Kuna

Спор няма за това. Само че не трябва да е религиозно

Да, мисля, че точно този сложих. Страхотни древни създания, с уникална кръв.

Не мисля, че нещата зависят от личността на един или друг министър. Далеч съм от мисълта, че здравната ни система е цвете, даже тове е евфемизъм. Но съвсем наскоро ми се наложи да ходим по болници и лекари заради свекърва ми и за един-единствен ден се натъкнахме на достатъчно лекарска отзивчивост и професионализъм /без да плащаме/, че да ми се върне донякъде вярата в доброто и човека.

Ми това не е ли напълно нормално?

Доколкото зная, комунизъм в България никога не е имало. Аз лично считам, че макар терминът "комунизъм" да се е наложил като синоним на социализъм, централно планиране, тоталитаризъм и пр., тази му употреба не е правилна. Извинявам се, че в момента съм заета и не мога да напиша статия с аргументи, но пък си запазвам правото да го направя при първа възможност.

За съжаление ако дадено нещо не се вписва в традициите, то не бива оценявано по достойнство въобще или пък се възприема твърде бавно. И застраховките не са типични за традицията ни, а отдавна са се наложили като полезно нещо по света.

Неслучайно в държави с развито гражданско общество и правов ред възпитанието на децата се прави много внимателно, с прости и достъпни средства. Не се усложнява, не се залага твърде много на алегоричното и пр. Имам конкретно предвид една Великобритания, но има много други примери. Страхотни програми за обучаване на децата в истински ценности, лична сигурност и толерантност, особено в условията на много култури. Всичко това се прави успешно и ефективно, без религиозно образование. Усложняването, липсата на здравословен прагматизъм и гъвкавост и недостатъчното оценяване на императивите на съвременния свят са си наш културно-интелектуален специалитет, както на макросоциално ниво, простете за израза, така и на ниво ако щете отделен човек. Заради това много от областите на живота, в това число възпитанието на децата, са фатални и безнадеждно отживели. Съгласна съм, че доста от нещата, които споменаваш, трябва да се преподават, несъмнено. В часовете по история. И на подходящата възраст. Явно имаме съгласие по това всички.

Забравих да отчета и потенциала на тази инициатива за политическите партии за набиране на нов или възстановяване на стар електорат, цялата златна мина на популизма като самоцел, която ще чака да бъде употребена.

Проблемът не е дали е първото или второто. А че голям дял има първият компонент. Може би не се цели точно послушно паство, а просто Православната църква се опитва отчаяно да получи /обществено, политическо и т.н./ влияние. Много родители пък възлагат надежди на това вероучение и на Църквата да осигури магически някаква по-голяма сигурност за децата, в ежедневието ни, защото не се чувстват сигурни, че те самите /родителите/ ще съумеят да предпазят децата си (нещо като сляпата надежда, която ни кара да гласуваме на избори за поредния спасител). Разбирам ги, но това не е рационално. Притеснява ме, че освен чисто политическите причини, има и голям ирационален заряд, заради отчаяние, заради безверие в правовата държава, заради носталгия по едни забравени /а според мен илюзорни/ ценности. В този смисъл брожението за въвеждане на вероучение според мен даже не е и непрактично решение на кризата, а симптом.

Религиозността не може да се сравнява с обучението по музика. Защото религиозността засяга други неща, въздейства пряко върху психиката и емоционалността, върху начина на възприемане на света. Религиозността не трябва да има място в преподаването. А и самото преподаване предполага известна доза "натрапване" - т.е. един материал за да се усвоява, за да има успеваемост по него, трябва и натиск. Учителите карат децата да учат, налагат им домашни, изпитват ги. Всичко това е натиск. Натиск има винаги, когато детето няма особен интерес или склонност към предмета, или просто защото е дете и се разсейва или го мързи. Но склонността или интересът към религиозността едва ли трябва да се откриват в даскалото. Алиенизация на малките религии става само когато тези религия или традиции не се поддържат в самите общества, техни носители. Държавата роля и не би следвало да има, извън подкрепа за поддържане на архитектурни паметници да речем и отразяване и популяризиране на традиционни събития. Опознаване на другите религии и култура, ерго съхраняването им и възпитаването на толерантност, става когато децата се запознават с тях, по възможност в по-интригуващ, недидактичен и забавен контекст. Да се водят на посещения в храмове, да се посещават служби, да се анализират ритуали и символи, по повод големи религиозни празници на всяка религия да се показват нагледно традициите. Но не и като свещеници или други духовни лица им обясняват, че господ съществува, че съди и че да си вярващ е особено важно. /Че трябва човек да е добър към другите и да не прави на тях онова, което не иска да му бъде сторено на него - да. Но едно общество като нашето едва ли ще си попълни дефицита на добрина и лична отговорност само с едното вероучение, когато всеки ден виждаме какво става по домовете за сираци, с жестокостта към животни или по пътищата./ За мен точно тази оценъчност е недопустима, защото касае нещо строго субективно и защото не съм убедена, че ще има коректив за нея. И колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че последното нещо, което се отчита, е интересът и ползите за децата. Говори се за съхраняване на националната памет и традиции, за чувството на историчност, за повишаване на морала и търпимостта в обществото, за какво ли не. Това за мен е реакция на политическа немощ от някакъв вид, а не зряла грижа за бъдещите членове на обществото. И се сещам са речите на Буш и постоянното му призоваване на бог и на християнските ценности.

Разбира се, все пак са били военни Момчетата да разглобяват калашници в събота, докато момичетата учат бод зад игла. Мисля, че смесваме формата със съдържанието. Полезните теща, които сме учили в часовете по военно, могат спокойно да се преподават и сега, без да са в контекста "военно обучение." Знанията за оказване на първа помощ, действия при бедствия, опасността от наркотиците и пр. са полезни неща и децата трябва да ги научават в училище. По същата логика етиката и културата не са прерогатив на религията или религиозното образование. Докато образователната ни система набляга на формалните измерения, а не на съдържанието и неговата приложимост, няма да е достатъчно адекватна.

Нищо му няма на военното. Какво да му има. И той нашият полковник беше прав, че маршируването доказано развивало тялото по най-хармоничен начин. Айде нема нужда. По-добре прост спорт

Е, то бива носталгия, ама чак военно обучение... че и в събота!!!

Прав си. Всъщност зная за какво могат се карат, но слава богу не от личен опит. Лично аз смятам, че един предбрачен договор може да носи ползи. Може да не е панацея, но и не трябва да се пренебрегва като инструмент. Имам наблюдения при разведени, като бащата си плаща законовата издръжка /смешна работа като размер/, а майката постоянно го врънка за пари за обучение на детето /като пък е съвсем резонно бащата да участва в това/, ама пък тя си слага горница на всяка такса, която изисква от бащата. Изобщо майка плаче, грам'фон свири. Имоти за делба нямат, ама и това стига. Отделно, че съм свидетел на рушашщи се бракове след повече от 15 г. съвместен живот, доста имоти СИО - там пък за какво иде реч, просто не е истина. Е, един такъв договор не би ли могъл да уреди в някаква степен такива неща?

Тогава няма проблем. Така или иначе за толкова време ипотека не мож изплати. Най-много да се скарат за плазмата. Зная за статистиката, че 50% от браковете приключват с развод, но не знаех, че толкова скоро става това. Звучи ми логично.

Лошото е друго. Може да са просто фанатизирани еманципантки-атеистки, солидарни с вярващите си потиснати сестри Които да го обвинят, че, видите ли, в изказването му "вяра" може да се свързва със слабост и ирационалност, а " религия" - с нещо по-така, по-интелектуално, по-извисено. /Май спамим /

Дзвер, баце, май само аз мога да се съглася, че твоят анализ на "Малкият принц" е не само оригинален, но съдържа и нещо вярно. До момента, в който прочетох това ти мнение, аз също бях от безрезервните фенове на книгата. /Първи прочит на около 10 г., с незабавна рекламация на книгата до майка ми, която пък дълбокомислено поклати глава, вероятно заради шока, че отрочето й, което иначе не е от съвсем най-простите, е лишено от всякаква чувствителност и способност да оцени ценното и непреходното. Хем се бях напънала да я оценя. Втори прочит къмто 7-ми клас и съответно се получи очакваният ефект "Уау!" Знаете - "велика книга, съвършена с простотата и сърцераздирателната си емоционалност, мъдрост, детски поглед към света и пр."/ Хареса ми и това с управляването на чувствата. Сега, като погледна критично назад, мога да кажа, че си доста прав. Обаче. Това със самоубийството на автора, когото харесвам безкрайно и чиито книги и писма съм изчела на един дъх, не го приемам /може пък да съм просто жертва на имиджа на героичен мъж, в авиаторски комбинезон и боне, който в същото време е с нежна, ранима и сантиментална душа на непораснало дете, при това си отива от света по един силно романтичен начин, кой знае.../ Т.е. бих го приела, ако има достатъчно убедителни доказателства. Не че нещо, ако се е самоубил. За мен пак си е ценен. Съжалявам, че ще коментирам само това. С нищо не мога да допринеса като препоръка за четиво по темата, защото за мен философска книга значи добър криминален роман с надлежните лирически отклонения с циничен психологизъм. Някои от препоръчаните четива ги познавам и съветите са страхотни.

Нежната вярваща половина на човечеството, която живее със заблудата, че светът е място с равнопоставеност на половете. Останалата част, дето е приела, че сексизмът не е просто убеждение, а реално действащ принцип, оценява дълбочината на прозрението и няма забележки.

Мда. Значи горе-долу както беше по мое време. 10-ти/11-ти клас ми се вижда твърде късно за каквото и да е качествено усвояване в тия области. Теоретично, при добри помагала, т.е. добре съставени учебници, история на религията би могла да се преподава и от учители със специалности като философия, психология, социология - изобщо хуманитарни дисциплини. Така или иначе 1/ става дума за сравнително общи положения и 2/ това би било подходящо за нуждите и нивото на по-ниските класове и неспециализираните училища.

Това е абсурдно. По-удачен вариант е етиката да е за всички. А каква е хавата с етиката - учи ли се в момента, от кой клас се учи? Ако има такъв предмет, спокойно може да включи представяне на религиите и по-специално етичната им система. Деленето, да не кажем сегрегацията, на принципа "атеисти-неатеисти" е меко казано странно. Ако на едно дете родителите се определят като атеисти, т.е. те може и да не са, ама са от онези, които не искат детето да учи вероучение, то тогава то ще посещава часове по етика, пък другите - по религия, вместо на всички деца да се преподава етика и история или философия на религиите в подходяща форма. Възпитанието на нравствени ценности, на гражданско съзнание, на култура не трябва ли да е универсално, особено в ХХІ век? За съжаление всичко това е чисто и просто политическо тежнение. С "мощите на Св. Йоан Кръстител" се получи, защо да не се получи и сега? Ще се повторя, но ако Православната църква милееше за нравствеността, то тя щеше да намери своята форма на адекватно присъствие преди десетилетия и това щеше да е нейна политика. А не плод на милосърдие и гражданска съвест на отделни нейни представители, които, ако развиват истинска благотворителна и нравственопросветителска дейност, го правят самосиндикално. Разделението на държавата от църквата го разбирам точно в училищата да не е представена църквата. Образователната и съдебната системи трябва да се съобразяват със светски принципи и да възпитават светска гражданска култура, а не да се фаворизира религията. Още едно съображение - дали на Православната църква ще й хареса преподаването и на други религии? Имаме ли данни за реакцията й и дали няма да се стигне до ненужно напрежение? Лично аз се съмнявам да го приеме. Не на последно място - кои ще са преподавателите по вероучение? Както във всяка гилдия, така и в свещеническата /и всичките й аналози от неправославните деноминации/, има различни хора. В квартала имаме такива свещеници, дето не правят друго, освен да отблъскват иначе отдадени енориаши. Ако такива хора влязат в училищата, и бог няма да може да ни помогне. Чисто практически, по-добре е децата да имат повече часове по чужди езици, практически занимания по естествени науки, безопасност на движението, здравна и сексуална култура и условия за спорт. И да се направи по-адекватно присъствието на психолози-съветници по училищата. /По всички тези въпроси нормалните държави имат вече работещи системи/. И съм много дълбоко убедена, че от чисто психологическа гледна точна, не е добре децата да се подлагат на такива неща. Ако са твърде малки, може да се объркат, да им се насади ненужно чувство за вина и изобщо това си е форма на манипулиране на съзнанието и възприятието на света. Ако са по-големи, има ли смисъл от нравствена индоктринация от такъв тип? С цялото си сърце приветствам учебна програма, която да възпитава ценности у децата и която да им разширява кръгозора, а в същото време да възпитава толерантност, колкото и банално да звучи. Но прагматично погледнато, това с вероучението е ретроградно, трудно приложимо и със съмнителни практически ползи.

Ако Светият синод толкова иска да популяризира християнските ценности, защо не си организира нещо тип "неделно училище"? Защо да е официално и задължително? Разбира се, това право трябва да има и всяка друга представена религия у нас. /Друг е въпросът, че не бих си пратила децата на такива обучения/.

Да, с това съм напълно съгласна. Още един пример за неистина - витамин С е вреден при предозиране; това, че не се натрупвал в организма, е просто глупост и остаряло схващане. Един от ефектите при прекомерен прием е повишаването на верояността от камъни в бъбреците. Витамините не са начин на живот. Поне не на здравословен начин на живот. Правилното хранене, осигуряващо всички необходими витамини и минерали и пр., е. А не приемът на синтетични такива, особено по съвети на кило от мрежата, комшийката или кварталната аптека. Деденце - не съм съгласна обаче, че модераторите трябва да се намесват или да се ограничават от пускането на теми. Не са длъжни, бивайки модератори, да изказват мнение по дадена тема, ако не желаят. Не са длъжни да споделят несъгласие или съгласие, според очакванията на едни или на други потребители. Защото и те са потребители, като нас.

Според вас има ли реална опасност това да се въведе? Конституцията сама по себе си може ли да го предотврати? Или е въпрос на политика и лобизъм? /Целия уикенд слушах порграма "Христо Ботев" или там каквато е станцията, дето у наше село вефът на вуйчата хваща по дефот, и имах доста време да мисля, белейки чушки/. Това, което ме изуми, беше изявлението на министъра на образованието. Ще цитирам по памет, моля за извинение, ако е неточно: "Евентуалното въвеждане би могло да стане след допитване до учители и родители." Или просто съм параноична и това е дипломатичен начин да отговори на въпроса, докато утихне тая патаклама?

"Нибиру"?! О, небеса. Не и тук. Това е кошмар.