Perkūnas

Опс, ама унгарското име май идва от латинското Valens, Valentis, май имаше и някакъв римски император със същото име

Ами думата але-барда да не е източноирански прабългаризъм във френския??? и в германските езици??? Айде стига вече. Думата брадва няма нищо общо с каквото и да било ФРЪТ или ФЮТ. Изобщо нямам намерението да коментирам по-нататък несвързаните ви писания: на немски Balken означава "греда", а не Балкан!

Няма ли модератор да поизчисти ферманите в темата? Изобщо темата е оставена на произвола на съдбата и е трудна за четене.

Вие продължавате да ме изумявате. Титлата ишбара е в крайна сметка с индийски произход: īśvará- м.р. "господар, господин, принц, цар", ж.р. "господарка, царица", също така лично име, епитет на Шива, "Върховното създание"; и няма нищо общо с измисленото от вас ВИС-А-ПУРА. Или не сте наясно, че с разпространението на будизма в средноазиатските ирански езици (най-вече согдийски) прониква значително количество лексика от класическия санскрит, която прониква и в съседните езици????? Колкото до тилата yabgu, тя определено не е с ирански произход, защото употребата й се ограничава до бактрийските надписи и отсъства от иранските езици като цяло. Освен това ако беше свързана с yamuk, то промяната m > b е необяснима на бактрийска почва. Единият вариант е да бъде значително променена гръцка или индийска дума, а другият - да бъде от тибетски. Примерно инд. sārthavāha- "водач на керван" (двусъставна дума с прозрачна морфология) се променя в согд. s'rtp'w, а то се видоизменя в кит. sabao, означение на старейшините на чуждите търговски общности.

За тюркския произход на старобългарските думи брьчьхъ "къдрица" и коргчии "овчар" - но за съжаление на английски. ch1.pdf ch2.pdf ch0.pdf

Всъщност *törü "закон, правило, обичай, обред" и *tör "почтено място" са два отделни тюркски корена. törü се използва и за превод на инд. dharma (Древнотюркский словарь 581). В кавказките условия törü-то при карачаевците може да е придобило и специфичната си семантика. Иначе как ли се нарича карачаевския или осетинския "code of honour"? Черкезите го наричат адыгагъэ, което включва норми на поведение, отношение към гости, правила между родовете и т.н.

В примерите изобщо не става дума за окане, ама като не си разбрал, за какво да спорим...

Опасявам се, че методът на ЧЗ-М-52 е изцяло погрешен. Защо? Да вземем този елементарен пример: Дотук НИЩО. Дори не е посочен контекст, в която е употребена, не е посочено дали не е hapax legomenon, т.е. дали наистина такава дума съществува или е неточност на преписвача. Не е проверено дали думата не се среща и в други славянски езици. По-натам уверено се твърди, че Защо??? - питам. Отговор НЯМА. Вместо това веднага се дават някакви неясни осетински паралели, които обаче не само не означават "паразит", ами и имат друга морфологична структура. Е тук не става ясно как така от "отглеждан в дома", "гален", "обгрижван", т.е. все пасивни значения, стигаме до "паразит", т.е. "които живее на чужд гръб" с активно значение. Дотук НИЩО по същество!!! Това пък няма никакво отношение към горното. Очевидно "коренът къл" означава или "стена", или "дом", или "свит, сгушен", т.е. всичко друго, но не и "вътрешен". Освен това елементарна справка в осетинския онлайн речник показва, че прабългарското *кълъигъ има точно морфологично съответствие в осетинското къулæг означаващо "сооружение над плоской крышей горской сакли" или "трамбовка деревянная". За кобилица и къбъл смятам, че е излишно да се коментира. Очевидно ЧЗ-М-52 не си е направил труда да провери какво е фонетичното развитие на осетинския език и особено каква е съдбата на Б между гласни, за да ми твърди, че осетинското чъыбыла/къибила "ведро" е заето в славянски, а не обратното, което е много по-вероятно.

Българският произход е твърде съмнителен, защото думата tör, dör "почетно място" се среща в почти всички съвременни тюркски езици - вижте например в сравнителния речник на Рясянен, стр. 494, или Древнетюркский словарь, стр. 580.

Аз си мислех, че тези перфекти са плъзнали от германски към романски, ама може и да бъркам... Иначе за балканските езици - за мен е очевидно, че през средните векове многоезичието е било масово, за да се ститне дотам, че в много случаи буквалният превод между български, гръцки или румънски се оказва граматически правилен. Показателен е фактът, че в някои приписки от 13-14 век вече се употребяват и гръцки съюзи като оти и макар. Според мен, българският е най-консервативен по отношение на простите глаголни времена, които макар и с малко променени окончания, отразяват състоянието в късния праславянски език. Но при неличните глаголни форми (инфинитив, супин, причастия) нещата са коренно различни, в български повечето типове причастия са били със затихваща функция дори през 13-14 век и се заменят с лични глаголни форми. Тази тенденция е характерна например за Добромировото и Добрейшовото евангелие. За носовите гласни: не се съмнявам, че употребата на юсовете при писане се дължи на консервативната писмена традиция.

Помощ!!! Тъпомерът прегря!!! Сестра, студени компреси и за тъпомера!!!!!!!!!!!!!!!!!

Szervusz, Skubi! Унгарската дума vár е с ирански произход (var- "Schloss, Burg", vara- "Deckung, Wehr", по: Bartholomae, Ch. Altiranisches Woerterbuch). Промяната на началното V в B е нормално явление за новоперсийския език. Но унгарците са заели тази дума от някой староирански език много, много отдавна и са я донесли в Източна Европа. Изобщо в унгарски има много повече старо- и средно-ирански думи, отколкото в славянските езици или "първобългарския" - и това е общопризнат факт.

Откъде сме сигурни, че българи е някакво общо название? Защото така пише Златарски? Или защото се опитваме да докажем, че това име е древно и е свързано с някакви мними Балхари и други индийски дадености? А къде изчезват тогава останалите кланови или родови названия след 681 г.? Според мен българи е име, което се утвърждава над всякаквите ounnoi koutrigouroi, ounnoi outigouroi и всякаквите там чтар, дучи, купи по време на контактите на тези групи с местното население в района на Кавказ. На мен ми се струва странно, че сред другите названия има по-сигурни тюркски паралели (koutrigouroi, onnogouroi, onnogoundouroi) отколкото при името българи. Но пък впоследствие тези имена изчезват безследно. Както например названията на славянските племена: дулеби, севери, древляни, ляхи, анти, езерити и прочие (и дори названието словене освен при словенци и словаци), а се появяват поляци, чехи, украинци, сърби... Дори ако се абстрахираме за момент от сведението за племената блкар около мистичните реки в арменската география, които така и не се намериха; то 3 от названията се обясняват според мен елементарно от тюркски: -чдар = "ония с шатрите", "чергарите", (на персийски сийох чадор "черните шатри" означаваше май някакво туркменско племе в Източен Иран.) - какво по-подходящо название за номадска общност??? -купи = "ония с ризниците (küpe)", -дучи = адучи/atıcı "стрелците" с елизия на началното а??? Защо го поправят на кучи, ако всъщност пише дучи? Много еретична мисъл, може да звучи елементарно, но ония мистични реки така и не се намериха...

Това пък кой го измисли??? Вл.Георгиев ли???

Аз съм привърженик на ларингиалната теория: за да имаме дълго u, което да се предаде на старобългарски с ы, трябва да възстановим форма *puHrd(h)- с 4 съгласни: p,r,H, d(h) в един корен....sorry, но индоевропейският корен има максимум по 3 съгласни.

“Свадебный этикет и ритуал адыгов”. http://www.ref.by/refs/31/5483/1.html

Малам, малама гръцки μάλαμα "злато"???????????????

За този не бих твърдял уверено, че е сериозен учен. Мисля, че фантазията му е, меко казано, развинтена. Особено след като nik1 ми препрати оная негова статия, в която обяснява латинското име, пардон, хунското име Donatus от тюркски. А че сред хуните може да е имало забягнали римляни, ама кой да се сети за най-елементарното решение... Колкото до руническия хазарски надпис в "Киевското писмо", препоръчвам статията "The Khazar Language" в сборника Golden P., Ben-Shammai, H, Róna-Tas, A. The World of the Khazars, Leiden, 2007, и библиографията към нея. В края на статияата общо взето убедително е обяснено, че това писмо няма нищо общо с Хазария, ами всичко в него си е чисто арабо-африканско и за никакъв Киев не става дума. И че теорията на Прицак е един голям балон, върху който убедително надстрояват други въздушните си кули. Също и тук има критика на Прицак (http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Chaz_evr_dok_X/pril.htm). Прицак се е напъвал, ама фантазията го е изпреварила...което е лошо.

С ясно съзнание, че ще бъда оплют и заклеймен, но ... мойто лично мнение е, че етнонимът българи следва да се разглежда преди всичко в контекста на кавказките езици (грузински, черкезки, чеченски, абхазки,...), а не тюркски. Защо? 1. Ами защото това име не се среща в никой сигурен източник на изток от Кавказ. Китайските варианти са несигурни по простата причина, че има 100 различни реконструкции. Тази на Калгрен, въпреки че е първата, не е Библията в синологията. Същото се отнася и за Пулибленк, и други учени. Просто нещата с китайския са такива, че никога няма да сме сигурни. И при староегипетския например фонетиката не е съвсем ясна по същата причина - йероглифната писменост не е фонетична на 100%. 2. Вероятно това име е заменило племенни или родови названия като оногундури, оногури, кутригури и подобни, които просто изчезват, с изключение на унгарското название на българите нандор. Същата картинка се наблюдава и при осетинците - при тях старинното самоназвание алани е напълно изместено от местни кавказки самоозначения като туало, дигорон и ирон. Това е подробно обяснено от проф. Абаев в неговия осетински речник. 3. Невъзможно е да си помислим, че първобългарските племена или родове не са били в контакт с местното кавказко население (грузинци, черкези, чеченци, абхази, ингуши и други). Така че е възможно да прихванат някое местно (родово или географско) название. Тази хипотеза може да звучи еретична, но защо никой не я е проучил? Защото е еретична може би?! Смятам, че обясненията и от тюркски и от ирански на този етноним, са нелепи и неиздържани.

Тези двете също трябва да са славянски по произход: Morut, Marót19 Menumorut, Menmarót, Mënü Marót20 Marót е унгарското произношение на *moravьcь "моравец". Zambri, Zambrios55 това е славянското *zombrъ "зубър". Има го и като унгарско име Зомбор. Няма съмнение: Хазария е била бая multi-kulti.

Много интересно документално филмче (на английски за съжаление, blame BBC-2) за Атила и Гейзерик. Специално първата част за хуните: http://www.youtube.com/watch?v=jchml03Q16Y

Ако не е един да окача хоругви с текст, то ще е някой друг. Много ми е любопитно да разбера от ЧЗ-М-52 какво означава понятието защото аз не разбирам как една маргинална общност, изчезнала безследно (вероятно асимилирана от согдийците и уйгурите на доста ранен етап), забравена от историята, чието самоназвание днес дори не е известно и е условно наречена "тохари", може да се слага наравно с пущуните, които са един от най-многобройните съвременни ираноезични народи редом с персите и кюрдите???

Актьорът, който играе Темуджин във филма "Монгол", е японец, а не монголец.

Вие запознат ли сте поне с елементарни правила от фонетиката?! huora в праславянски уста би звучало като хura (защото е в женски род) и няма откъде да й се вдене в-то, а източноиранската дума за "пенис" с протофома *agaura (според линка - тъй като съвременното произношение в онези езици едва ли е валидно за 4-7 век) като славянско oguro, което ми напомня за едни други огури.

Няма какво да си играем с разни персийски думички, при положение, че името на реката Ebros е засвидетелствано много преди да се появят перси, прабългари или осетинци по тия ширини... Наличието на река Ибр в Украйна означава едно-единствено нещо - названието е от праисторическия субстратен език.