Kuna

По повод темата за произхода на власите, в киято се споменаха "Пасарел" и "Вакарел" - какъв е техният произход? Онова, което съм чувала, е връзка с кръстоносните походи, подобно на Кондофрей и Касилак. Вашите коментари?

То не е нужно да са били добре с латинския, за да проникне тази дума. Както и доста други

А може ли славяните да са си го харесали името от латинския? Императоре, не си ли чувал тоя напев? В България се използва широко.

Крачун на румънски е Коледа. Ето нещо, което излиза на прима виста за "Морена" http://blogs.privet.ru/user/asteris/60550666 - колко е достоверно не зная. "morena" в смисъл на тъмна е латинско, но има ли по-стар корен? А за Коледа - "Полагают, что Коляда признавалась славянами за божество веселья" http://www.calend.ru/holidays/0/0/1702/ Лично на мен ми се струва по-достоверно през латинския да е дошло.

Добре де, да попитам аз като онова детенце от "Новите дрехи на царя," защо "българите" в смисъл на население, произхождащо от нашите земи, са нещо по-висше и предполагащо по-висока степен на патриотизъм, в сравнение с етноси, придошли отнейде? Може ли някой да ми обясни логиката кратко и ясно?

Дорис, благодаря

Хрумна ми въпросът знае ли се откога е всъщност думата "мартеница"? Да не е сравнително нова? По-скоро думи като кичилка, китица и гадалушка ми се струват по-първични. Писали ли сте някъде за връзката март-мартеница - т.е. откога мартеницата се свърза календарно с месец март? Ако да - подайте да се ограмотя.

Изрових ей туй: Не че има връзка де. "ШАБЛИН. Происхождение неясно. Шабала, шебала [шабла?] (ряз., тмб.) – лохмоть, мохорь, ветошь, истасканная одежда. Шаболдить (ряз.) – шататься, праздно слоняться <Даль. Т. IV. С. 617>" Източник: първият линк ето тук: Първият линк тук Има си дума "шабла" на руски, но не мога да я намеря в речниците /един он-лайн и един книжен/. Като употреба е точно в смисъла, дето Хърс дава. Намерих я употребена по форуми, в много неформален разговор. Идея няма за нюанси и даже основон значение. Да не би пък да е ужасно неприлична

Натане, остави зоологията да почива в мир. Не я намесвай и нея в тоя гювеч. Костенурките не живеят само по южната граница. /Само за протокола, в Странджанско викат "жалва" на костенурка/.

Не зная дали съм го срещнала някъде, или пък е някаква моя аналогия, дето като нищо може да е напълно измислена, ама "перчем" ми звучи близко на "чумбер."

"Перчене" според мен идва от пера. Знаеш пилетата как се перчат и дуят.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%BF#.D0.9F.D1.80.D0.BE.D0.B8.D0.B7.D1.85.D0.BE.D0.B4_.D0.BD.D0.B0_.D0.B8.D0.BC.D0.B5.D1.82.D0.BE http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/proizhod-na-imeto-na-grad-pirdop.415747 Сега ще разгледам и аз тия два линка.

Шабла ми мяза на румънско.

Пардон - исках да си изтиря мнение. Що няма такава опция?

Ласт Годо, личи си, че четеш само някои списващи, така да се каже Затова вероятно не си видял това за прабългарите на първа страница.

КГ125, Христо Тамарин беше пускал подробна тема за връзката "славяни" и думата за роби. Потърси я, че нещо не можах да я изровя аз. Там има доста подробности, включително и за източници, ако не бъркам.

Доколкото схванах, аналогията е, че при първите някакъв топоним се е превърнал в определение на цяла раса. А при вторите един етнос е дал име на една класа. Но дали това е имал предвид Ник1, вече не зная

Ами никаква връзка не виждам. Първо, според мен твоето твърдение е принципно неточно, да не кажа погрешно. На английски обидното е "nigger" /произнасяно "нигър"/, което е различно от "negro" /"нигроу"/. Втората дума не е обидна, макар че има тенденция да се измества от термини, считани за по-коректни политически, като "African American" ("американци от афр. произход"). И второ, статията, която си дал, няма никаква връзка с твоето твърдение... /Макар че не я изчетох подробно, имам убеждението, че нейният предмет няма нищо общо/.

Съвсем накратко някои коментари по неща, дето чак мене ме скандализират. Натан: "Много славянски думи и нищо българско " !!!! Без думи /нито славянски, нито български.../. Натан: "Разчел е някой "руски" преписвач Л за Д и ето ти вместо Мел става Мед." Е, стига де. Не казвай само, моля ти се, че думата "мед" се появява след писмеността и преписвачите и е техен продукт. Натан: "Името Меленик и на етруския цар Мелкус(първия и на етруски и на пеласги)идва от начина на приготвяне на Вино ,меленето на грозде е част от тази технология .И прочутото мелнишко вино,любимото на Чърчил се е мелело с боси нозе." Чакай сега - от предишния ти пост разбрах, че Мелкус е дал името на Мелник. Сега ново дваЕсе. Мелник, че и Мелкус, идвали от "мелене с нозе на грозде." Последно? Натан: "Но да не гадаеме,някой дали знае нещо по въпроса за античната технология на винопроизводството и по точно от кога възниква практиката виното да се слага в изби." Полезно ще е наистина подобен вид гадаене да се сведе до минимум, защото логическите връзки стават страшни понякога. Натан: "За Враня,Врана,Бран. Ами то и за Варна май излиза от него. Какво казва Теофан,че варна била близо до Одесос. Там детое станала битка,Брана,Врана, е сранало с характерното обръщане дна два звука ВАРна (В РА на)." Отново, дори и аз зная, че Варна далеч не е единствено селище, около което е имало битки...

Неведоми могат да бъдат пътищата на логиката /в езикознанието/. Не съм специалист, но връзката "враня-бран-марс-черен" ми звучи трудна за преглъщане. Та къде се доказа, че Мелник е невъзможно да носи името си от скалите

Бас ловя за звукоподражателен произход, а не за такива сложнотии

Не съм разбрала, наистина. Звучи ми логично.

Обаче освен смисъла на думата сам по себе си, трябва да е търсят и основания в даденостите в миналото/настоящето на селището - т.е. дори привидно връзката да е логична през "жарава," дали не е по-логично онова с камъните зе мелене. На мен поне така ми се струва. В Жеравна едва ли може да се говори за жега и пек откъм климат, но пък за мелене да.

Ама дали това изключва славянския корен?

Скуби, бъзик няма. Прочети внимателно първото мнение в тази тема. По-долу ще си позволя да го предам със съкращения, без съгласието на автора, само и единствено с цел краткост, а не редакция. С 2 лашки думи /мои/ - автохтонизмът е идеята, че сегашните българи са потомци на етноси, населявали тукашните земи от памтивека, а не на пришълци, и са останали относително еднородни и непроменени през вековете.