zagrey

Глишка, в случая RIZAR е прав. Децебал е толкова действителен образ, колкото и образът на Чичо Сам например. (Имам предвид не симпатичният чичко от западните вестници, а обобщеният образ на врага от карикатурите на Кукрыниксы.) С такива идеоматични названия като Децебал е пълно в източниците. Добре че вече има методика по която можем да ги идентифицираме. То и названието на самите даки е конюнктурно, създадено поради политически цели. В съзнанието на тогавашните римляни, "даки" е звучало например както днешните талибани за ухото на американците. (Приятел на сина ми вярваше че има държава Талибания след като има талибани). Ето така в източниците се пръкват новите народи. Не казвам че няма такава личност, а че името Decebalus е съчинено. Нещо като Сталин. Най-вероятно противникът на Траян се е казвал Diurpaneus или DIURAPNEUS. Но понеже това не е по темата сега няма да задълбавам.

На привържениците на "иранската връзка" предлагам да поразровят историята на народа Балоши/Балуши. Виждат ми се с доста интересно минало, а съвременните теории за произхода им са противоречиви. В днешно време населяват област Балошистан на границата Иран и Пакистан, но ги има и на други места. (жълтото) Това, което ми прави впечатление, че в миналото по време на Сасанидите на същото място са ситуирани ефталитите: В миналото обаче някои казват, че са населявали много по-обширен район, а още по-преди са живяли около Балкх. Някои извадки, които набързо направих: За повече инфо вижте следните линкове: http://en.wikipedia....chistan_(region) (последната скоба редакторът за нищо на света не ще да я приеме като част от линка) http://en.wikipedia.org/wiki/Baloch http://www.balochwar...=More_On_Baloch http://frontierindia...ory-part-i/405/ Интересно, каква е връзката между балошите и партския цар Бологес/Балаш/Валах (457–484)? http://www.flickr.co...57604336865786/ http://en.wikipedia....alash_of_Persia Дали пък "иранската връзка" няма да се окаже "влашка връзка"? Особено ако се има предвид лидера на сабирите В(Б)алах (около 520), мъжът на царица Боарикс. Влашка, по тези "влахи", наричани по погрешка хуни. Тоест иранската връзка е първо "хунска", а после става влашка. Слагам в кавички "хунската", като имам предвид изказването на Togarm ,а също така и скитския цар П(Б)алак, син на цар Скилур, командвал войските на скитите, разбит от Митридат VI. барелеф от скитския Неапол на Балак Скилур и Балак Тъй като не са ми в сферата, оставям други да дирят връзката. ПП Още линкове: http://learnbaloch.blogspot.com/ http://www.muziqpaki...showtopic=26457 http://www.heritagei...istun/index.htm Balash Stone with carved reliefs on three sides of a Parthian King Valgash (Vologese)

Интересно какво става след IV в. Този Avito, episcopo Vienensi, защо се бие в гърдите, че покръстил Дардания, Илирия и Скития ? p. 288 EPISTOLA LXXXVII

Не бях се замислял за тази връзка, въпреки че е близо до ума. Пуснах я на една програма - Morph се казва. Нищо че е експериментална още, добре се справя например с двойките Сатем <> Кентум. За къща <> кастел по лингвистични критерии даде почти пълно съвпадение. За времето на разделяне обаче се затрудни и даде 0 с голяма неопределеност. Обикновенно времето на разделяне на думи, от различни езици, с общ корен варира от 3 хил.г. до 6000 и повече. В случая обаче програмата смята, че разделянето на "къща" от "кастел" е станало в рамките на последното хилядолетие. Нищо ново не казва - по линвистични критерии двете думи направо съвпадат. Но по семантични критерии даде точно обратното - посочва няколко хил. години назад. Обикновено времената на разделяне по семантични и лингвистични критерии съвпадат с малки разлики. Да, нормално е семантичното разделяне да предхожда лингвистичното, на чак пък такава огромна разлика за пръв път срещам. Излиза, че k'sht в смисъл на дом е нещо съвсем различно от k'sht в смисъл на защитено място. С което не мога да се съглася. Според мен къщата винаги е представлявала защитено място. Изглежда програмата не знае за израза "моят дом - моя крепост". Има едно обяснение, но както всяко нещо станало 4 хил.г. п.н.е. е много хлъзгаво. Тогава в Европа се появяват първите ограждения на населени места. Та още тогава може да се е появила смисловата разлика. По-лесно е обаче да се предположи, че програмата греши за времето на семантично разделяне, поради малката база данни заложени в нея.

ПОКЛОН

miroki, здравей. Правилно си забелязал повторението на текстовете. Наистина са преписи от един. Не се учудвай - това е положението с наличните източници. Надявам се да стигна до момента, когато завърша анализа си на Хронографията на Теофан. Там има доста вътрешни повторения. Но не е виновен той. Това което е оставил са чернови - негови записки и преписи, някои от тях повтарящи се, преписани от различни места. Така и не е успял да ги издаде начисто. Имало е таблица, която е трябвало да покаже кой лист след кой следва, на така и не е успял да я попълни. Записките си прави, докато лежи в затвора. После е заточен на о-в Самотраки, където скоро умира. Купчината със записките му неизвестно как попада у Анастасий Библиотекар. Всъщност той е първият му издател (editio princeps). Сега таблицата е попълнена от неизвестен по-късен преписвач, може би самият Анастасий, но е пълна с несъответствия спрямо текста, който познаваме. Коя е правилната подредба, и кои листове е трябвало да се включат - никой не знае. Повечето от повторенията са изчистени или редактирани до неузнаваемост при следващи преписи, но все пак са останали някои. Затова най-достоверният препис е този на Анастасий на латински (не кратката версия, а пълният му текст на Теофан). Отплеснах - друг път повече по въпроса. Относно първата част от същия този твой пост, мога да кажа, че излишно се лутате в рамките на примордиалния модел. В рамките на този модел е невъзможно да се решат проблеми от вида едно племе ли са, две ли са, хуни и българи. Когато източниците казват един път едно, втори път друго, няма как да се отсъди кое е вярно. Когато се мисли с примордиалната категория "племе" източниците изглеждат противоречиви. Само ще кажа, че социалната антропология е решила проблема, поне за района Панония. Има модели за времето на "хуните", има и за времето на "аварите". Кавичките не са от мен - така са наречени моделите, но според тези модели излиза, че нито едните са хуни, нито другите авари в смисъла, който се влага от племенната терминология. Двата модела много си приличат, защото са производни на един по-общ социален модел наречен условно "200:20". Но за да го обясня трябва доста да нагазим в терминологията на социалната антропология Относно случаите на "размножаване". Казваш "Да има нещо вярно. Но се сетих докато чета каква е причината ако не е братята." В случая причината не са повторения в източниците. Когато имаме размножаване по огромна територия (срещаме едно и също название ту тук ту там, почти по едно и също време), това е сигурен белег, че не става дума за етнос в примордиалния му смисъл. Подобни са случаите с "аланите", "склавините", "влахите". Става пренос на идентичност. Ще поясня набързо с един пример. Представи си историк след 200 години чете българските периодични издания (това, което е останало от тях). За 60-те години на миналия век историкът ще се сблъска в тях с появата на някакви бригадири. Бригадири тук, бригадири там, масови събирания на бригадири, заглавия във вестниците от сорта "Всички бригадири на предния фронт". Ако историкът иска да изясни за какво става дума, ще потъси и други източници и ще попадне на още по-ранни издания от СССР, където се споменават същите тези бригадири. Ако този историк борави с примордиални понятия, то естествено ще реши, че племето на бригадирите се формира в целинните райони на Казахстан (защото първо там те се появяват в източниците), а после е мигрирало към Балкана (защото там то строи път през Хаинбоазкия проход). Та ето така стои въпроса с бригадирите и племената.

г-н Табов, моите уважения. Какво има предвид вашият познат картограф под Колоните на Александър? За тези два обекта ли става дума? Горното е извадка от Claudii_Ptolemaei_GeographiaVOL_I.pdf , p. 173 : http://www.wilbourha...raphiaVOL_I.pdf Иначе казано по-разбираемо въпросът ми е за следните два обекта: Цитатът е от: http://penelope.uchi...olemy/home.html Питам, защото ме интересува да сравня трансформацията, която ползва вашият познат, от мрежата на Птолемей към съвременната мрежа. Може ли повече информация? Ще обясня после защо ме вълнува този въпрос. ПП1 На реконструирани карти двата обекта изглеждат така: Тази реконструкция, естествено, е правена по мрежата на Птолемей. ПП2 Възниква и друг въпрос - подсети ме текста на Птолемей. Така написано Καίσαρος какво означава? Превеждат го Цезар. Но за кой цезар става дума? Ако е за Юлий Цезар, то това означава, че титлата "цезар" не идва от него, а обратното. Защото Καίσαρος буквално означава съ-цар ("съ-", "съвместно"-, "също така"- царуване). Тогава възниква и следващ въпрос. Καίγανος , което се превежда като каган не означава ли и то съ-ган, съ-кан.

Грешно съм отбелязал че тази кореспонденция е с Кловис. Всъщност в момента не знам точно, тъй като не мога да намеря двете писма, откъдето са цитатите. Най-вероятно е да са от кореспонденцията му с папа Хормисдас . За сметка на това давам линк към писмо с подобен характер - пак става дума за Акакиевата схизма и противодействието на монофизитите на дейността на папския клир в Дардания, Илирия и Скития - http://www.documenta...stolae,_MLT.pdf - EPISTOLA LXXXVII, p. 288 (предпоследната стр. долу дясно). Други произведения от св. Авито могат да се намерят тук. Въобще двата периода (Акакиевата схизма и Фотиевата) много си приличат. В момент на схизма се активизира папският клир и почва активно да извършва конверсия, в районите, където по-рано е имало покръстване от Константинопол. Не че през останалото време това не се е правило, но в момент на схизма това им става основна дейност. Изглежда има инструкция от папата да се използва момента. Думата конверсия, която използват в случая е много точна - не става дума за покръстване, а за смяна на управлението на местната църква. Показателно в това отношение е конверсията на споменатия Кловис I от арианизъм към католицизъм, с което св. Авито много се гордее: Историята с Кловис се повтаря и при Сигизмунд: Та, борбата между двете църкви е не само за граничния район Илирия и Дардания, но се разпростира и в спорния район Скития. Папството се бие в гърдите, че са покръстили района от Панония до Черно море. Аналогията между периода от началото на 6-ти век с периода от 9-ти век е пълна. Пак се разгаря спор за седалището на църквата в тези райони, като сега към тях се включват и Тесалия и двата Епира. Папата е направил изпреварваща конверсия на Борис, с цел да постави пред свършен факт Константинопол. Социалните последици от въвеждането на католицизма, обаче са драстични. Дотогава са я карали кой както си знае, мнозинството са покръстени (в арианство, монофизитизъм), но ги няма строгите правила на католицизма. От последвалото социално недоволство се възползва патриаршията в Константинопол и както виждаме, въпреки решенията на събора от 870 г., папските свещеници са принудени да сдадат позиции. За мен остава нерешен въпроса дали Патриаршията отвръща на удара, като предприема контра кампания на конверсия, изпращайки Константин и Методий или те са пратени от папата. Всеки дърпа чергата към себе си. Има и един въпрос, който внася смут. По същото време (845 г.) е конвертиран в католицизъм Боривой Моравски (Bořivoi, Бориша) (?-894). В източниците има припокриване между двете истории - Моравската и Дунавската. Нашият Борис също го наричат Бориша и се питам две различни истории ли са или един и същ субект се проектира след време в двете истории като различни личности. Разликите в датите е в рамките на нормалната разлика между западните и източни хронологии. Също така Паисий цитира Бароний: Годината е същата, споменаването на Муртагон под същата година, е плод на някакво недоразумение. При Паисий става смесване на две различни покръствания, като второто (845 г.) не е ясно за кое се отнася - чешкото или българското. Трябва да питаме Бароний какво е имал предвид

В тази връзка 2 извадки от Alcimi Ecdicii Aviti viennensis episcopi Opera qvae svpersvnt. намира се в Monvmenta Germaniae historica. Avctorvm antiqvissimorvm tomi VI pars posterior, а тя от своя страна е част от Regesta Pontificum Romanorum, Berlin, 1883 всичко това го има в Migne и на други места Извадките са от кореспонденцията му с Кловис I (Луи I) . Датите са дати на писане на писмата. Става дума за покръстването на Дардания, Илирия и Скития от св. Авито епископ на Виена http://en.wikipedia....vitus_of_Vienne

Почти несъгласен. Хранените хора са на издръжка на княза. Нещо като държавен служител на заплата. Предположението ти, че Сондоке е такъв има резон - дипломат, наеман за изпълнение на мисия. Виждаме го и на събора в Константинопол през 870 година, пак в същата роля на посланик. Не мога да се стърпя да не отбележа, че за командировката си до Рим е помъкнал цялата си рода - ама досущ като по соц. времето на държавна сметка Само да отбележа, че по имената в семейството не можем да съдим за религиозната им принадлежност. .. . и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаил, и другият му син Велегнев, и дъщеря му Богомила , и другата Каля, и третата Марта, и четвъртата Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Собеслава. Може да са от род, поколения наред християни, но имената им да не са непременно, такива каквито днес приемаме за християнски. Такова правило по онова време не знам да е имало. Има достатъчно примери с християни, продължаващи да носят "варварските" си имена (напр. Διξξων υγιαινων φορει Αβίτου εργον - Дицон(е) носи със здраве делото на Авито). Но да се върнем на Сондоке (? Садок ?). Явно не е "част от тази част на аристокрацията". По вероятно, изобщо да не е от тази аристокрация. Представям си го като образован човек (получил предимно секуларно образование при някой ретор, граматик, по-вероятно на запад ), християнин (нищо че е двуженец, нормално е да се възползва от облагите на средно-европейския пояс, където е живял и се оженил), може да е получил допълнително църковно образование, даже и сан. Разбира се това предполага произход от доста богато семейство, но това не му пречи да предлага услугите си на дипломат срещу заплащане, при всеки, който може да плати добре за тях. Както виждаме е направил добра кариера - жалко, че нямаме повече сведения за него. Този профил, мисля че отговаря най-добре на личността му. Въпросите към папата обаче са малко закъснели. Предполага се, че подобни въпроси е имало и към Фотий. Трябвало е да се направи такова проучване на "присъединителните условия" предварително, а след това да се премине към "хармонизация" в законодателството. Усетили са се, когато е възникнал проблем в социалната сфера. А че проблемът е социален, изследването на К. Гербов го показа ясно. И изобщо къде сме тръгнали да разсъждаваме преди да сме направили профил на социалната структура по онова време. Това се отнася и до мен включително. Има разработени социални профили за аварския хаганат. Има различни социални модели по време и място за Панония, Илирия, лесостепите, за пътя на коприната и др. Работят хората, даже пари изкарват по държавни проекти. Но за Мизия, Тракия и Македония няма кой друг да направи такъв модел освен нас.

Съгласен почти. Не искам да акцентувам на многоженството, и предполагам че Гербов го дава само като илюстрация на конфликта между светските закони и новите християнски правила. Но ако се замислим, все пак е проблем и то главно на заможните люде, можещи да си позволят това многоженство. Има не само икономическа страна - донякъде е и въпрос на престиж и обществено положение. И конфликтът е точно с част от тези, които не искат да се лишат от това положение.

Присъединявам се към това мнение! Статията на Гербов е първото смислено тълкуване на източниците по въпроса. Отрицателните коментарии са плод на някакви емоции и нагласи, нямащи място в едно безпристрастно изследване. Многоженството, а и други светски правила и норми, влизат в разрез с каноните на католическата църква. Естествено е да има конфликт между християнските норми и битуващите до момента светски закони. Интересно би било да се обсъди доколко по-голямата светска свобода на източното православие е повлияла на избора, към коя патриаршия да се числи официалната българска църква. Ако погледнем през очите на един заварен многоженец, можем да разберем с какво възмущение се приема "новият закон". Последиците са не само морални, а и чисто юридически. Какво следва, ако се откаже от едната си жена? Ами нали за нея мъжът е платил откуп. Какво наследство ще се полага на такава жена? Ами синовете й - какви права ще имат те. То този момент, въпросите с наследствените права са били решени по някакъв начин - не знаем подробности, но по аналогия можем да предполагаме. И изведнъж, хоп, нов закон. Няма заварено положение. Затова, е било по-приемливо, след краткия "римски период" съпроводен с немалко вълнения, да се приеме Цариградската доктрина. Има и други страни на въпроса. Цялата патаклама е всъщност отражение на Фотиевата "малка" схизма. Населението на нашата територия става арена на сблъсъка Фотий - Анастасий Библиотекар. Много интересен исторически момент, свързан с множество анахронизми (за тях някой друг път). Анастасий става папа (сега го водят антипапа), а после изпада в немилост. Фотий също е принуден да се оттегли. После и двамата отново изплуват на историческата сцена. Заслужава да го разчепкаме периода доколкото е възможно. Само една забележка: отговорите към българите са писани лично от Анастасий Библиотекар.

Докъде бях стигнал. А да, до имената от надписа. Преди да кажем каквото и да е било за тях, трябва да решим как да ги четем/произнасяме. Първо, с каква азбука са написани. Наглед е гръцка, но пък езикът не е гръцки. При това положение едва ли е спазвана някаква гръцка орфография. От друга страна калиграфията е много добра, но по-скоро възпроизвежда калиграфията на римски каменни надписи от по-раншно време (можем да я проследим надолу във времето най-малко до 2 в. пр.н.е. в Томи). Това красиво изписано Є , използването на серифни букви, точното разпределение на надписа по обиколката, издава професионален майстор на каменни надписи. Надявам се Tyroglyphos да се изкаже по въпроса. Не ми се иска да се връщаме към спора за OY, но май е неизбежно. Една забележка – написано е ΒΟΥΤΑОΥΛ. Последното изречение ирония ли е, не разбрах, защото развитието протича в обратен ред. Мисля, че в случая не ни помагат първобългарските надписи, които са по-късни. Трябва да отчетем средата в която е писан този надпис. А тя е микс от езици, с остатъци от традиции в писането от римско време. Tyroglyphos е прав че „гръцката буква Υ, както вече посочих, има стойност [ü]" http://nauka.bg/foru...indpost&p=91686, но това важи за гръцката буква Υ. А дали в случая е тя, а не латинското Y? Както ще видим по-нататък ΔΥΓЄΤΟΙ е латинското digetoi = разпореждам се, командвам. И едва ли ΔΥΓЄΤΟΙ се е произнасяло „дюгетои", но знае ли някой. Всичко е възможно в тази езикова среда. Изказвам еретичната мисъл, че в един обширен район от делтата на Дунав до Панония, от двете страни на реката се ползват графеми от гръцката и латинската азбука по един специфичен начин, съобразно възможностите на пишещите и нуждите на езика им. Не става дума за нова азбука, защото нямаме единен език, нямаме система и правила. Всъщност къде са получавали образование, малцината, знаещи да пишат. Граматиците отдавна ги няма, школите и те също. Бих причислил към въпроса на @Иванко и името Войтил(а). С горния пример, Tyroglyphos всъщност ни дава разшифровката как трябва да се чете ΒΟΥΤΑОΥΛ. На мнение съм, че по времето на надписа, се е произнасяло като Бойтаойл. И че трябва да приемем това Y като заемка от латинското Y. Но за разлика от другите в надписа, предадени чрез I и H, калиграфът го е използвал в случая за да предаде Й. Имам въпрос. Има ли вероятност Β по това време да се четяло като [в]? Не става дума за гръцката бета. А за един естествен преход от Бой към Вой(на), станал не само в българския. Кога е станал този преход? Тоест кога най-рано имаме засвидетелствани имена подобни на Войтил. Както ще видим в друга тема, едно име като Гостун, тръгва от същия този район и се пръсва на югоизток, на северо-изток, но най-вече на север в Полша. Още малко за Бойтаойл. Питам се какъв път е изминало това име в писмена форма, за да стигне до Паисий във вида Батоя? Какъв ли източник е имал Паисий? Поп Йовчо от Трявна едва ли може да се смята за самостоятелен източник. Но явно източниците и на двамата са различни от този на монаха от Зографския манастир, написал: С което се връщаме на изходната точка в разсъжденията по въпроса как се чете дифтонга OY. Виждаме че в Зограф монасите са го чели буквално, но това е много късно четене и не ни помага. П.П.От целия този екскурс около името, разбрах само че папа Йоан Павел II има някаква връзка с жопана Бойтаил от НСМ. Ще продължа когато мога.

Тук трябваше да продължа с горните постове, но ми е по-приятно да си бърборим, защото стана доста интересно след твоите коментарии. (продължавам като маркирам твоя текст в зелено) 1. За начина, по който предавам надписа. Не съм палеограф, нито специалист по старогръцки. Така съм го открил, така го давам. Доверявам се на онези, които са достатъчно компетентни да разчленят грамотно надписа. Да, по принцип би трябвало да е така, както казваш. И аз не съм спец по надписи, но предпочитам да се доверявам на очите си. Защо? Ами примери много, спекулации също, включително и с този надпис. Ето в какъв вид го представят румънците в тяхното Wiki http://ro.wikipedia...._Luanei_la_Ieud Колкото и да са некачествени снимките, все пак по тях може да се провери кое изписване е правилното, за да не правим съчинения по измислен надпис, както са направили румънците. За разчленяването е валидна същата забележка. Въпреки ясното в случая разделение на думите с точки, за една от точките се правят че я няма, защото в този случай остава едно Н отделено от двете си страни с точки и води към нежелана от някои славянска връзка. 3. Направи ми впечатление, че в анализа си не си обърнал внимание на двете форми - ТАИСИ и ТЕСИ. Не правя връзка между ΤЄСН и ΤΑΙСΗ. Мисля, че такава в надписа няма. Съчетанието ΤЄСН·ΔΥΓЄΤΟΙ го оставям за накрая. Обаче, виждам връзка между ΤΑΙС(Η) от този надпис и ΤΑΣ(Η) от надписа на Саток. Самата дума ТАС в българския е персийска или поне така смята Хаджар Фиюзи в "Персийски думи в българския език", С. 2004, стр. 76, където авторката дава и персийския запис и изговор на ТАС, напълно еднакъв с българския изговор. Така че, ако се смята ТАС(И) за (пра)българска дума в надписа, то тя определено е персийска (пехлевийска) заемка, навлязла още в кавказкия период, тоест преди втората половина на VІІ век. Ако не и още по-рано в Средна Азия. Не съм лингвист и затова гледам да не задълбавам в лингвистиката. Само обръщам внимание на подобия, които сами се набиват в очите. В коментара си не определям за какъв език става дума - нито единият надпис е на български, нито другият е на тракийски. Още повече, че само по лексиката това не може да се определи. Ти правилно наблягаш на глаголните окончания (което е граматика), като възможен индикатор за типа на езика. А в случая и при двата надписа имаме използване на една и съща дума в едно и също значение, в един и същ контекст. Фактът че същата дума съществува в пехлеви може само да ни подскаже за стар ИЕ корен. Никакъв VІІ век, никакъв "кавказкия период" не могат да обяснат наличието на думата ΤΑΣ(Η) през 425 г. пр.н.е. неизвестно къде, но все пак в Европа. Пак искам да подчертая - и двете съкровища (от Рогозен и Миклош) са силно разнообразни по състав. Съдържанието и на двете покрива голям времеви период и широк културен ареал. Надписите по тях показват, че подчинените и на единия и на другия са били доста разнообразни. Имало и неграмотни, и владеещи в различна степен гръцки, и пишещи с руни. Възможно е не всички предмети да са от васални "княжества" бих ги нарекъл. В Рогозенското има една кана, която според сюжетите е някъде от Дания. По-вероятно е да става дума за някакво пратеничество оттам. Но тези, които са с надписи и то повтарящи се многократно, еднозначно сочат за продължително по време владеене на територия. Коя е пресечната област на владенията на аварския каган и на Одриските царе? На пръв поглед няма такава, но точно надписа на фиалата, предназначена за Саток, показва че има припокриване на териториите им в областта от Видин до Белград - колко на север и колко на юг от тази линия е трудно да се определи. Именно в тази област на таса са казвали ТАС още през 5-ти век пр.н.е. 4. За възможността ТАГРО да е всъщност форма на ТАРГО не мога да взема особено отношение.Мисля да изчакам първо поредния том на БЕР. Това и аз се питам и се надявам някой лингвист да вземе отношение. Само не такъв, който ще предпостави някакъв език. Трябва да имаме предвид, че става дума за контактна зона на множество езици, и където всички са ползвали като втори език първоначално вулгарен латински, а после някаква форма нз славянски, а в двата периода някои са поназнайвали гръцки. Въпросът е наблюдава ли се инверсията g <> r в по-късния "славянски" период. Вчера открих румънския сайт, а сега забелязах, че и те виждат същия глагол. Само дето са фалшифицирали грубо надписа, за да им пасне на концепцията, и да не дават обяснения как така става тази инверсия. 5. Разчленяваш въпросното ΗΤΖІ на Η•ΤΖІ. А оттам вече допускаш, че ΤΖІ реално се е изговаряло като ЧИ. Не го разчленявам аз. То си е разчленено от този, който е писал надписа. Става дума за точката, служеща за разделител. На място, в музея се вижда ясно с очи наличието на точка. Проблемът е, че не може да се фотографира качествено, за да се покаже тук във форума. Ще добавя нещо, което допълнително ще обърка нещата с ЧИНЯ. В (старо)арменския глаголът ШИНЕМ/ШИНЕЛ означава "строя, издигам, изграждам". Така че работата с твоето ЧИНЯ е много мътна. Ни най-малко не объркваш нещата. Фактът, че в (старо)арменския има глагол от същия корен и с подобно значение ни праща в дълбока древност. Фактът, че и на китайски shi означава правя/изработвам ни праща в още по-дълбока древност. Графемата/руната shin на финикийски изглежда точно като тази, използвана по времето на Саток и има същата фонетична стойност Ш Явно, в случая на ШИ/ЧИ, не става дума за ИЕ корен, а за още по-древен. Няма смисъл да го определяме като българизъм, след като има толкова широко разпространение. 5. Не знам защо временно изпускаш ΤЄСН•ΔΥΓЄΤΟΙ(ΓΗ). Щом ще се прави анализ на надписа, то той трябва да е на целия му текст, а не избирателно. В противен случай можеш да получиш всичко каквото си пожелаеш. Ще стигна и до него. Вчера нямах време. Трябва и други дейности да се вършат. Прескачам останалите ти коментарии, не че не са интересни (особено за Саток), но все пак трябва да привършвам. Тук мога да направя 2 коментара: А) Хипотетичният васал на аварите не означава, че е говорил непременно на тракийски или сроден език, а всъщност да означава, че ти си засякъл обща иранска(и) дума(и) в надписа от Сен Миклош и в тракийския със Саток. Точно така! Не съм казвал обратното. Б) За язигите - много грешиш, че за тях "никой нищо определено не казва". Напротив, знае се, че са били сарманско, сиреч иранско племе. Чукни в гугъл Yazigs, язиги, за да се убедиш. За язигите ми хрумна в момента, когато го пишех. Дали от тях ще изкочи заек? Струва ли си да се занимаваме с тях? По принцип са загадъчни и интересни. По-скоро ми е интересно, как така РИ не свързва Дакия с Панония, а оставя една 100 километрова ивица между тях. Поздрави.

Преди да минем към разчитане на останалата част, нека да се спрем още на тази формула на посветителен надпис. А че надписът е посветителен можем да видим от надписите по кани и фиали на Рогозенското съкровище. Книжка 3 на списание Археология от 1987, е изцяло посветена на това съкровище A-1987_3_1.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=ce9b664f0c A-1987_3_2.pdf - http://dox.bg/files/dw?a=6ae4c40473 Повечето надписи са в съвсем кратък вид. Формулата при тях изглежда така: на Някой от Някъде ΣΑΤΟΚΟ (ΚΟΤΥΟΣ, ΚΕΡΣΕΒΛΕΡΤΟ) ΕΞ/ΕΓ град/област. Но има по дълги формули, къдете се упоменава и името на дарителя. Примерно: ΚΟΤΥΟΣ ΕΓ ΒΕΟ ΔΙΣΛΟΙΑΣ ΕΠΟΙΗΣΕ (на Котис от Беос, Дислойас направи) Има различни варианти, понякога словоредът е точно обратния, но смисълът им е същия. За подробности вижте в статиите от книжката. Малко разсъждения за тълкуването на самото съкровище. От всичките тълкувания (има и абсурдни религиозни) най-просто и естествено ми се струва следното. Това са подаръци от васалните области към владетеля на цялата територия. С тези подаръци се засвидетелства подчинението им положение. Един вид се сключва или преподписва някакъв договор за васалитет. Какво е съдържал договорът можем само да гадаем, данъци, участие с войска и др. Самите предмети от съкровището не могат да са данък, въпреки голямата им стойност. Поднасят се като документ/свидетелство за това че приемат договора – един вид подпис. Наличието на надпис на някои от тях само потвърждава тази мисъл. Надписите показват от името на кой град/област/колония се сключва договора. Рядко се споменава името на дарителя. Това че се казва еди-кой си го направи, не означава, че той лично го е направил. Това е човекът, който го е поръчал, дал е парите или златото, да се направи в някоя работилница. Надписът казва само от името на коя област се поднася. Не е задължително ателието да се намира в същата област. Това обяснява голямото разнообразие от стилове, сюжети и видове предмети – всеки от подчинените е имал ралични възможности да се снабди с подарък. Дали васалите са идвали на крака и колко често е ставало това поднасяне на подаръци и преподписване не се знае. Казват, специално за Котис, че сам е обикалял подчинените си територии веднаж годишно. Строил е летни резиденции и е ловувал в тях. Но да не се отклоняваме. Посочените от надписите градове, доколкото могат да се локализират, очертават владенията на династията. Територията съвпада с границите на Одриската държава, като включва и територии от Мала Азия. Предметите от съкровището, според надписите, са поне от 3 поколения владетели - Саток, Котис Великия, и Керсеблепто. Това обяснява големия брой предмети. Използваните стилове очертават още по-широки граници, като включват и канички с типично келтски сюжети. Но между всичките надписи за нас най-интересен е един, който не е на гръцки. То и другите не са на чист гръцки – всеки е писал според възможностите си. Но ето този надпис върху фиала е интересен във връзка с Наг сент Миклош (кръглия) (нека да уточня - на дъното на кана № 118 има подобен надпис, но сега говорим за този от фиалата) Надписът може да се прочете така: САТОКО ... .. ШИ ТАСИ. Нека сега не затъвам в обяснения защо началната буква трябва да се чете като С. На мястото на трите точки има 3 Х-са с неясно предназначение. На мястото на двете точки има съчетание от две букви или емблема, подобно на завъртулката от хоризонталния надпис (той е от друго място). Независимо, какво има на тези места, останалият текст е достатъчен за нашите цели. Първо защо е ШИ. Надписът е на руница или смес. Всъщност самата руница представлява смес от графеми с произход от време оно, като на мястотото на специфичните звуци се използват нови графеми или съчетания. Лошото е че при тях няма постоянство и всеки си въвежда свои означения. Но за Ш имаме някакво постоянство поне от финикийско време http://en.wikipedia....nician_alphabet вж. (šin) = Ш cyr Същата графема, минала през етруски http://en.wikipedia....Italic_alphabet е праобраз на гръцкото Ψ. Така че Ш от Балканите и Причерноморието е изглеждало по същия начин както на надписа на Саток. В хърватската кирилица продължават да го пишат по същия начин до 18-ти век. И така, какво имаме от надписа. Приемаме, че Сатоко е дателен падеж от Саток. Тоест имаме формулата: на/за САТОК (еди кой си) ШИ ТАСИ преводът е: за Саток (някой си) направи таса. Нещо което може да даде храна за размисъл. На китайски 使 (shǐ) = to make / to cause / to enable / to use / to employ. 使 (shǐ) се произнася в началото с нещо средно между „ш" и „ч" и накрая дълго „и", клонящо към „ъ". Какво имаме от Рогозен: еди кой си ШИ ТАСИ Какво имаме от Наг сент Миклош: еди кой си ... И ЧИ ТАЙСИ И в двата случая надписите са върхи фиали. Предположението ни че ТА(й)СИ е фиала/тас, е напълно оправдано. Предположението ни, че Ш/ЧИ означава правя/приготвям също намира достатъчно оправдания. Чувам вече възраженията Как така от ШИ, което на китайски продължава да значи „правя" е станало на старобългарското „чини", което продължава да се използва в руския език. Естествено връзката не е в тази последователност. За таси > тайси > тас мисля, че няма да има много възражения. Това, че двата надписа са разделени с повече от хилядолетие, може да е само доказателство за континюитет в района на Седмоградието. Някой от васалите на Саток е говорил на език/наречие, много подобно на езика/наречието на някой от васалите на аварския каган. Най-вероятно, това да е някой, който живее на същата територия от памтивека. Като вероятен кандидат са едни язиги, за които никой нищо определено не казва, но се мъдрят на картите от преди новата ера до времето на т.нар. миграции. Като РИ ги заобикаля от 3 страни в продължение на поне 2 века, без да ги закача. Имаме още за четене по надписа от Наг сент Миклош, останаха имената и това ΤЄСН•ΔΥΓЄΤΟΙ(ΓΗ). Ще довърша по-късно.