Perkūnas

Щом опитите за превод са неуспешни, откъде накъде следва, че става дума за циклов календар с години, "наименовани на животни."

И къде в България са намерени статуи на петте божества? Действието в посочения от вас извор (апокриф) започва на Елеонския хълм близо до Йерусалим. Постигнахте ново, фундаментално за българската история откритие.

Щом уважаемият Пеев започва с "всички знаем, че", е ясно, че се насочва дискусията в псевдонаучна посока. Г-н Пеев очевидно няма да приведе аргументи в подкрепа на твърдението си за равенство "канас-княз". Г-н Пеев очевидно не знае, че германски племена шетат из цяла Европа и стигат до Африка, и се чуди как така някаква си дума " се пръква за първи път" при българите. Г-н Пеев не може да си представи, че думата "княз" може би се е пръкнала в славянските уста много по-рано от появата на чехи, моравци, руснаци, че и българи. Г-н Пеев очевидно ще започне пак да спори за "германски заемки" в праславянски език в този форум, вместо да напише сериозен научен труд, в който да отхвърли веднъж завинаги тези погрешни според него разбирания. Но защо не го прави? Защото никой няма да приеме "методата" му на сериозно.

От това, което сте написали, няма нужда от коментар различен от "Вие от нищо не разбирате".

Това е съвременното произношение на König, а не произношението от времето, за което си говорим.

Отговорът на вашите въпроси е даден в стандартните пособия (И. Дуриданов, Граматика на старобългарския език или К. Мирчев Старобългарски език) в частта за трета палатализация, за прегласа на гласните след меки съгласни, за падежните окончания. германски kuningaz > славянски kuninga- > 3 палатализация преди а > kunędzа- > преглас след мека съгласна > kъnędzi Абсолютно същото се е получило при думата венец (вѣньць), която е еднаква по строеж с литовската vainikas. vainika- > 3 палатализация преди а > ve:nica- > преглас след мека съгласна > ve:nici > вѣньць славянски kuningu:ni:- > няма палатализация преди лабиализована > kunęgūni:- > kъnęgyni.

Да, херцог се изменя по закона за палатализацията заради дълбоко вкоренената от векове аналогия в българския език за промяната Г - Ж - З, която описах по-горе. Последното с /ж/ е субстантивирано прилагателно име : кнежи "на княза", от което произлиза и името на града Кнежа.

Славяните не са научили никаква скандинавска форма konung, ами старосаксонска, староалеманска или старовисоконемска форма kuning.

Не, не започваме с предположение. Коренът на думата е точно кънѧг-, което е еднакво с най-старaтa германскa формa kuning-. С добавяне на наставка за женски род -ъiни се получава формата кънѧгъiни. С наставка -ѧ се образува умалително: кънѧгѧ. По закона за 1 палатализация съгласната Г се променя в Ж: кънѧгѧ става кънѧжѧ. По закона за 3 палатализация предходната гласна (ѧ, носово ę) съгласната Г се променя в ДЗ (записвана с s) и послед в З, тъй като следходната не е лабиализована. Оттук кънѧгъ става кънѧsъ. Ако в края на думата имаше съгласна С (канас и подобни) нямаше да се получи формата кънѧгъiни, а кънѧсъiни. Нямаше да се получи кънѧжѧ, ами кънѧсѧ. Нито пък кънѧsъ, а кънѧсъ. Съгласна /с/ не се влияе по тези закони в нито един славянски език.

Къде така го дават немците??? Напротив, пишат нещо съвсем различно от това, което си разбрал. https://www.dwds.de/wb/König

Поредна порция празни съчинителства. Да припомня, чш съвременното произношение на думата [køːniç] не е меродавно за произношението от 7-8 век в старонемски, че и по-рано.

Само че изводите, които правите от тези факти заедно с г-на Лакиер, са напълно сбъркани и ненаучни. Толкоз.

По методата на Гербов може да се върнем директно в тъмните векове и да изпратим всички научни открития на бунището на историята. Какво искам да кажа: г-н Гербов избирателно цитира някакви далечнопредреволюционни (заради правописа) руски фейлетончета, които цитират г-н Карамзин (1766-1826), според когото царь означавало на персийски трон или върховна власт, както е видно от личните имена на асирийските и вавилонски монарси. Та по онова време г-н Карамзин дори не подозира, че след неговата смърт ще бъдат разчетени клинописните надписи на староперсийски или акадски език и че въпросните негови твърдения ще се окажат абсолютно безпочвени. Както и че имената на въпросните вавилнски монарси имат съвсем друг смисъл. Нещо повече в персийски дума цар просто не съществува, защото в този език липсва звук /Ц/. Извинявайте, но ако сме във форум "наука", следвайте някакъв минимален научен стандарт, вместо да цитирате подобни остарели твърдения. Все пак е много по-лесно да се върнем на обясненията за света около нас от Стария завет, нали? Колкото до текста на Паисий, не знам дали г-н Гербов е подозирал дори, че текстът е научно изследван и езикът на Паисий се определя като чудновата смесица на черковнославянски и народни черти. И няма как да е иначе, защото като монах Паисий е запознат с езика на руските черковнославянски книги. Обаче никой в края на XVIII век не употребява отдавна остарелите и отпаднали инфинитивни форми или причастия, както и никой в България не казва перво, иже, вънемлите, мира сего. Такива думи са съвършено чужди за българския език от края на XVIII век, но са част от стандартизирания книжовен черковнославянски език. Очевидно употребата на цесарство в текста на Паисий е толкова меродавен критерий, колкото и употребата на вънемлите. Но тези неща са твърде маловажни за търсещите под вола теле.

Форумният тъпомер прегря... сигурно е от времето. Грамотните хора през средновековието са не повече от 5%. Интересното е, че именно неграмотните 95% са преиначили произношението на цесар в цар. Дотам, че и останалите 5% започват да следват тяхното произношение. Гербов, замени в народна песен цар с цесар и виж дали сричките в стиха пасват, преди да пускаш поредната порция фантасмагории за руснаците и езиковата им реформа.

Напротив, думата кесарь има много ограничена употреба. На практика тя не се употребява извън евангелския текст (където транскрибира гръцкото кαῖσαρ). Обратно цесарь (както е видно от преводите предава смислово гръцкото βασιλεύς, ἄρχων, κύριος, αὐτοκράτωρ) има много по-богата смислова натовареност. Дотолкова, че цесарь/царь означава не само някой земен, а и небесният владетел. Двете думи не се бъркат. Едва ли някой преди да започнат излседванията върху старобългарския език през 19 век е осъзнавал дори, че между кесар и цесар съществува някаква етимологична или семантична връзка.

Друг път.

Откъде се взе туй куманско öweghü, в Кодекс куманикус липсва такава дума.

които са свързани по-скоро с арабското име Рашид "праведен". Иначе да се вадят заключения на база сравнение с едно име, което е hapax в приписка с неясен на места текст, ми се струва твърде несигурно.

Това, че "никой нищо не е казал", не е съвсем точно. Реално погледнато всички държави от СИВ са се препродавали съветско гориво за валута, а съветската политика е толкова силна, че България е на практика икономически присъединена към СССР. Около 70% от търговския оборот на НРБ е със Съветския съюз (има години, когато износът достига дори 75-80% дял за СССР, а общо с капиталистическите страни е под 4%, от които 1/3 се пада на Западна Германия). Никоя друга соцстрана не постига толкова изкривен търговски баланс, дори при бойктираното от запада ГДР нещата не са толкова изкривени.

Има ли изобщо какво да се коментира? Авторката очевидно не е разбрала нито какво пише в старогръцкия лексикон, нито какъв е произходът на названието Холандия, а е почнала да вапца с баданарката нашир и надлъж....

Никъде не съм казвал, че персите не владели част от Балканите, но не получих отговор на въпроса: какво е староперсийското название на Черно море. Първото изречение от цитата показва, че в ахеменидските надписи няма почти никаква информация за Черното море и обитателите по бреговете му. Какво следва оттук? Ясно е само, че под Скудра следва да се подразбира област в Беломорска Тракия или Егейска Македония, но дали името й е свързано със сака или скити (както твърди цитирания от вас Семерень) е повече от спорно.

Да не забравяме, че състоянието на образованието днес е следствие от действията на такива, учили се в "добрата стара система"... Миналата година бях в журито на ученически конкурс за 11 клас. Децата трябваше да напишат съчинение върху актуален проблем, свързан с родното им място. Кандидати дори и от елитни гиманзии не бяха успели да оформят някаква горе-долу приемлива структура на съчинението (увод, изложение, заключение), камо ли да представят някаква оригинална мисъл. Липсват основни умения, грамотност. "Добрата стара система" наливаше само факти в главите на децата, но не ги ограмоти. Резултатите днес са налице.

Въпросната публикация няма никакво отношение към факта, че в Бехистунския надпис никъде не се споменават саки от Украйна до Румъния, както и Бизантион като столица на каквото и да било. Това може да се провери в оригиналния текст на надписа. Къде го Бизантион в надписа, къде са одрисите? Чиста свръхинтерпретация. http://www.livius.org/be-bm/behistun/behistun-t01.html Надписът (DNa) споменава гърците с калпаци и саки зад морето (но кое море? да се споменава името на Черно море в надписа? може да е пък Мраморно море?). Я ми дайте персийски източник с името на Черно море от ахеменидската епоха. Персийският текст на надписа DNa в тази част е неясен, понеже гърците се споменават по два пъти, а асирийските варианти са частично повредени. Кои сега са с калпаци и кои са отвъд морето? Други надписи (DSe) пък споменават гърци отвъд морето, а пропускат саките отвъд морето. Никъде в тези надписи skudra не е равно на saka (а което пък според гърците било персийската дума за skuthoi)? Грешки в надписа? В друг надпис (XPh) пък Skudra е спомената между Балучистан и Либия, далеч от Гърция и разните саки. Още повече във Фригия има град Kydrara (Her. vii.30.2), както и полис Kydrai (Strabo vii.7.9). А ако става за малоазийско название, пренесено по аналогия върху други народи и области (все едно траки, фриги, даки, балкански скити и каквото щете - в очите на персите те са вероятно доста различни от персите, но подбни помежду си - както твърдят Henkelman, Stolper 2009)? Интерпретации бол. Тезата на Семерень ми се вижда твърде авантюристична. Скидра в Македония била твърде незначителен град, за да даде името на провинцията - но не споменава другите подобни названия в Мала Азия (?!) Че и чешкото име на Австрия произлиза от името на гранична крепост, в това няма нищо странно. За произхода на името Согидиана sugda (Tremblay, La toponymie de la Sogdiane et le traitement de *xϑ et *fϑ en iranien, 2004), което май няма нищо общо със стрелци и skuthai.

Наука не се прави с "така или иначе ми изглежда". По въпроса за печенежкия надпис, не намирам автори, които да критикуват тази статия. Ако не вярвате, опитайте се да дадете друг прочит.