Perkūnas

Балх (بلخ ) е пущунския наследник на иран. *vaxdra-, дало на новоперс. باختر (Baxtar) и заето в староиндийския класически санскрит (Махабхарата) като Vahlika/Bahlika/Balhika, име на царство на запад от Индия. В пущунски иранското D се развива в L. Само това е достатъчно да се отхвърли завинаги погрешната идея за връзка с името България. Това вече съм го споменавал и преди...

В английски думата е засвидетелствана през 17 век. За руския не знам, но е сигурно след като руснаците стигат до Далечния Изток (днешен Владивосток).

Е тогава откъде се е появила езиковата общност, която се нарича днес "тюркска"??? Да не е паднала от луната??? Иначе се съмнявам в наличието на "сходни обичаи" - какви са сходните обичаи между турци, казахи и якути? Последните са май по-сходни в културно отношение с ескимосите, отколкото с нашите южни съседи...

Абе то тоя календар си е чиста фантастика. Какво могат да родят 3 объркани руски преписа и хвърчащи трохи оттук-оттам...

Абе то ако тракийските гробници приличаха на нещо... Бях на т.нар. "храм" Старосел през юни - и ми замяза на дъскорезница отвън...а вътре -покривът се крепи на талпи от салкъм, снимки на НДСВ-то и холандската кралица...и изложба на билки в стил "окултизъм а ла Валерия Фол"... е, как да се впечатля от тракоманите, които сами са си разградили двора...

Статията, пусната от Ник1, за съжаление е в стила на Петър Добрев. "Дай да покажем, че колкото се може повече неща си приличат." За субстратната лексика в европейските езици: за мен най-типичната субстратна дума в славянските езици е *ryba "риба". Тя няма абсолютно никакви аналози в други сродни индоевропейски езици (с изключение на съмнителни немски думи за "гъсеница", които или са новообразувани, или са заети от близка форма в същия език-първоизточник). В индоевропейските езици е странно, но не се реконструира общо понятие за "риба" - дори в такава древна група езици като иранските езици липсва обща лексема за "риба". други кандидати: -названия на растения и животни, типични за Северна Европа. Например: ЯРЕБИЦА. -названия на различни видове инструменти, домашни предмети и части от дома. Примерно: КЪЛБО (с първоначално значение "кълбо прежда"), СТОЖЕР, ГРЕДА, КУКА, РЕМЪК. -някои глаголи (Аз си мисля, че глаголът *kopati "копая" има също субстратен произход.) -части от ландшафта и части на тялото: ХРЕБЕТ. -общи и абстрактни понятия: например, МНОГО, СЛАБ.

Поредната порция вкисната боза... В готски не може да има заемки от азиатски езици (донесени евентуално покрай хунското нашествие), понеже запазените готски текстове (евангелието) датират от времето преди в Европа да се появят изобщо хуни или "прабългари"!!!

Думата е несъмнено заета през турски, където е дошла от новоперсийски. Такива аргументи не се приемат... То е все едно да питаш дали са БОЯДИСВАЛИ, играли на ТОПКА, сядали на ПЕЙКА.... Да не говорим, че термините в занаятчийството са почти 100% заети от турски. Иди да видиш изложбата на занаяти в двора на музея в Панагюрище и изброй колко специфични думи по табелките не са турцизми.

Как е изписано обаче това ЕДФУ на арабски? Има ли някакви разночетения? فـع или поправеното на فـغ наистина транскрибира ФАГ или ПАГ (в арабски няма звук П). Не знам дали БОГ биха транскрибирали с П, a не просто като بغ? Да не се касае за угро-финска заемка на същата иранска форма? И няма какво да дирим ХАДАУ при тунгуските племена, понеже те са си заели името на бога от новоперсийски خدا (xuda). от *xvatada- < староиранско *xvato-data- "сътворен от себе си").

рашинекьа ми звучи доста съмнително с това к-ь-а. Да не би да да се касае за съкращение (с титла отгоре)??

Тая тема е толкова зациклила, че... Има ли желаещи за "кавказкия" произход на етнонима? Сдобих се с черкезко-руски и абхазко-руски речник.

По-добре не се осланяйте на Раковски за такива неща. Византийците няма как да знаят думата ШАМАН, която се появява в Европа едва през 17 век.

Това е абсолютно изключено. Думата dal "долина", dalaþ "надолу" се среща в готския превод на евангелието (от 4 век, т.е. чисто времево хуните или прабългарите не се вписват в картинката), освен това лексемата е общогерманска (и не означава "степ" или "равно място", ами форма на релефа с подчертано вдлъбната форма като "дере", "долчинка" и подобни) и се среща и в келтските езици. С две думи, ограниченото географско разпространение и семантиката (ландшафтен термин) говорят в полза на субстратния й произход, а не на някакви абсолютно измислени монголски аналози.

Ами очевидно е, че името в най-старите източници е записано с ятова гласна (ВЛАДИМѢРЪ, ВОЛОДИМѢРЪ), каквато липсва в думата МИРЪ. Така че появата на МИР във Владимир се дължи на значително по-късна народна етимология. Апропо, славянското *vold- (тук се отнася и името Владая) и германското *waldo- имат общ произход, от ие. корен *woldh-, но как да се сетим за това. Важното е да се разбере, че името през 9-10 в. не е означавало "владетел на света", а "славен с власт". Съвсем отделен е въпросът дали името Владимир е калка или директно заето от германски, на който се съмнявам, че може да се даде еднозначен отговор.

Тук не става дума за никакъв "мир" или "свят". Walde-mar- = waldo "власт" + mer- "славен", виж прикачения файл. Първата съставка се среща в различни немски и английски имена като Walter (= waldo "власт" + heri "войска"), Oswald (= os "бог" + waldo "власт") Втората съставка се среща в английски имена като Filmore (= fil "много" + mer- "славен"), Almer (= æðl- "благородство" + mer- "славен") и други. Съвсем отделен е въпросът дали Владимир е калка или заето от германски. vladimir.pdf

Тази дума се определя като циганска (чангало) от БЕР (т.е. арийска по произход, произлизаща от староинд. jaṅgha- (Ригведа) със същото значение). Така че никакви турски думи нямат отношение към нея...

Та значи прабългарската връзка май се изчерпва с наличието на "мощни и изпъчени гърди, както е в Мадарския релеф и прабългарските рисунки-графити"! Просто гениално откритие! Колко е голям предметът и от какво е направен - дърво, и какво дърво?

Такова фентъзи не бях чел... Батка, как си пропуснал следната много важна "аварска" дума: Novem hegin muniebatur. "Укрепена беше (земята на хуните) с 9 огради." (ЛИБИ-2: 284).

Мен ме притеснява по-скоро фактът, че в гръцки съчетанието сигма-хи се чете и до днес като СХ, а не като Ш... Така че опитите да се налучка в случая някаква наставка ШИ, било тя иранска или тюркска, за мен са просто 100%-во фентъзи. Второ, ако допуснем, че сред "прабългарите" е имало микс от племена, то е напълно вероятно да се открият няколко езика. Така например сред писъмцата на брезова кора в Новгород е открит надпис на фински език с кирилица. За мен Венедиков и Бешевлиев не са отговорили на следните въпроси: -На какво осношание четат СХ като Ш? От Чаталарския надпис знаем, че CIГОР се чете като шегор, но не е записано като СХIГОР. -В кои езици изобщо се е срещало съчетанието СХ? То не е характерно за праславянския език. На акъла ми първо идват германските езици и гръцкият. Би трябвало да се проверят и езиците от кавказкия район (най-вече черкезки, абхазки, грузински, чеченски). За тях досега нищо.... -Ако става наистина дума за списък с оръжие, то фрапантна ми изглежда липсата на каквито и да било аналози с думи за оръжие в старобългарски или други славянски езици. Думите, означаващи оръжие, са най-податливи към заемане от един език в друг. И надписът не би следвало да предхожда с кой знае колко най-ранните преславски преводи, та да кажем, че езикът на надписа е бил забравен буквално за 70 години. Щом са си играли да го дялат в такъв камък, значи е имало някои, които са го говорили. Това все пак не е бакалска сметка, надраскана на къс от вестник.

А нартският епос не е всъщност възникнал на кавказка почва и представлява някакъв тюрлю-гювеч от имена?? Все пак тюрки пез 7-8 век означава едно определено племе (т.е. като елини = великани). Аз не съм сигурен, че нартският епос има някаква историческа стойност за този период. Най-малкото щот в него българите...липсват.

Поласкан съм, но ти си този, който сипе без мяра индийски форми, които очевидно не са ти ясни...с каква цел, не знам? Ами че иранските езици са пълни с неясни думи, оджъм! Най-старото засвидетелствано значение на лексемата е "шия", в Авестата, изводите ги оставям на тебе. Откъде знаем, че думата е руска? Употребява ли се в руския език? Ти знаеш ли, че повечето старобългарски текстове са запазени в руски преписи от 15-16 век? Ами тогава да ги зачеркнем - нали са всъщност руски? Не знам с какво щеше да почва, но явно започва с к или подобен на него звук, щом е записана с К. А това аварско "хринг - обграден военен лагер" (откъде ли е взето?) ми мяза повече на старонемски hring "пръстен", преносно "обкръжение", "кръг"... В речника на братя Грим kring е дадено като der platz des kirchhofes, wo sich die gemeinde versammelt, "мястото в църковния двор, където се събира паството". Т.е. думата очевидно няма нищо с България.

И точно този сайт в частта за индоевропейските езици е повече от трагичен. Да не взимаш от него преводите от санскрит???

Някакви доказателства освен наличието на двете Иберии???

Чудя се защо в този буламач липсват "сарматоаланската дума" перчем и английското brow "вежда".... 1. Hе знам какъв източник за преводите от санскрит ползваш, тъй като речника на Monier-Williams превежда инд. prahṛṣṭa- като "прав, настръхнал (за коса)", а не "кичур". 2. Tази дума (prahṛṣṭa-) и новоиндийските й наследници не са свързани с посочените ирански форми, защото pra- е представка, която е сродна с лат. pro-, бълг. про-. 3. Думата barha-/varha- "перо от опашка (на паун)" е късна и изглежда като чисто индийско новообразувание от глагол bṛh "скубя" (M-W), т.е. семантичната разлика между нея и иранските форми със значение "шия" или "грива" е непреодолима. Представям си какво би станало, щом някой сарматоалански ездач почне да скубе гривата на коня си. 3а. Ако иранските форми бяха сродни с barha-, щяха да съдържат -z-, а не -š-. 4. Освен това първоначалното значение на иранските форми си е точно "шия", а не "снопче коса" (Altiranisches Wb.: с. 951, barәša- "Hals, Ruecken"). 5. Значението на bürčäk като "грива" е най-слабо разпространено именно сред тюркските езици. При иранските езици е обратното, видно от заемките в угро-финските езици. 6. Значението и формата в старобългарски очевидно са по-близки до тюркските форма и значения. 7. Думите със значение "вежда" като староиндийското bhrū (което се среща в много индоевропейски езици, вкл. и в англ. brow) изобщо не са сродни с думите за "грива" или "врат". Ами тогава защо думата се намира в изречение, което недвусмислено е със старобългарски произход???

Тук не си прав. Не е задължително всяко R да се заменя със Z в останалите тюркски езици. В тюркския праезик изглежда е имало два чифта R и L: нормални [r], [l] и палатални [rj] ,[lj]. В някои от дъщерните езици съоветно единият чифт се е преобразувал (вероятно при определени условия) в [z] и [š], а в други разликата може да се е заличила и да са се преобразували в сонорни Р/Л. Примерно в испанския в Аржентина съчетанието -ll- се чете като [š]! Езици с по няколко вида R/L - бол! В чешки имаме прословутото ř, което се произнася като звук среден между Р и Ж и отделно, нормалното r. В албански има 2 вида R: r (Р като в английски), rr (Р като в български), и 2 вида L: l (меко, палатално) и ll (твърдо, клони към У). Така че работата е дебела. Ако праформата на шаран е била sarjan, то в едните езици става сазан, а в другите шаран. Палаталното р може да е повлияло и при палатализацията на s > š. При таркан имаме tarxan с различна сонорна съгласна, където съответно нямаме промяна.