Perkūnas

Щот граматиката на българския се променя от подобна на руската към подобна на гръцката.

Е, това е твърде пресилено. Калкирани германски неологизми има и в руския. В руския има и немалко полски заемки. От гръцки произлизат и думи като ад, бунище, вапцам, даскал, дипла, залисан, керемида, комат, кух, ливада, луканка, мерудия, мирис, молив, охлюв, пендари, стомна, стомана, тухла, хартия, хортувам, филия, фуния. Много от тез думички звучат по народному, но са заети от гръцки.

То май при оценяването на БАН институтите по тракология и балканистика са били препоръчани за закриване. Проблемът на това изследване е, че археолог се опитва да се прави на езиковед. Освен това книгите нямат редактор. Може поредицата да е пусната с цел да се отчете някаква дейност на института и неговите сътрудници (публикации, монографии). Което е чест номер в БАН.

Езикът не се развива еднакво във времето. Просто най-съществените промени в българския са от периода преди и по време на Второто българско царство. През 16 век езикът в граматично отношение вече е твърде близък до съвременния, т.е. за 4 века между 17 и 20 век промените в граматиката са незначителни. Освен това влиянието на турския език върху граматиката на другите езици, говорени в империята, (не само балканските, ами и грузински, кюрдски, черкезки, абхазки - последните 2 нямат собствена писменост до 19 век) е незначително. За кумански и печенежки пък изобщо не може да става и дума. За броя на гърцизмите и турецизмите не се наемам да правя сравнение, но едва ли едните са 10 пъти повече от другите. Просто много гръцки думи днес не се осъзнават като чужди.

Е, забравяме за периода 11-12 век, когато все пак има доста по-интензивен контакт с гръкоезично население. Оттогава е и масовото навлизане на гръцки думи, които не са свързани с църковната лексика.

Продължвай да се чудиш. Аз също се чудя защо в руски и полски глаголната система се е опростила почти до нула, а в български се е усложила още повече. И за много други неща можем да се чудим.

Ммм, отново почваме с ровенето по разни речници, без да сме наясно с фонетичното развитие на новоиндийските езици. Това че една дума се среща в съвременните индоиранските езици само по себе си не означава абсолютно нищо. Там е пълно и с арабски думи.

малко трудно за 80 години да си сменят езика напълно. освен това езикът на Codex cumanicus не е от огузката група. това е известно поне от 150 години.

Тенденцията за замяна на падежната система с предложна (или значителното й опростяване) не е характерна само за българския език, а и за повечето европейски езици. Примери: съвременните романски езици (без румънски) са заменили латинското склонение със система от предлози, същото е и при повечето германски езици. Замяната на падежите не е станала изведнъж, а постепенно. Донякъде се дължи и на общославянската тенденция за прегрупиране на спреженията по род, защото имената не са се скланяли в зависимост от граамтичния род, а по много склонитбени типове (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA : Морфология). Дори и руски склонението е значително опростено. Причините са няколко, но една от тях е смесването на смисловите функции на отделните падежи. Формите на едни падежи са започнали да поемат функциите на други - припокриването на родителен падеж с дателен е характерна и за съседните езици (румънски, албански, гръцки). Oт друга страна, някои от падежите са били с повече от една функция (виж горе за 9 падежа в руския). Как да се конкретизираме отделните значения? C предлози. Oще в старобългарски към формите за творителен и местен падеж са започнали да се прилепват и предлози за конкретизиране на значението (това се е случило и в латински, но е характерно и за други славянски езици, в руски местен падеж се изразява винаги с предлог). Като имаш предлог + падежна форма, значението вече се поема частично и от предлога. Тогава семантичната тежест на падежното окончание намалява, нуждата от отделна падежна форма започва да се губи и тя става в един момент излишна. Така в разговорната реч тези форми започват да се заменят с форми на по-често употребяваните падежи. В български с винителен и дателен. Българският е несъмнено по-близък до сръбски. Сближаването с руския е започнало през Възраждането и то личи предимно в книжовния език. Сръбски се научава и много по-лесно, особено ако си от Западна България.

Дай ми текста на Библията на тракийски. Че да не се окаже, че е преведена на местния латински диалект, разпространен сред бесите.

Човекът е крайно некомпетентен по отношение на славянските езици. Да не говорим за балтийските. Това е.

Германското влияние върху западните романски народи е огромно. Голяма част от мъжките имена като Алберто, Роберто, Енрико, Луис, Фредерико, Франческо с които се кичат французи и испанци са всъщност германски. Че вандалите преджапват дори Средиземно море и стигат до Африка, една Испания ли ще ги спре?

glishev, cпециално за кръст (< (Jesus) Christus) и църква общ произход по прародство е изключен. Рицарю, питай ги власите защо използват думата базилика вместо иклесиа, аз не мога да ти дам отговор.

Не знам дали може да се докаже някакво покръстване археологически. Предполагам, че е било домашен тип християнство (чиито следи се откриват трудно археологически, но оставят следи в езика :-) ). Несъмнено част от християнската терминология у славянските племена (и която се среща във всички съвременни славянски езици) е определено заета от Запад, а не от Византия, и се е разпостранила вторично на юг и изток. Този факт е добре известен. rizar: немското Kirche и Kloster нямат нищо общо с еклесия. Първото е от гръцкото кириаки оикиа "господен дом", а второто от латинското claustrum "забарикадирано (от светския живот) място, манастир". Колкото до християните на Балканите, не се и съмявам, че е имало такива в посочения период, но следи от тях в (старо)българския език не се откриват. Тях ги дири в румънския език с неговата biserica. Понятие като Куберовите хора е твърде мъгляво, за да знаем какви са били всъщност.

Това е доста съмнително - най-ранната среща на славянски племена с християнството се осъществява откъм Запад, а не откъм Юг (откъдето са заети думи като пост, църква, кръст, от старонемския език). Иначе щяхме да имаме съответно гръцки думи (νηστεία, εκκλησία, σταυρός). Гръцките заемки (ангел, евангелие) не са по-ранни от 9-10 век (успоредно с кирилометодиевия превод на светото писание).

Арабската дума е от корен nqr "копая" (в смисъл самородно, изкопаемо сребро). Може би е остаряла днес. Все пак арабизмите проникват в Персия през 7-10 век, а всеки език се променя с времето. Иначе съвременните ирански езици (източноирански) най-вероятно използват същата персийска дума. Староиранската дума за сребрoто е ǝrǝzata- (в Авестата).

Ще те разочаровам, но germanus няма нищо общо с guerre "война". Думата guerre "война" е от германскo werra "бъркотия" (английски war, немски ver-wirren "обърквам"). Латинската дума bellum "война" е изчезнала от разговорния латински, защото след разпада на именното склонение и изравняването на окончанията се е произнасяла като bello = bellus "хубав". Kофти омоними, а? A Промяната w > gu е характерна за романските езици в периода след 5-6 век, т.е. много по-късно от появата на самото понятие germanus в римските източници.

Крайно съмнително е да се очаква някой арабо-персийски автор от 13 век да изпозлзва аржан в смисъл на "сребърен" при положение, че в персийкия език още от времето на Фирдоуси трайно се е закрепила арабската дума نقره /nuqre/ в значение "сребро".

Темата за автохтонното население на Абахзия е винаги под кръстосан огън в интернет (абхазци срещу грузинци). Видях например дори някакви изследвания на топономията, според които на територията на Абахзия и западна Грузия е живеело черкезко население, а не абхазци или мингрелци. Май наистина е имало преселения - особено ако населението в древността е било получергарско като каракачаните например и затова имената са се бъркали.

Картината във времето у теб е тотално размита. Алтайскоезични е хипотетично общо понятие (което не се приема от доста учени) - каквото е и понятието индоевропейскоезични. Това са хипотетично възстановени праезици, които може би са съществували в много далечно минало (поне 3000 г. пр.н.е. за индоевропейските езици - за алтайските дори още по-назад във времето, тъй като разликите между отделните подклонове са още по-големи). Аз не ти говоря за конкретното племенно название тюрки, а за хипотетично възстановен тюркски праезик. Този език е съществувал доста преди началото на новата ера и в един момент се е разпаднал на отделни диалекти, от които произилизат съвременните езици-наследници. Същото се е случило и с латинския език, прагерманския, праславянския, но разликата е там, че на латински има запазени писмени паметници преди обособяването на отделните романски езици, а при прагерманския, праславянския, пратюркския такива няма и затова тези езици са хипотетично възстановени по сравнително-историческия метод. Ние не знаем как се е самонаричало и самоопределяло населението, което ги е говорило. Наименованията на тези езици са условни. По другите точки: тоя Именник хич не ми го пробутвай, защото на базата на този повреден текст, част от който липсва, не може да се направи абсолютно никакво заключение, камо ли да се възстановява някакъв календар. Освен това не съм чул за българи през 2 век пр.н.е. в Кавказ - такива просто няма. за маргиналния средноазиатски народ тохари не ми разправяй разни врели-некипели.

Много ясно, че ще липсва понятието "монах", този речник е подготвян по времето на Сталин. Не знам от кой индийски речник вадиш тия думи, но между хинди bīr (< санскрит वीर- /vīra-/ "мъж, смел" = литовски vyras, латински vir) и персийското parī "фея" (= авест pairika) няма никаква етимологична връзка. Тюрки е конкретно племенно название. Не всички тюркоезични народи произлизат от това конкретно племе. Както и не всички романоезични народи произлизат от Рим. Тюркоезичен е общо понятие за категория от близкородствени езици като романоезичен, балтоезичен, славяноезичен, ираноезичен, индоевропейскоезичен. В тюркоезичието на прабългарите и аварите никой съвременен езиковед не се съмнява. Разпадът на тюркския праезик (абстрактно понятие, тъй като не знаем дали говорилите го са се самонаричали "Авиоотряд 28" или "Фамилия Тоника") се датира около началото на новата ера, много преди да се появи конкретното племенно название türk. Същото се отнася и за названието индоевропейци (общо, абстрактно название на говорилите един хипотетично възстановен праезик, за които ние знаем съвсем малко или почти нищо, вкл. дали не са се самонаричали 'бонго-бонго'), но при тях времевият хоризонт е още по-отдалечен (2500-3000 г.пр.Хр.).

Не е баш така. Крака е формата за двойствено число (за 2 предмета). При частите на тялото, които са по двойки, в новобългарски се е запазила старобългарската форма за двойствено число (в което има голяма доза логика: имаш 2, а не 10 крака). Затова имаме око -> очи, а не очеса, ухо -> уши, а не ушеса, ръка -> ръце.

Някои езици вече са одомашнили еврото без то да е вкарано в употреба. В Литва еврото вече е euras (м.р. 1 склонение: vienas /1/ euras, du /2/ eurai, ... dešimt /10/ eurų, ... šimtas /100/ eurų). Не знам какво ще прави европечатницата с дизайна на литовското евро. По въпроса за многото форми за множествено число: те са резултат от смесването на остатъците от старобългарското именно склонение + новообразувани форми по аналогия. Примерно: ръка/нога - ръце/нозе (от старобългарско и праславянско двойствено число, сравни чешки ruce), диал. ръки/? (от старобългарско и праславянско множествено число, сравни руски руки/ноги, сръбски руке, ноге).

таўлу 'планинец' -> таўлула 'планинци' (самоназвание на карачаево-балкарците). Черкезите пък наричат осетинците и балкарците с едно име: планинци. эбзе 'свани' е свързано с абазини. абхазците наричат абазините Aссуа, а пък осетинците наричат Балкария - Ассы. пълен буламач...

Осетинското бери "монах" (= абхазки абайра "монах") е заето от грузински ბერი /beri/ "стар(ец), монах". Xристиянската терминология сред източноправославните народи в Кавказките планини (абхазци, осетинци, през средните векове и черкезите) е свързана с грузинския език. Думата маг се предполага, че произлиза от еламския език (върху който се наслага староперсийски). вьслѣдъствоваше емоу исходеще чинъ великы и не тъчию кълоубрии прѣдь нимь гредоущеи (ou monon eis opsikion autou)