Perkūnas

Малко усмивки от старите ленти: Армията Бранкалеоне/L'Armata Branncaleone, Италия (1966). Имайте предвид, че филмът изпреварва Monty Pithon с около 5 години.

Но "затритата през 3 век пр.Хр. Гръко-Бактрия" продължава да пише с гръцки букви чак до появата на тюрките. Че дори кушанските владетели продължават да си слагат разни гръцки божества по монетите и да ползват гръцки букви. Повече картинки на http://en.wikipedia.org/wiki/Kushan_Empire.

Понеже съм в чужбина, прегледах само трейлъра на филма. Трейлър, който приляга на екшън трета категория. Ако заглавието беше нещо друго, изобщо не би се разбрало за какво става дума в този филм. Принципно мисля, че добър исторически филм е онзи, който завладява чуждестранната публика. Изключително трудно е да пресъздадеш в сюжет онова, което не присъства у зрителя като подсъзнателен рефлекс, развит от учебника по родинознание. До момента не мисля, че български екип е успял да се справи със задачата добър исторически филм. Пускал съм на немци английската версия на филма за Аспарух и след 15 мин бяха напълно отегчени. Не знам дали има други български исторически филми, дублирани на английски или немски, за да ги изпробвам върху чужда публика.

Пише Исус (Jeszus) и Христос (Kristusz) на няколко места, определено е богослужебна книга на естонски или фински, но с някакъв правопис от 19 век?!

Писател, а не читател? И не знае английски? Горе обясних защо таркан няма връзка с тоя индоевропейски корен. В литературата (Шервашидзе и др.) е обяснен китайския първообраз на тарх(в)ан. Дали титлата е вкарана по мода на хаганата - може би има такава възможност. Но тук отново стигаме до критичната маса на нежелаещи да погледнат тук-там из различните статии, защото "само да не е турско". ПП. За боилата важи същото.

Е айде стига с преливане от пусто в празно и колебания, та колебания. Не щем да погледнем из литературата, не знаем що е Бактрия, Согд и Турфан, а само коментираме с голямо самочувствие (за различните видове согдийци "от Ванкувър до Владивосток" говоря). Пандора, не си губи времето с този сайт. Очевидно съдържа големи неточности.

Да сме точни, ето какво казва бай Ганьо: болгар е форма, наложени покрай влиянието на руския език. Такава в България никога не е имало. Затова тълкуването на плочките от Виница като bolgar е съвсем несигурно.

1. Пак опираме до проблема, че не знаем как да ползваме речници. При Клозон boyla не се превежда както budun. Т.е. има повреда в нечий казахски телевизор (или не само там) 2. Този речник се отнася до текстовете, написани на тюркски език. Както е известно, хаганатът обхваща различни народи, говорещи на различни езици и ползващи различни писмености. Титлата boyla се споменава в китайски източници и в персийски документи от Турфан, където носещите я имат очеизвадно тюркски имена: Кюл Билге, Алгач, Тапмъш или Йотюр. Това за употреба извън орхонските надписи ли се смята или не? Това, че титлата се употребява в Бактрия личи от бактрийските монети и текстове на тохарски език Б, където се посочва лице по чин poyla. 3. таркан не може да е заета от согдийците, защото те не я ползват въобще, преди при тях да довтасат тюрките и да почнат да дигат разни камъни с възпоменателни надписи. 4. за какво мънкане става дума, след като е ясно като бял ден на всеки, че употребата на боила е свързана с Гръко-Бактрия, а на таркан с Китай? Никой не е тръгнал да определя таркан като българско нововъведение.

Щот изобщо не е ясно какво пише на тези плочки от Виница. И останалото е надграждане на въздушни кули.

А да си помислил някога (случайно), че този казахстански сайт може би не е най-авторитетният източник на информация за тези титли? Да си погледнал случайно някои други издания на въпросните текстове, че и на други, където се среща boyla? Обясних, че тархан е в крайна сметка китайска титла, но тази китайска титла е вкарана в употреба в Средна Азия покрай Тюркския хаганат. Дали се е появила в ПБЦ покрай влиянието на хаганата е съвсем друг въпрос. Неправилното множествено число се среща и у други китайски по произход титли. И това множествено число е обяснено в старотюркска граматика на М. Ердал под влияние на монголски език, където съществителни, окончаващи на -n в единствено число, образуват множествено число, заменяйки -n с -t. Останалото е: обръщай самосвала, само да не е турско. и не подлежи на коментар.

Нямат нищо общо с чъргубоила. žirgas, zirgs са заемки от монголски по време на монголските кампании из Източна Европа (клас. монг. ažirga, съвр. азарга "жребец"). При балтийските народи конете навлизат твърде късно и названията са или описателни (лит. arklys "кон" = "орач"), или заемки. А въпросният надпис е непълен в началото, съдържа неясната дума сарактон и може да не е изтълкуван правилно. Боила се среща върху монети, намерени в Бактрия, и в административен текст на тохарски език Б. Титлата таркан в Монголия, Тарим или Бактрия, се употребява единствено в тюркски контекст. Тя е напълно неизвестна в района преди да се появят хаганатът и неговите производни. Това е повторено един милион пъти във форума, но тук отново има твърде много ВЕРВАЩИ на фентъзито, което се пропагандира от разни Петърдобревци и техните подражатели...

Защото самите елинофони не разпознават в нея гръцката дума. Ако беше заета от гръцки, елинофоните със сигурност щяха да го забележат. Възможно е да е сродна с тюркското понятие jargu "съд, съдебно решение".

Корените на злото са може би в латино-тоталитарната държава, която всъщност е Аржентина? Логично е след ВСВ да е просперираща държава -- цяла Европа е в развалини и кой както може, си търси късмета навън...

В Дунавска България липсват званията и титлите, характерни за тюркския хаганат в рамките на локално-контактната зона Бактрия-Синдзян-Согд-Тибет-Монголия. Доста от тези титли са свързани с иранските езици (шадапът, шад, шав, шах, елтебер). шах и шад са дори прасродни по иранска линия. Но такива изцяло липсват в България. В България се срещат таркан, боила, багатур, каквито са характерни и за тюркските езици. боила е гръцка, употребявала се е в Бактрия и се е разпространила и в съседните райони. Спомената е в орхоно-енсиейските надписи и в административни текстове на тохарски език Б. Други звания като кавхан, багаин, кана и под. се срещат само в Дунавска България. Поради липсата на сравнителен материал е трудно да се разбере какво означават. бек и каган са се употребявали в съседни държави. Дали са се употребявали в България е невъзможно да се каже заради липсата на материал. Бугутският надпис също съдържа няколко тюркски титли, които не се срещат никъде другаде. Значението им е неизвестно поради липсата на сравнителен материал. В България се употребяват и латински титли като комит, кандидат. В това няма нищо странно - това са местни, балкански реалии.

За таркан също е изписана доста литература. от самосвала с изненади на Живко Войников: Проблемите са буквално на всяка крачка. Основният проблем е, че според иранските фонетични закони формите в осетински tærxon, согдийски trx'n или trγ'n, хотано-сакски ttarkana, персийски tarkan не са сводими към обща иранска праформа, която да е сродна с индийското tarkaṇa- "разсъждение". Съответните ирански форми биха били: осетински tærgæn, в согдийски trk'n', в хотаносански ttarggana, в персийски targan. Но такива няма. Има нещо, което възпроизвежда (както се вижда от согдийския запис) беззвучна мъжечна съгласна /q/ в съчетание /rq/, каквото обаче не съществува нито в хотаносакски, нито в персийски лексеми с ирански произход. За съжаление това е пропуснато от Абаев, който се е поддал на скитска мания. Тохарското съчетание ārslām tārkhānem е очевидно съставено от тюркското име Арслан и таркан. Сричка khа в тохарски означава съчетание /ха/, но в тохарски съгласен звук /х/ просто няма. Т.е. думата таркан няма как да е тохарска по произход. Етруски и латински имена нямат никаква връзка с таркан, защото етруският език е в съвсем друга ера и континент. Нито пък хетски или лидийски глаголи, заети от семитски (и дадени при Ж.В. с погрешен превод). По отношение на "съдия": в индоевропейските езици пък изобщо не се възстановява корен със значение "съдия". Понятието е производно на "прав", "мисля, решавам" и под. Крайно неубедително. Ж.В е цитирал мнението на А. Дыбо от нейната студия "ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ КОНТАКТЫ РАННИХ ТЮРКОВ" Понеже дамата не е иранист. тя просто цитира мнението на Абаев, без да й попадне в полезрението очевидното противоречие с историческата фонетика на иранските езици. Тя е споменала само, че хотано-сакската форма означава тюркска титла, както е видно от труда на Бейли. В студията на Джони Ченг за осетинския език tærxon се определя еднозначно като късна тюркска заемка в осетински. Ужасяващият пропуск на гореспоменатите автори (Абаев и Дыбо) е, че са пропуснали да споменат начина на изписване на тилата в Бугутския погребален надпис на согдийски език (6-7 век), където титлата е записана като trγw’n "тархван", trγw’nt "тархвани". Проучването на Кляшторный и Лившиц посочва този факт, но авторите не могат да си обяснят разликата между формите trγ’n и trγw’n. Това не е обяснимо на согдийска почва. Изобщо това различно изписване в согдийски изхвърля зад борда согдийската и иранската етимология. Формата trγw’n обаче е близка до монголското daruγa където /xw/ или /qw/ се промяна с антиципация на лабиалната в: uq>uγ. Обяснението на Н. Шервашидзе от неговата студия на таркан като заемка от старокитайското tian-wan (< *tian-hwan-) обяснява всички форми: darxan, tarxan, tarqan (със загуба на лабиалния елемент), tarqwan и daruγa: Очевидно липсата на звук /hw/ в тюркски води до замяна с /qw/, /q/, /x/. На това се дължи и вариацията във формите. За съжаление и този автор не е обърнал внимание на надписа от Бугут...

Какво има в самосвала на Войников? кое от двете? Такова багъ - воин откъде се взе? не съществува никъде!? Или авторът си фантазира? А едър в старобългарски въобще дали е адъръ или атър? Не, формата е с малък юс и естествено е съвсем различна. Защото друго, по-приемливо обяснение до момента няма. А потърсили ли са връзка на завършека -тур с нещо в иранските езици? След като кажеш А, трябва да кажеш и Б. Т. Славова е компилирала едно чудо материали в монографията си, но е видно, че не е специалист по източни езици. Половинчати обяснения не са убедителни. Тук е и слабата страна на иранската етимология - не обяснява завършека. Такава старобългарска форма (преди 15 в.) няма. Е и? Изобщо знаем ли какви групи е имало сред аланите? Единствено приемливо е това обяснение, формите в осетински са очевидно неизконни. Няма как авторът на безброй очерци върху историческата фонетика на осетинския език да твърди, че осет. ирон. bæхеаtыr, дигор. bægъаtr са изконно ирански, след като противоречат на иранските езикови закони в осетински. Явно Ж. Войников, който няма дори формално образование по чужди езици, получава откровения свише? авестийското baхtar означава "дарител, благодетел", а не "храбрец, воин". Това е видно от всеки стандартен речник. А десетките индийски форми са заемки от персийски долу-горе по времето, когато е строен Тадж Махал (XVI-XVII век). И нямат никакво отношение към надписите от IX век. Осетинските форми не са цитирани правилно. ædærs = "безстрашен" = a- "не" + tarsa- "страх" (общоирански). Ако имаше някаква връзкa, може би щеше да имаме едърС, или поне багатурС. В заключение - научна стойност = 0. На онези, които ценят подобни памфлетчета, честито!

Живко Войников и Петър Добрев са такива езикови специалисти, че дори не знаят в коя литература да направят справка преди да изсипят самосвала с глупости.

Това не е вярно. Нито едната, нито другата титла е позната в иранския свят, преди в него да се появят разни тюркоговорещи. Дори начинът на изписване на титлата в согдийски издава чуждия й, неирански произход. Тюрк. таркан и монг. даруга(н) са китайски по произход. Произходът на багатур е неясен (може и да е собствено тюркски), но със сигурност не е ирански. Отново - различните форми на титлата в персийски, согдийски и.т.н. показват, че титлата не е иранска по произход. В иранския свят са разпространени съвсем различни названия. Аргументи а ла Петър Добрев като това, че при тюрките титлата се изписвала след името, са абсолютно несериозни, при положение, че дори в старобългарски има стотици случаи, когато титлата се изписва след името. Някои ирански названия преминават в Тюркския хаганат като заемки в контактната зона Бактрия-Согд-Синдзян-Монголия като елтебер (от бактр.), шад (от согд.), шадапът (от пракрита), шав (от бактр. или хотан.), шах (от срперс.). Тези титли се срещат в надписи и документи, пряко свързани с тази контактна зона, и са напълно неизвестни в който и да е съвременен тюркски език (с изключение на шах, която е обаче част от персийското културно влияние). Такива титли при българите изобщо няма. И няма как да има след като аварите и българите изобщо не са по тези територии по времето, когато такива названия се въвеждат в администрацията на хаганата. Какво исках да кажа с "по праезикова линия"? Че едните названия са локални заемки, а други са част от езика и имат по-широка употреба (праезикова). Например, таркан и багатур се срещат в България, а тези двете имат и употреба в най-различни езици, вкл. и в Сибир (Тува, Якутия). В Якутия тюркски хаганат никога не е имало. Тези названия са част от тюкския праезик, много преди да започнат контакти на тюрките от хаганата с иранското население в контактната зона Бактрия-Согд-Синдзян-Монголия и да се появят разните шахове, шадове и шадапъти по иранска мода. Тези названия са донесени от някакво тюркоезично население, което е стигнало до Кавказ и Балканите, но чиито контакти с Бактрия-Согд-Синдзян-Монголия са били минимални. Това обяснява защо в Тюркския хаганат не се срещат комит или кандидат - това са наименования, свързани с латинския език и заети в локално контактната зона Балкани-ИРИ.

Всъщност единствените наименования, които се припокриват с онези в Монголия и Енисейските надписи, са таркан, боила и багатур. втората е чопната от гърците през Бактрия. кана субиги според мен си остава е неясна по значение, въпреки че се срещат поотделно кана (в надписите) и субиг (по отношение на славянските вождове в арабски източник). Ирански или индийски екзотики като шадапът, шад, шав/шах не се срещат въобще. Тибетското по произход ябгу също липсва. Т.е. няма доказателства за силна връзка на българите с локално-контактната зона Бактрия-Тибет-Синдзян-Монголия, които са влияли на Тюркския хаганат по време, когато българите са на съвсем друго място. Докато таркан и багатур са дошли в България по праезикова линия.

Да, ама не. Същата "композита" šadapït или śadavida за ваш най-голям ужас се среща в документите на староиндийската писменост кхароштхи, намерени при разкопки в Ния (Тарим), датирани към 100 г. сл. Хр. и означава дребен местен феодал, който ръководи śada "адм. единица, равна на 100 домакинства". Произходът й е вероятно свързан с Бактрия (пракритът, използван в Таримския басейн, произлиза от територията на Гандхара). Наистина бактрийското словосъчетание *σαδοβιδο произлиза закономерно от иранско *satapati-, но вероятно е буквален превод на старогръцкото ἑκατοντάρχης. За титлата śadavida е обяснено в History of Civilizations of Central Asia, том iii. Заради транскипцията šadapït с начално š-, а не s-, е логично да се предположи, че титлата е заета от таримския пракрит, като например maqarac < инд. maharaja. Останалото изобщо няма смисъл да се коментира.

У Патриарх Никифор е записано като Oὔμαρον с ударение като в арабски/иврит на първата сричка /'omer/. Името Сабин не е латинско?!?

Ами ако остатъкът от списъка просто не е дописан? Не могат да се правят никакви сериозни заключения.

Според мен думата *vila е свързана с лит. vėlė (ж.р.) "призрак, душа на починал", velnias (м.р.) "бяс, дявол", латв. veli, velns. Понеже *vila се среща само в южнославянските езици и има несъответствие в качеството на гласната в първата сричка е твърде възможно да е заета (през балканоромански?) от някой палеобалкански език, където e съществувала сродна на балтийската форма. Ирански или прабългарски произход е крайно несъстоятелен, при положение, че в иранските или тюркските езици подобни митични същества носят съвсем различно име. Но да не се отклоняваме от темата, за подобни балкански митологеми може да се отвори отделна тема, в която да се дискутира.

Във всеки съвременен славянски език могат да се открият думи, които не се срещат в другите славянски езици. Например изпонапрепиша не се среща извън български, но извън всякакво съмнение е, че е съставена от славянски елементи.

Не, не могат. Всъщност такова словосъчетание (*asma-daiva-) не се среща в нито един ирански език. Това е пример за изсмукана от пръстите етимология. Думата самодива е сложносъставна. Как си я обяснявам аз? Думите вила "пророчица, вещица" и див "зъл дух" се срещат още в старобългарски. От вила е образувана самовила ("сама жена, неомъжена, вещица") и после от див се е образувала самодива (в женски род под влияние на самовила). Възможно е по народна етимология да е свързана с див "първобитен, буен, груб". За думата див съм склонен да приема, че е стара заемка от ирански в славянски (датираща отпреди н.е.). Но самодива е образувана на българска почва в недалечното минало.