Kuna

Отдавна не се бях завъртала тъдява, но събитията ме заинтригуваха много и потърсих да видя писали ли сте нещо. Поздравления за Андрей за отварянето на темата. Лично моята диагноза е следната: лумпенизацията на британското общество е много дълбока и мащабна. То това май е само симптом, не причина, ама само нахвърлям разсъжденията си. Правило ми е впечатление и от пребивавания там и от други наблюдения. Споделих тая мисъл с хора, които много повече от мен имат преки впечатления и го потвърждават. Пословично е мястото на Великобритания в класацията за най-много тийнейджърски бременности например. Емиграцията си е част от картината, но ми се струва, че не е основна причина за тоя разпад именно там. Грубо казано, част от коренното бяло население носи една много примитивна култура, да не кажем безкултурие, и това е от десетилетия. Харесвам тази държава, харесвам много от обществените й аспекти и духа й. В крайна сметка Римлянина ги казва нещата, но преди това - кое в системата е позволило толкова силен примитивизъм или профанизация? Ако изобщо някой е съгласен с идеята. От: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2024203/UK-RIOTS-2011-David-Cameron-orders-police-come-hard-looters.html

Ресавски, в списъка фигурират най-вече сценаристи, актьори, съдии /щатски?!/, журналисти, астрофизици и пионери на психоанализата /с целия ми пиетет към Фройд, трудно ще го пирзная за капацитет по Шекспир/

А може би трябва да се попита как и защо такъв факт може да е неприемлив, кощунствен, дълбоко възмутителен и обиден за човека

Съгласна съм с много от нещата в поста на Дедето. /Не споделям наблюденията му за съвременния образ на преуспелия ученик/.

С това, че всеки жив организъм е толкова интересен и гениално създаден от природата, независимо дали е примат или нещо, което се намира по-долу в дървото на еволюцията. Това, + фактът, че ние хората, освен че също сме такива организми, имаме способността да изучаваме и осъзнаваме логиката и механизмите на природата, са си е основателни причини да се чувстваш щастлив.

Факт. Това си е проблем при въздухоплавателните съдове.

Мда, каквото и да значи "разумен."

Мисля, че става дума за разликата между примитивни форми на живот /живот въобще/ и вече живота, който е на Земята - сложен, многообразен и разумен.

Галахаде, и аз помня вкусовете на швепсовете от време оно Бяха страхотни. А защо? Есенциите ли са били по-добри? По-естествени? Чудно ми е наистина. Помня когато за първи път опитах мириндата, май беше 96-97ма /не употребявам, ама инцидентно си взех/. Вкусът беше повече от отвратителен, все едно битова химия пиех. Ники, не е същата, разбира се. Естественият сок от лайм със сигурност вече отдавна е пренасочен за производството на препарати за съдове, ония, дето са с натурални екстракти Зитко, за пълното разтваряне на ножче залагам, че е градска легенда, но съм чувала, че инж. Ганев /разбирай средностатистическият представител на българската приложна инженернотехническа мисъл/ почиства успешно ръжда от метал с кола заради фосфорната киселина в нея.

А, това беше просто велико.

Храненето на майката е важно за лактацията дотолкова, доколкото чрез него тя си набавя необходимото за собствения организъм. /Добавено - например вж. стр. 155, т. 78 ТУК/. Разбира се, че е важно да се храни пълноценно; няма спор, че витамините и пр. от естествени източници са жизненоважни, особено за кърмещи жени, но това се отнася в почти не по-малка степен изобщо за жени след раждане. Приемът на течности също е важен - един от ефектите от по-високия окситоцин при кърмещите, особено в първите месеци след раждането, е характерното пресъхване на устата и чувството на жажда и е нормално да се пие, за да се утолява то. И да, с течности може да бъде прекалено и резултатите да не са от най-приятните /Ето малко данни по въпроса, за да не съм голословна: There is no evidence to support pushing fluids beyond thirst. Dr Ruth Lawrence, in Breastfeeding: A Guide for the Medical Profession, cites several studies that suggest drinking beyond thirst may actually suppress lactation. Dr Lawrence states, “No data support the assumption that increasing fluid intake will increase milk volume.”1 She also states that “restricting fluids has not been shown to decrease milk volume.” Her advice is to drink to thirst and to listen to the body’s cues to drink. In Successful Breastfeeding by the Royal College of Midwives is the statement that “thirst effectively regulates the fluid intake of a lactating woman and the practice of encouraging breastfeeding women to drink large quantities of liquid should be abandoned." http://jhl.sagepub.com/content/22/1/11.full.pdf Идеята ми е, че често се набляга твърде много на храненето на майката и многото течности като залози за лактация, а де факто най-главното условие е правилното и достатъчно стимулиране чрез кърмене. Това исках да уточня. Всичко друго е нужно, но е второстепенно. Въпрос на правилна градация. Но разногласия винаги може да има, което е нормално, дори и в средите на колегите консултанти . Така или иначе темата не е за това, а и освен сдруженията, предоставящи помощ в тази област, има и предостатъчно форуми, в които надълго и нашироко се водят всякакви подобни дебати. /Собствено, кво му е на секса като стимулант? Даже си е екстра. Всяко антистрес занятие е добре дошло за каузата, ако ще и само хормонално погледнато /

Е, мъжката гледна точка винаги е интересна PS - а мъжкият интерес към тия въпроси е винаги похвален.

Шава, ама е еластична. Това поне ми идва на прима виста. Иначе не виждам проблем с издръжливостта - все пак гумите на самолетите издържат неимоверни натоварвания. А и относно запалимостта - тези материали се обработват с какво ли не, в това число с различни ретарданти за устойчивост срещу запалване.

Общо взето ключовите думи за възпитаването на детето и създаването на оптимални условия за неговото психологическо /и физическо - ама това е друга тема/ развитие са две: търпение и последователност. Колкото по-рано един родител осъзнае това, толкова по-успешно може да общува с детето. Лесно е да се обобщи, но не е лесно да се постига на практика. По две причини. Едната може да се каже, че е субективна – т.е. дали отделният родител познава тези съвети и доколко успява ежедневно да ги прилага. Другият фактор бих го нарекла обективен – доколко има култура и система, които да популяризират и подпомагат прилагането на правилното психологическо отношение при възпитанието на децата. Смея да твърдя, че вторият фактор у нас липсва. Търпението и последователността се тренират още от раждането на бебето. Родителите, колкото и мотивирани да са около появата на едно желано дете, често се оказват на практика неподготвени точно по отношение на правилните грижи за детето от психологическа гледна точка. Педиатрите дават съвети за физическото обгрижване, но много рядко обучават родителите за желателните възпитателни методи. Или евентуално го правят само ако родителят поиска специална помощ. Вярно е, че има достатъчно достъпна литература, но малко родители я ползват, вероятно защото недооценяват важността на правилното възпитание на детето. А и често е много по-удачно и ефективно да се получат синтезирани съвети наготово от авторитетна фигура, като един педиатър. Проблемът не е само в това, че родителите недооценяват факта, че има правилен и неправилен начин да се отнасяш към детето си и последствията от съответния подход върху психиката му са дълготрайни. Дори сред хора, които се предполага да са професионалисти и да са специално обучени, като учителите в детските градини, положението е доста сериозно, особено сред по-възрастните поколения. Далеч съм от мисълта обаче да стоварвам цялата вина върху неадекватната ни култура и да отричам личната отговорност. Защото дори когато родителите имат правилните познания /или дори интуиция/ и подготовка, пак е трудно, особено през първите три-четири години от живота на детето. По-лесно е да го плашиш с баби меци, торбалановци, поболяване на майката, изоставяне и пр., отколкото да спазваш думите си на 100%, да обясняваш търпеливо едно и също нещо по десет пъти, винаги и при всякакви обстоятелства да отказваш непозволени неща с твърд и спокоен тон, дори когато си преуморен и нервен, когато си се срещнал с приятели и искаш да се почувстваш човек, когато околните ти хвърлят неодобрителни погледи и направо ти казват да се засрамиш колко лош родител си или да си озаптиш детето, щото не са длъжни да го слушат. Няма на света система, която да те накара да осъзнаеш, че си отговорен за всяка дума, жест или постъпка пред детето си и да гарантира, че постъпваш винаги правилно, ако ти липсва усетът или волята. Но пък като няма такава система и култура вероятността това изобщо да стане е тъжно малка. Мадлейди добре ги е написала работите. Само едно техническо уточнение, ей така, за да сме максимално коректни /щото съм си буквояд по природа, при това със специализирана квалификация точно в областта по т. 3 /. Бих изменила последното изречение: При всички останали това се дължи на недостатъчно често слагане на гърда и грешки в храненето на бебето. Приемът на течности е важен, но не решаващ /често се стига до другата крайност - да се приемат самоцелно твърде много течности в стремежа да се постигне желаният ефект, което пък води до точно обратното. Прекаленият прием на течности води до намаляване на лактацията, колкото и парадоксално да звучи. Относно грешките в храненето - приемам, че става дума за грешки в храненето на бебето, нали? Инак, вече има достатъчно ресурси за надеждна информация и персонална помощ по въпроса, така че се ограничавам дотук.

Ох, тая тема все я чета грешно като "Новият изтребител"...