Б.Богданов

Салвадор Дали - сюрреалист? Той поне не се определя като представител на този стил... Това със стиловете е една много груба класификация, която аз много много не възприемам. Звучи, все едно да разделим хората на дванадесет типа, според знаците на зодиака.

Разсъжденията на Мах са в посока - ако има много малко материя /няколко звезди само - при това близо една до друга/ във Вселената или изобщо такава няма, въже със завързани в двата му края камъни, ще се върти ли и ще бъде ли опънато, както и как би се държала вода във ведрото на Нютон. Доколкото си спомням Айнщайн, дори след публикация на СТО е бил убеден, че теорията му е базирана на идеите на Мах и по този повод му пише писмо, малко преди смъртта на Мах. Така, че твърдо може да се твърди, че поне още 5 години след публикацията на СТО, Айнщайн е вярвал, че СТО се основава на принципите заложени във философията на Мах. /Май бяха точно 5 Мисля години - тогава е изпратено писмото на Айнщайн/ Коментаторите на Айнщайн, намират СТО за доста далече от основната линия в разсъжденията на Мах. Аз бих търсил по-скоро връзки между Айнщайн и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц ... Чел съм хипотезата ти доколкото е изложена в тема "Квантов басейн" Поздрави Б.

А каква е флората и фауната на "Долната Земя" ? Тези динозаври с нещо трябва да се хранят....

Миии и Ласт Роман не вярва, но на френските вярва /Жул Верн/ На кой да вярваме?

Точния цитат не беше ли - "Ако преподавател не може да обясни една физична теория на свой студент от първи курс, валидността на тази теория трябва да бъде преразгледана..." Това, което написах, се свързва с Бръсначът на Окам и има доста по-различен смисъл от вашето твърдение, където по-скоро става дума за преподавателските качества на даден физик.

Бих искал да поздравя Дорис за пост # 354. И най-вече за частта в която казва, че целта на темата не са личностни нападки и обиди! .... Ако прочетем Пост # 352, ще забележим, че в него се дават оценки за нивото на подготовка по физика на отделни участници във форума, което меко казано - звучи смешно. Б.

Мии доста сме запознати с тази цивилизацията.. Има змеЬове, змеИци.. рогати дяволи и т.н. Дорис даде линк с инфо за нея. Повече информация - Бъргарски народни приказки.

Не се сърди, а ще се радвам да коментираш постовете в Ел. Вселена за строеж и състав на Слънцето...

Здравей г-н Петков, приятелю мой Виждам, че сте пренесли в пара науки! ))) )))) Удобно ли е тука? на мен ми се вижда страхотно място за правене на анти-релативистична наука! Искам да те успокоя, че един ден може би... някоя пара наука и да стане наука... Не злобея ... само малко ми е смешно... А и май ще пием 60 годишното уиски на ст. джордан.. Поздрави и наздраве Б.

Стари заблуди? Приемам, че това са "Стари заблуди" на фона на супер авангардните твърдения, че има кухина в Земята и че там се върти второ Слънце... Най-малкото масата на Земята би била доста по-различна от тази която познаваме. Но значително по-стари са заблудите да се твърди съществуването на етерен вятър! *** Познавам работа на Йохан Кеплер и последователите му...до някаква степен и в никакъв случай не мога да се съглася, че проф. Лалов е по-малко ерудиран от него... Най-малкото ги дели доста голям период от време, през който науката е направила сериозен качествен и количествен скок, а Лалов е запознат с тези научни постижения, не мислите ли? Смешно е да се прави сравнение между двамата. *** Поздрави Б.

Бих искал да поздравя Историк за по горния пост! Надавам се до го чуят самоопределилите се като анти-релативисти, съфорумци, които би трябвало да се наречат анти СТО или анти ОТО... До този момент не съм прочел пост, съдържащ аргументи доказващи грешки на Ернст Мах и други от виенския клуб. Поздрави Б.

Тази хипотеза /електронната вселена/ няма статут на теория. Поздрави Б.

Строеж на слънчевата атмосфера Видимата "повърхност" на Слънцето се намира непосредствено над конвективната зона и се нарича фотосфера. Нейната температура е около 5800 К и като цяло (като изключим петната) това е най-студеното място на Слънцето. Фотосферата представлява най-дълбоката вътрешна част от слънчевата атмосфера и е дебела само около 300 km. Тя е хиляди пъти по-разредена от въздуха около нас. Гранулите във фотосферата, обграждащи тъмните участъци са добре очертани, около слънчевите петна. Фотосферата се състои от гранули със среден размер около 1000–2000 km, които непрекъснато "кипят" – появяват се и изчезват на всеки 5 – 10 минути, отстъпвайки място на други. На Слънцето се наблюдават едновременно около един милион гранули. Разстоянието между тях е не повече от 500 km. Те са резултат от конвективните потоци отдолу, които изнасят все нови и нови порции горещ газ. Слънчевите петна са рязко очертани и изглеждат черни на фона на фотосферата. В действителност температурата им е около 4000–4500 К и яркостта им е само 10 пъти по-малка от яркостта на фотосферата. **** Образуване на слънчевите петна При диференциалното си въртене слънчевата плазма увлича със себе си и магнитното поле, чиито силови линии са „замразени" в нея. Слънчевото магнитно поле е повърхностно магнитно поле, защото е ограничено във фотосферата (за разлика от магнитното поле напр. на Земята, което се простира и далеч извън нея в околоземното пространство). Поради диференциалното въртене на плазмата увлечените от нея магнитни силови линии с времето се усукват и застъпват, като понякога образуват примки над фотосферата и причиняват появата на слънчевите петна. Крайните точки на примките стават северен и южен полюс на петната, които винаги са ориентирани по екватора на Слънцето. В районите на петната магнитното поле е много силно. Там то е около 1000 пъти по-силно от средното магнитно поле на Слънцето и влияе върху конвективните движения на газа под него, понижавайки температурата му. Петната са места, в които повърхностното магнитно поле "изтича" в атмосферата, отнасяйки енергия. Силното поле намалява енергийния поток, идващ отдолу, и поради това температурата в местата на "пробива" се понижава. Сходящите се и потъващи надолу потоци засмукват вещество от повърхността и пречат на областите със силно магнитно поле да се отблъскват взаимно подобно на едноименните полюси на магнитите. Това движение създава слънчевото петно и го запазва от разпадане дълго време. Магнитното поле около слънчевите петна Петната са места, в които силните магнитни полета "изтичат" в атмосферата. Петната се появяват на винаги по двойки с противоположна магнитна полярност. Обикновено двойките се раждат едновременно в по-големи групи. Процесът на образуване на петната започва, когато Слънцето е спокойно (фаза на ниска активност). Тогава магнитните силови линии са още гладки и подредени в посока север-юг върху слънчевата повърхност. С хода на 11-годишния цикъл (за може да се пусне цяла отделна тема ) броят на петната нараства. Типичното време на живот на петната е 1 – 2 слънчеви оборота. Разположеният над фотосферата газ е прозрачен и още по-разреден. Този газ образува външните слоеве на слънчевата атмосфера – хромосферата и короната, между които няма рязка граница. Без специална апаратура и хромосферата, и короната се виждат само в моментите на пълни слънчеви затъмнения. Тогава Луната напълно закрива фотосферата, а хромосферата ("хромо" идва от гръцката дума, означаваща "оцветен") пламва като тънък яркочервен пръстен, потопен в бисерното сияние на короната. Хромосферата е дебела около 10–15 000 km, а плътността й е стотици хиляди пъти по-малка от тази на фотосферата. Температурата в хромосферата бързо нараства с височината, достигайки в горните слоеве десетки хиляди градуса. Покачването на температурата се дължи на въздействието на магнитните полета и на вълните, проникващи в хромосферата от конвективната зона. Механизмът на нагряване е същият като този в микровълновите фурни. Над хромосферата на разстояние десетки слънчеви радиуси се простира силно разредената слънчева корона. Важна особеност на короната е нейната лъчиста структура. Далеч от Слънцето короната постепенно се разтваря в междупланетната газова среда. Короната е много гореща – от 1 до 10 милиона К, и частиците в нея се движат толкова бързо, че гравитационното поле на Слънцето не може да ги удържи. В резултат плазмата от короната се устремява в междупланетното пространство във всички посоки със скорост средно от 400 до 800 km.s–1. Тази плазма наричаме слънчев вятър. Той е продължение на най-външните слоеве на слънчевата атмосфера – т.е. на короната. * **** И така .... Още много неща могат да бъдат написани за Слънцето - при това наблюдавани и анализирани многократно. . . Поздрави Б. --------- * Използуваните материали са базирани на лекции на доцент Валери Голев от катедра "Астрономия" в Софийския университет.

Диференциално въртене /Продължение на пост # 23/ Диференциалното въртене се разпростира и в дълбините на Слънцето, макар че неговото ядро се върти по всяка вероятност като твърдо тяло. Как сме разбрали какви са движенията въртенето на веществото под повърхността на Слънцето? Тези сведения ни е дала хелиосеизмологията – науката, която изучава трептенията и движенията на слънчевото вещество. Горните слоеве на слънчевата атмосфера веднъж на всеки 5 минути се повдигат и спускат. В атмосферата на нашата звезда се разпространяват акустични вълни, подобни на звуковите вълни във въздуха. Слънчевата атмосфера постоянно вибрира. В нея както във вертикална, така и в хоризонтална посока се разпространяват вълни, чиято дължина е няколко хиляди километра. Причината за появата на акустичните вълни все още си остава нерешена загадка. От анализа им се изясни, че вътрешните части на Слънцето се въртят по-бързо, а най-бързо се върти слънчевото ядро. Тези особености на въртенето на слънчевото вещество водят до възникването на магнитното поле на Слънцето. .... На слънчевата повърхност и под нея текат “реки” от горещa плазма. За една година плазмата се премества от екватора към полюсите, а конвекционните вихри издигат нов газ от по-дълбоките слънчеви слоеве. Тези движения приличат на движенията на въздуха в атмосферата на Земята и движат с различна скорост. **** Структура на Слънцето В центъра на Слънцето се намира неговото ядро, чийто радиус е около 25 % от слънчевия. Условията там са извънредно екстремални. Температурата достига 15,6 милиона К, а налягането – около 250 милиарда атмосфери. Газът в ядрото е 150 пъти по-плътен от водата и един напръстник от него би тежал тук на Земята 7–8 пъти повече от същия обем осмий и уран – най-тежките метали в природата. В ядрото на Слънцето протичат термоядрени реакции, в резултат на които се генерира енергията на неговото излъчване. Над ядрото се намира зоната на лъчистия пренос, в която (това личи от името й) произведената в ядрото енергия се пренася от лъчението. Тя достига до 75 % от слънчевия радиус. В последните 25 % до повърхността енергията се пренася от движението на самото вещество чрез конвекция, т.е. смесване на по-горещите и по-студените газови слоеве. Горещият газ се издига нагоре със скорост няколко km/s, достига повърхността и се охлажда, излъчвайки енергията си в пространството. Охладен, газът става по-плътен и потъва обратно надолу, където отново се нагрява. Времето за издигане на една конвективна “клетка” не е много голямо – няколко десетки години. Цикличното движение на слънчевото вещество напомня процесите в кипящата вода. Над конвективната зона се намира слънчевата атмосфера. Строеж на слънчевата атмосфера - в следващ пост Поздрави Б.

Здравей viavita, Защо да не проявяваш интерес към теми, които не са свързани пряко с полученото от теб образование и/или упражняваната от теб професия? Мисля, че проявата на различни интереси от професионалните, са задължителни /не визирам физиката или в частност - конкретната тема/. Това е един от добите варианти, човек да си почине от ежедневно натрупваните опити за намиране на решения в професионален или личен аспект. .... Но да се върнем към филма. Аз се опитах да го гледам и успях до видя около 70% от него. Смятам, че този филм не си струва да бъде вземан на сериозно. В този филм нямаше поканен нито един от световно признатите астрофизици да да взема някакво отношение към така дефинираната хипотеза. Което меко казано е странно. Дори някой физик да се изкаже против прокарваните идеи... Това е стандартна практика да се дават мнения за и против дадена теория. А хипотезата във филма даже бе наречена с гръмкото име - ТЕОРИЯ! Във филма се представят идеи, които са в пълно противоречие с познати на физичния свят факти - многократно проверявани с експерименти и наблюдения. Толкова за филма! Просто не струва да бъде разнищван. .... Виждам, че слънчевите петна са те заинтригували. Ще напиша малко информация за тях и за Слънцето като цяло, базирана на лекции, които се четат пред студентите от специалност астрофизика в СУ "Св. Климент Охридски". Имам известни проблеми със свободното си време и като резултат от това ще разкъсам поста си на няколко части, за което моля да бъда извинен. ***** Като начало - малко обща информация за Слънцето.... /Първи постиг/ Слънцето е най-голямото тяло в Слънчевата система. То съдържа повече от 99,8 % от масата на цялата система (остатъкът се поема практически само от Юпитер и Сатурн, а приносът от масите на останалите планети е несъществен). Радиусът му е около 110 пъти по-голям от земния, а масата му – около 330 000 пъти по-голяма от масата на Земята. Средната плътност на веществото на нашето светило обаче е само 1,4 пъти по-голяма от плътността на водата. Пълната мощност на слънчевото излъчване е 3,86.1026 W. Всеки квадратен сантиметър от неговата повърхност излъчва около 6,5 kW мощност. Всяка секунда Слънцето произвежда над 1 000 000 пъти повече енергия от енергията, която човечеството е произвело през цялата история на своето съществуване! Земята получава само една двумилиардна част от тази енергия. Слънцето е газово кълбо, което се състои от около 75 % водород и 25 % хелий по маса (92,1 % водород и 7,8 % хелий по брой на атомите). Всички останали химични елементи допринасят само за около 0,2 % от пълната маса на нашата звезда. *** Най-забележимите обекти върху слънчевия диск са тъмните слънчеви петна. Картината на слънчевите петна не е постоянна. Големите петна (с размери, превишаващи неколкократно тези на Земята) могат да съществуват няколко месеца, след което изчезват. Има периоди, когато на Слънцето изобщо липсват петна, а има и моменти, когато броят на петната е неколкостотин. Често пъти едно слънчево петно надвишава многократно размерът на Земята. Още Галилей – откривателят на петната, обърнал внимание на факта, че те се местят по слънчевия диск. Това се дължи на околоосното въртене на Слънцето. Различните зони на Слънцето се въртят около оста му с различна скорост. Скоростта на въртене на повърхността на Слънцето намалява от екватора към полюсите. На екватора повърхността му се върти със скорост една обиколка за около 25 денонощия, на средните ширини – за около 27 денонощия, а около полюсите въртенето е по-бавно – около и над 30 денонощия. Такова въртене се нарича диференциално и се дължи на факта, че Слънцето е газово кълбо, а не твърдо тяло например като Земята. Така се въртят и газовите планети гиганти в Слънчевата система. Диференциално въртене /В следващия постиг/ Поздрави Б.

Няма научни доказателства. Господстващата теория е солидно подкрепена с изследвания и доказателства, а тя не приема наличието на кухини под земната кора с изключение на познатите ни пещери. Планетата ни е се състои от: /изброявам от центъра на сфероида към повърхността му/ I. Ядро - твърдо тяло 1. Вътрешно ядро -плътно тяло, което се държи като твърдо тяло /коректния термин е кондензирана материя/ 2. Външно ядро - плътно тяло, което се държи като твърдо тяло. До тук нищо особено не се забелязва.... Математическият модел описващ зависимостите показва линейни стойности ... просто нищо непредвидимо ... II. Мантия - твърдо тяло 3. Долна земна мантия 4. Средна земна мантия 5. Горна земна мантия Тук, математическият модел прави някои прогнози, чиито резултати които са доста по-сложно взаимосвързани. III. Стопилка - тя е течна Стопилката е смазочен материал между горната мантия и тектоничните плочи. Те просто си плуват отгоре. Стопилката се държи се като течност с висок вискозитет под налягане. IV. Литосвера - типична кондензирана материя. *** Това са слоевете от които е съставена нашата планета. Има мощно магнитно поле, следствие на въртящо се ядро... Няма дупки, трапове, змейове и змеици да топлят Земята от вътре... **** Искам да допълня, че геофизиката, определено е една от интересните части на физиката и изучаването и започва в трети курс на СУ ... Професор Лалов /бивш ректор на СУ/ има издадена "Физика на кондензираната материя".. Препоръчва ви го, господин Бойчев. Добър материал е... .... Успех .. Поздрави Б.

Не трябва да се забравя, разбира се! И обратната хипотеза е вярна! Може да звучи объркано, но и двете теории са верни!

Но Дорис, българските народни приказки трябва да бъдат приети, като много сериозно доказателство за създаването на подобна хипотеза.. извинете - теория!

Мичио Каку твърди, че е възможно нещо подобно в едно интервю, но за сега ..... няма успех

Аха ... хем се пие... хем се чете.. и в един момент ... само се пие... Напречело то!

И другата му книга - Ловецът на хвърчила - не е лоша...Малко пресилена история ... но не е лоша.. В нея има един американизъм, който разваля общата картина.. Говоря за периода през който героят живее в щатите. Сияйните Слънца е по-добра, но не толкова популярна.

Донякъде съм съгласен с теб и това е причината да завърша поста си с думите, че не е важно кое училище ще бъде завършено. Важно е да се открие в какво е талантлив даден ученик и следствие на това да насочи усилията си в тази посока. Но липсата на базисни познания може да повлияят на избора за след гимназиално образование. Аз например, нямам идея какво се учи по биология след осми клас... Ако имам талант в тази посока - никога няма да разбера. Да .. наскоро беше въведено. Слушах коментари на колеги, които се възмущаваха от оценките които са получили деца им .... във трети клас..

Това правило ми се струва крайно неразумно. Съмнявам се, че всеки класен ръководил има необходимата квалификация да прави личностни характеристики.

Някои казват, че много се пие в този форум, но на мен ми се струва, че повече се чете ... или греша?