Б.Богданов

Много точна преценка. И аз мисля така.

Физика на частиците без частици С. Дж. Гейтс мл., У. Зиегел Първоначално статията е публикувана през 1986 г. в Quotient, Университета на Мериленд. Физиката на частиците е най-фундаменталната област на физиката поради факта, че нейна цел е да сведе огромното разнообразие и сложност на нашия свят до няколко прости математически закона. Съвсем до скоро като последни градивни елементи на материята бяха разглеждани точковите частици. Фундаменталните частици включват кварките, глуони, електрони, фотони, гравитони и много други. Един клас съставни частици представляват адроните, които се състоят от кварки, свързани посредством глуони. Към тях спадат протоните и неутроните, както и мезоните, които ги свързват, за да образуват атомните ядра. На следващото равнище на сложност се намират атомите, образувани от ядро и електрони, свързани помежду си с помощта на фотони. Накрая гравитоните свързват макроскопичните тела. Всички тези взаимодействия са включени успешно в рамките на квантовата механика, с изключение на гравитацията, тъй като нейното експериментално изследване е затруднено – тя е твърде слаба на микроскопичното равнище, представляващо областта на квантовата механика. През последните две години се появи огромен интерест към възможността вместо точкови обекти други геометрични величини да играят фундаментална роля за нашето описание на природата. Следващият най-сложен геометричен обект е (крайна) крива, или струна. Най-простата струна е релативистичната струна, чиито маса и напрегнатост се описват с единствен параметър, отразяващ факта, че трептенията на струната се разпространяват със скоростта на светлината. Теорията на струните би могла да се окаже първото успешно обединение на квантовата механика и общата теория на относителността. Забележително е наличието на индикации, че това обединение по необходимост ще включи всички взаимодействия. Първоначално теорията на струните бе създадена за описание само на адроните. Когато по абсцисата на една координатна система се нанасят квадратите от масите на частиците, а по ординатата – техните спинове (собствените им ъглови моменти), оказва се, че частиците с подобни свойства (като се изключат масата и спина) лежат върху една права, наречена “траектория на Редже”. Според квантовата механика, спинът може да взема само стойности, които са целочислено кратни на (константата на Планк h, разделена на 2π) и за всяка от тези възможни стойности на спина върху траекторията има частица със съответната маса. Фактът, че адроните представляват свързани състояния, предполага съществуването на такива траектории, но обстоятелството, че те са прави линии дава възможност да разглеждаме тези свързани състояния като струна, състояща се от кварки, свързани чрез струна от поток глуони. Доколкото кварките и глуоните никога не са свободни, а в определен смисъл струните представляват най-простите описания, понякога е по-удобно адроните да се разглеждат пряко като фундаментални струни. За нещастие, определени квантовомеханични изисквания за съгласуваност налагат познатите теории на струните да включват безмасови частици, докато всички познати адрони имат маси (и е невъзможно да сме пропуснали да открием безмасови адрони, ако те наистина съществуват). От друга страна съществуват базмасови частици – например гравитони, фотони и глуони, и това навежда на мисълта теориите на струните да бъдат използвани за описание на тези фундаментални частици, включително кварките и глуоните, от които са съставени адроните. Първоначалната обосновка за разработване на струнни теории обаче, опираща се на възможността за описание на траекториите на Редже, не може да се приложи за тези фундаментални струни: мащабът на масите в гравитацията, задаван с Планковата маса ( , където с е скоростта на светлината във вакуум, а G – гравитационната константа) е толкова по-голям (с един множител ≈ 1020) от този на адроните (масата на протона), че днешните ускорители не са способни да получат масивни частици, които лежат върху траекториите на Редже на тези фундаментални струни. За щастие, съществува друга причина за развитие на тези теории: същите квантово-механични изисквания за съвместимост, които не позволяват на теориите на струните да описват адроните, не позволяват и на не-струнните теории да опишат гравитацията. Това условие за “ренормируемост” е свързано с безкрайностите, които могат да възникнат, когато сумираме по всички възможни конфигурации от частици, обменяни при едно взаимодействие. Последователните струнни теории не съдържат подобни безкрайности и поради това са в състояние да опишат квантовата гравитация. Като страничен ефект от търсенето на теория на квантовата гравитация е откриването на теория, която обединява всички частици и сили:същите последователни струнни теории изискват съществуване не само на гравитон, но също така и на други видове безмасови частици, които биха могли да бъдат отъждествени с всички другипознати сили. Преди да опишем по-подробно струната, първо ще направим преглед на частиците. В релативистичните теории времето представлява една допълнителна координата. Пространството и времето се разглеждат съвместно като “пространство-време”, а векторите, наред с обикновените пространствени компоненти, имат и времева компонента. Класическата механика на релативистичните частици може да се опише с помощта на величината действие S, която представлява собствената дължина на траекторията на частицата в четиримерното пространство-време: , където m e масата в покой на частицата. Класическата траектория на частицата представлява най-късия път между дадени начална и крайна точки в пространство-времето, съответстваща на минимум на действието, т. е. – на права линия. Казано най-общо, една крива линия през което и да е пространство може да се опише като всички координати на нейните точки с изключение на една се представят като функции на тази една координата (в нерелативистичните теории, например, пространствените координати се описват като функции на времето). Един по-симетричен начин за описание на крива линия е да изразим всички координати на нейните точки чрез един единствен параметър, който има различни стойности за различните точки от кривата. За разлика от нерелативистичната, в релативистичната механика съществува допълнителното изискване формата на действието да бъде независима от избора на тази параметризация. В резултат на това, докато в нерелативистичната теория квадратът на импулса е пропорционален на енергията, в релативистичната теория квадратът на четириимпулса е константа, равна на квадрата от масата в покой. Това води до познатата релативистична връзка между времевата компонента на импулса (т. е. – енергията) и времевата му част: . Точно както частицата, която е безразмерна точка в пространството, има едномерна траектория в пространство-времето, струната, която е едномерна крива в пространството, измита една двумерна повърхност в пространство-времето. По аналогия с частицата, една релативистична струна се описва с действие, което представлява площта на тази повърхност: , където Т е напрегнатостта, а означава пряко произведение – обобщението за пространство с произволин брой измерения на векторното произведение от тримерното пространство. По такъв начин при зададени начална и крайна конфигурации една класическа струна измита повърхност с минимална площ. Координатите Х на всяка точка от тази повърхност са функции на два параметра τ и σ: Х = Х(τ,σ). Условието формата на действието да не зависи от избора на тези параметри определя за всяка точка от струната приноса на тази точка към енергията на струната, изразен посреством приноса към пространствените компоненти на импулса и посредством модата на трептене на струната. Така квадратът на общия четиримерен импулс на струната зависи от възбудената в струната мода, така че различни моди съответстват на различни частици с различни маси в покой. По такъв начин за всяко τ, ако разложим при подходящи гранични условия Х(σ) в ред на Фурие (като σ взема стойности от 0 до π): , можем да интерпретираме “средната” стойност х като обикновена координата на една частица, а хn са допълнителните степени на свобода, от които зависи масата в покой на частиците. В действителност съществуват различни частици и струни и току що описаните са най-простите. И в двата случая е възможно да въведем нови физични степени на свобода (освен пространствено-времевите координати), които също са функции на параметрите, описващи траекторията (повърхността). В случая на частица тези нови степени на свобода дават спина на частицата. В частност, определени избори въвеждат “суперсиметрия”, една симетрия, която свързва частиците с цял спин (бозоните) с частиците с полуцял спин (фермионите). Така например глуоните (със спин 1), фотоните (спин 1) и гравитоните (спин 2) са бозони, докато кварките (спин 1/2) и електроните (спин 1/2) са фермиони и са предложени суперсиметрични теории на частиците, които свързват всички тези частици. Дори и най-простата струна вече описва частици със спин, тъй като собственият ъглов момент е резултат от въртенето на частите на струната около нейния център. Така обаче всички частици биха имали цял спин. Полуцял спин се въвежда чрез допълнителни степени на свобода. Освен това в пространството струните могат да бъдат или отворени, или затворени криви, на което в пространство-времето съответстват повърхности като лист или като тръба. Докато отворените струни могат да описват безмасови частици със спин, който не надминава 1, затворените струни винаги включват гравитон. Всички струнни теории включват затворени струни, но не всички включват отворени. Теорията на струните, която днес най-успешно описва наблюдаваните в природата частици и сили, е теория със затворени струни, в която трептенията, разпространяващи се по струната в посока, противоположна на посоката на движение на часовниковите стрелки, няма допълнителни степени на свобода, докато разпространяващите се в противоположна посока – имат. (Двете посоки са различими: ние можем да отбележим една от посоките със стрелка, която задава “ориентацията на струната.) Такава струна се нарича “хетеротична”. Въпреки че квантуването на частиците е пряко, условието за съвместимост на квантуването на струната води до едно твърде необикновено обстоятелство: оказва се, че за най-простата струна размерността на пространство-времето трябва да бъде 26, и 10 или 2 за онези с допълнителни степени на свобода. По различни причини (в частност заради отсъствие на фермиони и наличие на тахион – частица с имагинерна маса в покой, т. е. с отрицателен квадрат на масата), 26-мерната струна трябва да се отхвърли. Двумерният модел пък има твърде малко измерения. Въпреки че 10-мерните модели притежават твърде много измерения, този проблем може да се преодолее с един метод, наречен “компактификация”, при което 6-те излишни измерения се свиват на топка с толкова малки размери, че не може да се детектират със съвременните експериментални средства. Тази компактификация може да се използва и за решаване на един друг проблем: както бе отбелязано по-горе, естественият мащаб на масите на струните, които описват гравитацията е толкова голям, че единствените наблюдаеми днес частици са безмасовите. Следователно струната се нуждае от някакъв динамичен механизъм, чрез който да се генерира нов мащаб на масите. Компактификацията може да създаде такъв мащаб, ако формата, в която се свиват излишните 6 измерения, са достатъчно асиметрични, за да се опишат с повече от една характеристична дължина (която е обратно пропорционална на масата с множител ). Нещо повече, тази асиметрия може да наруши друга симетрия на 10-мерната струна: всички познати квантово-съвместими струни, които включват фермиони, съдържат суперсиметрия, която не се наблюдава (или най-малкото е силно нарушена) в природата. (Алтернативно всички наблюдавани частици могат да бъдат съставени от безмасови суперсиметрични такива, с необходимата асиметрия, осигурена от механизма на свързване.) По същия начин, по който една свободна струна може да се представи в пространство-времето чрез един лист (или тръба), взаимодействащите струни може да се представят чрез повърхности с по-сложни топологии. Така напримар лист, който е започнал да се къса, представлява струна, разделяща се на две струни. Лист с дупка представлява струна, разделяща се на две струни, които впоследствие се съединяват. Тази ситуация е по-проста от съответната за частиците, където взаимодействията се описват чрез линии на взаимодействие по различни начини. В частност, действието за взаимодействащи струни все още се представя чрез площта на повърхността, където е фиксирана само топологията на повърхността. Фактът, че действието за взаимодействащи струни не зависи от параметризацията на повърхността (както и в известен смисъл е независимо от локалния мащаб на дължините върху повърхността) може да се онагледи с факта, че всеки две повърхности, които могат да бъдат получени една от друга чрез разтягане, могат да се разглеждат като еквивалентни. (Това разтягане трябва да се разглежда като промяна на избора на параметрите, с които се описва струната, а не като промяна на пространствено-временните координати, които са функции на тези координати.) Например, чрез подобно разтягане всяка дупка в повърхността може да се премести на всяко място от повърхността. Тази разтегливост понякога се нарича “дуалност” и се проявява даже при формализми, при които струнната интерпретация на теорията не е очевидна. Например, точно както разпъването на повърхността на струната може да промени реда на взаимодействията, така и квантово-механичните амплитуди, описващи тези взаимодействия, могат да бъдат описани с помощта на частици, които взаимодействат в един или друг ред, без да се разглеждат и двете подреждания. (Това подреждане не е подреждане във времето, а по-скоро подреждане по отношение на това, как се пресичат мировите линии на частиците.) В заключение виждаме, че теорията на струните може не само да осигури първата последователна теория на квантовата гравитация, както и пълно и реалистично обединение на гравитацията с всички останали частици и сили, но също така предлага напълно нов подход към тази най-фундаментална област на науката, която бе преди позната като физика на частиците. *** Формулите от статията са публикувани в док. файла Phisics-Article01.doc

Доколкото ми е известно, законите по които се прави наука /която и да тя, изключвам разните му там псевдо науки/ са доста различни и несъвместими от начините за правене на "наука" на Св.ПЦ, пък и при католическата е сходна работата, пък при по-известните деноминации. Това е основния проблем Църквата и Науката /в конвенционален смисъл на думата/ да се помирят. Св.ПЦ се състои от духовенство + миряни. Да ги постави за дискусия? На кой? Само на духовенство ли? Е, май, резултатът е много предвидим... Нещата не биха претърпели промяна. Само на миряните ли? И к'во? Баба Пена на 96 годишна възраст от с. Христосоверище ще се изказва по въпросите на вярата? Ще бъде доста забавно. .

Нова тема: За и против "Чайникът На Ръсел" например? Няма да има засегнати нечии религиозни чувства и т.н. т.н

Официалната позиция е, че са написани с помощта и под ръководството на Св. Дух.

И как се аргументира? Не е заядливо! Само питам?

Само да добавя... Изучаването на математика е много застъпено в Физ.Факултет на СУ. Курсовете, които се преминават са същите като в Мат.Факултет на СУ. Да не забравяме и специалните предмети. Но пък образованието получено там е на наистина добро ниво за стандартите на България. Освен това, има възможност студенти да се включват в проекти, разработвани извън страната, но мисля, че имаше някакви условия за нивото на владеене на чужди езици. Ако ви интересуват подробности - бих могъл да проверя и да ви отговоря по-подробно. Успех Б.

Във Физически Факултет на СУ работят много, много добри преподаватели. Проблемът с реализацията наистина е доста сериозен, но ако човек има хъс и желание може и да успее да работи нещо свързано със специалността си. Желая Ви успех! Б.

това за кифлите - искрено ме изкефи!

Пиша като категорично искам да кажа, че моето мнение НЕ е и Не може да бъде прието за официална позиция на православните християни или на Св. Църква, и не ангажира никой друг освен мен! :!!!: И така. . Всъщност при известна интерпретация /логическа например/ на написаното, може би мнението подкрепя вашия извод. Но от гледна точка на ортодоксалния християнин, как би звучало това. За личността на Иисус Христос може да се съди само от Св. Писание. Всички останали евангелия се смятат за апокрифи. Тези апокрифи не притежават никаква стойност за Св. Православна Цъква. Те могат да обогатят единствено представите за историческата действителност през периода на римско присъствие в границите на тогавашна Иудея. Е и още нещо... Иисус Христос е Бог на живите. Така казва Св. Писание. Противоречията в Св. Писания не са противоречия. Те само звучат като такива, ако се анализират от позиция на човешката логика, а от Божията такава, която е значително по висша и абсолютно неразбираема за човека те /противоречията / едва ли са противоречия. Горно написаното е много важно! Просто решава всички, ама наистина всички проблеми на православието. Просто ти казват, че нищо не разбираш и по-важното, че нищо не можеш да разбереш и ако повярваш си готов християнин. Поздрави Б.

А к’вото и да значи сектант? Значи можем да поспорим. Аз мога да защитавам позицията, че тоталният атеизм е 100% религия. И ти си по-религиозен от някой селски поп през периода на ТБЦ. А ти ме прави 2, 1, 0 ст. и т.н. За ти помогна малко за начало, бих ти предложил да започнем от „слаби духовно и материално хора” с много важна конюнкция между двете определения. Поздрави Б. По-умерените ортодоксални християни, все пак ползват термина деноминации, за протестантските църкви. Проблемът с папата е доста сериозен. Той освен да се покае, трябва да се откаже от поста си на държавен глава на Ватикана. Никой не иска от него, да се откаже от позицията си на „първи сред първите” в християнската общност, поне засега. Другият сериозен проблем е свързан с различния символ на вярата при католиците. Освен купищата „нововъведения” при католици, може би най-тормозещи за ПЦ са „Филиоквето” / Filioque/ и непогрешимостта на папата. Или при спор винаги за това се хващат. Често и за брадите, ако имат такива. Православните /по принцип/ са против икуменизма, но има отделни духовници, които го подкрепят. Тези които го подкрепят са по-скоро политически гъвкави, а другата част са зилотите на православието. И така. На този етап, обединението е мираж, въпреки направените някакви анемични опити за помирение. Поздрави Б.

Теория на всичко? Браян Грийн Браян Грийн е професор по физика и математика в Университета Колумбия, САЩ, водещ теоретик в областта на теорията на струните. Автор е на издадената през 1999 г. книга "The Elegant Universe: Superstrings, Hidden Dimentions and the Quest for the Ultimate Theory". Откритите от физиците фундаментални частици - електрони, неутрини, кварки и пр. - представляват "буквите" на цялата материя. И точно както техните лингвистични аналози, изглежда, че тези честици нямат своя вътрешна структура. Теорията на струните твърди друго. Според нея, ако имахме възможност да изследваме тези частици с много по-голяма точност - точност, която с много порядъци превишава възможностите на днешните технологии, бихме открили, че всяка от тях е не точков обект, а се състои от малки едномерни примки. Подобно на безкрайно тънка гумена нишка, всяка частица съдържа една трептяща, осцилираща нишка, която физиците наричат струна. На практика това означава, че към досега познатите равнища на атомите, през протоните, неутроните, електроните и кварките, теорията на струните добавя още едно ново, още по-дълбоко микроравнище - равнището на трептящите примки. Въпреки че не е очевидно, тази замяна на точковите градивни частици на материята със струни премахва несъвместимостта (което означава, както често се казва, че не може и двете да бъдат верни) на квантовата механика с общата теория на относителността.По такъв начин теорията на струните разсича централния Гордиев възел на съвременната теоретична физика. Това представлява огромно постижение, но то е само част от причините, поради които теорията на струните поражда толкова вълнения. Поле на мечти По времето на Айнщайн силното и слабото взаимодействие не са открити, но той смятал, че съществуването даже на две различни взаимодействия - гравитационното и електромагнитното - е твърде обезпокояващо. Айнщайн не възприема, че природата се основава на толкова екстравагантeн модел. Това е причината за 30-годишното му търсене на т. нар. единна теория на полето, чрез която той вярва, че ще успее да покаже как в действителност тези две сили са проява на един единствен, за сега скрит принцип. Това донкихотско търсене изолира Айнщайн от главното течение във физиката, което, по разбираеми причини, се ровеше с много повече вълнение в току що откритата схема на квантовата механика. В началото на 40-те години той пише на свой приятел "Аз се превърнах в един самотен стар човек, известен преди всичко с това, че не нося чорапи, и когото показват като куриоз при специални случаи." Айнщайн бе просто много по-напред от своето време. Повече от половин век трябваше да измине, за да се превърне мечтата на Айнщайн за обединена теория в Свещения Граал 2 на модерната физика. И значителна част от физическата и математическата общност става все по-убедена, че теорията на струните може да даде отговор. От един единствен принцип - че всичко, на своето най-микроскопично равнище, се състои от комбинации от трептящи струни - теорията на струните осигурява една схема за обяснения, способна да обхване всички сили и частици. Според теорията на струните, например, свойствата на наблюдаваните частици, т. е. различните маси и другите характеристики както на фундаменталните частици, така и на частиците, носители на четирите взаимодействия в природата (силно, слабо, електромагнитно и гравитационно), са проява на различните начини, по които може да трепти струната. Точно както струните на цигулката или на пианото имат резонансни честоти, на които могат да трептят и които трептения нашето ухо възприема като различни музикални тонове с техните висши хармоники, същото е валидно и за примките в теорията на струните. Само че вместо музикални тонове, различните начини на трептене на струната определят всички възможни маси на частиците и всички заряди, характеризиращи силите. Електронът представлява струна, трептяща по един начин, горният кварк представлява струна, трептяща по друг начин и т. н.. Преставайки да бъдат сбор от хаотични експериментални данни, в теорията на струните свойствата на частиците са проява на една и съща физична особеност: начините на резонансни трептения, така да се каже - на музиката, на фундаменталните струнни примки. Същата идея е приложима и за силите. Частиците, приносители на различните сили, също се асоциират с различни начини на трептения и следователно всичко - всяко вещество и всички сили - се обединява под една и съща рубрика на микроскопичните трептения на струната, "нотите", които струната може да изсвири. Теория, поставяща край на теориите По такъв начин за пръв път във физиката имаме схема с капацитет, позволяващ да обясним всяка фундаментална особеност в структурата на Вселената. Поради тази причина понякога теорията на струните се нарича "теория на всичко" (Т. О. Е. - Theory Of Evrithing), или първична теория. Тези величествени определения се използват, за да означат, че става дума за възможно най-дълбоката физична теория, теория, която лежи в основата на всички други, такава, която не само не изисква, но дори и не допуска по-дълбока основа за обяснения. На практика мнозина от поддръжниците на теорията на струните възприемат един по-реалистичен подход и мислят за Т. О. Е. в по-ограничен смисъл като за теория, която може да обясни свойствата на фундаменталните частици и свойствата на силите, посредством които те си взаимодействат и влияят една на друга. Един праволинеен редукционист би казал, че това въобще не е ограничение и, че по принцип абсолютно всичко - от Големия взрив до мечтите на хората - може да се опише с помощта на лежащите в основата микроскопични физични процеси, включващи фундаменталните съставки на веществото. Ако вие знаете всичко за съставките, разсъждава редукционистът, вие знаете всичко. Редукционистката философия лесно разпалва дебати. Мнозина я намират идиотска и явно отблъскваща с твърденията си, че чудесата на живота и Вселената са просто отражение на микроскопични частици, участващи в безсмислен танц, чиято хореография се диктува от физичните закони. Дали наистина чувствата за радост, скръб или досада не са нищо повече от химични реакции в мозъка - реакции между молекули и атоми, които на още по-ниско равнище са реакции между някои от фундаменталните частици, представляващи наистина трептящи струни? В отговор на тази критична линия лауреатът на Нобелова награда Стивън Вайнберг предупреждава в книгата си Мечти за първична теория (Dreams of Final Theory): "В другия край на спектъра се намират опонентите на редукционизма, които се ужасяват от бездушевността на съвременната наука. До каквато и степен те и техният свят да бъдат сведени до частици или полета и техните взаимодействия, те се чувстват унижени от подобно знание... Аз няма да се опитвам да отговарям на подобни критики с разговори за красотата на съвременната наука. Редукционисткият светоглед e безчувствен и безпристрастен. Той следва да бъде приет такъв, какъвто е, не поради това, че го харесваме, а защото именно по този начин е устроен светът." Някои се съгласяват с това абсолютно мнение, други - не. Други опитват да убеждават, че развития като теорията на хаоса показват, че когато степента на сложност на една система нарастне достатъчно, влизат в действие нов вид закони. Разбирането на поведението на един електрон или на един кварк е едно нещо, а използването на това знание за разбиране поведението на торнадото е съвсем друго. По този пункт повечето учени са съгласни. Мненията се разделят обаче по въпроса доколко различните и често неочаквани явления, които могат да протекат в една система, която е по-сложна от отделните частици, наистина демонстрират действието на нови физични принципи, или тези принципи са производни, следват (макар и по ужасно сложен начин) от физичните принципи, управляващи невъобразимо голям брой елементарни съставки. Собственото ми чувство е, че те не представляват нови и независими закони на физиката. Въпреки че би било трудно да се обяснят свойствата на едно торнадо в термините на физиката на електроните и кварките, аз гледам на това като на математическа непроходимост, а не като на индикатор за необходимост от нови физични закони. Но, още веднъж, има хора, които не са съгласни с този възглед. Ново начало за науката Онова, което е далеч от всякакво съмнение и e от първостепенно значение е, че дори да се възприемат оспорваните аргументи на един верен редукционист, принципът е едно нещо, а практиката - съвсем друго. Почти всички са съгласни, че построяването на Т. О. Е. по никакъв начин не означава, че психологията, биологията, геологията, химията или дори физиката са решени или по някакъв начин подчинени. Вселената е толкова сложно и богато на чудеса място, че откриването на крайната теория, в смисъла в който я описваме тук, няма да означава край на науката. Тъкмо обратно: откриването на Т. О. Е. - най-последното обяснение на света в неговото най-дълбоко микроскопично ниво, теорията, която не разчита на никакво по-дълбоко обяснение - ще осигури най-здравата основа , върху която да се изгради нашето разбиране за света. Нейното откриване ще бележи начало, не край. Първичната теория ще осигури непоклатим стълб на съгласуваност, гарантиращ ни завинаги, че Вселената е едно напълно познаваемо място.

Следователно на православните християни им е забранено да мислят? Ми така си е. Наскоро наш уважаван професор от БФ, при анализ на едно от посланията на Св.ап.Павел, леко се отклонил от това което е прието и някои от неговите студенти са викали ЕРЕСТ! Само до БОГОБОРЕЦ не са стигнали. 100% вярна история! В подкрепа на мнението си, ще се позова на цитат от Оскар Уайлд. Е не много точен, но беше нещо такова: „. . Мисълта прави човек да изглежда уродлив. Превръща се само в чело, нос или някаква подобна уродливост. Само епископите изглеждат добре. Те изобщо не мислят. Те само повтарят това, което са ги учили в колежите преди 20 години. . . „ Цитатът не е точен, но смисълът му е точно такъв. Та толкова мислят на днешно време.

Едва сега виждам темата и това е причината за забавянето на поста ми. Извини ме. Ох, очакванията са ти доста големи... такива очаквания са доста голям комплимент за мен. Но може и да опитам. Просто малко, времето ме притиска в този момент. Така че, малко по-късно ще ти пиша

Малък офф топик. . . С предишния си пост, се помъчих да илюстрирам новите тенденции в описанието на физични опити. В чуждестранната литература посветена на физика, последните години има повече анимационни герои от колкото в Дисни Ченел. Е това бе малко пресилено! Скучният чисто научен език отстъпва място на хумористично поднесени теми. Което не е чак толкова лошо. Мисля че дължах това обяснение на хората, посетили темата. Поздрави Б.

Проблемът е малко по-различен. Кладата може да бъде доста по-болезнена, когато християнинът постави на нея сам себе си. Тоест, греха, който си мисли, че извършва и не може да бъде само опростен без помощта на църковен служител, а дали този служител ще му даде опрощение доста сложен въпрос, когато става дума за анализ на Преданието. Май това си е чиста проба еретизъм. Спомнете си какво става с ересите осъдени на различните църковни събори. Също така, всички християни са много, много грешни, по подразбиране. . . Просто така са възпитани. Всяко излизане извън догмата, ги притеснява, че генната огнена ги чака. А каква е тази генна, май май всеки си има индивидуална идея за нея, но това е друга тема. . . Как такъв човек /християнин/може да каже нещо повече за личността на Иисус Христос, освен вече написаното и утвърденото от Светата Христова Църква? Така че, за един истински християнин, познанието в рамките на Св. Църква, не само е възможно, но и е напълно достатъчно. За един истински последовател на Христа, приоритет има спасението и вечния живот, а не познаването на фактите. Кой може да даде точна преценка, какви точно последователи би желал да има Иисус? Като цяло те са доста разнообразни тип хора. Блудница /всъщност доста спорно/, предател, отрекъл се от него . . . и други . . .

Симетрия при обръщане на времето или другата история на кокошото яйце... Уважаеми съфоруци, Дълбоко впечатлен от темата за връщане назад във времето се обърнах за помощ към многоуважавания и напълно неизвестен Физик Богданов, по въпросите касаещи тази тема. Той бе доста отзивчив, и ми разказа някои всеизвестни факти, които бе прочел на страница 199 в една доста дебела книга. Физикът ми даде пълни права да публикувам разказаното от него. Бях доста изненадан че е прочел толкова много страници и то на теми свързани с теоретичната физика. Честно казано малко се съмнявах, че той е грамотен, но разказът му опроверга моите съмнения. Ето и самият разказ: „. . . Знаете нали, че скоро се върнах от самолетен полет, част от Българската Програма по практикумите по физика, заедно с моя приятел и командир на полета - Пилота. С него двамата летяхме от Земята до 100 метра над морско равнище и обратно. Даа и обратно естествено. Аз правех физическите опити, а Пилота караше Българската Совалка – а бе самолетче, бракувано от едно бившо ТКЗС и БАН го купили да изследват умората на металите. „ - Богданов, моля Ви, кажете за опитите. Всички можем да караме самолетчета! При тези компютърни стимулатори.. всички сме се научили! – Прекъснах го аз - Така е. . . – мудно продължи той. И аз реших да не го прекъсвам повече, че току виж си забравил мисълта. . . Нека всички да дадем шанс на един български физик да си каже какво има да казва . . .ако има такова... - Така е . . то и пилота се е учил на негово Пе Це.. ама друго е важно. Нали знаете, че в София има един техникум Бузема. * ПГ по селско стопанство "Бузема"* Там той е завършил с медал специалността – оператор на селскостопанска машина за разхвърляне на естествена тор. А бе, един ден, докато разхвърлял животинска фекална маса на полето, гениалната му мисъл родила идея, как машината вместо лай.. пардон тор, може да хвърля гюлета и веднага ми се обади по телефона. Знаел, че аз съм световно най-неизвестния теоретичен физик на твърдо тяло и решил, че може да помогне да ме направи от теоретик на практик. Аз бях много поласкан от милото телефонно обаждане, въпреки неприятната миризма на тор, носеща се от моята телефонна слушалка. Аха, и елементарните частички на торта квантували! Помислих си аз. Как при тази малка вероятност, точно при мен да вземат да се разквантуват? А не на някое друго място? В някоя си там мъглявина, например? Ако се чудиш за какво говоря, виж Теория на неопределеността на Вернер Хайзенберг! Като чух тази невероятна идея – да хвърляме железни гюлета от самолет с помощта на лайномет.. сори – машина за разхвърляне на естествена тор, осъзнах как вероятността да спечеля Нобела за физика започва да клони към плюс безкрайност! Ако пак се чудиш за какво говоря, виж резултатите при опит да се съчетаят ОТО и Квантовата Механика! И така. Сложихме машината на совалката, а бе на самолетчето, но възникна проблем. Но проблемът е проблем да бъде решаван, и знаеш ли какъв беше проблема? Не знаеш! Откъде ще знаеш? Ами нямахме глюлета! Железни топки! Просто нямахме! Ама нали знаеш, че аз съм работил по-много и по най-различни проекти. Ааа не знаеше.. е нищо.. вече знаеш! Та сещам се аз, че преди двадесетина години работех по един проект свързан с производство на метални топки за топкови мелници в металургичен завод Стомана - Перник. Ходих два пъти с екипа в цеха за гюлета, ама на третия път цеха бе затворен, вратите заварени . . а бе гюлета на огромни купчини, но никакво търсене. Нито в международен, нито в народен план. Е нали съм находчив, отидохме с пилотчето и купихме 4 гюлета от пазача за шише бира. Казахме му, че ще си правим гири, да не ни мисли за луди. Да даваш бира за ръждиво железо на никого непотребно – както пеят Джендема. И така. Нашият експеримент беше материално обезпечен. А както всеки знае, материално обезпечение на физичните опити е много скъпа и трудна работа. Виж ЦЕРН например. Нашата работа можеше да съперничи на ЦЕРН! И сега накратко! Полетяхме, размятахме гюлетата в разни посоки докато ги снимахме с кинокамера с 8 мм черно – бял филм. Резултатите бяха абсолютно предвидими! Филмът пуснат в едната посока показваше падащите към земята гюлета, а пуснат в другата – самолета беше обстрелван с гюлета от замаскиран в полето старовремски топ. Е какъв е извод можем да направим? Без времеви маркери определени събития може да изглеждат еднакво валидни във времето! Това е причината да ползувам най-обикновен филм, а не някви си там дигитални камери с таймери! Хитро а? А сега ще ходя да подавам документите за нобелова награда! Заслужих си я!” И така. . чухме нашия неизвестен физик. Да му пожелаем успех! Поздрави Б. П.С. Проектът за топков цех е факт! Затвориха го, но една колежка от екипа получи за подарък огромен кактус със сферична форма! Факт! Поздрави Б.

Свързана е ... И много заинтригуван от разглеждането и въпроса и идеите свързани с него. Поздрави Б.

Да ги оставим! Мисления ти опит може да послужи като основа да доразвием концепцията за пространство- време. Мисля, че е добра отправна точка. Даже имам една идея как да излезем от това вселенско двумерно пространство и да го наблюдаваме от гледна точка, не лежаща върху повърхността и, без да нарушаваме законите на света в който живеем. Само не съм убеден дали точно този раздел на форума е най-подходящ. Може би нова тема в теоретична физика или нещо подобно. Както и където решиш. . .пусни темата . . аз обещавам да дам принос за развитие на концепцията, до колкото ми стигат силите. Началото с листа е поставено и добре звучи. А развитието на тази тема /ВРЕМЕТО/, искрено се надявам че не е приключило. След обсъждането на чисто психологически аспект на времето в първата част и последвал физически такъв, си мисля, че трябва да се спрем и на религиозния. Все пак цялата история на човечеството е свързана малко или много с религията и като резултат, идеите на теолозите или агностично настроените философи са повлияли за изграждането на съвременния мироглед. А времето има своето място в философските им идеи. Надявам се, че с помощта на нейно кралско величество Lion Queen /като Модератор Религии и Философия/ да направим един портрет на времето от религиозна гледна точка. Надявам се, че малко поне би било интересно, ако греша ми кажете. Поста се получи малко емоционален. . . и объркан. . . но вие ще ме разберете.. Е, чао за сега . . Б.

100 % съм съгласен с теб! Много е интересно. На мен, например ми е интересно, защото е супер абстрактно, но само при първо четене. Но в последствие, човек свиква и даже става недоволен, ако звучи прекалено опростенчески. За възможно - възможно е... има доста мат. модели, които доказват други още по-невероятни неща. Например има имагинерно време, което е добре дефинирано математически понятие.... има и други откачени неща.

Мии, това си чисто мислен експеримент. Има ги с купища в теоретичната физика. Кой по-сполучлив, кой ли пък не особено.. Но, всъщност това с яйцето може да се случи, или по-добре да кажем, че има вероятност да се случи /колкото и малко да е тя/. Има и друг проблем. Да се обърне посоката на едно събитие, обратно на посоката на времето е необходима много енергия /какво и да означава това, имам предвид доста абстрактното и чисто субективно понятие "много"/. Наистина огромно количество енергия. Ако една физична система се състои от по-малък брой съставящи я елементи и има по-малък брой външни фактори, влияещи върху нея, намаляват количеството на необходимата енергия. Този опит /с яйцето/ има и друг аспект. Ако събитията се случват в посока по-висока степен на порядък в бъдещето, от по-ниска степен на порядък в миналото или казано с други думи: от висока ентропия към по-ниска, за наблюдаващият тези събития, интуитивно това би било нормално. Той/тя не би имал/а спомен, че яйцето е било здраво преди да се счупи и падне на пода, а само как бъркотията от белтъци, жълтъци, парчета от черупка и тем подобна бъркоч се събира, скача на масата и си стой там здраво и непокътнато. Тогава ти /ако приемем, че ти си играл ролята на наблюдателя/ виждайки тази съвсем обикновена за теб и твоето обкръжение случка, ще решиш, че вече е време, от патриарх в рамките на пет години на станеш обикновен монах. А това направо си е много амбициозна задача. Само за пет години да забравиш всичко което си учил в духовните академии и да загубиш целия научен ценз който притежаваш .. . е не е много лесно... но ако опиташ... може и да успееш... аз лично ще те подкрепя, с всичко възможно! Пък и целият форум би те подкрепил, надявам се.. Е може и да има някой друг съфорумец, който не е успял да стане радоква и свинепас от цар и черна завист да НЕ гризе сърцето му, но ние ще му простим... Така... Това май е един не много успешен опит от моя страна, да пресъздам с няколко думи, една от съвременните теориите за избягване на парадоксите на времето, при промяна на посоката на събитията. С най-искрени пожелания за успех! Б.Б.

SECOND PART - Пътешествия във времето (Едно интервю с Мичио Каку ) С. А.: Как се променят с годините възгледите относно пътешествия във времето? М. К.: Ако вие сте сериозен физик и преди десетина години започнехте да говорите за пътешествия във времето, щяхте да бъдете подиграван във физичната общност. Хората щяха да се кикотят зад гърба ви, научната ви кариера щеше да бъде разрушена, никой не би ви поддържал. През последното десетилетие има видима промяна в научното отношение към пътешествията във времето и аз се постарах да отразя този факт в моята книга Хиперпространство. По-рано физиците имаха задължението да докажат, че пътешествията във времето са възможни. Днес задължението им е да докажат, че съществува закон, който забранява пътешествия във времето. С. А.: Кога учените за пръв път започнаха да мислят сериозно за пътуване във времето? М. К.: През 1949 г. в Принстън колега на Айнщайн бе Курт Гьодел, един от най-великите логици на последното хилядолетие. Гьодел намери решение на общата теория на относителността на Айнщайн, в което Вселената се върти. Ако пътувате с космически кораб из въртяща се Вселена, вие бихте могли да се върнете на мястото на старта преди да сте го напуснали. Айнщайн е бил много обезпокоен от това. Течението на времето, както учи Нютон, е еднопосочно и равномерно; то не мени посоката си, винаги тече с една и съща скорост и носи всичко по своя път. Айнщайн казва: “Не толкова строго! Реката на времето криволичи, ускорява се и се забавя около големите звезди и галактики.” Новото, което Гьодел показа през 1949 г. бе, че реката на времето може да има водовъртежи. Те се наричат “затворени времеподобни криви”. В своите мемоари Айнщайн казва да, това са решения на уравненията, но ние можем да ги изоставим от физични съображения: Вселената се разширява, тя не се върти. Тогава учените погледнаха назад към предишни решения на уравненията на Айнщайн и откриха, че има и други решения, които също позволяват пътешествия във времето. През 1937 г. У. Дж. Ван Стокум разглежда един безкрайно дълъг въртящ се цилиндър и по-късно се оказа, че ако вие го обикаляте е възможно да се върнете преди да сте тръгнали. През 1963 г. математикът Рой Кер откри, че една въртяща се черна дупка колапсира не в точка, а в пръстен. Ако вие паднете през пръстена, вие бихте могли да свиете назад във времето или може би в друга вселена. Математиците наричат подобни пространства многосвързани, а физиците – дупки на червеи. В края на 80-те години Кип Торн и колегите му в Калтех намериха друг клас решения на уравненията на Айнщайн, за които са възможни такива машини на времето. Подобно на асансьор, свързващ успоредни вселени, тези решения притежават бутон “нагоре” и бутон “надолу”. При определени условия вие можете да преминете през тях лесно, като на кино. Вие можете да погледнете в тях като в огледало и след това да се върнете. С. А.: От къде в този случай биха могли да се появят дупките на червеите? М. К.: Ние бихме могли да получим дупка на червей, извличайки я от вакуума, тъй като те са навсякъде. Ние мислим, че на много малки разстояния, 10-33 cm, пространство-времето е подобно на пяна. Доминиращите структури при тези квантови разстояния вероятно са дупките на червеи, малки мехурчета, вселени, които се раждат и след това изчезват. Ако вие бихте могли да влияете на тази т. нар. квантова пяна, тогава вие бихте могли да преминете през едно от тези мехурчета. В своето първоначално предложение за машина на времето Кип Торн казва, че може би ние ще получим дупка на червей като грабнем едно от тези мехурчета, раздуем го и го стабилизираме с отрицателна енергия. С. А.: Отрицателна енергия? М. К.: Отрицателната енергия е енергията под нивото на вакуума, нивото на неподвижното нищо. Нека например имаме две незаредени успоредни плочи. Ние казваме, че тяхното енергетично ниво е нула, защото нищо не се движи. Но ако вие наистина пресметнете това ниво с помощта на квантовата теория на полето, където се отчита наличието на “виртуални частици”, ще установите, че тези частици пораждат налягане, което е по-голямо извън плочите, отколкото между тях. Следователно плочите ще колапсират. Но в началото плочите бяха в състояние с нулева енергия – следователно след като те колапсират, те преминават в състояние с по-ниска енергия. Това явление се нарича ефект на Казимир. То е незначително, за да бъде констатирано се изисква сложна лабораторна екипировка. Но то съществува. Това не е фантастика. Ние сме виждали отрицателна енергия в лабораторията. С. А.: Каква частица истина има в идеята да “се изпратят по факса” частици в миналото? М. К.: През последното десетилетие бе направен значителен прогрес в нещо, наречено квантово телепортиране. Това вече не е научна фантастика. Сега, за да бъдем достоверни, трябва да кажем, че не става дума за изпращане на човек през пространството и времето. Ние говорим за изпращане на отделни фотони през пространството. След няколко десетилетия може би ще сме в състояние да телепортираме първия вирус, ако вирусът се състои от само няколко хиляди молекули. Но днес това е границата на нашите възможности. И ние можем да телепортираме неща в пространството, не и във времето. Но представата за “предаване по факса” на вещество не е напълно изключена – и тук има частица истина. С. А.: В книгата Timeline героите пътуват назад до 1357 г. във Франция, защото се оказва, че дупката на червея води тъкмо там. Те имат шест часа, за да се върнат, но техните шест часа в миналото са синхронизирани с настоящето. Доколко правдоподобно е това? М. К.: Зависи. Съществуват различни проекти за машини на времето. Дупката на червеите във вакуума би могла да ни свърже по случаен начин с произволна точка от пространство-времето, тъй че другият й край може да се окаже Бог знае къде. По-вероятно е да ни свърже с точка от Вселената в един минал момент, отколкото с настоящия момент. И ако краищата на дупката на червея са неподвижни един спрямо друг, времето ще тече с еднаква скорост във всеки от тях. С. А.: Доколко реалистично би било да се построи някоя от тези машини на времето? М. К.: Всъщност енергиите, за които говорим, са енергиите на звездите. За да започне използване на отрицателната енергия за отваряне врати към миналото е необходима цивилизация, далеч по напреднала, невероятно по-напреднала от нашата. Но ако вие можете да получите големи количества отрицателна енергия – и това е голямото “ако” – тогава бихте могли да построите машина на времето, която очевидно удовлетворява уравнението на Айнщайн и може би законите на квантовата теория. На вас ще ви бъде необходима теорията на струните, за да контролирате разходимостите, т. е. да сте сигурни, че градушката от гравитони няма да ви изпържи, когато отваряте или затваряте машината. Някои циници казват, че квантовите ефекти дори може да взривят машината. Но от този момент вече трудността на доказателството се измести: скептиците по отношение на пътешествията във времето трябва да доказват тяхната невъзможност. И до сега усилията им се провалят. С. А.: Не би ли довело пътешествието във времето до парадокси? М. К.: Съществуват около четири или пет основни класа парадокси. Най-известният от тях се нарича “парадокс на дядото”. Той се получава, когато вие се върнете назад във времето и убиете родителите си преди да сте родени. Ако вие убиете родителите си преди да сте родени, как бихте могли да се родите и да убиете родителите си преди да се родите? В това отношение съществуват две школи. Първата е руската школа. Игор Новиков е известен космолог от университета в Копенхаген. Той предполага, че при връщане назад във времето свободната воля по някакъв начин е ограничена. Има нещо, което ви предпазва да убиете родителите си преди да сте родени. Или, да предположим, че вие се върнете във времената, когато силите на кралица Елизабет разбиват испанската армада. И да предположим, че вие предоставите на испанците една подводница, въоръжена с картечници. При това положение, разбира се, вие изменяте историята на човечеството и днес ние всички бихме говорили на испански. Новиков казва, че това е невъзможно, защото когато вие се върнете назад във времето, нещо ви пречи да дадете на испанците подводница. Е, добре, според мен в бъдеще напредналите цивилизации ще бъдат в състояние чрез машина на времето да изпратят в миналото на испанците подводница и тъй като тя представлява нежива материя, никакви ограничения на свободната воля няма да й попречат да промени миналото. Ето защо аз се съмнявам в интерпретацията на Новиков. Просто твърде трудно е да се приеме, че законите на Вселената заговорничат само и само, за да предотвратят парадоксите. С. А.: Тогава какво е решението на парадокса? М. К.: Аз предпочитам интерпретацията на “многото светове”. Квантовата физика описва една частица чрез вероятностна вълнова функция така, че положението на частицата е неопределено дотогава, докато вълновата функция не “колапсира” и частицата заеме дадено, макар и случайно определено положение. Теорията на многото светове казва просто, че може би вълновата функция никога не колапсира. Може би вълната само се раздвоява всеки път, когато срещне препятствие. Така и времето постоянно се разделя, тъй като вълната непрекъснато се разделя. Оказва се просто, че ние се намираме върху една нишка от тази вълна. И имаме илюзията, че сме единствените. Намиращите се върху друга нишка мислят, че те са единствената вселена. В действителност ничия функция не е колапсирала. В сценариите за пътешествия във времето вие просто преминавате от една нишка върху съседната, от една времева линия върху друга. И те двете ужасно си приличат. Ако теорията за многото светове е вярна, това означава, че ако вие се върнете назад във времето и убиете родителите си преди да сте родени, те са родители на някой друг. Линията на времето се е разклонила. Вашите родители ви раждат във вашата вселена, върху вашата линия на времето. Така че ако възприемете теорията за многото светове, няма парадокси, а само различни линии на времето. С. А.: Какъв смисъл има физиците да разсъждават за машини на времето? М. К.: Във физиката ние имаме теорема, че ако нещо не е забранено, то рано или късно се случва. Така, когато ние постулираме, че разполагаме с теория на всичко, това означава, че трябва да можем да отговорим на всички въпроси”как”. Трябва да отговорим от къде се взема Вселената, от къде се взема Големият взрив, какво представлява сингулярността на една черна дупка? И тук ние срещаме тази огромна празнина, свързана с въпроса за причинността: за сега всички опити да се създаде една хипотеза за “защита за хронологията”, която предпазва от пътешествия във времето, пропадат. Следователно в действителност ние не знаем законите достатъчно добре. Очудващото е, че всеки път, когато погледнем пресмятанията и опитаме да докажем или да опровергаем възможността за пътешествия във времето, винаги опираме до границите на теорията на Айнщайн, където трябва да доминират квантовите ефекти. Това показва, че за да решите този въпрос, вие наистина се нуждаете от теория на всичко. И единственият кандидат за такава е теорията на струните. Ето защо ние трябва да изследваме тези неща, дори да не сме в състояние да я изградим и за хилядолетие. С. А.: А за сега дава ли теорията на струните нещо за изясняване на тези въпроси? М. К.: Не. Теорията на струните ви дава трилиони решения. Всяко решение е добре определено решение на уравненията на Айнщайн и на квантовата теория. Така в теорията на струните съществува и многовариантност – множество възможни вселени, вероятно съществуващи едновременно. В същото време теорията на струните е съвместима и с копенхагенската интерпретация (една алтернатива на многото светове). Така че теорията на струните не отхвърля нито една интерпретация. Що се отнася до мен, аз вярвам, че именно теорията на струните ще покаже дали теорията за множеството светове е вярна или не. И изглежда, че теорията на струните клони към идеята за многовариантност. С. А.: Тогава какъв е Вашият отговор на въпроса защо до сега не сме видели нито един турист във времето? М. К.: Ако вие вървите по пътя и видите един мравуняк, ще се наведете ли до мравките и ще им кажете ли ”Аз ви нося дрънкулки: нося ви ядрена енергия, давам ви ДНК-технологии.” ? Отговорът е не и най-вероятно е даже вие да ги настъпите. Разстоянието между мравките и нас, казано наукообразно, е сравнимо с разстоянието между нас и една цивилизация, овладяла мащабите на Планковата енергия, която е необходима за експериментиране на много малки разстояния и за управляване на машини на времето. Ние проявяваме арогантност и семовлюбеност като вярваме, че представителите на една висша цивилизация ще се интересуват от нас достатъчно много, за да искат да ни посетят и да ни предоставят технологии. Най-вероятно тях въобще не ги е грижа за нас. Искам да отбележа обаче, че ако един ден някой почука на вратата ви и каже, че е вашата пра-, пра-, пра, пра-, правнучка, която е решила да ви посети в миналото, не й затръшвайте вратата. Защото кой знае? Може би те имат достъп до машина на времето? С. А.: Какво мислите за влиянието на научната фантастика върху физиката? М. К.: Исторически погледнато, учените се притесняват от научната фантастика; те биха желали да се разграничат от нея колкото е възможно повече. Когато четете биографиите на големите учени, обаче, осъзнавате, че в детска възраст мнозина от тях са се увличали от научната фантастика. Аз тъкмо завършвам една биография на Айнщайн, озаглавена Космосът на Айнщайн и трябваше да погледна биографиите на много от големите учени. Бях шокиран като открих, например, че Едуин Хъбл като младеж е четял Жул Верн. И той е бил вдъхновен от представата за излизане в космоса, представата за пътуване до Луната и други подобни неща. Това детско увлечение е било толкова голямо, че той загърбва обещаващата адвокатска кариера, за да стане астроном. Ето защо мисля, че въпреки притеснението си да го признаят, като деца мнозина от физиците са повлияни от Жул Верн и дори от Звездно преселение. Мисля, че тук няма нищо, заради което да се срамуваме. Това е една от причините, поради които трябва да гледаме на научната фантастика сериозно. Другата причина обаче е необходимостта да се борим с научното невежество на обществото. Аз мисля, че всяко нещо, което спомага за възприемане дори и на зрънце наука, въпреки че може да е преувеличено и хиперболизирано от Холивуд, е стъпка напред. Ние в нашата кула от слонова кост трябва да осъзнаем, че в края на краищата трябва да си заслужим обеда. Прекратяването на финансирането на проекта за суперускорител бе сигнал за пробуждане на всички учени от областта на физиката на високите енергии. Мисля, че за нещастие ние, учените, се провалихме в опита си да ангажираме обществото. Мисля също така, че това има отрицателни последици. С. А.: Как така? М. К.: Вижте например Джордж Гамов, който днес е признат за един от великите космолози на последното столетие. Според мен той не получи Нобелова награда, понеже хората не го възприемаха сериозно. Той пишеше книжки за деца. Неговите колеги публично твърдяха, че писането на детски книги за науката има неблагоприятно отражение върху научната му репутация. Затова хората не го възприеха сериозно, когато той и колегите му предположиха, че в космоса трябва да съществува реликтово лъчение, което е едно от най-големите открития на физиката на 20-тия век. Когато преди години Карл Сейган занимаваше обществеността, на него му бе отказан достъп до Националната академия на науките. В разискванията по въпроса стана ясно, че мнозина от учените не могат да го възприемат сериозно, защото те го виждаха по телевизията: колко сериозно можете да се отнасяте към някого, когото виждате на телевизионния екран? По телевизията вие гледате актьори. Ето защо аз мисля, че това имаше отрицателен ефект върху научната му кариера. С. А.: Изглежда обаче, че нещата в това отношение са се променили? М. К.: Видимата промяна настъпи, когато Стивън Хокинг написа книгата Кратка история на времето. Той е сериозен космолог, който намери време да напише сериозна книга за широката публика и тази книга бе измежду бестселърите за всички времена. Мисля, че именно това направи възможно повече учени да се ангажират с научно-популярна дейност и стана възможно учени със сериозна репутация да пишат книги за науката, без да страдат така, както пострада преди десетилетия Гамов. С. А.: Това има ли някакво отношение към Вашата радиопрограма и причината, заради която Вие се занимавате с подобна дейност? М. К.: Да, аз обичам да се занимавам с научно-популяризаторска дейност, защото когато бях ученик мен ме вълнуваха всички тези въпроси за антиматерия, за повечето измерения и за пътешествия във времето. Винаги, когато влизах в библиотеката, винаги, когато задавах на хората подобни въпроси, аз срещах странни погледи. Никой не можеше да ми отговори. Ето защо още като дете си казах, че когато стана физик-теоретик и се занимавам с изследователска работа, искам да мога да отговарям на децата, когато ми задават подобни въпроси. ________________________________________ 1. Мичио Каку е физик – теоретик, специалист по теория на струните, който работи в Университета на Ню Йорк. Тук поместваме съкратен превод на негово интервю пред Scientific American.com, публикувано през ноември 2003 г. (Заглавието е наше.) 2. За ефекта на Казимир вж. статията на А. Ламбрехт “Ефект на Казимир - сила от нищо“ в сп. Физика, кн. 6, 2002 г. The End of Second Part

Продължение Водещ: Възможно ли е да има паралелна Вселена, с хора като нас? Каку: Да. Има нещо наречено теорията на многото светове. Когато за пръв път бе предложена през 1950, физиците се смееха и игнорираха тази теория. Вече не се смеем. Тя се превърна в доминираща квантовата теория. Според нея, Вселената се разклонява в много паралелни вселени. Всяко наше действие, всяка различна ситуация, се разклонява в паралелна вселена. В една Вселена например, Елвис Пресли е още жив, в друга Вселена Макейн е президент, в трета Вселена имате брат или сестра, които никога не са били родени. Възможно е да сме отдалечени на един квантов преход от другите Вселени. Това са много странни неща за възприемане. Но ние физиците сме принудени да се занимаваме с тях. Любопитен въпрос е дали може да контактуваме с паралелна Вселена. Представете си радиото. Всички в къщи имаме радиоприемник, ако нагласяме честотите на приемане, ще можем да хванем различни радио станции. Но в нашия случай, ние сме с радиоточка в къщи, настроени сме само на една радио станция. Ние смятаме, че и реалността е вълна, това което виждате около себе си е само една честота от многото възможни. Ние съществуваме едновременно в едно и също място от континиума и с други вселени, просто те са настроени на различни честоти, ние не сме в унисон с тях. Това означава че, във вашата всекидневна, е възможно в този момент два едри динозавъра да се бият, в някоя паралелна вселена. И те могат да си мислят, че те са реалността, а вие сте в друга призрачна вселена. А ние мислим обратното - ние сме реални, а тези динозаври са някаква теоретическа измислица. Водещ: След като говорим за паралелни Вселени, възможно ли е да има и други измерения? Каку: Да определено! Аз работя по теорията на струните. Ние вярваме, че Големият взрив се е случил в единадесет измерното хиперпорстранство. Когато бях дете живеехме в предградията на Сан Франциско. Често ходех до японската чаена градина. Тогава обичах да гледам рибите във езерцето и си задавах детски въпроси. Какво ли е чувството да си риба и да плуваш в това плитко езерце? Тогава осъзнах, че това ще се доближава до идеята за двуизмерен свят - има ляво, дясно, напред и назад. Но няма горе и долу. Тези думи във Вселената на плиткото езерце просто нямат смисъл. Така че си представете, че сте рибата учен, която плува в това езерце. Ще си кажете, глупости! Няма такова нещо като нагоре. Няма нещо като хиперпространство, няма трето измерение. Тогава си представях, че хващам рибата, вдигам я нагоре, в света „нагоре” или нейното хиперпространство. Рибата ще види други същества, които се движат неограничено и в други посоки – това е нова физика за рибата учен. Ще види хора, които живеят и дишат без вода – нова биология. Днес учените смятат, че ние сме тази риба. Ние прекарваме целия наш живот в трите измерения. И всеки, който говори за други измерения се счита за фантазьор. Досега! В момента имаме най-голямата машина построена във Швейцария – големия хадронен колайдер. Надяваме се чрез нея да открием косвени свидетелства за единайсетте измерения на хиперпространството. Надяваме се чрез нея да създадем, така наречените супер частици или „sparticles”. Много е вълнуващо, защото това може да потвърди струнната теория. Водещ: Науката е вълнуваща, както и посоката по която върви. Мичио, все пак не вървим ли твърде бързо? Каку: Сигурен съм, че за някои хора върви твърде бързо. Но не и за мен. Спомням си като бях дете и гледах Флаш Гордън, нямах търпение да летя до звездите. Но за съжаление мога да правя изчисления и знам, ще ни отнеме стотици години преди да построим космически кораб, използващ материя и антиматерия. Водещ: Антиматерията и материята са подобни на ядрения синтез, нали? Каку: Те са по-добри. Синтезът е 1% ефективен. Докато анихилацията на материя и антиматерия е 100% ефективен процес. Цялата материя на частицата и античастицата се преобразуват в чиста енергия. Това е идеалният източник за енергия, за всеки космически кораб. Водещ: Ако извънземни идват на тази планета, подчертавам ако, как смятате че го правят? Каку: Може би като кацат на луната. Ако сте галактическа цивилизация от тип 3, вие няма да изпращате кораб, подобен на Ентърпрайз. Обикалянето от планета на планета е глупавия начин да го направите. Броят планети е астрономически. На капитан Кърк ще са му нужни хилядолетия, за да изследва само нашия ръкав на галактиката. Най ефективния начин да го направите е по начина, по който вирусите се разпространяват. Вирусът е молекула, която за няколко дни се възпроизвежда милиарди пъти, когато се заразите с него. Как го прави? Вирусът просто каца на клетката, хаква механизмите й и чрез тях прави хиляди свои копия. След това тези копия се изстрелват и кацат на други клетки и процесът се повтаря. Така, че от един вирус имате хиляда, после милиони и милиарди и така нататък. Всяка развита цивилизация ще използва подобен метод, защото е енергийно най- рационален. Най-вероятно ще изпратят един само възпроизвеждащ се робот. Подобен робот ще кацне на Луната, защото тя е с идеални условия. Няма ерозия, няма атмосфера, стабилна е с достатъчно количество изкопаеми. Когато се приземи, роботът ще започне строеж на фабрики за производство на роботи и ще започне да се репликира. След това, тези копия ще се изстрелят в междузвездното пространство към други звезди и ще повторят процеса. Много скоро ще имате трилиони от тези роботи, които се разпространяват кръгово все по-надалеч и надалеч. Подобна концепция сме виждали във филма Одисея 2001. Това е може би най- автентичният филм, който представя среща между извънземна цивилизация и хората. Така, че е възможно дори и те вече да са тук. Възможно е, дори в момента да са на Луната. Възможно е да има такава фабрика на луната, където да се копират подобни роботи и просто да чакат, просто да ни чакат да направим контакт. Отново към филма, там видяхте, че един от астронавтите докосна един от обелиските и това задейства аларма и извънземните вече знаеха, че сме пристигнали. Кубрик обяснява всичко това в първите десет минути от филма, където учените обясняват, че това е най-ефективния начин една цивилизация да се разпространява. Но по-късно той изрязва тези десет минути и филмът се превръща в супер мистична продукция. Но гледайте филма наново, с нови очи. Този филм е най-реалистичната представа, за контакт с друга цивилизация. Ако аз бях такава цивилизация, точно това щях да направя. Щях да изпратя тези разузнавачи из цялата галактика. Когато пристигнат до място с живот, те ще чакат за цивилизация от тип 1. Защото тези цивилизации са интересни. Те имат планетарна наука, планетарна култура, планетарно изкуство. Тип 0 цивилизации, такива като нашата, не са толкова интересни. Така, че нищо чудно на Луната да има робот, който да ни чака. Но засега сме още твърде глупави, за да го знаем. Край на първа част Страхотни отговори, нали?

Продължение Водещ: Навсякъде слушам да се говори, че Земята също минава през цикъл на промяна на магнитното си поле. Това ще ни засегне ли ? Каку: Ако отидете на Хавайските острови, и пробиете дупка в изстиналата лава, ще забележите нещо любопитно. Когато лавата се втвърдявала, посоката на магнитното поле се запечатвало в скалите. В лавата има малки нишки смеси, които реагират на магнитни полета и се държат като стрелка на компас. Така че, ако разкопаете в слоевете лава ще видите как всички тези нишки сочат в една посока. Но в един момент, изведнъж сменят посоката си напълно. Ако покопаете още малко надолу пак ще забележите, че се завъртат. По този начин можем да докажем смяната на посоката на магнитното поле. В момента, магнитното поле на Земята отслабва. Това означава, че може би сме близо до момента на завъртане на полюсите. Но все пак този процес протича много бавно и за хиляди години. Циклите на магнитно обръщане траят между няколко стотина хиляди години, до няколко милионна години. Така, че ние няма да сме свидетели на това завъртане сигурно. Водещ: Черни дупки. Казват че има една огромна. в центъра на млечния път. Вярно ли е това? Каку: Да, вие може да я видите още тази вечер. Просто излезте вечерта и погледнете по посока на съзвездие Стрелец. Там е центъра на нашата галактика. И там има огромна черна дупка. Сега, разбира се, вие няма да я видите директно. На пътя на погледа ви лежат няколко големи, прашни облаци от диска на млечниа път. Ако по някакъв начин премахнете звездния прах на галактиката, вие ще видите огнена топка, по- ярка от Луната. Това ще е най-яркият обект на нощното небе. В центъра на този ярък обект е скрита черна дупка. Тя е между 2 и 3 милиона пъти по тежка от нашето слънце. Огромна черна дупка. Децата питат, ако Луната се върти около Земята, а Земята се върти около Слънцето, около какво се върти слънцето? Е, сега вече знаем отговора, около гигантска черна дупка, в центъра на нашата галактика. Тази черна дупка разбира се не е опасна. Опасни са нейните бродещи събратя – по малките скитащи черни дупки. Ние открихме първата подобна, само преди две години. Разбира се, черните дупки са невидими. Как тогава успяхме да засечем бродеща черна дупка? Ние всъщност видяхме как звездната светлина, се изкривява първия ден и на следващия ден се връща на мястото си. Сякаш звездите промениха позицията си за кратко и след това я възстановиха. Така, чрез ефекта на лупата, който се създава от гравитационното изкривяване на светлината около черната дупка, успяхме да я проследим. Тя лети в регулярна орбита около млечния път. Така че, няма опасност за нас. Но там може да има хиляди като нея. И ако една от тях попадне близо до нас – няма да имаме големи шансове. Водещ: Какво ще се случи, ако попадне близо до нас? Каку: Ето какво ще се случи, докато се приближава до орбитите на Плутон и Нептун, ще има гравитационни вълни в Космоса. Това ще наруши орбитите на външните ни планети и те ще почнат да трептят. Така, че ще забележим, че нещо страшно се доближава. Докато тя се носи по-близо и по-близо, ние ще сме безпомощни. Забравете космическата совалка, няма начин да избягате от нещо подобно. Ако се доближи прекалено близко, тя или ще ни изяде за обяд, или ще ни завърти и изстреля в космическото пространство. В този случай ще замръзнем до смърт. Така че или ще се опържим защото ни е изяла черната дупка, или ще замръзнем до смърт, защото ни е изстреляла далеч от Слънцето. Водещ: Как ще легнем да спим с всичко това тази нощ, Мичио? Каку: (смях) Ами ще ви кажа, че те за момента са доста далеч и няма да се случи скоро. Но все пак трябва да ги каталогизираме. Водещ: Нека поговорим за тъмната енергия и тъмната материя. Какво са те? Каку: Ами, щеше ми се да знам. В момента всяка книга по физика и астрономия на нашата планета греши, когато говори за състава на нашата Вселената. Всички сме учили, че Вселената е направена от атоми. Вече знаем, че това не е вярно. Атомите съставляват едва 4% от вселената. Приблизително 73% е тъмна енергия, а 23% е тъмна материя. Например, типът атоми във нашето тяло, съставляват едва 0.3% от цялата вселена. Така, че ние сме малцинство. Ние не знаем какво са тъмната енергия и материя. Засега смятаме, че тъмната материя е невидима, но има тегло. Водещата теория е, че това е по-високо ниво на вибрация на струна. Образно казано, ние сме ниската октава на струните, а тъмната материя е по-висока октава. Надяваме се, чрез големия хадронен колайдер в Европа да произведем тъмна материя и да решим този проблем веднъж за винаги. Тъмната енергия, обаче, е доста по- мистериозно нещо. Това е енергията на нищото. Дори нищото има енергия. Тесла навремето е говорил за тези неща. Някои теоретици смятат, че именно тази сила разширява пространството и отдалечава галактиките една от друга. Водещ: Всяко нещо, което наблюдаваме във Вселената изглежда има своето място. Сякаш то е предназначено да бъде там. Смятате ли, че има някаква висша намеса в организацията на нашата Вселена? Каку: Наистина е впечатляващо, че всички сили във Вселената са много фино настроени, за да позволят възникването на живот. Ако ядрените сили бяха съвсем малко по-силни, тогава Слънцето щеше да е изгорило горивото си преди милиарди години и нямаше да водим този разговор. Ако силата бе по-слаба, то тогава Слънцето никога нямаше да се запали и отново нямаше да водим този разговор. Ако гравитацията беше малко по- силна, тогава Вселената щеше да се свие скоро след големия взрив. Ако беше по- лека, Вселената щеше да се охлади много бързо и цялата материя да е замръзнала в момента. По-тази причина има много хора които казват, че нашата Вселена е направена по дизайн. Точно такава, че условията да са подходящи за живот. Толкова много случайни съвпадения има, че човек не може да каже, че това е случайно. Въпреки това има още една гледна точка. Според най-новите теории, ние живеем в мултивселена и съществуват многобройни паралелни вселени. Според изчисленията, почти всички от тях са мъртви. При някои от тях или звездите са изгорели много бързо или Вселената се е свила обратно в точка или имат физически закони, които не позволяват възникването на живот. Така, че е възможно просто ние да сме щастливците попаднали на такава вселена. За да илюстрирам идеята ще дам следния пример. Милиони керемиди падат всеки ден. Една от тях удря човек. Напълно нормално е човекът да се запита: “Какви са шансовете точно сега да падне тази керемида и да ме удари. Ако сутринта бях пил кафето си 3 секунди по-дълго – това нямаше да се случи”. Ако той изчисли шансовете си, ще изглежда почти невероятно. Нищо чудно скоро той да започне да мисли, че има небесна сила, която е задвижила керемидата. Но ако вземете под предвид и всички милиони паднали тухли, без да наранят никой и ги прибавите към уравнението, вече не изглежда като невероятно стечение на обстоятелствата, а просто като вероятностна неизбежност. Отделно Вие, за разлика от пода, имате съзнание и можете да възприемете удара. Да се попитате - защо аз. Това според мен е и ситуацията с нашата Вселена. Просто ние сме в една, от безкрайно многото Вселени и имаме съзнание. Неизбежно е да станем малко параноици в случая. Същото можете да кажете и за нашата планета. В момента сме открили няколко стотин мъртви планети и познаваме една единствена обитаема. Следва продължение

Продължение на част 1 Водещ: Наистина е впечатляващо. От всичко което сте правили през кариерата си, в коя област бихте искали да се потопите, нещо което досега не сте правили, защото сте нямали технологиите и знанието. Каку: Знаете ли, ние учените често сме си говорили, дори сме изчислили как машина на времето би изглеждала. Направили сме изчисленията и знаем как ще работи, но енергията, енергията нужна за трансфер на един атом, е енергията на звезда. Ние сме вдъхновени от тези фантастични математични трудове, които са публикувани през годините, но практически за да се изпълни подобно нещо, трябва да сме тип 3 цивилизация. Те си играят със звездите. И може би горивото за машината на времето би била енергията на звезда. Така че това не е за нас, но може би ще бъде възможно за нашите потомци, затова аз винаги казвам, ако някой потропа на вратата ви и каже, че ви е пра-пра-пра внук – не тръшвайте врата (…смях от водещия). Разбира се хората си казват – къде са тези пътешественици на времето? Стивън Хокинг казваше, сега вече не, но преди казваше, че пътешествието във времето невъзможно, защото ако е възможно, къде се туристите от бъдещето да ми вземат автограф? Е той си промени решението, сега вече смята че пътешествието във времето е възможно, то е заложено в уравнението на Айнщайн. Водещ: Смяташ ли, че хората ще са по изкушени, да пътешестват напред в бъдещето, отколкото назад? Каку: Всъщност ако сравните, пътуването напред във времето не е толкова сложно. Ако се движите с много голяма скорост, вие изпадате в нещо подобно на анабиоза. Така че ви трябва достатъчно бърза ракета и вие може да пътувате в бъдещето. Но да се върнете назад във времето – това е трудно. Да не говорим и за парадоксите. Какво ще стане, ако срещнете вашата майка като тинейджър, тя се влюби във вас и не се срещне с вашия баща? Как бихте се родили? Как вашата майка, изоставя баща ви и заживява със синът си който от него, който никога не е бил роден? Водещ: Какъв парадокс само. Каку: Да може да стане и по сложно. На практика вие може да бъдете собствена майка и баща ако имате машина на времето. Представете си млада жена, която прави операция за смяна на пола, става мъж, връща се назад във времето, за да се срещне като млада жена, прави любов със себе си и се ражда бебе. Това бебе се връща назад във времето за да стане младото момиче. И ето така вие сте собствени баща, майка, син и дъщеря едновременно. Водещ: Това вече е объркващо. Каку: Ние решаваме тези парадокси, като казваме че реката на времето се разклонява във две реки. Така вие създавате разклонение. Когато се върнете назад във времето и срещнете себе си, това всъщност не сте вие. Прилича на вас, генетично идентични сте, има същите спомени, но това не сте вие. Това сте вие, само че в паралелна вселена. Водещ: Един от твоите колеги Мичио, Роналд Малет, физик, иска да се върне назад във времето, за да спаси своя баща, който е починал, когато той е бил малко момче. Той е почти обсебен от тази идея. Не съм сигурен дали някога ще успее да построи времева машина… Каку: Най вероятно не. Наистина е трудно, както казах енергията нужна, е енергията на цяла звезда и ние трябва да сме тип 3 цивилизация, за да си играем с тези неща. Ние сме тип 0 и си играем с въглища и петрол. Имаме дълъг път да извървим. Вероятно в космоса има извънземни, които са успели да го направят. И за да отговоря на въпроса – “E добре къде са тези извънземни”, те може би са невидими. Невидимостта е нещо, което сега вярваме че ние можем да направим. Имам предвид, ние сме тип 0, а можем да направим малки предмети невидими. Това бе направено за пръв път преди две години, в университета Дюк. Учените там успяха да направят обект да изчезне под микровълнова радиация. Така че, ако наблюдаваш този обект с микровълнова радиация, той ще е невидим за теб, сякаш не съществува. Радиацията заобикаля предмета и се събира от другата му страна, сякаш водата на река заобикаля камък. След няколко месеца, те повториха експеримента в Бъркли. Всъщност ние взехме снимачен екип от научния канал Дискавъри и отидохме във Бъркли и заснехме апарата, който извърши експеримента. Това са поразителни неща. Водещ: Обичам науката. Мичио ти написа книга “Физика на невъзможното”. Кажи ми моля какво означава физика на невъзможното. Каку: Ами знаете ли, толкова пъти когато говорите със учени и говорите за НЛО, космически кораби и те започват да въртят очи (смях от водещия) и получавате иронични усмивки. Те казват е да, но разстоянията между звездите са толкова големи, че е невъзможно да ни достигнат. Е невъзможното е относително. Невъзможно кога? Кога невъзможното става възможно? Дали това противоречи на физиката или е инженерен проблем. И знаете ли, цивилизация, която е милион години по развита от нас, познава физиката по добре от нас. Аз гледам доста научна фантастика и направих списък от технологии, които се експлоатират в тези филми. Запитах се кои от тези неща са наистина невъзможни? Кои от тях нарушават законите на физиката? Открих че 80% от нещата са на практика постижими, може би в рамките на няколко столетия. Нарекох ги клас 1 невъзможности. На пример: невидимост, телепортация, силови полета, джедайски мечове, дори космически кораби. Клас 2 са доста по трудни, за тях може да са ни нужни хиляди години. Например: машина на времето и уарп драйв (warp drive – фантастичен двигател на космически кораб, който огъва пространството, така че обект на светлинни години, да е на няколко километра от космическия кораб). За тези неща имате нужда от много повече наука. Адски малко от нещата бяха всъщност невъзможни. Това са клас 3 невъзможности. Една от тях е “пер пето мобиле” машини. Получаването на нещо от нищо. Получаването на безплатен обяд. Wallstreat journal редовно ме викат за анализ, защото някои им изпратил план за подобна машина срещу милионни долари и аз трябва да анализирам дали е измама. Водещ: (Смях), да така е, наистина е така. Каку: Така че установих че много малко неща нарушават законите на физиката. Аз бях шокиран и си казах – “Хората трябва да узнаят това!”. Повечето от нещата, които виждате в стар трек и междузвездни войни е само инженерен проблем. Така че за научния канал например, ние се опитахме да построим прототипи на някои от тези неща. И да, днес тези неща са невъзможни, но ние посочихме, къде точно невъзможността започва, и кога може да станат възможни през близките години. Водещ: Какво ни води до този момент, в който невъзможното става възможно. Каку: Първо трябва да имате въображение за да изработите физиката. Например телепортацията. Ние физиците презрително се присмивахме, когато някой споменеше стар трек и телепортация. Ха казвахме си, телепортирането на човек през стая? Имам предвид това е абсолютно невъзможно. Имаме толкова много атоми в тялото си - 10 на степен 27 броя атоми, въпреки това, на микроскопично ниво е телепортация е правена. В Австрия го направиха, те телепортиха фотони, частици светлина, през стаята. След това ги телепортиха през реката Дунав, на дистанция около 600 метра. Следващия експеримент е да телепортират фотони до космическата совалка. В момента искат разрешение от НАСА. Следващата стъпка ще е и на луната през 2020. Сега вече телепортираме и атоми Цезий, Молибден и други. Възможно е още през следващите 10 години да успеем да телепортираме молекули. Въглероден двуокис, водни молекули, може би ген, може би вирус. Така че форми на живот, е възможно да бъдат телепортирани, в рамките на 20 години. Но при капитан Кърк е сложно (смях от водещия), капитан Кърк е с 50 трилиона клетки. Това са много клекти. Водещ: Не съм сигурен че искам да съм първия човек, който се опитат да телепортират. Каку: Да, трябва да умрете за да бъдете телепортиран. Това са някои от недостатъците. Водещ: Наистина? Как така ? Каку: Оказа се че информацията която телепортирате от А до Б, изисква обект А да бъде разложен, и да изгуби тази информация, така че тя да бъде телепортирана до Б. Така че, трябва да умрете за да бъдете телепортиран и така се получава този парадокс. Кои е този друг човек от другата страна. Вие ще си помислите – капитан Кърк загина, неговите атоми бяха разложени. Но ето този човек от другата страна на стаята, които прилича на капитан Кърк, който има същата памет, същия характер, същите кварки и той казва че е капитан Кърк. И тук започвате да се чудите - има ли душа или не? Вие умирате, предавате информацията и се реформирате от другата страна на кабела. Кой е този нов човек? Ако това сте вие, това означава ли че душата се транспортира, или вие сте просто информация? Наистина телепортацията ви кара да се чудите и да задавате тези теологични въпроси. 02.Ето и втората част от неговото интервю: Водещ: Интересно, че физиците си задават такива въпроси, свързани с душата. Каку: Да. Ако искате вярвайте, но ние физиците започваме да адресираме този въпрос, защото сега вече можем да телепортираме. Макар и на микроскопично ниво ние знаем, че ще си проправяме път бавно нагоре по мащабите. Първо атом, след това молекула, някои ден малък микроорганизъм и така нататък. Телепортацията в момента създава научните новини, защото тя показва как невъзможното стана възможно. Водещ: Смятате ли че компютрите помогнаха за ускоряването на научното развитие? Каку: Да, компютрите ни помогнаха много. Затова например, в моята книга имам отделна глава за изкуствения интелект. Хората се интересуват от тази тема. В популярната култура, компютрите се развиват с неимоверно темпо и рано или късно изместват човекът. Например, ако сте гледали филмът Терминатор! Е… аз и снимачния екип на Дискавъри, посетихме MIT и Стандфорд. Там интервюирахме хората, които създават най-умните роботи в света. И познайте, най-развитите ни роботи не са като терминатора. Те имат интелекта на хлебарка… на хлебарка идиот (смях от водещия), всъщност дори са по-глупави от хлебарка идиот. Нашите най-развити роботи едва прекосяват стаята, едва разпознават обекти. Така че имаме огромен път да извървим преди да достигнат интелекта на заек, на по-късен етап интелигентността на куче, котка и още по-късно маймуна. Не мисля че има нужда да се безпокоим за робот като Терминатор до остатъка на нашият живот. Водещ: Говорейки за интелигентност, добра организация и добри хора наречени СЕТИ, които се опитват да намерят интелигентен живот сред звездите. Дали това е загуба на време или смятате, че някой ден може да попаднат на нещо? Каку: Ами те могат да извадят късмет. Наскоро милиардерът Пол Алън, един от съоснователите на Майкрософт, им предостави дарение от 25 милиона долара, за да увеличат броя на радио телескопите си. Това дарение сериозно ще увеличи мощностите им. Отделно, след изстрелването на телескопът Кеплер, ще бъдат открити много екзопланети подобни на Земята, това ще фокусира изследванията на СЕТИ. В момента изследванията им се разпиляват, защото колко звезди са сканирали до момента? Само няколко хиляди със някаква степен на сигурност…. Водещ: Да и това е като пускане на тото, нали? Каку: Да. Само в нашата галактика, нашият заден двор има повече от 100 милиарда звезди. Така че дарението Алън, в комбинация с Кеплер, може би ще увеличи малко нищожният шанс на СЕТИ. Но все така търсенето си остава като търсенето на игла в купа сено. Все още сме твърде примитивни, за да засечем нещо, ако това стане ще е чист късмет. Но кой знае. Водещ: Да, и се чудя дали извънземните въобще използват тези форми на комуникация… Каку: Да, аз попитах хората от СЕТИ, защо си правите труда да търсите на честота на водорода? Това е вълновата честота на радиовълните, отговаряща на водородните атоми. Те ми отговориха: не знаем, на каква друга дължина да търсим? Водородът е най-разпространения атом във вселената. Той е навсякъде нали? Но ако вие сте голяма и напреднала цивилизация, няма да комуникирате на водородните честоти, само защото те са там, нали? Отделно, кой е казал че някой ще предава говор в ефир. Първото нещо, което ще направят, най-вероятно е да нарежат съобщението си и да го изпратят по широк спектър честоти на части. Така както се праща email. Съобщението се нарязва на много малки парченца, които се кодират, пътуват по много канали и се събират при получателя като едно цяло. Ако вие прихванете едно от тези парченцата на email, вие ще имате неразбираем отрязък информация, без никакъв смисъл. Възможно е, за да избегнат грешки или някоя звезда по пътя на съобщението, те да го излъчат в широк спектър на радиовълните. Така че Вселената може да кипи от комуникация и ние да сме по средата на галактически разговор и в същия момент да нямаме ни най-малка идея за това, понеже гледаме само водородните честоти. Водещ: На кой учен се възхищавате най-много? Каку: Хм…Стивън Хокинг. Той в момента, ако не се лъжа, е още в болница. Водещ: Да, до колкото чух, състоянието му се подобрява. Каку: Да точно така. Но ние доста се поуплашихме, защото ако сте парализиран, инфекциите са доста по опасни. Той в момента е толкова парализиран, че повече не може да използва пръстите си, за да управлява гласовият си синтезатор. В момента използва лицевите си мускули и очите си. Само това му е останало. Така че следващата стъпка, трябва да поясня, това още е експериментално, следващата стъпка, на която аз ще отида, ако бях неговия лекар е телепатията. В моята книга “Физика на невъзможното”, споменах че ние започваме да четем зачатъци на мисли. Това не е научна фантастика. Ние изследвахме това в лаборатория. Имахме човек напълно парализиран от удар. Той се съгласи на операция и му сложихме чип в главата. Свързахме чипът към лаптоп и позволихме на човека да гледа курсор на екрана на лаптоп. След около два часа, той започна да мести курсора. Това е нещо като да караш колело, трябва първо да се научиш да пазиш несъзнателно равновесие. Сега този човек може да сърфира в интернет, може да отговаря на email и да играе компютърни игри. Пациентът е напълно 100% парализиран. Затова си мисля, ако Стивън Хокинг загуби възможността да движи лицевите си мускули, може да се опитаме да приложим тази техника при него. Водещ: И тези чипове, предполагам, са свързани с определени региони от мозъка? Каку: Точно така, към повърхността на мозъка. Чрез импулси от повърхността на мозъка, вие контролирате курсора. В началото, поради случайността на сигналите движението е произволно, но вие свиквате с това, вие се научавате подсъзнателно да мислите така, че да местите курсора по екрана. Другият пробив в тази област е, че вече се учим да правим и обратното. Ако например ви сканираме с MRI скенер и вие говорите истината, картината на мозъка ви се осветява леко в определени области, ако излъжете, картината започва да свети, като коледно дърво. Причината е че измислянето на лъжа е трудоемка задача за мозъка, защото трябва да знаете истината, да я покриете с лъжа, да прецените последствията от лъжата и също така трябва да я направите логична и съвместима с другите лъжи, които сте казали. И това изисква голяма енергия. Така, че ние в момента започваме да виждаме беглите очертания на мислите. Ако имате пациент и го накарате да вижда куче, котка, мишка, вие може да заснемете как се променя картината на мозъка. По този начин може да съставите речник. Речник на мислите. Например този модел кореспондира с кон, този модел кореспондира с топка и така нататък. В Япония в момента изготвят опростен речник с прости обекти. Този речник може да разпознава прости обекти, само като чете вашата сканирана мозъчна картина. Вие мислите за кон, компютърът разпознава модела и казва – ето вие си мислите за кон. Водещ: Ако някога стигнем до момента, в който те клонират човек, легално, и сме разработили технологията за чипове в мозъка, възможно ли е да вземем спомени, да ги запишем върху чип и след това да прехвърлим тези мисли във клонираното тяло. Това ние ли ще сме? Ще е възможно ли това, да речем след сто години? Каку: Ами знаете ли, хората които работят в областта на изкуствения интелект и генетиката са говорели за тази възможност. Технологиите за това разбира се са векове напред от това, с което разполагаме. Целта на това прехвърляне е да станете безсмъртен. Безсмъртието може да се постигне по два начина. Първият е ако собствените ви органи остареят или се повредят и ги заменяте с изкуствени или клонирани. Вторият е, ако „даунлоуднете” мозъка си – неврон по неврон. Но за да стане това, ни трябва проект по подобието на човешки геном. Само, че вместо картографирането на генома ви, трябва да се картографират невроните ви. Пол Алън, милиардерът който споменах, прави вече предварителни стъпки в тази посока, като финансира проект за сканиране мозъка на мишка. Така, че един ден да можем да възстановим мозъка на мишката неврон по неврон. Ако може да направите това - да, принципно можете да доунлоуднете целия си мозък. Но трябва да отбележа, че мозъкът е много по-сложен, отколкото си мислехме. Мозъкът реално не е компютър. Дигиталният компютър има вграден чип, има Уиндоус, има софтуер. Мозъкът няма пентиум чип, няма софтуер, няма Уиндоус (смях от водещия). Нашият мозък е самообучаваща се машина. Когато научавате нещо ново, ваши0ят мозък свързва част от невроните ви по различен начин. Той се променя на хардуерно ниво. Компютърният чип е такъв, какъвто е излязъл от завода. Ако махнете един транзистор, той ще спре да работи. Той не може да пренареди хардуера си, докато нашият мозък го прави постоянно. Водещ: Това е зашеметяващо. Каку: По тази причина хората, които се занимават с изкуствен интелект разбраха, че вече 50 години се върви по грешен път. Доскоро се смяташе, че нашият мозък работи по подобие на компютър. Той всъщност е невронна мрежа. Невронната мрежа е самообучаваща се машина, която просто се пренавръзва при всяко ново научаване. Така, че паметта е разпределена из целия мозък, тя не е локализирана на едно място. Ние мислехме, че паметта е локализирана, точно както файл на вашият хард диск. Сега разбираме че паметта е разпределена, съзнанието също. Няма някакво малко човече във мозъка, което да представлява съзнанието. Всичко е разпределено из целия мозък. Имаше наскоро случай с едно момиче, което се оплака от главоболие. Тя отиде при своя лекар на преглед. Той сканира мозъка й и откри че половината от него липсва. Въпреки това тя е нормален човек с нормален живот. Това, което исках да подчертая с този пример е, че макар половината тъкан да липсва, мозъкът може да работи имено защото е невронна мрежа. Така че „доунлоудването” на мозъка е теоретично възможно – да, но ще са ни нужни векове преди да имаме успешен проект, от мащабите на проекта Геном, който да може да локализира вашите неврони един по един. Водещ: Кой ни е проектирал Мичио? Защото е бил гений. Бил ли е Бог? Каку: Айнщайн е задавал този въпрос много пъти. Според него има два типа Бог. Първият е Богът на организираната религия, Бог на молитвите, персоналния ви Бог, Бог който е наказал филистимците и е ходил по вода. Но той не вярваше в този персонален Бог, който, ако не му се молиш постоянно ще ти стане враг. Той вярваше в Богът на Спиноза. Богът на редът, хармонията, красотата, простотата. Той вярваше, че вселената е толкова красива, а не би трябвало да е така. Вселената би трябвало да е случайна, хаотична. Вместо това ето ни нас, водим този разговор. Две съзнателни същества. За него този факт бил толкова невероятен, че е било невъзможно да е инцидент. Така разсъждавал Айнщайн. В момента се опитваме, да открием уравнение с дължина един инч, което ще ни позволи да пресъздадем цялата вселена. Но откъде идва това уравнение. Не би трябвало да е по този начин, можеше да е по хиляди други начини. Можеше нашата Вселена да е хаотична, грозна, разбъркана. Но ето ни и нас. Така че се опитвам и аз да разсъждавам по този начин. Водещ: И все пак, не бих казал, че повечето учени вярват в Бога на реда. Ще се съгласиш ли? Каку: Ами знаете ли, всяка анкета взета от учените през последните 50 години, показва че около 30% от учените са религиозни. Те ходят на неделно училище, ходят на църква и се молят редовно. Този процент не се променя през годините. Така че, учените не са задължително атеисти. Повечето от тях са може би агностици и около 30% са вярващи. Водещ: Нека поговорим за това, което се случва на планетата. Слънчева активност е в най-ниските си нива от години, много хора говорят за изместване на полюсите. Какво всъщност се случва? Каку: НАСА бе шокирана, когато учените изготвиха доклад, с потенциалните щети върху икономиката, при едно голямо слънчево изригване. Ние следим този проблем много внимателно. Всъщност наскоро имаше конгрес по тази тема. Там се стигна до извода, че ние сме тотално неподготвени, ако при следващия цикъл през 2012 ни удари голяма слънчева буря. На всеки 11 години полюсите на слънцето си разменят местата. Това създава шокова вълна по повърхността му и се наблюдава голяма слънчева активност. През по-голямата част от историята си сме били в неведение за този процес. Космическата ера е все още млада. Но през 1989 имаше слънчева буря, която изключи големи части от комуникациите и електрическата мрежа на Канада. През 1859, преди 150 години, изключително мощна слънчева буря разруши почти цялата телеграфна мрежа в САЩ. Ако сме свидетели на подобна силна буря през 2012, то щетите ще се равняват на трилиони долари. Повтарям, трилиони долари. Щетите няма да са само за икономиката. Такава буря не спира електричеството само на някои региони. Цели континенти ще бъдат засегнати. Тогава ще имаме гладни бунтове. Хладилниците няма да съхраняват храната за дълго, няма да има електричество за водните пречиствателни станции. Банковата система ще се срути. Сателитите ще бъдат унищожени със стотици. Последиците от това ще бъдат огромни. Неизбежно е да бъдем ударени толкова силно. Случвало се е и преди. Ние не знаем кога, ще е тази най-силна буря. Знаем само че следващият пик ще е около 2012 и ние трябва да се подготвим. Ние не трябва да пренебрегваме тази опасност. Например, знаехме че буря от калибъра на Катрина е неизбежна. Рано или късно нещо с подобна сила ще удари дигите. Но всички си казваха – това няма да се случи на моята смяна. Нека да не се тревожим, това е проблем на следващите след нас. Е, в един момент бяхме ударени. Това показва че не трябва да си позволяваме подобен тип отношение към потенциалните опасности. Трябва още от сега да започнем подсилването на нашите електроцентрали. Водещ: Може ли да бъдат предотвратени щетите? Каку: Да разбира се, но ще е малко скъпо. Например, ще трябва да изолираме трансформаторите, да ги защитим така, че това слънчево изригване да не ги даде на късо. Със сателитите положението е по сложно. Те са в орбита. Те нямат никаква защита. Следващото поколение сателити трябва да бъдат подсилени. При предишната голяма слънчева буря имахме само телеграфни мрежи. Нямахме сателити, нямахме компютри, телефони – всички играчки на електрическата ера. Ние сме застрашени едва от два слънчеви цикъла насам. При последното слънчево изригване, ние трябваше да евакуираме нашите астронавти в най-защитената част на космическата станция. То не беше много силно, но беше достатъчно голямо, за да ни накара да ги евакуираме. Така, че това е още една допълнителна грижа, за която ние дори не предполагахме, че трябва да се грижим преди няколко години. Проблемът е, че за първи път в историята на човечеството, сме до такава степен зависими от електрическите си системи и сателитите си. Това нещо не е научна фантастика. Ние учените искаме да покажем, че сме научили уроците на Катрина. Водещ: Това ще е еднократна голяма буря или …? Каку: Не, не, Слънцето го прави от както е започнало да свети. Разбира се ние никога досега не сме го забелязали, просто не сме разчитали толкова на електричеството. Нямахме и космическа програма. Водещ: Чудя се, Маите дали са знаели това? Техният календар свършва в 2012 година. Каку: Не знам (смях). Не претендирам да бъда тълкувател. Водещ: (смях) Да, вие сте учен. Но е интересно 2012, края на техния календар, предстоящите соларни събития и ето ни. Може би те са били много добри астрономи в тяхното време, как е било възможно - не съм сигурен. Каку: Това е било доста преди електрическата ера, едва ли са разбирали слънцето толкова добре. Водещ: Дали учените през 1859 са знаели че слънцето е причина? Каку: Не, науката тогава е била сравнително примитивна. Учените осъзнавали че се случва нещо странно и изключително. Те водели записки – кое е развалено, кое не. Едва по-късно започнахме да си казваме – А ето, единственото нещо, което може да породи тези повреди е гигантско изригване от слънцето. Това е единственото голямо изригване от скорошната ни история. За други не знаем. Причината е, че преди просто сме нямали електричество. Водещ: Ще бъдат ли наранени физически хора от тази слънчева буря? Каку: Не, защото частиците се сблъскват високо в атмосферата и ефектите ще са единствено за електрическите ни мрежи. Следва продължение на част 1