Perkūnas

Проблемът е, че за въпросната изложба липсва всякаква прозрачност какви държавни средства са изхарчени. Информацията за договора между българските музеи (които са държавни или общински) и френските музеи беше едва ли не засекретена. Ако искаме държавата да се оправи, трябва да настояваме тя да се отчита пред гражданите си! Какво правят Мадам В. и целия журналистически антураж там? На чия сметка са там? Това е основният проблем. Все е тая дали ще се излага главата на Севт или маската на Тутанкамон - докато не се вкара законност в дъжавата, всички ще свързват българи с мафия. Между другото -- Италия въпреки всичките си шедьоври продължава да предизвиква асоциации и с мафия, корупция, шуробаджанащина (Берлускони), агресивност, мачизмо, слаба дисциплина. А как сме по-различни? Останалото е вятър работа.

Ужас, кавалиере не разбира що за разлика има между немци, немски език, германски племена, германски езици.

Струва ми се, че материалите са подредени по остаряла методология. Очевидно е, че ятовата граница се пресича от всякакви различни диалектни изоглоси. В различните говори възникват различни иновации, които успяват да се разпространят различно (примерно преизказното наклонение е източна иновация, докато замяната на старобългарското ЪI с И или употребата на КОИ вместо относителното КОТОРЪIИ са тръгнали от запад/северозапад). Не знам как биха могли да се означат на картата толкова много детайли.

Пиал съм хиляда пъти във форума, че никаква граница не минава през средата на България. Единствените преходни говори между български и останалите славянски езици са между български и сръбски. С руски, полски или украински език българският език никога не е граничил. Най-близки славянски езици по всички критерии - фонетика, морфология, лексика - до български са сръбски, хърватски и словенски. И това е установен факт, независимо че все се напъваш да изтъкваш все, че звуците (!) на изток от някаква си въображаема граница приличали на руския. Вместо да седнеш и да прочетеш някакви изследвания по диалектология. Смекчаването на съгласен звук пред И, Е се наблюдава при всички славянски говори - в някои повече, в други по-малко. Но това са вторични местни явления. Които нямат общ произход или още повече някакви фантастични връзки със севери, драговити, венети или анти, все неизвестни от далечното минало. Това няма нищо общо пък с ятовата граница, която едва ли датира от времето преди 15-16 век. В някои родопски говори има изговор на О като А като в руски. Но това са 2 възникнали независимо едно от друго явления. Иначе какво излиза - че в Родопа са се заселили руснаци ли? Това са пълни абсурди.

Друг път. Руският език няма никаква работа в тази дискусия. pięć, nie, wielki, ciało - това руски ли е или полски???? Нямаш никакви основания да твърдиш такива неща. Виж горните примери.

Блаблабла, а защо езикът в този фалшификат е германски? И то такъв, който дори немците от 19 век не разбират...

За да стане мешавицата по-пъстра се включиха и гетите с тяхното "буидос". Явно в този уж исторически форум не се знае, че това не е буква б, а торн… http://bg.wikipedia.org/wiki/Торн За останалите, които вЕрват, че "славянския при българите е нещо много по-старо от идването на Балканите", препоръчвам да прегледат граматиката на Беньо Цонев, където са изредени и сравнени с българския останалите славянски езици. Изводите ca недвусмислени: най-близки до българския език са сръбски, словенски и словашки, което все сочи в западна, а не източна посока. Приликите между български и руски се дължат на влиянието на църковния език върху руския през средните векове и на руското влияние върху българския език през 19 век. Т.е. това са вторични прилики. Топоними от романски произход се откриват и в Софийско, Пазарджишко, Кюстендилско, цяла Северозападна България. Близко до ума е, че те са оставени от население, което е говорело на романски език, но впоследствие е асимилирано езиково. Положението в Корнуол, Уелс и Ирландия не е по-различно, там местното келтоезично население е асилимирано от англоезичното население.

Табов, моля престанете да пробутвате лъженаучните си изследвания. Наясно ли сте изобщо, че съществуват естествени езици, в които отсъстват различни съгласни звукове? Следователно за какво им е да употребяват букви за звукове, които не познават? В арабската азбука звук П няма, няма и буква за този звук. ЕРГО???? Така че за какво сравнявате честотната употреба на букви от различни азбука? И забележете, сравнявате един надпис на гръцка азбука с текст на кирилица!!! NON SEQUITUR!!! Престанете да пълнете форума с лъженаука.

Под *walha германските племена разбират общо келтското население в Западна Европа. Проблемът е, че голяма част от това население по онова време (1-3 в.) е в напреднал процес на романизация. Включително и по Британските острови, както се вижда от огромния брой латински заемки в уелски, корнийски, бретонски и староирландски. Така че в един момент и келтоговорещите уелсци (Welsh = *walhiska, т.е. влашки), корнуолци (Cornwalas, *korno-walhiska- власите от Корнов/Cernyw/Kernow) и техните романизирани съплеменници във Валония (Vallonie, Wallonen < *Walhona) и Галия (Val-land = France) попадат под един етнически знаменател. Славяноговорещите от Средна Европа нямат пряка връзка нито с романоезични, нито с келтоезични, преди да започнат да нападат балканските провинции. Затова възприемат *walha- от германските племена като название на романоезичното население, преди да започнат походите си на юг.

И литовците звучат като руснаци. Защо?

Мисля, че всякакви коментари губят смисъл след поредния покорен връх на табовската псевдонаука.

Да спомена между другото, че тракийските надгробни надписи са или на латински, или на гръцки език. Не на бески, одриски или дентелетски. И то много преди да се появи християнството по тези земи.

Хаха, КГ продължава със заблудените си въпроси...

А в кой източник се споменава примерно смяната на езика в Галия, Британия, Мала Азия, Русия? Айде да не изпадаме в такива дребнавости. На хроникьорите от 7-8 век изобщо не им до отразяване на всеки детайл, още повече че малцина са преки очевидци на събититята, които са описали. Много по-голяма тежест имат приключенският, нравствено-поучителният, възпитателният, хвалебственият и не на последно място поетичният елемент.

Някакви конкретни доказателства за това? Нима има все още хора, които си мислят, че източниците от 7-8 век са като днешния преглед на печата, та да споменават всяка новина? Славянският език е наложен като официален в държавата едва 250 г. по-късно. И този език не е дошъл откъм южноукраинските степи.

Това е нищо повече от wishful thinking (следствие от четене на любителски сайтове с неясно съдържание). . Иначе как да обясним запазването на античната хидронимия и имена на градове на по-голяма част от Балканския п-в. Сигурно славяните са били колекцонери на римските атласи. Останалото дори не си струва да се коментира.

Не знам кой е правил дизайна на изложбената "ни" зала в Лувъра, но е доста вероятно да е изпълнена в сухия, безжизнено-мухлясъл стил на българските музеи.

Забележка: Chemnitz = Кемниц (по времето на ГДР, Карл-Маркс-щат). От разговори с немци от различните провинции разбирам, че и там еуфорията през 89-90 г. е била огромна и може би едва днес хората разбират, че не всички политики, прокарани от кабинета Кол са били правилни. Договорът за валутен, икономически и социален съюз е очевидно недоизпипан и резултатите днес - огромна разлика в икономическото развитие между немския югозапад и североизток. http://www.zeit.de/wirtschaft/2014-10/bundeslaender-bip Столицата Берлин е изцяло зависима от държавния бюджет. Не знам дали има подобен случай в друга европейска столица.

Съмнявам се, че от тези изложби в Лувъра ще спечелим повече туристи. В Лувъра туристите отиват да видят Мона Лиза, а не главата на Севт или Панагюрските съкровища. Музеят е огромен и българската изложба се губи на фона на всичко останало. На гол тумбак - чифте пищови. За такива изложби си има изложбени зали. И крайно време е да се сложи край на соцпрактиката "съкровища на турне". Това е само безцелно харчене на пари, а в днешно време интернет-рекламата е много по-силен механизъм да се привлекат туристи в българските, а не френските музеи. Въпреки всичките изложби зад граница броят на туристите с цел култура в БГ е пренебрежим спрямо алкохолните чартъри до Сънито. Погледнете броя на полетите до София - терминалите на летището са като изоставени през по-голямата част от деня. Ама нали Боко сбъдна мечтата на лудото Люси Ж. да закара съкровищата в Лувъра.

Методът не е изначално сбъркан, но в случая има няколко големи грешки: -неправилното тълкуване на сравнителния материал (в случая, непознаване на балтийските езици и тяхната топонимия) -изграждане на система от звукови съответствия и закономерности, която е пълна с вътрешни противоречия и контрапримери - ( в случая, изместване на съгласните) -погрешно допускане, че достигналият до днес материал (в гръцка и латинска транскрипция) принадлежи към една единствена езикова система ("тракийска"). прави впечатление, че подялбата тракийски-дакийски сътоветства на съвременната българо-румънска граница (?!) С подобни погрешни анализи и заключения са пълни например трудът на Трубачов (и подражатели) за индо-арийските езици в Крим... и скито-сарматските наречия на Абаев, които се цитират под път и над път из интернет. Моето лично мнение е, че балтийската връзка не следва да се отрича, но тези примери трябва да се преразгледат из основи и поотделно. Известно е, че между албански и балтийски съществуват доста изоглоси, а да не забравяме и румънската "рибка" juvete и doina.

Да, списъкът е наистина доста зле. akẽlė според големия речник на литовския език (LKŽ) означава "1. дупка в леда, 2. очанка (растение), 3. троха, залъче" Tъй като akis "око" означава и "дупка", ми се струва, че въпросният хидроним Akẽlė е производен на akis и означава или "Окото", или "(Eзеро с) дупка в леда" (незамръзващо изцяло през зимата езеро?). А "вода" на литовски е vanduo, което съвсем отслабва въпросната "етимология" на Αχελων и коренната етимолoгия на тракийската дума за "вода". Това че методът е недоизпипан и има своите слаби страни, не означава, че е изцяло погрешен, но сравнителните примери са понякога съвсем погрешни, заради неправилното тълкуване на литовския материал.

Ясно е, че не всички реконструкции са достоверни. За съжаление тракийската езикова система, която Дуриданов е възстановил, е пълна с противоречия. Основните проблеми при реконструкциите на език само и единствено от топоними и лични имена са няколко: -неясно е дали материалът е хомогенен, а не е свързан с коренно различни езици. Това е все едно да се гради теория за българския език само въз основа на допускането, че Бургас, Стара Загора, Ямбол, Хасково и Пловдив са 100% български топоними. -възможност за пренасяне на топоними. очевидно доста тракийски топоними се припокриват с топоними от Мала Азия или Южна Гърция, ерго те не могат да се ползват като сигурен материал. -при личните имена нещата са още по-забъркани заради съкращения, умалителни форми и.т.н. Това е проблем не само за тракийските възстановки, а и за скито-сарматските възстановки. -изграждане на система от звукови съответствия на твърде неясни основи. Например допускането, че в тракийски има изместване на съгласните: p > ph/f, t > th, k > kh/x като закона на Грим в германските езици, е твърде несигурно, понеже употребата на гръцките фи, тета и хи в тракийските надписи е доста рядка. Освен това в книгите на Дуриданов и Георгиев контрапримерите за такова изместване са много повече от примерите (*dhūnāk- би трябвало да стане Дунах, а пък kersas - херсас), но това въобще не е засегнато от авторите! За сметка на това се измислят разни работи за слабо придихание (?) и под., които са съвсем неубедителни. Да не говорим за мишмаша от сатемни и кентумни форми. -почти не са коментирани тракийските глоси в гръцките лексикони. Някои имат успоредици в други индоевропейски езици, но повечето са съвсем неясни. Ерго, макар глосата да е тракийска, тя може да не произлиза от индоевропейски корен. Да, има доста успоредици с балтийските езици, но тези езици са доста консервативни индоевропейски езици. Но не всичко произлиза непременно от балтийски. Освен това не винаги тълкуването на балтийските топоними е правилно, но това е съвсем друга бира. Това dūn- е и без това страшно съмнително: за германските езици *dun = "пясъчна дюна", а за келтските *dun = "хълм, укрепление" и оттук " град". Крайно съмнителна работа, може да е остатък от някоя остаряла статия от 19 век, когато всичко се слага под един индоверопейски знаменател. Индоевропейският корен е *kRs- "черен", но дали на гугутката й е там мястото, е друг въпрос.

А този купол в Плиска откъде се взе?! Да не е възстановка?

едва ли, в Беларус няма планини. най-високата им кота е Дзержински (!) хълм, 345 м. да не е прахоляк от някое торфено находище?

Поредната доза псевдонаука в тази тема...