Kuna

Собственият опит е ценен и не бих тръгнала да го омаловажавам. Но не бих пренебрегнала и някои очевадни обективни реалности. Силата на несъзнателната мотивация е огромна - това, че човек в критичен момент се е мобилизирал, не е доказателство, че е имало външна божествена сила, въпреки че вярата в такава сила отключва тази мобилизация. Нищо лошо. Напротив. Но това не обективизира нито Йехова, нито друго божество. Също така, отново съвсем обективно погледнато, не е никак рядко да се роди нормално след секцио, напротив. Рядко е докторите в БГ да го допуснат, но природата понякога ги изненадва и преварва В никакъв случай не подлагам на съмнение правото и свободата на избор на вяра. Но пък тази свобода не бива да пречи да се търси логиката и състоятелността дори и във верските учения и в пътя, който ни води до тях. Хрумна ми следното - понякога не е ясно дали човек вярва, защото има смисъл, или намира смисъл, само защото вярва, без да се замисля

Мисля, че основната ми идея е нещо такова: нагласите и действията на хората имат дълготрайни последствия; обстоятелствата и взаимоотношенията в живота ни са плод на тези модели, носим отговорност за тях, защото те влияят не само върху нас, а и върху околните; можем да ги рационализираме, да търсим причините за тях и да ги променяме активно, като така ще се чувстваме самите ние по-добре, по-малко емоционално и психически уязвими и ще има по-малко сложни ситуации. Социални елементи няма как да няма - хората живеят, взаимодействайки с други хора и в общество, в което отделните действия и нагласи пряко оказват виляние. Т.е. според мен това се връзва със същността на идеята за карма-прераждане така, както я възприемам аз. Да речем, че кармата и прераждането може да се приемат като сполучливи алегории, като философска и културна вариация на това съдържание, което описах.

Интересно ми е защо при Учителя Йехова е толкоз застъпено прераждането. Със стратегическа цел за разширяване на влиянието - т.е. колкото е по-еклектична доктрината, толкова повече последователи от различни други вероизповедания?

Марушка, права си - мъжете също яко изтрещяват, не са само жените. И аз го наблюдавам Чакай сега - прераждането не е наука. Всичко друго може да е, само наука не е.

Аз за Фройд няма да споря. Отказала съм се много отдавна да споря по форуми с хора, дето имат твърдо отрицателно мнение за него. /Някой би казал, че той е моят учител и съм обсебена от него - нека така да е /. Сега. Някои коментари по цитата по-горе, от гледна точна на психологията. Значи, човек трябва да се оплаква. Но трябва да го прави интелигентно. Не да върти една и съща плоча и да мрънка, само и само за да привлича внимание и да си търси оправдания да не променя нагласата си и начина си на живот, а да говори, ама и да се вслушва и да си анализира какво говори, за да намери решение, да осъзнае проблемите от друга гледна точка. Важно е и пред кого мрънка. Ако има правилните приятели и/или психоаналитици, предполага се, че те ще му кажат нещо по-обективно, а няма само да мучат съчувствено или пък да го хокат. Вглеждането в себе си е ключът към всичко, т.е. към едно нормално съществуване и адекватни взаимоотношения с другите в съвременните условия. Отказването от себе си е залог за пълно пренебрегване на собственото щастие и симптом на сериозно душевно разстройство, като поредността на изброяване е без значение. Желанията в никакъв случай на трябва да се пренебрегват и изоставят. Те трябва да се признават и анализират. Отказването от желанията, пренебрегването на себе си и стремежът към необвързване са едни от най-криво разбираните принципи на будизма и мога много да пиша по тази тема, в това число на база на собствени наблюдения докъде може да се стигне с това - например пълна неадекватност в личните/интимните отношения, родителството, обща неудовлетвореност и пр. Имам си такова нещо почти у дома Та, за желанията. Желанията са нещо много важно и хубаво, при правилна употреба. Дори будизмът не ги отрича. Просто се прави една важна разлика - желанието в смисъл на осъзнато намерение, което е в хармония с най-дълбоките импулси, което се осъзнава, постига се някакъв мир, или, казано на един по-психологически език, разрешава се някакъв вътрешен конфликт, който е пораждал силен афект, от една страна. От друга страна, желание не значи силен и безпаметен стремеж към нещо. Такъв стремеж не е хубав, щото понамирисва на фиксация и въобще може да породи доста конфликти, а пък ние се стремим преди всичко не към обезличаване и неспокойно съществуване, а към ментално здраве и емоционално равновесие Естествено, че твоите действия имат дълготрайни последствия - едно дете с родители алкохолици има избор. Да стане или да не стане алкохолик. Ако стане алкохолик, вината обаче няма да е на родителите му, въпреки че те представляват обстоятелство, което е от значение и за което са били отговорни

Сигурно нещо ще пропусна или в друго време бих изложила нещата по-ясно, но ето надве-натри как аз виждам хавата с прераждането и по-специално как това може да бъде обяснено с инструментариума на един нормален психологически анализ, а не метафизично /"спомени от минали животи," "проектиране на енергии" и пр. бля-бля/. Като един много мързелив, прагматичен и просто устроен индивид /каквито обикновено ги спохожда просветлението рано или късно/, смятам, че будистката идея за кармата и прераждането, в нейната най-лаишка същност, е нещо особено полезно и хубаво. /Трябва да спомена, че преди да се превърна в онуй, което съм сега, бях незряла, духовна, объркана, богато емоционална и много сложна личност, която считаше, че проблемите и драмите са нормалното състояние на нещата, а душевната хармония е химера, буржоазен предразсъдък и продукт на еснафски манталитет и недостатъчна интелектуална или друга стимулация. Не че сега съм се оттървала напълно от тези неща, но поне не ги считам за кармично неизбежни/. Та, по същество. Преведено на езика на една прагматична и неметафизична /да не използвам доста компрометираната дума "популярна"/ психология, идеята на прераждането може да се предаде така: Не зацикляй върху отрицателното, не приемай нещата като преодпределени и "кармични," имай смелостта да станеш по-рационален и по-отговорен, като потърсиш обяснение за нещата, които те спохождат. По възможност разумно и просто обяснение. Пример: "Жените в моя род всичките са пълни/нещастни в брака, каквото и да правя, не мога да съм слаба/доволна от партньора си." Или "и мъж ми, и аз сме алергични, алергиите се предават по наследство, значи вероятността децата ми да са алергични е голяма, каквото и да правя." Или "ми все попадам на шефове-идиоти и гаджета малоумници," "за хубава работа се искат само връзки," "всички хора само гледат да ме прекарат," "родетилите само с простотии те занимават," "светът е гаден," "това е телепатия и късмет," "абе всичко опира до предаване на отрицателна и положителна енергия" и пр. и пр. С две думи, както многоуважаемият дядо Фройд казва, действайки по аналогия, ние самите създаваме несъзнателно моделите от които се оплакваме, че ни преследват в живота. Т.е., ако се жалваме постоянно от нещо, то най-вероятно ние сами сме си виновни за него и си създаваме условия това да ни се случва повече от един път. И обратното. С нагласите си, езика на тялото си, с поведението си и думите си ние предаваме и на другите онова, което ни занимава или мъчи вътрешно и така създаваме и поддържаме модели на светоусещане, ценности, поведение и ответна реакция, в това число на децата си. И обратното - ние можем да променим доста неща, стига да сме достатъчно честни със себе си, да се стремим към положителна и рационална нагласа и да не търсим под вола теле. Съответно миналите ни преживявания /в настоящия живот, разбира се, Боже упази да говоря за минали животи, в които съм била наложница на азиатски владетел/, са кармични в смисъл, че представят съвършената база за /само/анализ и рационален разбор и съответно за извличане на изводи от собствения опит и за инкрементална /а не драстична/ промяна.

Пък аз мисля, че изчитането на много текстове не е никаква гаранция за разбирането и интернализирането /използвам думата съвсем на автопилот/ на нещо, особено от такова духовно-философско естество. Ерго, неизчитането не означава неразбиране/неусещане на същността. то саторито като идва, не пита кой колко е чел. Не че пречи човек да чете, просто ноу герънтий. По-късно може би ще си изложа своята трактовка на прераждането от гледна точна на стандартната психология, и или за това, как некои съображения в будизъма могат да бъдат доста продуктивни и приложими в ежедневието.

Е, хайде, за днес червеното мастило ми свърши

Дендро, делфините са включени. Но и аз се отнасям с известно съмнение де. Ето тук една класация на най-интелигентните животни - доста странни позиции има - кучето го няма, ама я има катерицата. Друг е въпросът колко е меродавно. http://animal.discovery.com/tv/a-list/creature-countdowns/smartest/smartest.html Търся си разни неща тия дни, защото чувствам, че го дължа на моите приятели прасетата. Явно обаче не е толкова еднозначно определянето на животинската интелигентност. Ето още нещо, има и табличка с индекса на енцефализация, за който се предполага, че може показва интелигентността http://scienceblogs.com/observations/2010/04/domesticated_dummies.php Като цъкнете на табличката, тя се увеличава. И още нещо: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17847061

Не че правописът ти /не диалектът/ променя значението на това, което пишеш, но някак си, как да кажа... разсейва го. Не помага да бъде оценено по достойнство. И да, всички правим някакви грешки, ама като са твърде очевадни, твърде много и съчетани с твърде голяма категоричност, някак си бият повече на очи. Пък и колкото по-грамотен е един човек, толкова по-добре за него самия. /Извинете, дидактическите ми брътвежи рано сутринта са от възрастта /

Ей, таман да кажа, че всичко опира, както винаги, до елементарна психология, и Слейъра ме занити /Човек, пише се "Умре," не "Омре"/. Не можах да разбера какво обидно се е казало тук, че някой да се засяга, ама то явно винаги човек може да намери нещо, за което да се чувства засегнат. Имам един агент, ще го питам него какво мисли за прераждането. Т.е., не какво мисли, а какво казва неговият духовен учител, щото там нещата са такива. Малко особени. Ще ми е интересно, а и ще се позабавлявам. И аз като Глишев

Ми не са споменати сред умните животни.

Ама те май са точно обратното - хидрофили . Свинете де. А нехигиеничните условия, които асоциираме с прасетата, са до голяма степен продукт на хората, които им ги създават. Тук намерих причини, които звучат доста логично, не зная дали да са напълно верни: There are three contributing reasons that pigs, generally clean animals, create such a living environment: * Pigs are voracious eaters and will eat all the plants in the enclosure until there is nothing left to control erosion. * The pig is a rooting animal and will dig for food in the enclosure, further disturbing the soil. * Pigs have no sweat glands which means that they must be provided with water or mud in which they can control their own body temperature. http://en.wikipedia.org/wiki/Sty А гледам и слоновете ги няма...

Това ми се струва логично. Попаднах на ето тези материали: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10420

http://www.telegraph.co.uk/science/evolution/8153276/The-July-7-bombings-and-heritability-carrying-trauma-to-the-next-generation.html http://www.telegraph.co.uk/science/science-news/8143069/Can-traumatic-events-trigger-inherited-depression.html

А свинете, моите любимци? Да не се окаже, че свинската интелигентност е, както една друга фамозна физиолигична особеност при тях, само градска легенда?

Всъщност, не знаем с положителност, че прераждането НЕ съществува Както можем да говорим за вяра в неговото съществуване, така е и въпрос на вяра в - или допускания, без изрични доказателства за - неговото несъществуване. Хевентуално. Слейъре, не е много точно казано ами ако госпожата не е достатъчно красива, как ще иска да е пак красива? /Пък и възприятието на красотата е малко хлъзгаво - имах колежка, която беше много красива, според мен, но се оказа, че се мислела за отвратително грозна . То това си е патологоия, ама карай, не е по темата. Та веднъж получи един херпес на устата и цяла седмица половината й лице беше 3 пъти по-голямо от другата половина. Тогава ми се оплака, че се мислела за много грозна и не се харесвала, ама с тоя херпес вече се възприемала по друг начин - демек по-малко не се харесвала/. И какви са гаранциите, че едно прераждане обещава задължително някакво подобрение? Теоретично. А ако ни омръзне да се прераждаме?

Мда, и мен ми се върти същото в главата. Но пък ако някой толкова го е страх, лошо няма да успокои страховете си с вяра (в прераждане). Стига това да им помогне да живеят наистина по-добре. Без желания

Марушка, явно доста голяма нужда имаш да се самоубеждаваш в това

Хаха, човек да си помисли, че е объркал разделите

Не мога да определя да ли си познал, защото търсех снимка на "дървеница" и това избрах Т.е. идея нямамкакъв вид съм показала, но според мен трябва да се счинаш за познал. Тези гадинки ме нахапаха преди 2 седмици на вилата. Не ми е за първи път, но сега разрових в нета. В последните едно-две десетилетия на миналия век се наблюдавал бум на дървениците в държавите, различни от Третия свят Предполагам, че е твой ред.

Добре, нещо по-така:

Прилича ми на глухар /Tetrao urogallus/

На мен картините на Петков ми харесаха.

http://www.etymonline.com/index.php?search=cup&searchmode=none