Perkūnas

Last roman: Не съм професионален лингвист, но съм запален на тема древни езици. nik1: Предполагам, че си взел сравнението между тракийското bria и тохарските форми от "Turkic and Chinese loan words in Tocharian", ALEXANDER LUBOTSKY and SERGEI STAROSTIN, Language in time and space. A Festschrift for Werner Winter on the occasion of his 80th birthday, edd. Brigitte L.M. Bauer, Georges-Jean Pinault, Berlin - New York 2003, с. 257-269 - намерена от google. Цитат от там: 13. Toch. A ri, Toch. B rīye `town' < PToch. *riye :: Chin. 里 li `village' < MC lɨ < OC rəʔ. In 1998, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). The problem is, however, that the only sure extra-Tocharian relative is the Thracian βρία, presumably /uria/, mentioned by Strabo as a Thracian word for πόλις, τεῖχος and glossed by Hesych as κώμη. The Indo-European etymology of Toch. A ri, Toch. B rīye is thus rather questionable. On the other hand, Peiros and Starostin (1996,2: 77) reconstruct Sino-Tibetan *riəH, adducing Jingpo məre1 `town'. If this Sino-Tibetan reconstruction is correct, the Tocharian word is likely to be borrowed from Chinese. Т.е. там не пише, че тохарската дума е заета в китайски, а напротив - в предишна статия от 1998 г. Lubotsky предлага обратна посока на заемане (от тохарски в китайски), но в сегашната статия се твърди (това в удебеления шрифт), че индоевропейската етимология на тохарски A ri, Toch. B rīye е доста съмнителна, понеже единственото сигурно съответствие е тракийската дума. Според Peiros и Starostin съществува сродна на китайската дума в езика Jingpo и ако това е така, то китайската дума е заета в тохарски. Между другото, в статията на Lubotsky и Starostin са посочени още 15 заемки от китайски. Възможно е всъщност да са много повече. цитат от nik1: bria "town, settlement" 1) after Pokorny, from PIE *wriyā. 2) Olteanu, PIE *gwer-, "heavy, strong" 1) Mycenean rijo "promontory", Bulgarian rid "promontory", Greek rнon "id", Tocharian A ri, Tocharian B rīye "town" В речника на Покорни (1151-1152) под корен 2149: uer-2 'erhцhte Stelle (im Gelдnde oder in der Haut)' издигнато място (на земята или по кожата) (...) unsicher (несигурно) gr. ῥίον `Berghцhe, Vorgebirge' планинска височина (*urison?) und aisl. risi, ahd. riso, mnd. rese `Riese' великан (*wrisan-), as. wrisil ds., wrisilīc `riesenhaft' (die Formen ohnew durch Anlehnung an germ. risan oben S. 331); vielleicht auch може би още thrak.-phryg. βρία `Festung' (*uriiā) und toch. AB ri `Stadt' (falls nicht zu uer- `umschlieЯen') ако не се отнасят към uer- обграждам Т.е. работата изобщо не изглежда ясна според един от основните изследователи на индоевропейските езици в света. Olteanu не знам кой е, но PIE *gwer-, "heavy, strong" изобщо няма как да е свързано с bria. Лабиовеларно gw > лабиално b в гръцки и келтски, но не и в тракийски където gw > g. Впрочем всеки сатемен език губи лабиалния елемент при съгласните gwh, gw, kw (у Дуриданов на с. 104 - това го пише и за тракийски) и ги превръща във веларни. Примери са дадени в същата книжка. Хърс Златния: "но си позволявам да отбележа, че думи с корени "bri-", "vri-" се срещат доста често дори и в писмено засвидетелствани древни индоевропейски езици като санскрит, например". Проверихте ли в речник? Например тук: http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/monier/? И колко от тях са с индоевропейски произход?

Този период не е ли разтеглен доста назад във времето - дори "Риг-ведата" не се датира толкова отдавна?

Недей да ми пробутваш "етимологиите" а ла Томашек или Вл. Георгиев. Обясних по-горе защо двете думи не могат да бъдат сродни. Освен това горното списъче (от книгата на Дуриданов) е пълно с необяснени думи, има и други крещящо нагласени "индоевропейски" етимологии като тази на ῥομφαία. Такова животно като "IE stem *rump- in the Latin rumpo, -ere ‘to break, to tear’" просто няма, защото -m- в rumpo не е част от корена, а инфикс и се отнася до сегашната основа на глагола (характерна особеност на латинския глагол!), -m- липсва при основата rūр- за минало време, при супина ruptum и в очевидни производни като ruptura, corruptio, eruptio. И сме тръгнали после да разчитаме тракийски надписи!?

Ако се доверявате на писания като горното, можете да се подхлъзнете и да се ударите яко. Проверихте ли някой друг източник, преди да се хванете на горната въдица? Авторът на посочената статия очевидно е спец по славянските и иранските езици, след като само в началните редове на писанието си: 1. твърди, че "Глаголът "въртя", основа на "въртел" и "въртол" е чужд на славянските езици и има съответствие в езика на древна Индия." - което очевидно не е вярно, глаголът е общославянски и общоиндоевропейски. Има го дори в латински като verto. 2. не знае, че окончанието -ло за образуване на имена на инструменти в български произлиза от праславянско окончание -dlo-, като се е опростило фонетически - ЧЕСАЛО (на чешки česadlo, полски czesadło), ЧЕРНИЛО (на чешки črnidlo, полски czarnidło). 3. не знае, че думата темел е заета от гръцки, а не от персийски, а на персийски "пергел" е pargar - т.е. в дадените думи няма никакво иранско окончание -л! Такова може и изобщо да няма! Промяната pargar > pergel е станала на турска почва! 4. Славянското -ul очевидно е сродно с латинското -ul, защото двата езика са сродни и имат общи словообразувателни елементи. Дали -ul в посочените румънски имена от грамотите е славянско или латинско (щото в румънски има смесване на словообразувателните модели), може да се произнесе специалист по румънски език. Може да става дума и за определителен член както при Дракула. Айде не ставайте за смях! Останете си със здраве.

Бъркаш германското *berg- "хълм" с *burg- "крепост". Освен това как да обясним къде изчезна g-то в *bria? В индоевропейското езикознание има точно определени фонетични правила за развитието на звуковата система в различните клонове: индо-ирански, германски, келтски, славянски, балтийски, гръцки, италийски и др. 1. Очевидно тракийската дума започва с b, а не с v (имаме днес Несе-бър, а не Несе-вър). 2. Тохарските форми изискват начално w- (в тохарски b се обеззвучава в p), имаме riye (от евентуално *wri-), а не priye (< *bri-). В тракийски w се запазва като v (имаме Велека, а не Белека). Сигурни примери за wr- > br- в тракийски - къде? 3. В индоевропейския праезик корените, започващи с wri- са рядкост (полугласна+ сонант+полугласна?!) Т.е. работата мирише на гнило... Прагерманското *burg- "крепост" е също праисторическа, европейска или средиземноморска дума, виж старогръцки πύργος "кула". Двете форми очевидно са свързани по значение, близки по разпространение (Балкански п-в, Средна Европа), но не са заемки една от друга. Формите в германски и гръцки не възлизат към обща праформа според правилата на индоевропейската фонетика. Следователно, формата не е индоевропейска, а е само заета в два индоевропейски клона. Дали селището край Езерово се е наричало с термина bria, burgos или purgos няма да разберем при липса на писмени доказателства за езика на обитателите му. Ergo, bria като локален палеобалкански термин няма нищо общо с тохарските езици.

Окончанията -ев и -ов наследяват продуктивния модел за образуване на притежателни прилагателни от лични имена и чужди имена в старобългарски (фараоновъ, игемоновъ, иероусалимовъ, адамовъ, аньдреовъ, ефремовъ, иезекиилевъ, илииевъ). Дори и да не е имало фамилни имена през средните векове, естествено е фамилни имена да се образуват с тези наставки, понеже продуктивни. Окончанието -ula се среща и в латински, където образува умалителни съществителни. Може да става дума и за румънския определителен член за мъжки род, -ul (< латински ille), както Drac-ul "Дяволът".

Тракийската глоса bria "град" (и в състава на местни имена с недотам ясна структура) се сравнява с тохарските форми поне от 70 години. по-вероятно тези две форми нямат нищо общо помежду си. Много по-вероятно (предвид географското разположение на тохароговорещите) е тохарските форми да са заети от китайски. Личното ми мнение е, че bria е дума, заета от праисторическото население на Балканите и няма нищо общо с индоевропейския тракийски език, където просто е заемка. Но за съжаление изучаването на праисторическите европейски езици се намира едва на зародишен етап поради неистовото желание всяка възможна дума, открита на територията на Европа, да се прикача към "индоевропейска" праформа, дори когато всички данни сочат обратното.