Perkūnas

Статията на немеца коментира направените дотогава ирански тълкувания на титлите bogoin, bagatur, zwpan, kauxanos, и имената Doulo, Gostun, Koubratos, Bezmer, Isperih/Asparuh, Kormesios, Omurtag, Korsis и други, от гледната точка на иранистиката, а не по метода на произволните съпоставяния а ла Бешевлиев. Не мисля, че трябва да се пренебрегва просто ей-така заради едно изречение, което не се харесва на някои тук. Заключението на статията е: "Die kritische Durchsicht der bisherigen iranistischen Verknüpfungen hat — wie dies schon Besevliev [247] befürchtete — ein recht negatives Ergebnis gehabt. Aber völlig kann man iranische Elemente bei den Protobulgaren n i c h t leugnen." "Критичният преглед на досегашните иранистични паралели има - както и Бешевлиев се опасяваше - по-скоро отрицателен резултат. Но иранските елементи при първобългарите не могат да бъдат отречени напълно." Единствено името на Аспарух е с по-сигурен ирански произход. Другите сравнения са по-скоро произволни, или неточни - особено при Oxsun и Koubratos - и поне е обяснено защо. Статията на Тафраджийска е интересна, но ми звучи като плахо оправдаване за недобре свършена работа.

Ако ще подходим и към тази тема с предубеденост, то тогава всякаква по-нататъшна дискусия е БЕЗСМИСЛЕНА.

Произходът на бара е общо взето неясен, думата е характерна най-вече за Балканите, като в другите слав. езици се е разпространила вторично. По всяка вероятност е остатък от езика на предславянското население на Балканите (хидроними Metu-baris, Колу-бара), а според мен напълно възможно е думата да не е от ИЕ произход. http://essja.narod.ru/pg/01/f152-153.htm Връзката с Вардар според мен е невъзможна.

Критичен преглед на горната статия от езиковед-иранист (за съжаление на немски). IRANICA PROTOBULGARICA Asparuch und Konsorten im Lichte der Iranischen Onomastik. Rüdiger Schmitt (Saarbrücken) http://www.kroraina.com/bulgar/schmitt.html

Ммм, точно такива "тракийски етимологии" (*suart-uar-) смятам за най-съмнителни. Срещат ли се тия съставки в други тракийски МИ? Проблемът с името варна е, че слав. vornъ/лит. varnas се отнася до черния цвят на конски косъм или оперение, а не до черния цвят на вода. Така че не знам дали тая етимология е сериозна, или просто се повтаря "от век на век", щот ни мързи да измислим нещо по-добро. Ми то по старата логика половината траки са се казвали "син на бога" или "син на племето" - каква скука... Тълкуването на Axios като "черен" (и оттук горната "коренна етимология" *suart-uar- "schwarzes Wasser") според мен е един от основните проблеми на Вл. Георгиев и Д. Дечев при изследването на тракийските езикови остатъци. Формата *akšaina < *n-dhgwhei-nos "негорящ" e формиранa на индо-иранска почва и в този си фонетичен вид е нехарактерна за други ИЕ езици (ИЕ *dhgwh > dhgh > kš само в индо-ирански) - така че наличието й в тракийски като име на река в ЮЗ част на Балканите е повече от съмнително. Фонетична промяна cонантно N > тракийско A е недостоверна. Така че това тълкуване според мен е недостоверно.

Интересно, brather = brat = brother - прасродни (*broH-ter) khahar = kaka = sister (elder sister) - прасродна с бълг. сестра (ИЕ *suesr), латински soror, литовски sesuo! dokhter = d'shterya = daughter - прасродни, литовски duktė. maman = mama = mom - прасродни zen = zhena = woman - прасродни bahar = bahar (tr.), prolet = spring- прасродна с литовски vasara "пролет" и руското весна (ИЕ *uesr/uesna: s > иранско h, иранско v- > нперс. b-)! zemestan = zima = winter - прасродни gerden = gerdan = neck - прасродна с бълг. вретено... (ИЕ *uertenom "нещо, което се върти") dadan = da dade = to give (given) - прасродни gav = govedo = caw - прасродни mush = mishka/mishok = mouse - прасродни (*mu:s) gush = uho = ear - прасродни (*ousos), литовски ausis, латински auris! zeme = zemya = earth - прасродни, литовски žemė. meydan = meydan, megdan (tr.) = central square ..... = mezhdu = in the middle of, between - прасродни! в латински medius, старогръцки μέσος "среден"

Тук ситуацията е просто безнадеждна. ПАНИРАМ е заета от немски panieren. Глаголите с наставка -ИР-АМ са от немски. Думата нямо нищо иранско. Думата МЛЯКО (< *melko) се смята за стара германска заемка (*melkan "доя", *miluks "мляко") в славянски. Затова си приличат толкоз двете. Крава (< *korva) е може би заета от келтски. С лат. caper и елена КАРАБУ няма нищо общо. Между СИРЕНЕ и ШИРА в сравнително-исторически план няма нищо общо.

Пак опираме до произволни сравнения: вар-бар-дар и най-вече с индо-иранските езици, без да сме специалисти в тая област. Защо вар или дар не се среща в други имена на реки примерно. Ами ако името е от албански произход? Сериозно: ако името е наистина старо (преди 9 век), то не разбирам защо не е подложено на ликвидна метатеза в български и да звучи примерно *Врадар < *Vardar. Освен ако не е било *Vārudār > Вардар без редукция на кратко а в о.

За мен думата хубав е безспорно влязла от куманския, а там от новоперсийски xub < иран. *hu-apah- "вършещ добра (hu-) работа (apah-)" = санскрит svapas- "сръчен" (< su+apas), латински opus. Вероятно и думи като бирник, камшик поне според БЕР. Но за съжаление липсва специализирано изследване по този въпрос.

Така както и гръцкото είδωλον значи и "образ, външен вид, форма". Основното и най-старо значение на тюрк. kep е "форма, модел, калъп, пример", защото от нея се е образувала служебната дума kebi "подобен на, приличащ на, с вид на", a значението "дреха" е вторично - това е обяснено в стандартната литература. Обърни се към някой речник или граматика за справка. Да твърдя някъде, че КАПЬ и кюпе са еднакви? Защо ще намесваме тук и турския? No comment. Скъсах се да обяснявам, че КАПЬ в старобългарски не означава "идол", а "образ". Думата КАПИШТЕ "идол" е производна на КАПЬ "образ". Както ОБРАЗ е производна на РЕЖА, а ВНУШАВАМ - на УХО. КАПИШТЬНИЦА на свой ред означава "езически храм". Това го разбраха вече и малките деца. Думата kep се среща в тюркски преводи на будистки съчинения (Clauson.G. Etymological Dictionary of pre-13-century Turkish, с. 686); там са дадени и примери. И да не са имали идоли, поне са имали дума за "образ, външен вид".

Виж сега, недей да надстрояваш въздушните кули на тоя, който е превел НЕГРАМОТНО английския текст. Този някой освен че е превел неграмотно първия израз (който е фразеологизъм), очевидно е объркал и думата summit "връх" със submit "подчинявам се". В тохарския речник изрично е написано "crown of the head", т.е. ТЕМЕ, за да се различи от crown "корона, венец, символ на царска власт", и summit "връх". Текстовите примерчета също недвусмислено сочат, че става дума за част от главата (теме), има дори посочен и израз "от теме (от глава) до пети". За абсолютно никакви символи на царска власт не става дума в случая, а за част от човешкото тяло. Някой има доста развинтено въображение, но това не съм аз в дадения случай.

В най-старите текстове от 9-11 век - да, макар че истукан като че ли се отнася конкретно до "изваян, издялан идол", а капище е като че ли с по-общо значение. Да постыдѩтъ сѩ вьси кланѣѭштеи сѩ истоуканымъ "Да се засрамят всички, кланящи се на идолите" (Пс. 96-7) Ето и пример, че капище в старобългарски не означава "храм". Въшъдъ въ цръквиште артемидово възисковааше капиштъ цръкъвъныихъ. "Като влезе в храма на Артемида, гледаше храмовите идоли (статуи)" (Супр. 221-9) Струва ми се, че съвременното значение на "езически храм" е заето от руски.

Ех как обичам такива заключения! Дай да заместим едно незвестно с друго... нали е "индоевропейско". А що чувашкото турун/търън не значи “корона върху глава; подчинявам”. Очевидно тия думи са производни на индийското tārnā "тревен", т.е. "венец изплетен от трева", или дай да го речем направо "трънен венец", ЕВРИКАААА! Ми те индоариите и масагетите са основоположници на цялото християнство. А сега по-сериозно: хора, индоевропейската ви "етимология" е абсолютна партенка. Като се направи справка, какво излиза: тохарски Б tarne "теме (crown of the head), връх (summit)" (Adams, D.Q. A dictionary of Tocharian B, с. 281: http://books.google.com), а не "корона върху глава, подчинявам", както някой го е превел изключително неграмотно. crown of the head е фразеологичен израз в английски - на плешивите нали им се образува "корона върху главата". Нерде слънца и господари, нерде темета... Ама че смях, смях, смях!!!

Пак говориш наизуст, без да изчетеш какво писах по-горе. Думата КАПЬ в старобългарски изобщо не означава "храм", а "образ, външен вид". В кои извори да е регистрирана - ами явно няма да е регистрирана върху разни тенекийки? Какво е значението на в старобългарски, може да провериш в старобългарския речник, който съм цитирал, и то определено не е "храм". Абе и тая тема се оказа една голяма дърдорилня...

Кой сътвори подобни глупости - общеиндоевропейскому vulkan? Такова чудо няма! vulcanus се среща само в латински и на латинска почва е неизяснима. Изобщо в ИЕ езици липсва развита терминология за металообработка, камо ли за такъв бог! Еrgo, това по всяка вероятност не е индоевропейско наименование и няма нищо общо с иранските езици! Останалото дори не си струва да се чете.

Това са 100%-ви глупости. вардя "пазя", както и тур. varda "варда! пази се!" са заети от итал. guarda!, guardare (диал. varda!). вардя няма нищо общо с Вардар. Споделям горното мнение. Нека не се бърка перс. دريا [daryā] "море" (староперс. draya, авест. zrayah "море", санскрит jrayas "равнина, шир" - праиран. zr > староперс. dr) с перс. دره (dara) "дере, долина" (=тур. dere). Не знам дали в персийски daryā означава и "река", или има смесване на понятия в чужда среда (узб. daryo означава "море" и "река", тур. derya "море"). Стандартната перс. дума за "река" е май رود [rud]. Освен това не знам по какъв фонетично правило праиран. zrayah би станало на -дар във Вардар извън персоезична среда, каквато около Солун едва ли е възможна. За мен daryā и Вардар нямат нищо общо. Един въпрос - кога за първи път и в какъв контекст е споменато името Вардар?

Я виж какво пише в речника на Фасмер, т.1, с. 187 най-горе? "Мнимые перечисленные посредники в герм. языках заимств. из вост. языков." На теб известни ли са апостолски текстове в старобългарски превод, написани на глаголица? Ако ще дирим моравската дума за "идол", дай да ровим първо в преславските преводи. Хърсе, посочи ми ирански или тохарски думи за "образ", "фигура" и "идол", без да ми разправяш общи приказки.

Умрях от смях, капище "вид жертвен олтар (или кланица), където са окачени разфасованите жертви и от тях капе кръв". В най-ранните старобългарски текстове думите идол, капище и кумир са донякъде синоними и означават "идол" (вероятно във формата на статуя, щом ги има и в позлатен вариант). Не сътворите себѣ капиштъ (εἴδωλα) (Супр. 262, 28), Капишту (τῇ εἰκόνι) злату не поклоняемъ сѧ (Супр. 129,15) кап означава просто "образ, външен вид". tjь (бълг. -шт-е) е слав. увеличителен суфикс, т.е. "(нещо с) голям образ": в старобългарски има и пътишть "птица", дѣтишть "голямо дете". Т.е. капище е образувана на старобългарска почва. Сътворивъ бо сь чловѣка по капи нашеи и по образу (Супр 308, 19). Думата е очевидно тюркска, което е изяснено в началото на 20 век - kep "образ, фигура, горна дреха". В съвременния турски я няма. Като изключим чувашкия език на Волга, изглежда доста разпространена из Алтайско-сибирската област: чувашки: кап "внешний вид, фигура", кĕлетке капă "внешний вид, фигура (человека)" шорски: кеп "одежда, белье, форма" тувински: хеп n. "clothing, suit, dress" якутски: киэп "образец, форма, выкройка", "вид, облик, обличие", киһи киэбэ "облик человека" кумир се среща освен в Супрасълския сборник и в по-късни ръкописи като Слепченския апостол (12 век) и Драголовия сборник (средата на 14 век), които са с български произход. Произходът на думата не е напълно изяснен от фонетична и семантична гледна точка - има хипотези за сирийски, гръцки и осетински произход, които според мен не са напълно убедителни. В евангелските текстове (които са най-необходими при покръстването) не намирам дума със значение "идол" - така че въпросът дали понятия за кумир или капище е трябвало да се превеждат за хората в Чехо-Моравия намирам за излишен. На чешки "идол" е modla и думата е свързна с гл. modlit se "моля се" и същ. име modlitba "молитва". балван или бълван "статуя", "идол" вероятно също е с чуждестранен произход (тюркски?), защото на славянска почва е морфологически нечленима. Изконнославянска дума за "идол" е по-скоро истукан, която си е чисто славянско мин. стр. причастие и означава "изчукан (от камък или дърво)". Може да е имало и форма модла, но с по-ограничено разпространение или излязла много отдавна от употреба в български (още в предписмения период). Източник на справката: Руска етимология http://etymolog.ruslang.ru/ Slovik jezika staroslovenskeho, Praha 1958-, Шорско-русский словарь http://shoriya.ngpi.rdtc.ru/FRM_SLV.HTM Tuvan dictionary http://www.swarthmore.edu/SocSci/tuvan/dict/ Якутский Онлайн Словарь http://www.sakhatyla.ru/ Электронлă сăмахсар http://samahsar.chuvash.org/

No comment. О-кането е характерно за всички ранни заемки от латински, германски или гръцки, които съдържат кратко А. Бояно да не е от лат. Bovianum? Зад Войоанис може и да се крие и Воин. Да не бъркаме ябълки с круши.

http://en.wikipedia.org/wiki/Voiceless_uvular_plosive Тур. han, hakan и тат. хан са заети от монголски, където тюрк. [q] се заменя с [х]. Затова се пишат така. Колкото до тохарските таркани (ако съществуват), те май също клонят към тюркски източник. Не съм сигурен дали тохарските текстове не са от 7-8 век? Специално за tarqan мога да посоча статията на Ramstedt. Alte turkische und mongolische titel.

No comment. Твоята логика обезсмисля с един замах изучаването на древните класически езици. Дай да зачеркнем староиранския езиков материал, щот не ни пасва тезата в рамките на средноиранския. Освен това средноиранските езици са значително опростени в сравнение със староиранските. Така че откъде ще развиват от нищо нещо? Тюрките са я заели от монголите, защото множественото число на tarqan е tarqat, което е монголска форма. Т.е. титлата при тях прониква от изток, и произходът й е пак, за съжаление, китайски. Този списък може да бъде попълнен с още примери за "славянизация на Прабългарско А в O" като бивол, кораб, котел, Коледа, пост, поп, кораб, котка, оцет... Промяната а > о е характерна за всички ранни заемки в славянски, независимо дали са латински, германски, ирански или тюркски. Как е било согдийското произношение, е трудно да се каже, защото в согдийската азбука не се отбелязват гласни. така че този аргумент е недопустим. Двете форми bağa, beg се срещат в един и същ паметник, надписа на Тонюкук: Bilge Tuñuquq Bojla Bağa Tarqan... и малко по-нататък... Ol sabïğ ešidip On Oq begleri budunï qop kelti jükünti. С което аргументът ти, че бег е по-късна форма на бага, автоматически отпада. Начин на мислене от тип "щом не е иранско, е шарлатанско" в сериозната наука не се приема. Ето и един цитат в подкрепа на моето мнение: Clauson. G. Etymological dictionary of pre-13 century Turkish. с. 322: beg "the head of a clan or tribe, a subordinate chief", and the like, ... , almost certainly a loanword from Chinese po "the head of a hundred man" (Giles, "Ancient Chinese", Karlgren puk). Ако е написана ета H, вероятно bege, bigi, или евентуално bügü. Но не и bagi, bogi, или bögi защото в гръцки би се предало с алфа А и омикрон О. Но ако делим bigi, какво е тогава kanasu?!! За това нямам отговор - а ти? Глишев, мисля, че има статия от края на 80-те за boila и старогръцкия й произход. В бактрийски и согдийски има доста старогръцки заемки, макар и да не са засвидетелствани директно. Някои са преминали дори и в монголски при превода на будистката литература - най-очевидни са титэм "корона" (διάδημα), ном "канон, религиозно правило" (νόμος). Пък в согдийски има очевидни тюркски заемки като xānā "жилище" (от *qonaq "конак, страноприемница"), стигнало през Персия и Турция дори до нас като хан. Така че "согди" и "пратюрки" трябва да са били в съседство и да са препускали волно нейде из степите на Източен Казахстан и Монголия.

Извинявай, но тук бъркаш нещо. Първо, согд. βγ (baga )> тюрк. baγa (в надписа на Тонюкук е boila baγa tarqan). Което не е така при бег (beg). Предполагам не си специалист-тюрколог или иранист за да обясниш защо една уж иранска форма бива заета в два различни фонетични варианта. Което означава, че двете лексеми имат най-малкото различен произход (а за теб те явно са еднакви). А какво от това, че beg е с китайски произход, след като има най-широко разпространение при тюркоезичните народи, а не при аланите, които си служат с титлата æлдар (http://slovar.iriston.com), съвършено непозната по наш'те ширини... И недей да пробутваш господ, господин или господар, щот не си наясно, че господа в старобългарски значи "страноприемница". За мен богоин е славянска по строеж дума, образувана от бог "богатство". Думата boila в надписа на Тонюкук е очевидно остатък от гръко-бактрийското царство (старогръцки βουλή, βουλεία "съвет", βουλεύς "съветник"). 100% "ирански произход" guaranteed. bagatur изобщо няма иранска етимология. Тази дума е съвършено непозната на Авестата (най-близкото, което се сещам е baxtiyar "щастлив" - но разликата е просто непреодолима). Oсновното значение на *baga- не е "бог", ами "дял", откъдето се развиват вторични значения: "богатство", "съдба", "бог", a "господин" е последното звено в специализацията на значението. В Ригведата дори има един химн с игра на думи: bhagas "щастие"-"бог". С двойното значение "бог", "богатство" са я заели и славяните (бог-атъ "богат", у-богъ "беден"). Няма никакъв оттенък на "героизъм" в *baga-, което е основното значение на тюрк. bagatur. Всичко друго е чесане на езици. tarqan изобщо няма иранска етимология. Тази дума е съвършено непозната на Авестата. Но е много добре разпространена в Монголия. Персиян може да е гръцка транскрипция на славянска форма per-sijajъnъ "пре-сияен, най-сияен" и да е свързана с глагола *sijati "сияя", (гледах го наскоро в една статия за старобългарските имена). За какво му е да се нарече персиец? Освен това един уважаващ себе си иранец би произнесъл Parsa, а не Persis, което е гръцкия вариант. А варианта *pаrsian прилича на една недотам приятен епитет. Обясни ми къде в Иран или Алания се срещат титлите чигот и чатхул и как са се озовали в преславски преводни текстове? после ще си говорим кой е циркаджията...

В тая тема май има малко мислене и много чесане на езици. Паралели между българи и турци много по-лесно могат да се намерят с редовно гледане на сериала "Перла" Мога да кажа само: свалям шапка на Бешевлиев за огромния му труд по темата "пра"- или "първо"-българи, въпреки че той не е нито специалист по тюркски, нито по ирански езици. Дори не е ориенталист. Един специалист по епиграфика и класически езици, публикувал е изследвания и върху антични надписи, а не само върху надписите от времето на Първата българска държава. Колкото до статията му за имената на владетелите (Аспарух, Омуртаг и пр.) - ами тя е обзорна и прави преглед на известните на времето тълкувания. И наистина е наивна в някои отношения - но нямаме право да го съдим - той е стигнал до границите на възможното за него! Да се говори с лека ръка за преобладаващи "ирански" имена е толкова смехотворно, колкото и да се твърди, че и "тюркски" имена преобладават. Ами то няма единогласие дали името е Испор или Аспарух, Есперих, Есперерих и.т.н. Името Омуртаг (или Омортаг) иранско ли е или тюркско? То май не е изтълкувано изобщо. Според мен, наличието на титли като tarkan, boila, kana, bagatur, sampsis (транскрипция на тюркското sabči "посланик, пратеник") - които са засвидетелствани за пръв път в Орхонските и Енисейските надписи - и други (в старобългарски текстове) като чиготъ (tzigaton) "военна титла" или чатхуль "προτοσπαθάριος" - определено не сочи в посока Сасанидска Персия. Където впрочем такива звания просто няма. Така си обяснявам защо в Първата българска държава го няма "коджа-ханът" - "коджа" е турски диалектен вариант на персийската дума "ходжа".

Човек, ти явно приемаш всичко написано за чиста монета, пък после ми развиваш някакви тези: Горната "етимология" е просто лош превод на линк от сайта http://starling.rinet.ru/, примесен с доста плява. Number: 206 Root: bhēgh- : bhōgh- English meaning: to resist German meaning: `streiten' Material: Gall. bāgaudae `aufständische Guerillas' (Suffix wie in alauda, bascauda), air. bāgaid `kämpft, prahlt, droht', bāg f. `Kampf', mcymr. bwyo (*bāgi-) `schlagen', kymwy (: mir. combāg ds.) `Streit', -boawc = mir. bāgach `kriegerisch'; falls cymr. bai `Fehler', beio `tadeln' dazu gehört, müßte es idg. *bhǝgh- enthalten; ahd. bāgan, (bāgēn?) `zanken, streiten', aisl. bāga, bægja `adversari, resistere', ahd. bāga `Zank, Streit', as. bāg m. `Prahlerei', mhd. bāc, -ges m. `lautes Schreien, Streit', aisl. bāge, bāgi `Gegner', bāgr `schwierig, verdrießlich, hinderlich'; falls die germ. Sippe nicht aus dem Kelt. entlehnt ist, ist Ablaut germ. ē : kelt. ā (idg. ō) anzunehmen; lett. buôztiês `sich ärgern' (*bhōgh-), Endzelin KZ. 52, 118; russ. bazel `Schreier', bazgala `boshaft' (Scheftelowitz KZ. 54, 242); vielleicht toch. В pakwāre `schlecht' (Adverb), A pkänt `Hindernis' (*bhǝgh-), Van Windekens Lexique 85, 96. References: WP. II 130 При това не става дума дали това е сигурна реконструкция, понеже си е написано, че германските форми може да са заети от келтски, което отслабва съществуването на такъв корен. Освен това като тохарско съответствие имаме пак кандидат с *p-. Да не става дума за арабското mal "добитък"? не знам кой и къде е опитомил коня, но в съседните на китайския език алтайски езици (тюркски и монголски) не се проследяват никакви следи от ИЕ *h1ek^uos, което е единственото сигурно ИЕ наименование на коня. Да ти ги отметна една по една тези "етимологии"? Приемам китайските форми за достоверни и ще погледнa другата страна. 1. **maarg, *mraag (horse) : PIE root *marko- (horse) - "PIE root *marko-" се среща само в най-западните клонове (келтски и германски): т.е. вероятно е от праисторически европейски език? отпада 2. **koog (dog) : Old Irish cū, Tokharian A ku (dog) - съмнително предвид наличието на *n в корена k^uon-, k^un-: Old Indian śvā und ś(u)vā 'Hund', Gen. śúnas, Akk. śvānam, Akk. Pl. śúnas, Old Greek κύων, κυνός `Hund', Old Irish cū (Gen. con = κυνός), Welsh ci (Plural cwn - κύνες, lit. šunes), toch. A ku, Obl. kon, В Nom. ku. отпада 3. ***koond, *koong (dog): Old Frisian hund, Gothic hunds (dog) това може да има някакъв шанс. 4. **breese, *breeg (dog with short legs): Old French basset (basset, short dog) ?!? кой знае каква е латинската форма на това?! отпада 5. *praa (hog): Old English bār (male hog), Latin porcus (hog) - двете думи дори не са сродни помежду си. 6. *kraa (male hog): Old English hogg (hog) <*k- ??? Английската дума се смята за келтска заемка. отпада 7. **kwш, *ngwш (cow, bull): PIE root *gwow- (cow) 8. *bшs (cow, bull): Greek bous, Latin bos (cow) -тези са от горепосочения корен *gwow-, отпадат и двете 7,8. 9. **kwor, *kwo (horse): Old Frisian hors, Old Norse hross (horse)<*k-. думата е само германска -> No.1. отпада. 10. ***kaad, *kaag (goat): PIE root ghaid- (goat) за ИЕ праезик не се реконструира изобщо сигурна праформа за коза. отпада. 11. *bleus (yellow horse with white speckles): Old Norse bles (white mark on the forehead of cow or horse) 12. *phleu (yellow cow with white speckles): (id.) 13. *ban (a kind of goat with a yellow belly): Greek Pan. "име на бог". non sequitur. В корена има *s-, в Ригведата има бог Pūsáṇ- "пазач на стадата". *s изпада в гръцки между гласни: *pusan > *puan > pan. отпада. 14. *bral >51 )*pral (bear): PIE root *bhar- (bear) германската дума за мечка *bero означава "кафяв" поради езиково табу. ИЕ понятие е *rtkos. отпада. Останалите "етимологийки" са от същия калибър. Странно защо не се споменават никъде тохарските езици, които са най-близко географски до китайския, ами се бърка в латински, френски, английски. Ами че аз мога да изкарам, че български и нахуатл са едно и също бе! Сега по-сериозно: единствено думата "колело" или "колесница" има по-големи шансове да е заета от тохарски в китайски. А какво те гонят толкова тия тохари, изобщо не разбирам. Те са последните, които бих тръгнал да съпоставям с траките.

Виж сега, статията в която се обсъжда посоката на заемане от китайски в тохарски е по-нова от тази, в която се твърди заемане от тохарски в китайски. Т.е. човекът си е променил мнението. Освен това в заключението на статията от 1998 думата не е означена като 100%-ва заемка. Освен това тракийската дума съдържа b-, а не v-, както вече ти обясних (НесеБър < Mesem-bria, а не НесеВър), което е още един аргумент против връзката с тохарски. Това може и да не е било известно на Smith 1910-11 (който е предложил това сравнение - в духа на езикозанието на коренните етимологии от 19 век) както и на van Windekens 1976 (чието изследане върху "индоевропейския пеласгийски" език се оказа един голям балон). Реконструираната форма uriia (uriH-eH2) просто виси във въздуха. Тук изобщо не виждам връзката. Александър Любоцкий е санскритолог, а нито тохарски, нито китайски, нито тракийски са алтайски езици. Освен това е пределно ясно, че *bogъ е иранска заемка (Прочети малко литература за правилото на Winter в балто-славянски - пък тогава ще си говорим за монголски). Такива щуротии не ме впечатляват изобщо.