Kuna

А, не изключвам принципно нравствеността от физиологията. Но кога темата кривна и в тая посока? Нравствеността също е еволюционно обусловена, изначално. Или поне е продиктувана от нуждата да се гарантира оцеляване на общността. Т.е. императивите за пребъдване на дадена общност пораждат "нравствеността" - порядки, които контролират поведението на хората по начин, позволяващ най-оптималното оцеляване предвид наличните ресурси - хранителни, генетични и пр., предвид нуждите от поощряване или контрол на раждаемост и т.н. В едно общество е морално /т.е. прието/ гостът да преспи със съпругата на домакина. Това се среща в изолирани общества, в които генетичното обновяване е особено нужно. В някои общества съжителството без брак не е грях или неморална постъпка, в други - обратното. Табуто да не се прави секс с роднини е преди всичко начин за осигуряване на по-здраво поколение, като коректив на нагона, а после вече се е утвърдило и като нравствена норма. А и при цялото разнообразие на култури моралът е нещо относително и динамично, и отново в много случаи неговото първично предназначение или отдавна е забравено или не е приложимо заради силно изменените среда и начин на живот, или просто е неуместно заради еволюцията на ценностите. Мен философската страна на нравствеността и религията не ме вълнува много, за разлика от антропологичните и психологическите аспекти С удоволствие бих спорила, в някаква по-систематична дискусия. Ама нещо все губя основната нишка.

Свободен дух, моят педиатър /т.е. не моят, на хлапетата/ даде следното обяснение като се чудех веднъж дали природата се е сбъгясяла или какво, по един много специфичен въпрос. Та той изрече мъдрите слова, че човекът, веднъж вече изправил се на два крака, е престанал да бъде природосъобразно същество, за разлика от всички свои предшественици, и един вид е теглил една на майката природа. В конкретния случай това доста задоволително отговори на моите чуденки. Та мисълта ми е, че еволюцията дава много обяснения, ама явно не всички. Самата природа не познава "ценности." Ние, глупавите хора, си усложняваме живота с тях. Тя, горката, е направила, каквото е могла, и после ние сме измислили ценностите. И преоценяването.

Така като чета, "модерна национална държава със западно законодателство" и "светско образование" ми звучат почти като национални бедствия Не зная какви наблюдения имаш, но онова, което ни заобикаля, не е западната цивилизация. Или може би е, ама на един етап, дето сегашната западна цивилизация отдавна е оставила зад гърба си като грешки на растежа. Онова, което ни заобикаля, са механизми и рамки, които действат и в западната цивилизация, но у нас са лишени от осмислено съдържание. Някои от тези явления са у нас по силата на естествени процеси, които не признават национални граници - например освобождаването на пазара и границите - разбирай пазарната икономика, или онова, което у нас минава за такава. Други пък са у нас по силата на наложени процеси - разбирай Европейското законодателство. Но ни липсва съзнанието, традициите, опитът, културата, дисциплината, съзнанието, политическата зрялост, прагматизмът и всичко онова, което да позволи да се извлече най-доброто от тази Западна цивилизация, която "вече е и в България!" Така че ще се повторя, че БГВлах е прав...

Там е работата, че не се появи паралелна структура. Чалгата измести попа. Прав си, че естрадата най-вероятно е била замислена да направи нещо. Подозренията ми обаче са, че не е била предназначена да замени липсващото звено, за което говорим с КГ125, а да филтрира по подходящ начин западното влияние Което пак май не свърши много успешно, защото западната упадъчна музика все пак се наложи у нас, слава богу. Ама хем не измести това налагане, хем пък и не създаде читава родна поп-култура. /Единичните случаи на наистина хубав поп се подразбират/. Отвсякъде съм съгласна с BGVlach, че "От една страна българинът има доста повърхностна представа за западняшките цености и определено не ги разбира." А къде я видя тая абсорбираност от Запада?! Де да бяхме тъй абсорбирани...

Ами дай пак ще обясня как вярата може да помогне на човек да действа по-адекватно в кризисен момент. Обхване го човек паниката и направи някоя глупост. Обаче, съвсем възможно е, в такъв момент да му мине в главата мисълта: "бог ще ми помогне" или "ми да става, каквото ще, щом е по божията воля" - и да се мобилизира несъзнателно. Много е спорно кое е рационалното в кризисен момент - адекватното действие може да е инстинктивното действие. А инстинктивното поведение рационално ли е? Мисля, че нещо много генерално се бърка тук и някак се омаловажават полезните страни, които вярата може да има и изначалните й ползи още от праисторически времена. Да не говорим, че в темата многократно се използват като синоними понятията "вяра," "религия," "религиозност," "организирана религия." А те не са. Също така гледам някакви мегазаключения, които, ако ще и само заради това, че са твърде общи, са погрешни, а и не са подкрепени с някакви доводи. Пример - цитат от горното мнение: "Всяка религия води до ксенофобия, етноомраза, неприязън към друговерците." Ами чисто и просто това не е вярно. Та какъв е спорът, собствено? Че религията по дефиниция няма добри страни за човека и обществото? Че е само лоша или само добра? Че няма ползи дори в съвременното общество? Никой от тези въпроси не може да има еднозначен отговор. Религията носи и ползи, и вреди. С напредването на цивилизацията явлението се усложнява, първичните му ползи се откриват по-трудно, развива се, изражда се, компрометира се, дори има разрушителни аспекти. Но това важи за историческото развитие на всяко друго поведение, типично за хората. А периода, през който са се проявили отрицателните резултати от религията е много малък на общия еволюционен хронологичен фон - т.е. верската нетърпимост, фанатизмът, тероризмът, вдъхновен от религия, ако щете и невротизиращото суеверие, не са явления, които доказват, че религията по начало е безполезна. /Дали била опиум - ми опиум е, да - защото, както и други типични за човека поведения води до биохимични процеси, които в същината си са сходни /усещане за удоволствие, транс и пр./ - спортуването, секса и пр. и пр. Още Глишев на първа страница го посочи. Между другото, не знаех, че този фамозен цитат за опиума и религията е поредната манипулирана чрез окастряне и изваждане от контекста сентенция /. За мен религията и религиозността са интересни като психологическо явление и затова ми беше гот да си поразсъждавам. Обаче темата май започва да звучи банално като "за" и "против" религията и става безинтересна. За протокола - никъде не съм казала, че светските закони са по-лоши от религиозните възбрани, нито пък призовавам за несветска държава. Не съм нито религиозна, че да ме влече да защитавам религията като философско и духовно явление пред противниците й, нито пък съм необективен атеист, че да отсека, че е безполезна и категорично лишена от положително обществено съдържание.

Бъркаш Полезни са тъй наречените настинки - то не че има такава диагноза, но е ясно за какво говорим. Поддържат имунната система във форма. Факт. Досадни, но си имат своята роля, стига да не се мешаме повече от необходимото в работата на организма, като пипне някой банален вирус. Освен това след такива състояния оценяваме по-добре здравето, но това вече е нещо субективно, а не пряка полза. За да направя за себе си обобщения на тезата си, че религиозността /или хайде, нека да е "религия"/ има положителни цели, ще ги изброя така: - Играе ролята на модулатор на стреса - 1/ в кризисни моменти, когато помага на индивида да действа по-адекватно, и 2/ в ежедневието, като осигурява смисъл, ред и направляваща сила извън отделния човек в иначе едно плашещо със своя произвол и неизвестност битие; - Явява се сплотяващ общността фактор - това е несъмнено от полза за прякото оцеляване както на отделния човек, така и на групата като цяло. Чисто еволюционно, осигуряването на прехрана, физическа сигурност и грижа за потомството е по-успешна в една добре сплотена група; - Сега ми хрумва и трето нещо - религиозността може да е и механизъм за управление/канализиране/овлядаване не насилието - с две думи чрез различните табута, примитивни или по-близки до нас, наложени отвън или произтичащи отвътре, разрушителните импулси и поведение може да са много по-малко, което отново носи несъмнени ползи. Това се сещам, може още нещо да ми хрумне.

Много е относително. Религиозността специално в наши дни може да е много полезна и не бих я нарекла отстъпление от еволюцията. Религиозността може всъщност да е адаптивност, която помага за оцеляването/благосъстоянието на човека. Ако човек се уповава на бог в стресова ситуация, това може само да му помогне, да намали нивото на тоя стрес, да мобилизира, да създаде условия за взимането на едно по-адекватно решение, което в пристъп на паника е по-трудно. С две думи, може да помогне за правилното сработване на инстинкта за самосъхранение. Емоционалната и материална подкрепа, която сплотените религиозни общества са склонни да си оказват, може само да е полезна в моменти на криза на отделен човек или при по-мащабно бедствие. Религиозността означава и солидарност и грижа за ближния. Така че не бих определяла така еднозначно вярата. В статията се дава един пример с Франция, в която нивата на религиозност били относително ниски, обаче употребата на антидепресанти била сред най-високите /май за Европа - не ми се рови да погледна точно/. За мен тази статистика ми звучи изолирано и не е особено показателна - тя ми предизвиква повече въпроси, отколкото да ме убеди в пряката зависимост между набожността и депресията. Обаче ако човек е вярващ и склонен да се настройва положително, то вярата сама по себе си може да му помогне да се справя по-успешно с проблемите и стреса в ежедневието и да води живот с по-добро качество. Т.е., чисто психологически, вярата е средство за самовнушение на положителна нагласа, което пък пряко и благотворно влияе върху психичното и физическото здраве. Дори като неврологичен феномен вярата да не представлява особен интерес, това не я прави по-малко значима като положителен социален инструмент, при правилна употреба, или средство да живеем по-добре. /Много ме кефи разбирането на Далай Лама за религията - "Религията е предназначена да прави живота на човек по-добър."/ За фанатизма и маниите, както и за организираната религия, стремяща се към контрол и пр., не говоря - тези проблеми нямат нищо общо с религиозността и вярата, особено в тази тема.

Твърде късно е сега да наваксваме с онзи тип музика, който де представлява междинното звено между традиционния фолклор и поп-фолка. Липсата на това звено /която датира бая преди преди 1944 г./ е един от водещите фактори за сегашните позиции и качество на чалгата. Тоталитаризмът и СССР не са основните виновници за това и не ми се вижда реално в скоро време да се преодолее тази естетическа криза.

С цялото ми уважение, не съм съгласна. Уви. Твърде късно. И тоталитаризмът не ни е виновен.

Ами аз не съм спец по история на музиката, ако някой може по-добре да обясни. Идеята ми е, че сякаш у нас липсва онази музика, която прави прехода между традиционния автентичен суров фолклор /който е много як, спор няма/, и песните, които се пеят, когато седнеш на маса да пиеш. Моят скромен опит показва, че тия песни, които се пеят у нас с китари, са "Dust in the Wind," Wish You Were Here" /или, както казваше един мой шеф англичанин, с чувство за хумор и доста опит по български сватби, по повод песента "Rivers of Babylon" - "прави ми впечатление, че това е много любима българска песен" / Та освен 3-4 традиционно фолклорни песни /"Лиляно моме," "Мома Калина - или там както се казва - знаете я тая емблематична македонска песен,/ и още 2-3 песни, друго не зная какво може да се запее българско. "Градил Илия килия" с китари не сме я пели. Сигурно не сме се напивали дотам. ФСБто, Сигнал, Щурците и пр. не ги броя - не са с фолк, прекрасен български рок - да. Но това е друго. Пеехме песни на Висоцки и пр. Но традиционни български песни - йок. Като попаднах на една командировка в Хърватска, с цяла сбирщина косовари, сърби, босненци и пр. "ориенталци," ми скриха шапката, като се изпонапихме и музикантите си пуснаха гласовете. Не помня музиката на тая песен с розмарина, но тия думи от текста така ме впечатлиха, че не ми беше трудно сега за 1 минута в Гугъла да намеря въпросната песен, която пяха тогава, в тихата нощ край морето в Риека. Айде - спецовете да се изказват.

Липсата на музика между висшия фолклор - онова, за което говори и К125, и масовата музика. Или музиката за масите.

Но как обясняваш липсата на достатъчно развита музикална култура, която е между чалгата и "високия фолклор"? Във всеки случай причината не е реакция срещу Запада, най-малкото защото това датира много по-назад във времето от 1944 г.

Алвата е прав /да ме извини, че използвам кратък вариант на позивната му, ама ми е много сложно да му я изпиша цялата /, че изкуствено регулираната икономика и цензурата само са влошили нещата, но така или иначе съм убедена, че причините да имаме такъв чудовищен фолк, или по-скоро да нямаме стойностна поп-музика на основата на фолклора, са по-дълбоки и датират от много по-отдавна. Ako umrem mlad, posadi mi na grobu samo ruzmarin

Границата между каквото и да е "нормална" и абнормена изява е мнооооого неясна Биохимията на влюбването и шизофренията са сходни. Изобщо нормалното и девиантното понякога трудно се разграничават, дори и от специалисти. Културният аспект също е важен - в едно общество дадено поведение може да се приема като патология, но в друг социален контекст, в който е културно обусловено и установено, да не е патология. Установяването на физиологични /анатомични, неврологични, биохимични и пр./ маркери или процеси на девиантното/патологичното е голямо научно предизвикателство и вероятно с огромен потенциал за истински открития. Идеята ми е, че констатацията, че мисълта за бог предизвиква споменатите процеси в мозъка и съответно хубави усещания, си е труизъм - т.е. не казва нищо ново, не предполага по-особен произход и/или статут на религиозността като неврологично или бог знае какво друго физиологично явление, и в този смисъл според мен е лишено от кой знае какъв научен смисъл само по себе си. И не съм съгласна именно с основното послание на статията. По въпроса за това, че религиозността, ако беше безсмислена, е трябвало да бъде елиминирана от естествения подбор. Не мисля. Т.е. според мен логиката на подобно твърдение е погрешна. Културата не е чист продукт на естествения подбор. /Какъв точно е произходът й, не мога да кажа/. Религиозността, творчеството, научната дейност са част от културата, т.е. от онова, което ни прави по-различни от останалите бозайници и животни по принцип. Обаче чисто психологическите механизми зад културната дейност според мен могат да бъдат проследени, да не кажем сведени, до някакви изначални механизми, обусловени от еволюцията и обясними с апарата на еволюционната психология. В този смисъл религиозността не би следвало да подлежи на изпитанието на естествения подбор така, както например някоя физическа мутация или поведение, които съвсем пряко засягат физическото оцеляване и/или жизнеспособността на поколението. Да се опитам да го кажа по-ясно, за да ми е и на мен самата по-малко объркано изразяването: религиозността не е продукт на еволюцията в смисъла, в който е инстинктът да се стремим към по-голяма сигурност в един свят, пълен с опасности, а е негово културно преобразувано проявление.

Не съм много сигурна, че бумът на чалгата е бунт срещу Запада. Признавам си, че тезата на автора не ми е ясна. Може и да е прав, но лично на мен не ми е изкристализирала. Етноритмите въздействат много първично /помня как едно от децата ни като беше почти бебе, чувайки чалга на пазара, започна инстинктивно да се подрусва ритмично/. Към това въздействие ако се прибави разбираем език и текстове с близки до сърцето теми - най-вече силно махленски с повече или по-малко вулгарен привкус - и ето как се харесва масово. Защо именно у нас възникна това в такива мащаби? Защо именно у нас това явление беше освен най-вулгарното и безвкусно, и най-неоригиналното, а силно копираше сръбската, гръцката и турската музика? Защото нямаме по принцип богато масово музикално наследство ли? /Имам убеждението, че българските задушевни песни "за маса" - "Хубава си моя горо" например, са много по-малко, в сравнение със сръбските и босненските, или пък с руските/. Защото през годините на тоталитаризма естрадата - развлекателната индустрия, беше до болка бедна и еднообразна? А дали това се е дължало на затвореността и ревността на утвърдената гилдия, която е правела навлизането на нови изпълнители трудно? Или по определение имаме занижени естетически критерии за забавление? /Свързано ли е това и с ниската ни политическа и гражданска култура?/ Някак си не ми се връзва тоталитарният режим, особено заради въздействието на СССР, и "бунтът среу Запада да са главните фактори. Според мен е някакъв ендемичен дефицит, нещо, за което не можем да обвиним външни злощастни исторически или политически фактори.

Всъщност цялата статия е доста интересна. Особено последните две трети. Имам си особена слабост към Оливър Сакс. "Вярата" или "религиозността", когато не са крайни, като причинители на прилива на серотонин и чувството на щастие за мен са просто синоними на усещането за сиурност и безопасност, на единение с някаква общност, което принципно повишава усещането за защитеност и вероятността за оцеляване, в еволюционен контекст, и в този смисъл нищо ново не виждам. Струва ми се, слагат малко коня пред каруцата. Така или иначе не мисля, че има особен научен смисъл да се разглежда (нормалната) религиозност като неврологичен феномен, освен ако не се гонят някакви политически/социологически послания. Но аз съм груб прагматичен еволюционист, който вярва, че психологията има разумни и безпристрастни обяснения за всичко

Днес видях обява за "Фолк пиано бар." Всичко ли може да бъде изопачено във фолк-вариант?!

Давам:

Зелас, ти сега, за да е пълна кашата, взе, че антропологията намеси. Остави поне нея да почива в мир.

Добре де, вижда ли се името на файла, като съм го постнала така? Аз поне не го виждам. Нали идеята е да се познае животното, не да се разкрие по адреса? Ще имам предвид. Сега да пускам ли друго, или?

Ехааа! Ето и моят въпрос. Що е то?

Може пък и така да е. Я да продължа с тъпите въпроси - а кои са онези, което са "използвали Руни"?

Според мен тук не е "схващаха," а "включваха" - who comprehended all the northern nations below Thrace,. /Отделно, че по моя груба преценка този линк далеч не представлява източник, а късно препредаване/.

Това на основата на какво може да се твърди?

Мраморен бръмбар? /Поне това ми идва, по спомени от времето, в което исках да ставам ентомолог /.