король, т.е. думата може да е внесен от руския преписвач. Употребата на крал, жупан, кнез в български е крайно ограничена. В сръбски се употребява краль още през средните векове. Крали Марко е по произход сърбин, а (Марко) Кралевити е от сръб. краљевиž и това според мен е достатъчно да покаже, че крал е заето от сръбски в български през 12-13 век. жупан е вероятно излязла от употреба. Излиза, че през 9-10 век в славянските езици има различни заемки за "биг бос", които са донякъде в конкуренция. С мисията на К и М настъпва кратка фаза на омешване на различните славянските езици и в различните езици попадат заемки от други географски ширини (предимно между запада и юга). Тогава се натрупват и тези различни жупан, воевода, кнез и цесар. А князевци през 9 век 1. не може да има (справка старобългарско склонение) 2. изобщо няма как да се запише като canizauci в началото на 9 век, защото тогава думата се дели на 3 срички като ku-nen-dzi. Това е абссолютно изключено и е в сферата на фантастиката (а ла спараток/ПетърДобрев и др. вундеркинди). Не може да се наслага руското произношение от 20 в. върху запис от 9 век. За етимологията на КАNA не мога да кажа нищо. Ясно е, че е име, а не глагол, защото се употребява като определение κανα βοιλα κολοβρος, κανα συβηγι, и определяемо, βαγατουρ κανα. Съмнявам се, че е от каган. може просто да е дума със значение велик, голям, големец и нещо подобно.

Cannabaudes е лично име. Никой не твърди, че Cannabaudes е титла. Следователно няма какво да го смесваме с познатото от каменните надписи κανα-συβηγι.

1. Българският превод на папските писма изобщо не е меродавен. При съвременния превод се използва руската заемка княз, защото така е хрумнало на преводача, въпреки че княз в български има съвсем различно значение. Според мен най-правило би било да се преведе като вожд/владетел, за да се избегне цялата тази какафония. Но това зависи от преводача. 2. Рига е латинска дума (rex, regem) и въобще не е ясно дали славяните са я употребявали. По-вероятно се е употребявала от романоезичното население (откъдето е проникнала и в гръцки, ρηγας /rigas/). Изобщо в тези варваризирани провинции картинката на езици и народи е твърде пъстра, за да се повежда всичко под един славянски знаменател. 3. Както вече споменах: въпросното κανα (а не κανας) е засвидетелствано самостоятелно и няма никакви основания да се приравнява с кнез/княз/kuningas. 4. Canizave е объркано вместо canizauci, c /e/ вместо /ci/. Същият текст в Chronicon Reginonis, откъдето е преписвал Saxo: canizauci princeps avarorum, разночетенията от други компилации и ръкописи: canzaucus, canzauci, cani zauci. 5. Като гледам текста на Регинон, когато се споменава лице с титла+natione, първо се дава името, а после знанието: Nicophorus imperator constantinopiltanus, Heroldus rex danorum, Michel imperator constantinopiltanus, Lodowicos rex germaniae, Пак там (Chronicon Reginonis) са дадени дори арабски владетели по същия начин: Amaroz ab Abdiraman filio Abudaz de Cesaraugusta. Thudun е тудунът (без име). Kоето показва, че с голяма доза вероятност Canizave/Canizauci е име.